Р Е Ш Е Н И Е
№….........../16.01.2020 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети декември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
административно дело № 17041 по описа на съда за 2018
година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба, подадена от Д.Х.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу Заповед № ***на кмета на О.А., издадена на основание § 4к,
ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на НИ ***на СО „Д.Л.“, землище с. Д.,
общ. А., обл. В..
Жалбоподателят оспорва заповедта като нищожна, с аргумент, че
реституционната процедура е приключила с решението на поземлената комисия от
1996 г., постановено по реда на чл. 18ж, ал. 1 ППЗ на ЗСПЗЗ, което има конститутивен ефект. При условията на евентуалност
поддържа, че същата е незаконосъобразна поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с
материалноправни разпоредби, тъй като не са спазени изискванията на чл. 28а
ППЗСПЗЗ, а именно: към заповедта не е приложена скица и не е описано наличието
на сгради в имота, нито заявените самостоятелни права на жалбоподателя и
неговия съсобственик съгласно издадения констативен нотариален акт, за който
Общината е надлежно уведомена; посочените лица, претендиращи самостоятелни
права, не са уведомени за издадената заповед.
По изложените съображения по същество моли за отмяна на обжалвания
административен акт.
Ответникът – кмет на О.А., чрез процесуалния му представител, излага
становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Поддържа, че заповедта
по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава въз основа на влезлия в сила план за
новообразуваните имоти и следва напълно да отговаря на неговото съдържание,
включително и на съдържащите се данни в имотния регистър за носителите на
правото на собственост върху имота, който е обективиран в заповедта, като към
датата на издаване на заповедта в разписния лист не е бил вписан
жалбоподателят. Счита, че не са налице твърдените нарушения и същите не са
толкова съществени, че да доведат до нищожност на оспорения административен
акт.
По изложените съображения по същество моли за отхвърляне на жалбата и
присъждането на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни М
В.И., П.Г. И, с адрес: ***; В.Г.И., И.Б.Б., М.А.Д., Х.А.Х., действаща чрез настойника й Ц. С, Г.К.П.
и Т.Р.Ч., не изразяват становище по жалбата.
След като съобрази доводите
на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по издаване на оспорената заповед № ***на Кмета на О.А. е
образувано по подадено заявление № УТ55.1-101/21.07.2017 г. (л. 12) от В.Г.И.,
като наследник на П.И.П., за издаване на заповед за възстановяване правото на
собственост върху имот № *** по плана на новообразуваните имоти на СО „Д.Л.“,
землище с. Д., общ. А., обл. В..
Към заявлението е приложено влязло в сила Решение № 12219/06.08.1996 г. на
ПК – гр. А. (л. 13) за възстановяване правото на собственост на наследниците на
П.И.П., в съществуващи стари реални граници на посочените в решението имоти,
находящи се в с. Д., на основание чл. 18ж, ал. 1 и 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
Приложено е също удостоверение за наследници с изх. № 28/14.07.2017 г.,
издадено от с. Д., общ. А., обл. В. (л. 14), от което
е видно, че наследници на П.И.П., починал ма 15.09.192 г. са следните лица: М В.И.,
П.Г. И, В.Г.И., И.Б.Б., М.А.Д.
и Х.А.Х..
С нотариален акт № 107 от дата 14.07.2017 г., том І, рег. № 5183, дело №
85/2017 г. на нотариус Л.Г.с рег. № 116 на НК (л. 9), Д.Х.К. и Г.К.П. са
признати за собственици по давностно владение на НИ ***на СО „Д.Л.“, находящ се в землището на с. Д., целия с площ от 1347 кв.м,
ведно с построените в имота вилна сграда, лятна кухня и барбекю,
при квоти: 699 кв.м ид.ч. от имота, находящи се в
западната част на ПИ, за Г.К.П. и 648 кв.м ид.ч. от
имота, находящи се в източната част на ПИ, ведно с постройките в него - за Д.К..
Видно от приложеното заявление с вх. № УТ62/243/21.07.2017 г. (11), Г.К.П. ***
за вписването й като собственик на НИ 501.*** въз основа на посочения
констативен нотариален акт.
Към доказателствения материал по делото са приобщени и други документи във
връзка с проведената процедура по издаването на заповедта, а именно: обявление
от 26.07.2017 г. (л. 19), с което се уведомяват наследниците на П.П.и всички заинтересовани страни за започналото
административно производство на основание
§ 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за част от НИ № 501.***, констативен
протокол от 03.08.2017 г. за обявяване
началото на административното производство (л. 20) и обратни разписки,
удостоверяващи уведомяването на заинтересованите лица (л. 25).
Приложена е също и скица на НИ № 501.*** (л. 16).
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-техническа експертиза по делото (л. 157), което съдът кредитира като
обективно и правилно, се установява, че е налице влязъл в сила ПНИ на СО „Д.Л.", землище на с. Д.,
общ. А., със Заповед №РД-16-7706-67 от 04.04.2016 г.
на Областен управител на област В. с кадастрални райони: 501 и 502, като
имотът, описан в оспорената заповед, е идентичен с отразения в ПНИ НИ № ***.***
при посочената площ, граници и местонахождение. Според заключението в
кадастралния регистър към ПНИ като собственици на НИ са записани следните лица:
П.И.П., Д. Радев Панайотов, Г.К.П. и Д.Х.К.. При изслушването на вещото лице в
о.с.з. експертът пояснява, че Г.П. и Д.К. са вписани на 14.09.2017 г., на
основание чл. 53, ал. 3 ЗКИР, респ. същите не са фигурирали в регистъра към
датата на издаване на процесната заповед (л. 165).
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена пред родово и местно компетентен съд и срещу подлежащ на
съдебен контрол индивидуален административен акт. Последният е оспорен като
нищожен, поради което жалбата не е ограничена във времето – арг.
от чл. 149, ал. 5 АПК. Въпросът за наличието на правен интерес от обжалването, съответно
за легитимацията на жалбоподателя, е разрешен с окончателно определение № 134
от 16.01.2019 г., постановено по частно кас.адм.дело № 3491/2018 г. по описа на Административен съд – В..
Следователно жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
В
закона не са формулирани изрично основанията за нищожност на административните
актове, като в теорията и съдебната практика последователно се застъпва
становището, че такива са посочените в чл. 146 АПК основания за
незаконосъобразност, когато нарушенията им са толкова съществени, че съществуването
на административния акт в правната действителност е нетърпимо. Преценката за
нищожност се извършва за всеки отделен случай в зависимост от степента на
допуснатото правонарушение.
В
настоящия казус оспорваната заповед е издадена от кмета на О.А. на основание §
4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Посочената
разпоредба предвижда, че възстановяването, съответно придобиването на
правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на
кмета на общината, която се съобщава по реда на Гражданския
процесуален кодекс. В заповедта се описват местоположението, границите,
съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към
заповедта се прилага скица на имота.
С въпросната заповед се приключва процедурата
по земеделска реституция на имоти, намиращи се в селищни образувания в терени
по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Преди това следва да има влязъл в сила план на
новообразуваните имоти, да са извършени разплащания на придаваемите
части и подобренията по реда на § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, да са извършени въводи
във владение и трасирани границите на имотите, с което планът се счита
приложен. Ето защо, заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ отразява положението от влезлия в
сила план на новообразуваните имоти по отношение собствеността, границите и
площта на имотите и никакви други обстоятелства по този ПНИ спрямо имота не
могат да се разгледат в производството по издаването й. По тази именно причина
претенции към момента на издаване на заповедта могат да имат само лица, вписани
като собственици в регистъра към плана по повод параметрите на отредените им
имоти.
С процесната заповед е възстановено правото на собственост върху
новообразуван имот ***на СО „Д.Л.“, землище с. Д., общ. А., обл.
В.. Следователно кметът на О.А. е издал административния акт в рамките на неговата
компетентност по материя (за земя, предоставена за
ползване на граждани въз основа на актове по § 4
ПЗР на ЗСПЗЗ), по място (за територията на общ. А.) и по степен. Актът е
издаден в писмена форма и има изискуемото съдържание – посочени са правоимащите лица (наследници на Пею Панайотов) и
възстановеният имот е индивидуализиран в достатъчна степен, като са посочени
неговата площ и граници от всички страни.
От събраните по делото доказателства се
установява, че П.И.П. е бил вписан в регистъра към плана, поради което
процесната заповед, с която е възстановено правото на собственост на неговите
наследници на идеални части от новообразувания имот, съответства на
изискванията на материалния закон. Жалбоподателят Д.К., от друга страна, е бил
вписан в регистъра след датата на заповедта и въз основа на изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти, респективно при
издаването на акта административният орган не е бил длъжен да съобрази неговите
права. Последните се конкурират с тези на вписаните в заповедта лица, тоест е
налице спор за материално право, който е извън предмета на настоящото
производство.
Релевираните в жалбата нарушения на административнопроизводствените правила, от друга страна, не са от такова естество, че да обусловят
твърдяната нищожност на административния акт.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед съответства на изискванията
на материалния и процесуален закон и жалбата, с която е оспорена неговата
валидност, следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед своевременно
направеното искане и на основание чл. 143 АПК, в полза на административния
орган следва да бъдат присъди разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Д.Х.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Заповед № ***на
кмета на О.А., издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за
възстановяване на НИ ***на СО „Д.Л.“, землище с. Д., общ. А., обл. В.;
ОСЪЖДА Д.Х.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на О.А. с
адрес: гр. А., ул. ***, сумата от 100 лв. (сто лева) за
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 АПК;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр. В., в 14-дневен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: