№ 217
гр. Пазарджик, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200162 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. Л. М., с ЕГН **********, с адрес с. Я., обл. П., ул.
„И. Т. Х.“ №6, против Наказателно постановление № 36-0000099 от 19.01.2021 г.
издадено от Началник отдел „Контрол“ в РД „АА“ Пловдив, с което за нарушение на
чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП във вр. с чл.101 ал.4 във вр. с Приложение 5 Част І т.5.2.3 бук.
„д“ от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС е наложена глоба в размер на 200 лева
на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до наличие на
незаконосъобразност на обжалваното постановление, поради допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и
представя аргументирано писмено становище в подкрепа на искането си за отмяна на
НП. Прави искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. От същата е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи
за обоснованост и законосъобразност на НП, като се иска неговото потвърждаване. Не
се прави искане за разноски, но е направено възражение за прекомерност на
претендирания адвокатския хонорар.
1
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени доводите на
страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП, затова, че на 23.12.2020 г., около 11,00
часа на главен път І-8, пътен възел за с. Г., е управлявал товарен автомобил „В.“ с рег.
№ **** от категория N3 и прикачен ремарке за товарен автомобил от категория 04 с
рег. № **** и двете собственост на „С.“ ЕООД с ЕИК *********, като извършва
обществен превоз на товари, с пътен лист № 6037005 от 23.12.2020 г., товарителница
Серия М № 512345 от 23.12.2020 г. и заверено копие № ********** за международен
автомобилен превоз на товари, като при извършената му проверка било установено, че
управляваното МПС- товарен автомобил „В.“ с рег. № **** е технически неизправно, а
именно на третата ос от ляво и дясно двете гуми били сериозно повредени, като
липсвали парчета протектор, като протекторът на гумите не бил в съответствие с
изискванията и тази неизправност била значителна.
Горното било констатирано от актосъставителя св. А.И.- инспектор в РД „АА“-
Пловдив, който на процесната дата и място спрял за проверка горецитираното МПС,
управлявано от жалбоподателя. Св. И. съставил на водача АУАН с бл. №
284867/23.12.2020 г., след което му го предявил и връчил екземпляр срещу подпис. В
акта жалбоподателят вписал, че нямал възражения за така направените констатации.
Въз основа на така съставения АУАН на 19.01.2021 г. било издадено
атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 20.01.2021 г., видно
от разписката към НП. Жалбата против последното била подадена до съда чрез АНО и
входирана в деловодството на РД „АА“- Пловдив на 27.01.2021 г. (видно от вх. номер
на жалбата на л.3), поради което е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. А.И. и св. Т.Г.-
свидетел на установяване на нарушението и съставяне на АУАН.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Съдебният контрол е ограничен в рамките на НП, като въз основа на приетите в
него и потвърдени от доказателствата фактически констатации и правни
2
квалификации, съдът може да направи правните изводи за законосъобразност и
обоснованост на същото.
Както АУАН, така и НП са издадени от оправомощени за това лица, видно от
Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на ТИТС (л.11). И двата акта са
съставени в законоустановените срокове. АНП е започнало със съставяне на АУАН в
присъствието на нарушителя и на свидетел очевидец.
При издаването на НП и съставяне на АУАН обаче е допуснато СПН, тъй като
даденото описание на нарушението е неясно и непълно, с което драстично се засяга
правото на защита на санкционираното лице. Според настоящия съдебен състав е
налице опорочаване на НП и АУАН, т. к. същите не не отговарят на изискванията на
чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН- за НП и чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН- за АУАН.
В описанието на нарушението е посочено буквално „товарен автомобил „В.“ с
рег. № **** е технически неизправно, а именно на третата ос от ляво и дясно двете
гуми били сериозно повредени, като липсвали парчета протектор, като протекторът
на гумите не бил в съответствие с изискванията и тази неизправност била
значителна“.
Същевременно нарушението е квалифицирано по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП във
вр. с чл.101 ал.4 във вр. с Приложение 5 част І т. 5.2.3. бук. „д“ от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства на МТИТС (Наредбата). На първо място веднага прави
впечатление, че в правната квалификация е посочено, че е нарушена разпоредбата на
чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, след което е направена връзка с разпоредбата на чл.101 ал.4, но
не е посочено от кой нормативен акт и тъй като тази връзка продължава с разпоредба
от цитираната наредба, логически би следвало да се приеме, че тази разпоредба е от
този нормативен акт. В Наредбата обаче няма разпоредба „чл.101 ал.4“. При това
положение още тук е допуснато СПН, накърняващо правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, защото то е лишено
от възможност да научи какво точно административно нарушение му се вменява, респ.
кои точно разпоредби от кой нормативен акт е нарушил. По този начин и нарушителят,
и съдът са поставени в ситуация да предполагат от кой нормативният акт е една от
вменените за нарушена разпоредба, което е недопустимо.
По-нататък разпоредбата на чл.139 ал.1т.1 от ЗДвП разписва, че движещите се
по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. В Приложение
5 част І т. 5.2.3. бук. „д“ от Наредбата, относима към изискванията за техническа
изправност на гумите на съответното МПС, определя като неизправност следното:
„Индикаторът за износване на протектора на гума се вижда. Дълбочината на
протектора на гума не е в съответствие с изискванията(а)- дълбочината на
протекторния рисунък на гумите на автомобилите и на мотоциклетите е по-малка от
3
1,6 мм“. От така очертаното словесно описание на неизправността може да се заключи,
че същата се изразява в това, че гумите за износени.
В словесното описание на нарушението обаче такава констатация относно
посочените гуми на въпросното МПС не визира тяхната износеност, тъй като в същото
липсват констатации относно измерената дълбочина на протекторния рисунък на
гумите, респ. дали същият е по-малък от 1,6мм. Вместо това са посочени
обстоятелствата- „липсват парчета протектор“ и „протекторът на гумите не е в
съответствие с изискванията“, като при второто обстоятелство не са посочени
конкретни обстоятелства, от които да се извлече изводът, че протекторът не отговаря
на установените от закона изисквания. Липсата на конкретни обстоятелства в
горепосочената насока води до невъзможност за преценка за степента на повредата, а
от там и преценка дали вменената неизправност като значителна съответства на
визираната в описанието неизправност на гумите. Казано с други думи в
обстоятелствената част както на АУАН, така и на обжалваното НП не са посочени
конкретни обстоятелства, които по смисъла на наредбата са от значение за
квалификацията на неизправността като незначителна или значителна или опасна,
което е от значение и за правната квалификация на нарушението, както и за определяне
на приложимата санкционна норма, доколкото наказанието е диференцирано в
зависимост от вида на неизправността. В този смисъл видът на неизправностите е
обективен съставомерен признак на деянието и обстоятелствата въз основа на които се
преценява, че същите са значителни, незначителни или опасни, следва да бъдат ясно
описани, за да е в състояние жалбоподателят да упражни правото си на защита, а съдът
да провери правилността на изводите на административнонаказващия орган.
Дори в съдебно заседание актосъставителят св. И. не можа да обясни подробно
в какво се изразява неизправността на въпросните гуми, освен че липсвали части от
протектора на гумите, което отново не внесе яснота какво означава тази липса- има
някакво разкъсване на гумите и какво е то, няма достатъчна дълбочина на рисунъка на
протектора или тя е под 1,6 мм, вижда ли се индикаторът на износване на протектора и
др. под.
От друга страна дори и да ес приеме, че „липса на протектор“ означава, че
дълбочината на рисунъка е доста под изискванията (1,6 мм) до степен, че няма такава.
При това положение обаче техническата неизправност не е значителна, а опасна, така
както разписва Наредбата. За констатираното нарушение обаче жалбоподателят е
санкциониран на осн. чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП- за констатирана значителна
неизправност.
Непълнотата и яснотата в описанието на нарушението и несъответствието между
това словесно описание на нарушението и приложената санкционна норма съставлява
съществено процесуално нарушение, тъй като нарушава правото на защита на
4
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице до степен да не може
да разбере какво нарушение му се вменява и да организира адекватно защитата си
срещу него.
Всичко изложено до тук прави НП незаконосъобразно, постановено при
допуснати СПН и е достатъчно основание за неговата отмяна, като съдът не намира за
необходимо да обсъжда и други доводи по същество.
При този изход на делото, основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски за заплатен адвокатски
хонорар в полза на жалбоподателя. Искането е своевременно направено, а именно в
хода на съдебното производствоq преди обявяване на делото за решаване.
Пълномощникът има право на такива разноски, съгласно разпоредбата на чл.63д от
ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие (л.38), от който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева жалбоподателят М. е заплатил в брой на адвокат Р.А. от ПзАК. От
ответната страна- АНО е направено своевременно възражение за прекомерност на
разноските (л.20), което съдът намира за неоснователно. Независимо, че делото не е с
правна и фактическа сложност, по същото са проведени няколко съдебни заседания с
разпит на двама свидетели и приобщаване на писмени доказателства, а процесуалният
представител представи подробно и обосновано писмено становище по същество., а и
изготвената жалба също е с кратко съдържание. При това положение съдът намира, че
следва да уважи в цялост искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя, като възложи в тежест на ИА „АА“- София- учреждението към което
принадлежи органът издал НП, което има статут на ЮЛ със самостоятелен бюджет, по
смисъла на чл.2 ал.3 от ЗАвП във вр. с чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на ИА
„АА“, разноски в размер на 300 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.1 и т.2 от ЗАНН,
Районен съд- Пазарджик, в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000099 от 19.01.2021 г.
издадено от Началник отдел „Контрол“ в РД „АА“ Пловдив, с което на М. Л. М., с ЕГН
**********, с адрес с. Я., обл. П., ул. „И. Т. Х.“ №6, за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от
ЗДвП във вр. с чл.101 ал.4 във вр. с Приложение 5 Част І т.5.2.3 бук. „д“ от Наредба №
Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС е наложена глоба в размер на 200 лева на основание
чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ гр. СОФИЯ представлявана от изпълнителен директор, ДА
ЗАПЛАТИ на М. Л. М., с ЕГН **********, с адрес с. Я., обл. П., ул. „И. Т. Х.“ №6,
5
разноски в размер на 300 (триста) лева- за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му на страните пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6