РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. Исперих, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлияна В. Цонева Йорданова
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова Гражданско
дело № 20223310100254 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс.
Постъпила е искова молба от С. К. Ф., ЕГН-********** от гр.И, обл.Р,
съдебен адрес: гр.И, обл.Р, ул.»А» № (чрез адв.Св.Д.), против Н. А. Ф., ЕГН-
********** от гр.Г, ул.”Д А” № ., вх..., ет... ап..., като моли съда да постанови
решение, по силата на което да прекрати гражданския брак между страните
поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство, без да се
произнася по въпроса за вината. Не заявява становище относно фамилното
име на съпругата, което да носи след прекратяването на брака. Не предявява
претенции за ползване на семейно жилище и издръжка. Ищецът твърди, че
бракът е първи по ред за страните. Родените от брака им деца са навършили
вече пълнолетие. От 1991г. съпрузите били разделени, като всеки от тях е
създал ново семейство. Не са се виждали, нито са се чували през този период,
не знаели нищо един за друг. Счита, че бракът им е необратимо разстроен, не
е възможно да възстановят нормални съпружески отношения, поради което е
взел решението за развод.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК,
ответницата Н. А. Ф., ЕГН-********** от гр.Г, ул.”Д А” № .., вх., ет., ап., не
представя такъв. Не заявява становище по иска за развод, не прави искания и
възражения, не сочи доказателства. Не се явява в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото
Удостоверение за сключен граждански брак, страните по делото са сключили
граждански брак с Акт № 0054/05.03.1990г., издаден от Община-Г, като
съпругата приела да носи фамилното име на съпруга си – Ф. вместо
предбрачното си фамилно име – Р.
Видно от представеното Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки,
изх.№ АОУ 844/26.04.2022г., изд. от Община-И на името на ищеца С. К. Ф.,
1
ЕГН-**********, последният е баща на 6 деца, всичките навършили вече
пълнолетие. Няма данни за други деца, родени през време на брака.
Свидетелят С К. Ф от гр.И, обл.Р – брат на ищеца, дава показания, че
страните по делото – съпрузи са имали много кратко брачно съжителство.
Потвърждава факта, че родените от брака им деца са навършили вече
пълнолетие. Твърди, че съпрузите са разделени повече от 30 години, като
отдавна всеки един от тях е заживял с нов партньор, създали са си нови
семейства, не се търсят и не поддържат връзка по никакъв повод. Счита, че
няма вероятност да заживеят отново заедно като семейство.
Страните не са предявили претенции за направени по делото съдебни и
деловодни разноски, поради което съдът прецени, че не следва да ги обсъжда.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Налице са предвидените в закона предпоставки за
прекратяване на гражданския брак между страните, при условията на чл.49,
ал.1 от СК, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство,
като никоя от страните не е поискала произнасяне относно вината за това
разстройство. От събраните по делото доказателства категорично се установи,
че съпрузите са в дълготрайна фактическа раздяла, продължаваща повече от
30 години. В този период на раздяла, не са правили опити да заживеят отново
заедно, не са поддържали каквито и да било контакти помежду си. Децата им
са навършили вече пълнолетие. По този начин съдът приема, че те са се
отчуждили един от друг, вече не поддържат близки отношения, не са
проявявали личен интерес, съпричастност и загриженост към проблемите на
брачния партньор, което е довело до дълбоко и непоправимо разстройство в
брака им. Очевидно нямат желание да живеят заедно като семейство. Между
тях са изчезнали чувствата и ценностите, които обичайно и нормално
свързват брачните партньори – обич, доверие и разбирателство, взаимност,
единомислие, съпричастност към интересите и желанията на партньора.
Същите не консумират пълноценно брака си. Всеки е устроил живота си по
свой начин. При тези обстоятелства, съдът прецени, че няма изгледи бракът
между съпрузите да бъде заздравен и в този смисъл следва да бъде прекратен.
Бракът между страните съществува само формално, лишен от съдържанието,
което влагат в него законът и моралът, и в тази връзка се явява ненужен както
за страните, така и за обществото.
Предвид липсата на ненавършили пълнолетие деца, родени през време на
брака, страните не спорят за родителски права и свързаните с тях въпроси
относно местоживеене, лични контакти и издръжка на децата. Нямят спорове
за ползване на семейно жилище, нито за издръжка между съпрузите.
След прекратяването на брака ответницата следва да запази и да
продължи да носи брачно си фамилно име Ф.. Това решение е в духа на
трайно установената съдебна практика относно приложението на чл.53 от
Семейния кодекс, регламентиращ фамилното име на съпрузите след развода,
като поставя това решение изцяло от волята на този съпруг, който е променил
фамилното си име и независимо от мнението на другия съпруг – ако съпругът,
приел името на другия съпруг при сключването на брака, не заяви желание за
възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното
фамилно име. В случая ответницата не е изразила изрично желание за
възстановяване на предбрачното си фамилно име и това положение не зависи
от волята на съпруга й. Подобна зависимост е регламентирана в нормите,
уреждащи въпроса за името след прекратяването на брака в предходните два
Семейни кодекса (отменени), което разбиране вече е изгубило своето
2
значение и новата правна норма на чл.53 от действащия Семеен кодекс не
поставя въпроса за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието
фамилно име е прието при сключването на брака. По този начин съпругата
следва да носи след прекратяването на брака фамилното име, което е носила
по време на същия (в този смисъл Решение № 245/17.05.2012г. по гр.д.№
1058/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о.).
Никоя от страните не е предявила претенции за разноски, поради което е
безпредметно обсъждането на направените такива, а и при горния изход на
делото и съобразно разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК, направените
по делото разноски следва да останат за сметка на страните така, както са ги
направили.
Двете страни следва бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС-И сумата
от по 25.00 (двадесет и пет) лева, всеки един от тях, дължима окончателна ДТ
по производството (чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК).
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения с Акт № 0054/05.03.1990г. на Община-Г,
ГРАЖДАНСКИ БРАК между С. К. Ф., ЕГН-********** от гр.И, обл.Р,
съдебен адрес: гр.И, обл.Р, ул.»А» № ..(чрез адв.Св.Д.), и Н. А. Ф., ЕГН-
********** от гр.Г, ул.”Д А” № , вх., ет., ап., поради настъпилото в него
дълбоко и непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА че, след прекратяването на брака и занапред
ответницата Н. А. Ф., ЕГН-**********, запазва и ще носи БРАЧНОТО си
фамилно име – Ф..
ОСЪЖДА С. К. Ф., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-
гр.И, сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева - дължима окончателна ДТ по
производството.
ОСЪЖДА Н. А. Ф., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-
гр.И, сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева - дължима окончателна ДТ по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
3