Номер 12104.11.2020 г.Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – РазградПърви въззивен граждански състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
Секретар:Н.Р.Х.
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203300500203 по описа за 2020 година
Делото е образувано по въззивни жалби, подадена от И. Ц. Ц. от гр.Разград, чрез
пълномощник адв.Йорданка Кондиева от АК-Разград против решение № 39/18.02.2020г. по гр.д.№
946/2019г. по описа на РС-Разград, както и постановеното по реда на чл.250 от ГПК, решение
№2527/ 20.07.2020г.
С посоченото решение от 18.02.2020г. е отхвърлен, като неоснователен предявеният от И. Ц.
Ц. от гр.Разград против Я. П. А. и И. С. А. , двамата от с.град иск с правно основание чл.108 от
ЗС по отношение на идеални части от недвижим имот, находящ се в гр.Разград, подробно описан.С
решението от 20.07.2020г. е отхвърлен, предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание чл.124 от ГПК по отношение на същите идеални части от недвижимия имот, находящ
се в гр.Разград.
В подадените две жалби се твърди неправилност, незаконосъобразност на обжалваните
решения, както и постановяването им при съществено нарушение на процесуалните
правила.Излагат се подробни съображения за допуснатите от първостепенния съд нарушения,
представят се писмени доказателства, правят се доказателствени искания за сочене на гласни
доказателства.
В законен срок е подаден писмен отговор на жалбите от адв. Милена Найденова от АК-
Разград, пълномощник на ответниците по предявените искове.Застъпва се становище за
неоснователност на същите, с искане за тяхното отхвърляне и потвърждаване на атакуваните
решения.Страната се противопоставя на направените с първоначалната жалба доказателствени
искания.
Жалбите са подадени в срок.Същите подлежат на разглеждане в открито съдебно заседание с
1
призоваване на страните.
В производството по чл.267 от ГПК окръжният съд е приел като писмено доказателство по
делото, представеният с първата жалба нот.акт №15, том 6, рег.№9156, дело №821 от 12.09.2018г.
на нотариус Р.Иванова, с който е установено правото на собственост на ищеца върху 420/611
идеални части от спорния имот,преди извършена от него разпоредителна сделка със
същия.Отхвърлил искането в жалбата за сочене на гласни доказателства, касателно ползването на
дворното място, като е приел, че същите са неотносими към правния спор, каквато е била и
преценката на районния съд.
В съдебно заседание въззивника, лично и чрез пълномощника си поддържа подадените
жалби по изложените в същите съображения, с искане за отмяна на атакуваните решения на РРС.
Въззиваемите, лично и чрез пълномощника си поддържат подадените отговори, с искане за
потвърждаване на атакуваните решения.
За да се произнесе, окръжният съд, съобрази следното :
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от И. Ц. Ц. , против ответниците Я. П. А. и И. С. А. ,
с която е предявил срещу тях два иска в условията на евентуалност, първият с правно основание
чл.108 от ЗС за ревандикация на 47/611ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 61710.505.53 по
КККР на гр.Разград, в качеството му на собственик и вторият, с правно основание чл.124 от ГПК -
положителен установителен иск за собственост по отношение на същите 47/611ид.части от
процесния имот.Ищецът е заявил и претенция за разноски.За да обоснове собственическите си
претенции върху 47/611 ид.части от ПИ с идентификатор, същият в обстоятелствената част на
исковата молба проследява промените в имота от 1952 г. до наши дни, посочвайки, че той е
продал на праводателите на ответниците през 1970г. само 120/358 ид.части от парцел ХIX -2447 в
кв.134 по плана на гр.Разград, целият с площ от 358 кв.м.и реално първият етаж от построената в
същото двуетажна жилищна сграда.Оспорва съдържанието на издаденият в полза на ответниците,
на 03.08.2018г.Н.А. за поправка на Н.А. №166/2015г., в който за придобитите от тях 120/440
ид.ч.от процесния имот е добавено, че същите съответстват на 167/611ид.ч. от същия.
Ответниците Я. П. А. и И. С. А. са депозирали в срок отговор на исковата молба,
заявявайки становище за недопустимост на иска с правно основание чл.108 от ЗС , предвид на
това ,че претенцията е за ревандикация на ид.ч. от имот, ползването на който не е било
разпределяно, нито е делен. За изцяло неоснователен са счели предявения в условията на
евентуалност иск по чл.124 ГПК.Излагат своя хронология по отношение на имота, във връзка с
различните регулационни планове на гр.Разград.Претендират разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, както и по неговата допустимост - в обжалваната му част. При
извършената служебна проверка не се констатира наличие на пороци, обуславящи извод за
нищожност на обжалвания съдебен акт.
2. По допустимостта на обжалваното решение:
Видно от изложеното по-горе, РС е приел и разгледал по същество съединени искове, главен
2
такъв с правно основание чл.108 от ЗС, за признаване правото на собственост на ищеца върху
47/661 ид.ч.от процесния имот и ревандикацията им от ответниците и евентуален по чл.124 от
ГПК- положителен установителен иск - за признаване само правото на собственост на ищец върху
същите 47/611 ид.ч. от процесния поземлен имот.
В случая в предмета на евентуалният положителен установителен иск се включват отново
единствено и само заявените от ищците собственически права, по иска с правно основание чл.108
от ЗС.
При това положение въззивната инстанция приема положителният установителен иск за
собственост за недопустим, като предявен при липса на правен интерес от същия. В този смисъл
съдът съобрази дадените с т. 1 на ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения,
според които правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и
други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата
на ответника. В първата хипотеза ищецът разполага с възможност да предяви и положителен
установителен иск за собственост или осъдителния иск по чл. 108 ЗС. Когато той е преценил, че
претендираното от него право се нуждае от по интензивен способ на защита и предявил
ревандикационен иск, спрямо който установителните искове за собственост са субсидиарна форма
на защита, за него не е налице правен интерес от предявяването едновременно, при условията на
кумулативност, и на установителен иск за собственост на същия имот /положителен или
отрицателен/, тъй като с уважаването на иска по чл. 108 ЗС, съдържащ две искания - ищецът да
бъде признат за собственик на спорния имот и за осъждане на ответника да му предаде владението
върху него /ТР № 4/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 А/, се установява със сила на пресъдено нещо в
отношенията между страните, че ищецът притежава правото на собственост върху имота, респ. че
той не принадлежи на ответника.
Ето защо решението на РС в частта, с която е отхвърлен предявения положителен
установителен иск за собственост следва да се обезсили.
По иска с правно основание чл.108 от ЗС.
От събраните по делото писмени доказателства, вкл. изготвените и приети от РС основна и
допълнителни единични СТЕ се установява следното: Процесният ПИ №61710.505.53 по КККР на
гр.Разград е с отбелязана в КККР площ от 611 кв.м. и съответства на бившия парцел XIX-2447 в
кв.134 по плана на града от 1968г., но с променена основа.Хронологичното му проследяване е
следното: С Н.А. №77, през 1952г. бащата на ищеца е закупил дворно място от 1280кв.м.,
съставляващо парцел I в кв.322 по действащия план на гр.Разград от 1923г. След смъртта е била
извършена делба на същия между преживялата съпруга и двамата му синове, един от които е
ищец, като вече от общия парцел са били образувани нови три, а именно:парцела I-2447 от
420кв.м. в дял на ищеца, , парцел XIX-2447 от 345кв.м. на преживялата съпруга и неурегулиран
парцел II-2447 от 458кв.м., на брата на ищеца, Д.Ц.. На 30.10.1968г. майката А. дарила на ищеца
получения при делбата от нея парцел XIX-2447 с площ от 345кв.м., а той съответно на 04.12.1968г.
й дарил парцел I-2447 с площ от 368кв.м.По действащият ЗРП на града от 1968г., по който
парцел XIX-2447 от 345кв.м. е станал 384кв.м. Ищецът е бил собственик на двата съседни имота -
парцели I и XIX от пл.№2447 само в периода от 30.10.1967г. до 04.12.1968г. На 17.04.1969г.
3
ищецът се е снабдил със строително разрешение за парцел ХIХ-2447, в който изградил двуетажна
жилищна сграда.На 29.07.1970г. чрез покупко-продажба ищецът прехвърлил на Д. П.К.
120/384ид.ч. от парцел XIX-2447 и реално първи жилищен етаж от построената двуетажна
къща.По ЗПР от 1968г. Парцел I-2447 е с площ от 368кв.м., парцел XIX-2447 е 384кв.м., а парцел
II-2447 е 503кв.м.,отново неурегулиран откъм съседен парцел.През 1971г. е приет нов ОУП на гр.
Разград, като тези имоти са отредени за строеж на жилищен комплекс и магазини.Парцелирането
на трите имота е отпаднало и същите са заснети като един общ пл.№2447. При действието на
този план, през 1984г.братът на ищеца извършил дарение в негова полза на 220/1220ид.ч. от пл.
№2447, за която Ц. твърди, че представлява част от някогашния неурегулиран парцел II-2447.
На 17.04.1987г. е одобрен нов ЗРП на кв.Запад, като пл.№2447 е разположен отново в три
парцела:II-2447 с площ от 440кв.м./по предходен план XIX-2447/; III -2447 от 348кв.м./по
предходен план 1-2447/ и IV-2447 /бивш II -2447/, като предвиденото отчуждаване на части от него
не е проведено. На 29.10.1998г. съсобствениците Д. П.К. дарили при равни права на двете си
дъщери Ганка Георгиева и Ивана Стоянова 120/440ид.ч. от дворното място представляващо тогава
парцел II-2447, заедно с реално първият етаж от жилищната сграда, югоизточното мазе и гараж .
На 10.03.15г. /н.а. №166/ последните продали на ответниците по делото собствените си общо
120/440ид.ч.вече от ПИ №61710.505.53 заедно със етажа от жилищната сграда и гаража, които
имат съответните идентификационни номера.На 03.08.18г. е извършена поправка на н.а.№166/15г.
като след цифрите и думите 120/440ид.ч., е добавено отново цифром и словом ,“съответстващи на
167/611ид.ч./. На 18.06.2018г., с Н.А.№143 е изповядана сделка за дарение между двете сестри и
ответниците на 25/611 кв.м. от ПИ № 61710.505.53 заедно със сграда с идентификатор
61710.505.53.4 - селскостопанска сграда.След като се снабдил с констативен Н.А. за собственост
върху 420/611 ид.части от ПИ № 61710.505.53 и построените в него обекти с идентификатори
61710.505.53.1.2, 61710.505.53.2 и 61710.505.53.5, , на 20.09.18г. ищецът и съпругата му ги
дарили на двете си дъщери Антония и Росица , като си запазили правото на пожизнено ползване
върху имота.
Вещото лице по назначената СТЕ, след извършване на преки геодезически измервания е
заснело съществуващата на място към настоящия момент граница на разпределение на ползването
на имот с идентификатор № 61710.505.53, като е установило, че ищецът ползва 351кв.м от
мястото, ведно със построени в същото стопанска сграда и гараж а ответниците съответно
163кв.м.от същото и също стопанска сграда и гараж/скица №5 от основното заключение/.
Във връзка с проследяването на бившите парцели I-2447, XIX-2447 и II-2447 вещото лице
установява, че през 1968г. е изготвен проект за изменение на плана за регулация по искане на
собствениците на същите за изменение на вътрешнорегулационните граници на парцел № 1-2447
със съседните му парцели с №№ II -2447 и XIX-2447, в резултат на което са настъпили промени в
квадратурите на парцелите, както следва: Парцел № 1-2447 урегулиран (стара площ = 420.00 кв.м)
става с площ от 368.00 кв.м. Парцел № П-2447 урегулиран(стара площ = 485.00 кв.м) става с площ
от 498.00 кв.м, а по кадастрални граници т.е. не урегулиран(стара площ = 458.00 кв.м) става с площ
от 471.00 кв.м. За урегулирането на парцел № П-2447 по плана на гр.Разград одобрен със заповед
№ 27 от 26.01.1960г. и променен със заповед № 1007 от 18.11.1968г.се предават 27.00 кв.м от
съседния имот с пл.№ 2448, които не са придобити и до настоящия момент. Парцел № XIX-2447
урегулиран (стара площ = 345.00 кв.м) става с площ от 384.00 кв.м. В следващия кадастрален план
на гр.Разград послужил за основа на плана за регулация от 1971г. бившият имот с пл.№ 2447
4
(парцели с № 1-2447, II -2447 и XIX-2447 в кв. 134 по плана от 1960г.) е заснет и нанесен като имот
със същия пл.№ 2447 в същите граници, като тези по плана от 1960г. с площ от 1223кв.м.С плана
от 1971г. се е предвиждало имот с пл.№2447 да бъде отчужден във връзка с урегулирането на
парцел № I - „Жилищен комплекс" в кв. № 96. Вътрешнореглационната граница между парцели с
№№II-2447 и XIX-2447 никога не е била променяна. За целия бившия парцел с № XIX-2447 по
плановете на гр.Разград от 1960г. и 1968г.,заедно с южната част от бившия парцел с № II-2447 по
плановете на гр.Разград от 1960г. и 1968г. е образуван имот с идентификатор № 61710.505.53 в
размер на 611.00 кв.м. За северната част от бившия парцел с № II-2447 по плановете на гр.Разград
от 1960г. и 1968г. е образуван имот с идентификатор № 61710.505.1092 в размер на 260.00 кв.м.
Квадратурата на бившият парцел с № XIX-2447 по плановете на гр.Разград от 1960г. и 1968г. е
увеличена с около 220.00 кв.м за сметка на площта на бившия парцел с № II-2447 по плановете на
гр.Разград от 1960г. и 1968г.
Съобразявайки изложеното по-горе от фактическа страна, РОС направи следните правни
изводи:
Предявен е иск по за ревандикация на 47/611 ид.части от поземлен имот с идентификатор
61710.505.53 по КККР на гр.Разград, при заявено твърдение, че ищецът е собственик на същите.
Според въззивният съд, с оглед на събраните доказателства ищецът не се легитимира към
настоящия момент като собственик на идеални части от процесния имот, а ползвател на същия по
силата на запазеното право на ползване, след сключването на сделката дарение, извършена на
20.09.18г. в полза на неговите две дъщери Антония и Росица, по отношение на 420/611 ид.части от
същия, ведно със съответните постройки.За тези именно 420/611 идеални части от имота и
съответните постройки, той е бил признат за собственик с двата н.а. от м.септември 2018г., преди
извършеното дарение.При тази констатация за различно качество на ищеца по отношение на
имота, от заявеното от него с исковата молба обсъждането на доказателствата по делото и
основният повдигнат пред въззивната инстанция въпрос за възможността за придобиване чрез
правна сделка на идеални части от съседен имот, чрез дарението, извършено през 1984г., които
реално са били присъединени към имота на ищеца и владени от него се явява безпредметно.
Законодателят и съдебната практика са категорични, че правото на ползване като ограничено
вещно право се ползва със самостоятелна защита чрез иск за собственост, че носителят на правото
на ползване има право да ползва имота и да събира добивите от него.
На следващо място, РОС намира за необходимо да отбележи, че с разпореждане на
Председателя на ВКС от 26.06.2020г. е образувано т.д. №3/2020г. по описа на ВКС, ГК за
приемане на тълкувателно дело по следния въпрос:По предявен иск от съсобственик на недвижим
имот по реда на чл.108 от ЗС, следва ли съдът да осъди другия съсобственик да предаде владението
върху идеална част от имота.Разпореждането е издадено въз основа на определение
№323/21.04.2020г. по гр.дело №4773/2019г. на Първо гр.отделение на ВКС, с което производството
по делото е било спряно на осн.чл.292 ГПК.
По поставения въпрос е налице противоречива съдебна практика, като РОС в този си състав
споделя тази застъпена в решение № 100 от 02.08.2017 г.на Първо ГО на ВКС по гр. д. №
3560/2016 г. в което е прието, че искът за ревандикация може да се предяви не само срещу трето
5
лице, но и срещу съсобственик, който ползва цялата вещ и не допуска ищеца да я ползва
съобразно правата си.Само когато съсобствената вещ се ползва от всички съсобственици, но
упражняваната от тях фактическа власт не съответства на обема на правата им, интересът на
съсобственика, чието право е нарушено е да получи фактическа власт върху реална част от имота,
съответстваща на правата му.В тази хипотеза е прието, че търсената с иска по чл. 108 ЗС защита
може да бъде постигната едва след разпределение на ползването на съсобствената вещ по реда на
чл. 32 ЗС.
По делото е установено, че фактически ползването на дворното място е разпределено по начина,
посочен от вещото лице в основната експертиза, но и от изложеното в исковата молба и от
направените пред тази инстанция доказателствени искания се установява, че за същото липсва
съгласие между бившия собственик, сега ползвател и ответниците, като не съществува пречка да
бъде предявен иск по чл.32 от ЗС.
По изложените съображения подадената въззивна жалба се явява неоснователна.
Постановеното от РС решение по иска с правно основание чл.108 от ЗС следва да бъде
потвърдено като краен резултат, като същото следва да бъде обезсилено в частта му, с която е
отхвърлен, предявеният от ищеца положителен установителен иск за собственост, като
недопустимо.
По разноските
При този изход на делото, право на разноски имат въззиваемите, които са направили
такива в размер на 1000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По
отношение на същото въззивника, чрез пълномощника си прави възражение за прекомерност над
сумата 600 лв.Съобразявайки вида на търсената защита, фактическата и правна сложност на
делото, РОС намира възражението за основателно, като дължимите на въззивниците разноски
следва да бъдат редуцирани до размера на тази сума.
Водим от горното, Разградският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №39/18.02.2020г. по гр.д.№ 946/2019г.по описа на РС-
Разград, което е отхвърлен предявеният от И. Ц. Ц. , против ответниците Я. П. А. и И. С. А. иск с
правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на 47/611ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
61710.505.53 по КККР на гр.Разград.
ОБЕЗСИЛВА постановеното по реда на чл.250 от ГПК решение №2527/ 20.07.2020г. по
гр.дело №946/2019г. по описа на РС-Разград по иск с правно основание чл.124 от ГПК и
прекратява производството в тази му част.
ОСЪЖДА И. Ц. Ц. да заплати на Я. П. А. и И. С. А. направени разноски пред въззивната
инстанция в размер на 600 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
6
страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7