Решение по дело №20448/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3003
Дата: 9 юли 2020 г. (в сила от 17 декември 2020 г.)
Съдия: Ивелина Апостолова Димова
Дело: 20193110120448
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

3003/9.7.2020г.

гр. Варна, 09.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти състав, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:                                           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА

                                                                   

при участието на секретаря Антоанета Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20448 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.124, ал.1 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от Г.Н.Д. с ЕГН:**********, с настоящ адрес: ***, чрез адвокат С.С.,***, съдебен адрес:***, против *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н. *, отрицателен установителен иск, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на дружеството сумата от 788,52 лв., представляваща коригирана сметка при отчетена грешка на електрическа енергия за предходен период в обект на потребление, находящ се на адрес в гр. *, по партида с клиентски номер: № 1100109392.

Ищецът заявява, че е в договорни отношения за продажба на електрическа енергия с ответното дружество, като абонат с клиентски номер: № 1100109392, за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.*, ул. „*. Заявява, че при проверка на сметката си е установил, че има задължение в размер на 788,52лв. Сочи, че е депозирал възражение срещу направеното изчисление на потребената електроенергия, като в отговор бил уведомен, че според ответното дружество процесната сума се дължи, тъй като служители на дружеството са установили неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, вследствие на което част от консумираната ел. енергия не се отчита и не се заплаща. Оспорва изцяло дължимостта на претендираната сума. Изтъква, че не е бил уведомен за извършването на проверката. Заявява, че е заплащал ежемесечно начислената му електроенергия, като счита, че липсват доказателства, че ел. енергия, за която е начислена процесната сума, е била реално доставена и потребена от него. Намира, че ответното дружество следва да установи кога е доставил количество електроенергия, съответстващо на сумата от 788,52лв.  

Съобразно изложеното ищецът моли съда да признае за установено, че не дължи на ответното дружество процесната сума, като претендира и заплащането на направените по делото разноски.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответното дружество, като в законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен отговор, в който същото сочи, че счита иска за неоснователен. Поддържа, че е налице правно основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електроенергия, конкретизирано по размер с фактура №**********/09.09.2019г. Ответникът сочи, че с ПИКЕЕ /обн. ДВ бр.35/30.04.2019г./ е предвидена възможност за крайния снабдител да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена, непълно или неточно измерена доставена електрическа енергия. Изтъква, че дружеството няма вменено нормативно задължение да уведомява потребителите за проверките. Поддържа, че като оператор на разпределителна мрежа и собственик на средствата за търговско измерване има право да извършва технически проверки на място на измервателната система и СТИ. Счита, че правото на дружеството да извърши корекция в сметката на ищеца не е обусловено от наличието и доказването на виновно поведение от страна на последния, както и че извършената корекционна процедура няма характер на санкция към абоната. Намира, че корекционната процедура има своето законово основание. Позовава се на разпоредбите на чл.83, ал.1, т.6 и чл83, ал.2 от ЗЕ, както и на нормите на чл.49-чл.58 ПИКЕЕ, предвиждащи възможност за крайния снабдител да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електрическа енергия. Намира, че крайният снабдител е освободен от задължението да докаже реално потребеното количество ел. енергия. Счита, че са осъществени всички предпоставки за възникване на правото на дружеството да извърши корекционната процедура. Не оспорва, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на дружеството. Потвърждава обстоятелството, че на 23.09.2019г. е извършена проверка на изправността на измервателната система в обекта на ищеца, както и че резултатът от проверката е обективиран в съответен констативен протокол. Сочи, че дружеството е с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Твърди, че дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б."а" от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и съобразно чл.45 от ПИКЕЕ има право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване. Заявява, че дружеството следи за техническото състояние на измервателните уреди, като в резултат на такава проверка е и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната. Ответното дружество заявява, че при проверката е установено наличието на промяна на схемата на свързване-монтиран мост /шунт между входяща и изходяща токова клема на СТИ, като по този начин консумираната електрическа енергия или част от нея не преминава през СТИ е съответно не се заплаща.  Твърди, че при измерване с еталонен уред е установено, че СТИ в обекта на ищеца измерва с грешка „минус“-71,24%. Сочи, че е съставена Справка за корекция за периода 06.06.2019г.-03.09.2019г., в която е конкретизиран размера на вземането, като е приложена корекционна процедура за фикционно изчисление на доставеното количество енергия за предходните на датата на проверката 90дни. Излага, че на 10.10.2019г. е издадена фактура №**********, с която е определена дължимата сума за потребената през посочения период електрическа енергия. Намира, че след като част от доставената ел.енергия в обекта не може да бъде измерена, потребителят дължи заплащането на процесната сума, тъй като е усвоил чужда вещ без правно основание. Счита, че оспореното вземане се дължи от ищеца на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ.

Ето защо ответното дружество моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения от ищеца иск като неоснователен и недоказан, както и му да бъдат присъдени направените деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата претенция и моли съда да уважи исковата молба, така както е била предявена, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. За ответното дружество се явява упълномощен представител, който поддържа отговора на исковата молба и моли искът да бъде оставен без уважение, както и за присъждане на сторените в производството разноски.

Подадената искова молба отговаря на процесуалните изисквания на закона и се явява допустима. От изложените в исковата молба фактически твърдения се установява наличието на извънсъдебен спор между страните като условие за надлежното упражняване на правото на иск. Разгледана по същество, исковата молба е неоснователна, по следните съображения:

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните е налице валидно сключен договор за пренос и достъп на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на ответното дружество, като ищецът се явява битов клиент на дружеството по смисъл на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за обект-недвижим имот, находящ се на адрес в гр. *, по партида с клиентски номер: № 1100109392 и абонатен номер: **********- обстоятелства, приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.

На 03.09.2019год. служители на „Електроразпределение Север” АД извършили техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца, в присъствието на един свидетел. При проверката било установено наличието на извършено неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа- монтиран мост/шунт между входяща и изходяща токова клема на СТИ, като по този начин консумираната ел. енергия или част от нея не преминавала през СТИ, не се отчитала и съответно- не се заплащала. При измерване с еталонен уред било установено, че средството за търговско измерване измерва с грешка „минус“-71,24%. Неправомерно присъединеният мост/шунт бил демонтиран и била възстановена правилната схема на свързване, а резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол с №1202973/03.09.2019г., който бил подписан от присъствалия свидетел /л.23/.

По делото е представена справка за корекция при неизмерване на ел.енергия №54904_2Е99, съгласно чл.50, ал.2 и 3 от ПИКЕЕ от 04.09.2019г. за периода от 06.06.2019г. до 03.09.2019г. За начисленото количество ел.енергия от 3960 кwh е издадена фактура №********** от дата 09.09.2019г. за сумата от 788,52 лева представляващи стойността на служебно начислено количество ел. енергия за периода от 06.06.2019 г. – 03.09.2019 г.

От заключението на проведената по делото СТЕ, прието от съда и неоспорено от страните, се установява, че провереният електромер е монофазен, статичен, произведен през 2018г. При проверката е констатирано неправомерно монтиран  мост –меден, 6мм2, между токовите клеми- вход и изход, в резултат от което електромерът не е могъл да измерва цялата потребена ел.енергия, включително и през периода на корекцията. Вещото лице приема, че по този начин се отклонява от отчитане приблизително 70% от цялата консумуирана ел. енергия, която не се измерва и съответно не се заплаща. Счита, че изчисленията по справката са математически точни, както и че начисленото количество може реално да бъде доставено до абоната, с оглед пропускателната сопсобност на неправомерно монтирания проводник и тази на присъединителното съоръжение- автоматичен предпазител. Не са констатирани данни за техническа неизправност на електромера.

Не се спори по делото, че процесната фактура не е била заплатена.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Налице са процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това, поради което предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим.

Не е спорно по делото, че имотът, в който е извършена проверка от страна на ответника, е бил присъединен към електропреносната мрежа, при което ищецът се явява потребител на доставяната от ответното дружество електроенергия, както и че му е начислена процесната сума.

Спорът между страните се свежда основно до въпроса налице ли са предпоставките, обосноваващи правото на ответното дружество  да извършва едностранно корекция на сметките за електроенергия за минал период от време. Провеждането на пълно и главно доказване по отношение на посочените спорни правнорелевантни факти е възложено в тежест на ответника, с оглед обстоятелството, че срещу него е предявен отрицателен установителен иск.

 

Корекционната процедура е извършена по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети с Решение на ДКЕВР  с Протокол №67/24.04.2019г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6,  вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно- че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Правилата са издадени по законова делегация и имат характер на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Ето защо, съдът намира, че едностранната корекция не е лишена от законово основание.

На първо място съдът приема, че корекционната процедура е извършена от лице, което разполага с правомощия за това. Изрично действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия уреждат правомощията на операторите на съответните мрежи да извършват проверки на измервателните системи/ чл. 45, ал.1/, вкл. технически проверки / чл. 46, ал.1/, да съставя констативни протоколи за проверките /чл.49, ал.1/, както и да коригира сметките на абонатите в резултат на извършените проверки /чл. 50 и сл./.

Съгласно разпоредбата чл. 49 от ПИКЕЕ операторът  на съответната мрежа извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с изискванията на правилата, като при проверките съставя констативен протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител. А в случай на отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол, както и при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва от представител на оператора и от един свидетел /чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ/.  В разглеждания случай посочените изискания са спазени- документът е съставен от служители на оператора, като проверката е извършена в присъствието на един свидетел при удостоверено отсъствието на абоната. В действителност протоколът от проверката съставлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва със задължителната доказателствена сила, но като писмено доказателство същият следва да се цени с оглед останалите доказателства по делото, които в своята съвкупност установяват основанието за провеждане на корекционна процедура, а именно измерването  на СТИ  с грешка, както и процента на грешката. Конкретно- отразените в протокола обстоятелства напълно кореспондират на приобщеното по делото експертно заключение.

При така установеното се налага се извода, че процесния протокол е изготвен при спазване изисквания на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ, като същият представлява годно основание за извършване на корекция сметката на абоната. Следва да се приеме, че ответникът е установил по делото надлежно изпълнение на процедурата, разписана в гл. ІХ от ПИКЕЕ, а именно – съответстваща на нормативните изисквания проверка на средството за търговско измерване на абоната, при която е установено, че същото не измерва или измерва с грешка извън допустимата.

На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 50 ал. 1 от ПИКЕЕ, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване.

В случая на абоната е начислено допълнително количество ел. енергия за максимално предвидения период от три месеца, при липса на данни за извършване на друга техническа проверка за времето от 06.06.2019 г. до 03.09.2019 г.

Относно остойностяването на допълнително начисленото количество ел.енергия вещото лице е дало заключение, че то съответства на одобрените от регулаторния орган цени, като въпросно количество ел.енергия може да премине през присъединителните съоръжения на обекта на потребление за процесния период. Следва да се отбележи също, че фактическият състав на правото на съответния оператор да извърши едностранна корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период, не включва като елемент наличие на определено виновно поведение от страна на абоната, в резултат на което да е налице неточно измерване на потребеното количество електрическа енергия.

Предвид гореизложеното съдът намира, че събраните по делото доказателства обосновават извод, че операторът е спазил процедурата по извършване на корекцията, поради което следва да се приеме, че корекцията на сметката на ищеца по методиката, установена в чл. 50, ал.2 и ал.3  от ПИКЕЕ, е правомерно проведена. А това налага съдът да приеме, че предявеният иск за установяване недължимост на на сумата от 788,52 лв. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 510.00 лв., представляваща извършени разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за съдебно-електротехническа експертиза, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Н.Д. с ЕГН:**********, с настоящ адрес: ***, срещу *, със седалище и адрес на управление *** * - Е, иск за приемане на установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 788,52 лв. (седемстотин осемдесет и осем лева и петдесет и две стотинки), представляваща коригирана сметка при отчетена грешка на електрическа енергия за предходен период в обект на потребление, находящ се на адрес в гр. Варна, ул. „Цар Иван Страцимир“, №25, по партида с клиентски номер: № 1100109392, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА Г.Н.Д. с ЕГН:**********, да заплати на *, със седалище и адрес на управление *** * – Е, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 510.00 (петстотин и десет) лева, представляваща извършени разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: