№ 426
гр. Пловдив, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20235330200458 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 870 от 01.11.2022г.,
издадено от ***, на длъжност *** община Пловдив, с което на Б. И. М.,
ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.43, ал.3 от Наредба за
организация на движението и паркирането на територията на община
Пловдив е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв.
/петдесет лева/, за нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба за организация на
движението и паркирането на територията на община Пловдив.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно
и незаконосъобразно, като се предлага същото да бъде отменено.
Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Т., в писмено
становище, поддържа жалбата, като посочва, че АУАН е съставен на
17.05.2022г., която дата е преди тази на твърдяното нарушение, в който
смисъл развива становището, че същият порок съставлява драстично
нарушение правото на защита на жалбоподателя. На следващо място посочва,
че посоченото нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба за организация на
движението и паркирането на територията на община Пловдив съставлява
нарушение по чл.98, ал.2 от ЗДвП, за което е предвидено административно
1
наказание – глоба в размер на 20 лева съгласно чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП,
поради което и неправилно е приложен материалния закон. На трето място
взема становище, че в наказателното постановление и АУАН не съществува
твърдение, че жалбоподателят е установен на мястото на нарушението, или че
ако не е установен – той е собственик на МПС с рег.№ „***“, като е
недопустимо в хода на съдебното следствие тепърва да се установява
основанието за привличане към административнонаказателна отговорност на
жалбоподателя. Предлага наказателното постановление да бъде отменено,
както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Същото
становище се поддържа и от процесуалния представител на жалбоподателя
пред съда.
Ответната страна – *** община Пловдив не изпраща представител, не
взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 10.01.2023г. видно от
приложеното в оригинал известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив, чрез община Пловдив, на 12.01.2023г., съгласно отразения входящ
номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 22.06.2022г., в 17.21 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Цар Борис III
Обединител“ срещу № 37, свидетелят З. Г. П., в качеството му на *** в Трето
РУ при ОД МВР – Пловдив, констатирал, че МПС – автомобил „Мерцедес
МЛ 500 4 Матик“ с рег. № „***“ бил паркиран от жалбоподателя Б. И. М.
върху тротоара, на място, което не било определено от собствениците или
администрацията на пътя като място за паркиране и престой на МПС. За
2
последното, свидетелят *** съставил глоба с фиш № ********** от
22.06.2022г..
След като получил екземпляр от глоба с фиш № ********** от
22.06.2022г, жалбоподателят Б. И. М. оспорил същия, като депозирал жалба с
вх.№ УРИ 438000-9107/07.07.2022г. по описа на Трето РУ при ОД МВР –
Пловдив до РС – Пловдив.
С оглед на горното, на 27.09.2022г., свидетелят З. Г. П. съставил АУАН
с бланков № 000492 срещу жалбоподателя Б. И. М. за нарушение на чл.6, ал.2
от Наредба за организация на движението и паркирането на територията на
община Пловдив, който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от
жалбоподателя М.. Въз основа на последния АУАН било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел З. Г. П.. Последният не помни случая,
което съдът намира за логично и нормално, с оглед изминалия значителен
период от време и заеманата от свидетеля длъжност, която предполага, че
това не е единственото констатирано от същия нарушение. Въпреки това П.
заявява, че изцяло поддържа посоченото в АУАН и фиша, в който смисъл
изявлението му няма причина да не бъде кредитирано от съда, доколкото
никакви данни по делото в противен смисъл не се установяват.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по
административната преписка писмени доказателства, а именно – Декларация
от 27.09.2022г. от Б. И. М., от която се установява, че последният е
управлявал МПС с рег. № „***“ на 22.06.2022г., съответно – М. е паркирал
МПС на посоченото място.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 22ОА-231 от 01.02.2022г. на кмет на община Пловдив – относно
компетентността на наказващия орган и Заповед № 22ОА-2001 от
30.08.2022г. на кмет на община Пловдив – за актосъставителя. При
3
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което Б. И. М., ЕГН:********** виновно е
нарушил разпоредбата на чл.6, ал.2 от Наредба за организация на движението
и паркирането на територията на община Пловдив – за това, че на
22.06.2022г., в 17.21 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Цар Борис III Обединител“
срещу № 37, е паркирал МПС – МПС – автомобил „Мерцедес МЛ 500 4
Матик“ с рег. № „***“ на място, което не било определено от собствениците
или администрацията на пътя като място за паркиране и престой на МПС.
Съдът също намери за неоснователно възражението на жалбоподателя,
че АУАН е съставен на 17.05.2022г., която дата е преди тази на твърдяното
нарушение, в който смисъл развива становището, че същият порок съставлява
драстично нарушение правото на защита на жалбоподателя.
Тук на първо място следва да се отбележи, че действително в АУАН №
000492 от 27.09.2022г. цифрата, с която ръкописно е вписан месеца - „9“ не е
изписана съвсем четливо и последната би могла да бъде тълкувана както като
„9“, така и като „5“.
Последното обаче по никакъв начин не препятства установяване по
несъмнен начин на обстоятелството, че АУАН № 000492 е съставен именно
на 27.09.2022г. – както предвид ясно отразената дата на втората страница на
АУАН, така и доколкото е очевидно, че АУАН № 000492 не може да бъде
съставен на 27.05.2022г. за нарушение, извършено на 22.06.2022г. –
обстоятелство, забелязано и от самия жалбоподател.
4
В този смисъл съдът намира, че трудно може да бъде споделено
становището на жалбоподателя относно това, че е налице драстично
нарушение на правото му защита, доколкото една ръкописна цифра в датата
на АУАН може да бъде интерпретирана двусмислено, при това – след като е
очевидно, че АУАН не може да бъде съставен на 27.05.2022г..
Също така, не може да бъде преценено като процесуално нарушение и
обстоятелството, че в наказателното постановление АУАН № 000492 също е
посочен с дата - 27.05.2022г., доколкото последното посочване на номер и
дата на акт не е реквизит на наказателното постановление, съгласно
предвиденото в чл.57, ал.1 от ЗАНН, съответно – фактическа грешка в същата
дата не съставлява съществено процесуално нарушение.
На следващо място неоснователно е и възражението, че посоченото
нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба за организация на движението и
паркирането на територията на община Пловдив съставлява нарушение по
чл.98, ал.2 от ЗДвП, за което е предвидено административно наказание –
глоба в размер на 20 лева съгласно чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, поради което и
неправилно е приложен материалния закон.
В случая се установява материалната компетентност на
административнонаказващия орган да издава наказателни постановления за
констатирани нарушения на Наредба за организация на движението и
паркирането на територията на община Пловдив – съгласно вече посочената
Заповед № 22ОА-231 от 01.02.2022г. на кмет на община Пловдив. Липсват
всякакви данни за компетентност на наказващия орган да издава наказателни
постановления за констатирани нарушения на ЗДвП.
Същото се отнася и до актосъставителя, на който, със Заповед № 22ОА-
2001 от 30.08.2022г. на кмет на община Пловдив е възложено да съставя
АУАН и глоба с фиш за нарушения на Наредба за организация на движението
и паркирането на територията на община Пловдив. И макар в последната
заповед да е упоменат и ЗДвП, то липсват всякакви данни за компетентност
на кмет на община Пловдив да осъществява контрол във връзка с нарушения
на чл.98, ал.2 от ЗДвП, съответно – възможност да възложи на
актосъставителя установяване на такива нарушение.
Предвид това, не може да бъде споделено становището, че
актосъставителят и наказващият орган неправилно са приложили
5
материалния закон във връзка с нарушение на чл.98, ал.2 от ЗДвП, доколкото
за последните не се установява материална компетентност да съставят актове,
съответно – да издават наказателни постановления за констатирани
нарушения на чл.98, ал.2 от ЗДвП.
Съдът намери за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че в
наказателното постановление и АУАН не съществува твърдение, че
жалбоподателят е установен на мястото на нарушението, или че ако не е
установен – той е собственик на МПС с рег.№ „***“, като е недопустимо в
хода на съдебното следствие тепърва да се установява основанието за
привличане към административнонаказателна отговорност на
жалбоподателя.
Следва да се посочи, че както в АУАН, така и в наказателното
постановление ясно е отразено, че отговорността на жалбоподателя е
ангажирана като водач на МПС, а не като негов собственик. Последното, а
именно – че на 22.06.2022г. М. е паркирал МПС на посоченото място, се
установява от собственоръчната му Декларация от 27.09.2022г. в този смисъл.
Ето защо, в случая липсва неяснота относно това, в какво качество е
ангажирана отговорността на М., липсва и съмнение, че същият е осъществил
състава на нарушението именно в това си качество.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установеното
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на
обществена опасност на деянията, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.6, ал.2 от Наредба за организация на движението и
паркирането на територията на община Пловдив, отчетена от нормотовреца
при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на
простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на
подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя, съдът намери за
установено, че съгласно разпоредбата на чл.43, ал.3 от Наредба за
организация на движението и паркирането на територията на община
Пловдив – за разглежданото нарушение е предвидено административно
6
наказание – глоба в размер на 50 лева. В случая нормотоворецът е предвидил
наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да
индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е
приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така
наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН,
Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 870 от 01.11.2022г.,
издадено от ***, на длъжност *** община Пловдив, с което на Б. И. М.,
ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.43, ал.3 от Наредба за
организация на движението и паркирането на територията на община
Пловдив е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв.
/петдесет лева/, за нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба за организация на
движението и паркирането на територията на община Пловдив.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7