№ 15307
гр. София, 19.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С.Г.
СъдебниИ.Й.
заседатели:Е.И.
при участието на секретаря Н.В.
и прокурора Г. П. И.
Сложи за разглеждане докладваното от С.Г. Наказателно дело от общ
характер № 20221110214083 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:03 часа се явиха:
СЪДЪТ, след проведено кратко тайно съвещание, намира за установено
следното:
Молбата за отмяна на взетата спрямо подсъдимия Д. А. А. мярка за
процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република
България“, депозирана на 30.07.2024 г. и подържана от подсъдимия, се явява
допустима, доколкото се касае за подсъдимо лице, спрямо когото е налице
взета мярка за процесуална принуда.
Молбата на подсъдимия е депозирана в срок осем дни след произнА.нето
от състав на СГС, наказателно отделение, XIII въззивен състав по ВНЧД №
4329/2024 г., с което определение е потвърдено определението на настоящия
съдебен състав от 04.07.2024 г., с което е оставено без уважение искането на
подсъдимия за изменение на взетата спрямо него мярка за процесуална
принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“.
СЪДЪТ констатира отново, че в кратки срокове подсъдимият се възползва
от правото си да иска отмяна на постановената процесуална мярка „забрана за
напускане пределите на страната“, което неведнъж е посочвал и в предходните
1
си определения.
СЪДЪТ намира, че по своята същност искането на подсъдимия се явява
неоснователно поради следното: на първо място, доколкото производството се
намира в съдебна фаза правомощията, разписани в чл. 68 НПК, съгласно ал. 7
на този текст се осъществяват от съда, който разглежда делото, т.е. искането
на подсъдимия да бъде отменено постановлението на СРП и съдът да
постанови ново такова, респективно наново да прецени налице ли са
предпоставките за тази мярка за процесуална принуда се явява несъответно на
НПК.
Съдебният състав, доколкото делото се разглежда в съдебна фаза, може да
прецени налице ли са предпоставките за отмяна на забраната, взета в случая
на досъдебна фаза от прокурора, като прецени опасността обвиняемият да се
укрие извън страната, респективно да му разреши за определен период от
време да напусне страната, когато са налице основания от здравословен и
личен характер (които са изключителни по своето основание), респективно
съгласно основанията, предвидени в чл. 270, ал. 1 НПК (доколкото това искане
се развива именно на това правно основание), а именно при промяна на
обстоятелствата.
Изхождайки от горното съдебният състав намира, че наказателното
производство в съдебната му фаза се развива в разумните срокове, установени
в чл. 22 НПК и в съответствие с чл. 6 от ЕКЗПЧОС. Доколкото производството
е в съдебната му фаза то липсва ограничение, поставено от НПК относно
сроковете за развитие на това производство, както и за наличие на тази мярка
за процесуална принуда, а се следи дали същото се развива ритмично и в
сроковете, установени в процесуалния закон. СЪДЪТ намира, че изискването
за ритмичност за провеждане на съдебните заседания и събиране на
доказателства в хода на развитие на производството е спазена, което се
установява от протоколите за насрочване и провеждане на съдебни заседания.
В същите се събират относимите към предмета на доказване, рамкирани от ОА
и поискани от страните доказателства. Съгласно чл. 269, ал. 1 НПК
изискването на закона с оглед обвинението спрямо подсъдимият за
престъпление по чл. 233, ал. 1 НК е за задължителното му присъствие в
съдебно заседание, доколкото обвинението спрямо него е за тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Предвид което СЪДЪТ намира,
2
че и към настоящия момент е налице опасност при отмяна на мярката му за
процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република
България“ от укриването извън територията на страната ни, респективно
укриване на територия извън ЕС с оглед факта, че подсъдимият притежава
двойно гражданство и между Република Ирак и Република България не е
налице сключен договор за правна помощ по наказателноправните въпроси,
както и за екстрадиция. Ето защо и предвид факта на исканията на
подсъдимия за отмяна на тази взета му мярка за процесуална принуда в
срокове, които са кратки, а именно между седмица и двадесет дни от
предходното произнА.не от съответните първоинстанционен и въззивен съд,
води до извода, че у подсъдимия е налице реална, а не хипотетична опасност
от укриване извън пределите на страната ни, където се провежда настоящото
съдебно производство. СЪДЪТ намира, че както и неведнъж българските
съдилища в актовете си, така и СЕС са постановявали, че забраната за
напускане територията на страната ни като вид процесуална мярка по
отношение на обвиняемо, респективно подсъдимо лице е да е подходяща да
гарантира осъществяването на преследваната с нея цел и да не надхвърля
необходимото за нейното постигане. СЪДЪТ намира, че тези предпоставки са
налице както и установеното в практиката на СЕС, че ограничение на правото
на свободно движение следва да бъде в съответствие със закона, а именно в
Република България това е НПК, и който се прилага към тази мярка. СЪДЪТ
намира, че е налице легитимната цел и тази цел е необходима и достатъчна, за
да бъде осигурено присъствието на подсъдимия в хода на съдебното
производство, като СЪДЪТ намира, че в случая следва да прецени, че е налице
приоритета за обезпечава законосъобразното протичане на наказателния
процес, в който присъствието на подсъдимия е задължително. В
действителност подсъдимият се явява до момента и спазва отлично
процесуално поведение, но следва да се има предвид, че спрямо него са
налице две взети мерки, които да гарантират обезпечаването на явяването му,
а именно мярката за неотклонение „парична гаранция“ и мярка за
неотклонение „забрана за напускане на пределите на страната“.
На следващо място, СЪДЪТ не намира наличие на новонастъпили
обстоятелства по смисъла на чл. 270, ал. 1 НПК, които да водят до основание
за уважаване на искането на подсъдимия за отмяна на взетата спрямо него
мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на
3
Република България“. Това е така, доколкото както се посочи по-горе липсват
срокове, предвидени в НПК за тази мярка по отношение на съдебната фаза, а
както бе изложено по-горе производство в тази му фаза се води в сроковете,
предвидени в НПК. СЪДЪТ не намира и че срокът от две години от вземане на
тази мярка за неотклонение на ДП до произнА.нето от настоящия съдебен
състав по искането на подсъдимия за отмяната й е прекомерен, не надвишава и
не нарушава изискването за законосъобразност за протичане на наказателното
производство.
СЪДЪТ не намира, че в случая е и налице репресия спрямо подсъдимия,
тъй като мярката за процесуална принуда винаги има за цел обезпечаване
процесуалното поведение на подсъдимия, каквато е и налице и в конкретния
случай.
Предвид горното СЪДЪТ намира, че искането на подсъдимия, което е
допустимо, следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното и на основание чл. 270, ал. 3 вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подсъдимия Д. А. А., с ЕГН:
**********, по НОХД № 14083/2022 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, да
му бъде отменена взетата спрямо него мярка за процесуална принуда „Забрана
за напускане пределите на Република България“, като неоснователно.
Определението на съда подлежи на обжалване и протест по реда на Глава
22 от НПК, а именно в 7-дневен срок, считано от днес пред СГС.
СЪДЪТ намира, че с оглед твърденията на подсъдимия за имущественото
му положение в днешното съдебно заседание и като изходи, че за
престъплението, за което е обвинен е предвидено и наказание „глоба“, то
следва да се изиска и справка от Агенция по вписванията имотен регистър за
притежаваните от подсъдимия в лично качество имоти, както и справка от
КАТ за притежаваните от подсъдимия МПС в лично качество.
Воден от горното
4
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗИСКАТ посочените по-горе справки.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:35 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5