Р Е Ш Е Н И Е
№594/13.8.2020г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, XІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на 22.07.2020 г. в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ:
Красимир Лесенски
Светомир Бабаков
при участието на
секретаря Янка Вукева и при участието на прокурора Паун Савов, като разгледа
дело номер 589 по описа за 2020 година докладвано от съдия
Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от
Директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив чрез юрк. Тодор Стоев против Решение
№ 197/08.04.2020г., постановено по АНХД
№ 2355/19 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С
обжалваното решение е изменено Наказателно постановление № 444703-
F483629/28.06.2019 на Директора на дирекция
„Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, с което на „Белово
2014“, ЕАД, ЕИК *********, на осн.
чл. 180 ал.2 от ЗДДС е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 21567,33 лв., като е
намален размера на имуществената санкция на 1078,36 лв.
В
касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и да бъде
потвърдено издаденото наказателно постановление. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразността.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се представлява.
За
ответника –„Белово 2014“, ЕАД,
редовно призовани, не се явява представител. Постъпило е писмено становище.
Предствителят
на ОП Пазарджик пледира за решение, с което да бъде оставено в сила решението
на РС Пазарджик.
Административен
съд - Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
При проверка на
обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо
и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно
доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са
възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от
настоящата инстанция.
С решението на Районен съд гр. Пазарджик е изменено Наказателно постановление № 444703-
F483629/28.06.2019 на Директора на дирекция
„Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, с което на „Белово
2014“, ЕАД, ЕИК *********, на осн.
чл. 180 ал.2 от ЗДДС е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 21567,33 лв., като е
намален размера на имуществената санкция на 1078,36 лв.
Въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства,съдътправилно е възприел фактическата обстановка по
делото, а именно:
„Белово
20144 ЕАД подало заявление за регистрация по ЗДДС с вх. №
133911900234062/30.01.2019г.
Назначена била проверка за наличие на основания за регистрация.
Установено било, че то е дерегистрано по
ЗДДС на 19.11.2018г., но за периода 01.01.2018. - 31.12.2018г. реализирало
облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на 969 459.14лв.
Дружеството имало реализиран облагаем оборот над 50 000лв.,
както към 31.12.2018г., така и още към 30.11.2018г.
Тъй като за периода 01.12.2017г. - 30.11.2018г. имало
формиран облагаем оборот от своята дейност на обща стойност 840 055.15лв.,
дружеството- касатор следвало да подаде
ново заявление за регистрация по ЗДДС по чл.96, ал.1 от ЗДДС до 07.12.2018г. /в
7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот над
50 000лв.) Такова обаче било подадено на
30.01.2019г.- месец и 23 дни
по-късно.
С Акт за регистрация по ЗДДС № 130421900380421/13.02.2019г.,
(връчен на управителя М.С.В. на 19.02.2019г.) и от посочената дата „Белово
2014“ ЕАД било регистрирано по ЗДДС на основание чл.102, ал.1 от ЗДДС във
връзка с чл.96, ал.1 от същия закон.
Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.З, т.1 от ЗДДС за
определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно,
но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи
данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на
срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация, ако лицето е
подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от
органа по приходите. Така, ако дружеството бе изпълнило в срок своето
задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, то акта за
регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по-късно от 21.12.2018г.(
последната възможна дата) и за периода
от тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС - 19.02.2019г.
дружеството дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми
вътреобщностни придобивания и за получените доставки на услуги, за които данъка
е изискуем от получателя.
При извършена
последваща проверка било установено, че за периода от 21.12.2018г. до
31.12.2018г. дружеството е извършило облагаеми доставки на обща стойност 129
403.99лв., представляващи извършени облагаеми доставки на услуги - СМР по
Договор за възлагане на обществена поръчка. За посочения период били издадени
три фактури: Фактура № **********/27.12.2018г. на стойност 9 000.00лв. с начин
на плащане - в брой, отчетена чрез ЕКАФП с № на ФУ DY422740 и две фактури с
начин на плащане - по сметка: Фактура № **********/27.12.2018г. на стойност 30
000.00лв. и Фактура № **********/28.12.2018г. на стойност 90 403.99лв. За
посочения период не били издадени сторно и/или ръчни касови бележки, ВОП и
доставки извън територията на страната. Мястото на изпълнение на посочените
доставки било на територията на страна. Предвид формулата по чл.53, ал.2 от ППЗДДС по извършените от
дружеството облагаеми доставки на обща стойност 129 403.99лв. за периода
21.12.2018г. - 31.12.2018г., е установен неначислен ДДС в размер на 21
567.33лв. върху данъчна основа на доставките - 107 836.66лв.
Ако дружеството „Белово 2014“ ЕАД е било регистрирано по
ЗДДС през периода 21.12.2018г. - 31.12.2018г., както е следвало да бъде, същото
е трябвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки по реда и
сроковете на чл.86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и да подаде Справка-декларация за ДДС
и информация от отчетните регистри „Дневник за покупките" и „Дневник за
продажбите" за данъчен период месец 12/2018г. съгласно чл. 125, ал.1, ал.З
и ал. 5 от ЗДДС в срок до 14.01.2019 г.
За констатирано нарушениие по чл. по чл.180, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 102, ал.3,
т.1 от ЗДДС и чл. 86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, актосъставителката, св. Наплатанова
съставила АУАН № F 483629/23.04.2019 г. Въз основа
на посочения АУАн било издадено Наказателно постановление № 444703- F483629/28.06.2019
на Директора на дирекция
„Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, с което на „Белово
2014“, ЕАД, ЕИК *********, на осн.
чл. 180 ал.2 от ЗДДС е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 21567,33 лв.
При така установеното от фактическа
страна, районният съд правилно е приел, че АУАН
и НП са изадени от компетентни органи при спазване на изискванията на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В мотивите на постановеното решение съдът е обсъдил
подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и
показанията на разпитаната по делото свидетелка.
Правилно е заключението на контролираната
инстанция, че на административната фаза на процеса не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничващи правото на защита на някоя от страните. Доводите на районния съд, че липсата на
покана по чл. 40 ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН, в конкретния сучай не е
нарушило съществено правата на санкционираното дружество се споделят от
настоящата инстанция. Не съществува съмнение за датата, мястото и личността на
актосъставителя, а с надлежното предявявяне на АУАН, като документ, определящ
рамкатата на административното обвинение са гарантирани всички права на
дружеството по ЗАНН.
Законосъообразна
е преценката на РС, че нарушението по чл. 180 ал.2 от ЗДДС е доказано по
несъмнен и категоричен начин. Фактите тук също не са спорни, а и от
доказателствата се установява, че дружеството е извършило в периода 21.12.2018-31.12.2018
г. облагаеми доставки на обща стойност 129 403,99 лв., при които има неначислен ДДС в размер на 21 567,33 лв, тъй като
дружеството е било длъжно да подаде в срок заявление за регистрация по ЗДДС,
каквото не е сторило.
Правилно РС е
приложил привилегированатта разпоредба на чл. 180 ал.3 от ЗДДС, тъй като
дружеството е начислило ДДС в срок до шест месеца от края на месеа, в който
данъкът е следвало да бъде начислен. Ето защо, в конкретния случай
имуществената санкция е следвало да бъде
размер на 5 % от данъка, но не
по- малко от 200 лв. В конкретния случай тези 5 % правилно са определени в
оспореното пред настоящия съд решение на 1078,36 лв, в какъвто смисъл е
изменено и наказателното постановление. Несподелими са доводите в касационната
жалба, че текстът на чл.180 ал.3 от ЗДДС следва да се тълкува стриктно и, че този текст не препраща към нарушения
по ал. 2. Очевидно е, че се касае за нарушение, свързано с неначисляване на
ДДС, поради което привилегирования състав на чл. 180 ал.3 от ЗДДС следва да
намери приложение и в случаите когато това неначисляване се дължи на факта, че
задълженото лице не се е регистрирало по ЗДДС в срок. След като ДДС е начислен
в шестмесечния срок, правилното процедиране на административно- наказващия
орган е било да наложи имуществена санкция в размер на пет на сто от дължимия
данък.
В тази връзка
настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е изменено
наказателното постановление.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Районен съд гр. Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба като неоснователна - без уважение.
Разноски
се претендират само от ответника по касация, но по делото липсват
доказателства, че такива са сторени. Нещо повече- в представения пред РС
договор за правна защита и съдействие е посочено, че авокатското възнаграждение
е платимо след влизане в сила на съдебното решение. Ето защо, разноски не
следва да се присъждат.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
197/08.04.2020г., постановено по АНХД №
2355/19 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
Решението е
окончателно.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/