О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
......
гр.Плевен,
22,06,2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в
закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ВЕРА НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№1868 по описа на съда за 2016 г., на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по ИМ от *** против ***, с посочено
правно основание чл.124, ал.1 и ал.4 от ГПК.
С
разпореждане от 11,04,2016 г., получено от ищеца на 01,06,2016 г., ИМ е
оставена без движение, като на ищеца са дадени конкретни указания за
отстраняване на констатирани нередовности – внасяне на дължима ДТ в размер на
30,00 лева и конкретизиране на обстоятелствена част и петитум на ИМ.
В
дадения от съда срок по ел.поща и по факс ищеца депозира заявление, в което излага
множество разсъждения както по отношение на настоящото дело, така и по
отношение на други свои правоотношения с ***, *** и ответника по настоящото
дело ***. Приложена е и вносна бележка за платена ДТ в размер на 30,00 лева.
Съдът
счита, че подадената ИМ следва да бъде върната на подателя й, а производството
по делото – прекратено, тъй като въпреки изложените многобройни факти и
обстоятелства, съдът не може да изведе правния интерес на ищеца от водене на
настоящото производство – тоест според съда липсва правен интерес за ищеца от
водене на настоящото производство, което е абсолютна процесуална предпоставка
за допустимост на предявения иск. Съгласно константната съдебна практика - решения, постановени по чл.290
от ГПК и задължителни за долустоящите на ВКС съдебни
инстанции – Решение №407/23,12,2011 г. по гр.д.
№1138/2010 г. на ВКС, IV г.о. и Решение №138/14,04,2011 г. по гр.д. №1067/2010 г. на ВКС, III г.о., установителният иск по
чл.124, ал.4 от ГПК за неистинност
на документ, е допустим при наличие на правен интерес, която преценка съдът
следва да направи, като прецени дали соченият документ –
в случая заявление за изменение на ПУП, съдържа
удостоверяване на факти с правно значение за един граждански спор. Постоянна и
непротиворечива е съдебната практика, че следва да е налице у ищеца правен
интерес за предявяване на установителен иск, като правният интерес е специфичен
за делото. Преценката дали е налице правен интерес у ищеца, съдът извършва
служебно, която преценка е конкретна и се извежда от фактическите твърдения
и правни доводи в исковата молба, с оглед засегнатите от възникналия правен
спор права и от характера на спорното право /в този смисъл
Решение № 131/27.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 621/2012 г., II т. о.,ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
В конкретния случай процесното заявление не удостоверява факти с правно
значение, а обстоятелството че ответната страна се е „посочила“ като
собственик/съсобственик в заявлението не я прави носител на правото на
собственост върху процесния имот.
С
оглед на гореизложеното, доколкото ищецът не е обосновал правен интерес от
обявяване неистинността на процесното заявление, то производството по делото
следва да бде прекратено.
Воден от изложеното, съда
О П Р Е Д Е Л И
:
Прекратява поради
недопустимост на предявеният иск /липса на правен интерес от водене на делото/
производството по гр.д.№1868/2016 г. на ПлРС.
Определението подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: