№ 275 /14.4.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на двaдесет
и шести февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Янка Вукева, като разгледа административно дело № 57 по описа на съда
за 2020 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е
образувано по жалба на Й.В.П. *** против
изричен отказ да бъде прекратена регистрацията на превозно средство – лек
автомобил с рег. № ****, марка „****" модел *****, обективиран в Писмо №
100600-24207/23.12.2019 г. на началник Сектор «Пътна полиция» при ОДМВР –
Пазарджик.
Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното писмо
и преписката да бъде върната на ответника за издаване на документ,
удостоверяващ прекратяване на регистрацията на процесния лек автомобил. Излага съображения
за незаконосъобразност на отказа.
Поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител в проведеното
съдебно заседание. Претендира разноски.
Ответникът -
началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик - оспорва жалбата в писмено становище, приложено
към преписката. Не се явява и не се
представлява в проведеното съдебно заседание.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от лице, засегнато от разпореденото с нея.
Разгледана по същество същата е основателна:
Административното производство е започнало по молба на
жалбоподателя, адресирана до началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР Пазарджик, подадена на 12 декември 2019-та година. В нея жалбоподателят посочва,
че е закупил процесния лек автомобил на 11-ти април 2014 година, а на 13-ти май
2016 година е бил уведомен от служители на отдел „Криминална полиция“, че
автомобилът му е предмет на извършено
престъпление, за което се води досъдебно производство № 4/2016 година, по описа
на отдел „Криминална полиция“, град Пловдив. На 13 май 2016 година жалбоподателят
с протокол за доброволно предаване е предал на полицията процесния лек
автомобил за нуждите на досъдебното производство.
В молбата си жалбоподателят твърди, че от тази дата до
настоящия момент автомобилът се намира в базата на „Криминална полиция“ при ОД
на МВР - Пловдив и не се движи по пътната мрежа на България. Предвид тези
обстоятелства жалбоподателтя счита, че са налице основанията за прекратяване на
регистрацията на автомобила. Обосновава
правния си интерес с обстоятелството, че поради непрекратената регистрация
продължава да дължи данък върху превозните средства без реално да може да
ползва автомобила. Ответникът е разгледал молбата на жалбоподателя и с
обжалваното писмо я е отхвърлил. Мотивирал
се е с разпоредбата на член 18а, ал. 2, т. 7 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, съгласно която за да бъде прекратена регистрацията на МПС с
писмено заявление на собственика, същият представя документ, удостоверяващ че
превозното средство е конфискувано или
отнето. Ответникът счита, че по смисъла
на разпоредбата „конфискация или отнемане“ означава, че собствеността на превозното средство е
прехвърлена на държавата или друго лице със съответния документ, който следва
да бъде представен за да се прекрати регистрацията. Според ответника в случая собствеността все
още не е прехвърлена или отнета, а с протокол за доброволно предаване
собственикът е предоставил превозното средство за нуждите на досъдебното
производство, като след неговото приключване същото ще бъде върнато или отнето
със съответен документ, като в последния случай регистрацията може да бъде
прекратена.
Не съществува спор относно фактическата обстановка.
Спорът е единствено правен и се
заключава във въпроса дали доброволно предаденият автомобил от жалбоподателя на
полицията може да бъде дерегистриран по негово искане.
Съдът намира,
че ответникът неправилно тълкува цитираната от него в обжалвания отказ
разпоредба на член 18а, ал. 2, т. 7 от цитираната по-горе наредба. Тази норма,
изискваща представяне на документ, който да удостовери че превозното средство е
конфискувано или отнето, следва да бъде
тълкувана разширително, а не стеснително както прави това ответникът. Процесният автомобил е задържан от полицията
за нуждите на досъдебното производство, което прави невъзможно използването му
от страна на жалбоподателя, макар и формално същият да продължава да бъде негов
собственик.
Това положение продължава вече приблизително четири
години и не е известно кога ще приключи наказателното производство, тоест
докога ще бъде задържан автомобила от полицията. Следователно то може да
продължи още неограничено време. При това положение искането на жалбоподателя за прекратяване на
регистрацията на автомобила следва да бъде удовлетворено. Доколкото настоящата хипотеза не е предвидена
в закона но е много близка до цитираната от ответника разпоредба на
наредбата, то последната следва да бъде
приложена по аналогия. Тоест реалното задържане на процесния автомобил от
полицията следва да се приравни като обстоятелство на посочените в член 18а,
ал. 2, т. 7 обстоятелства – „конфискация“
и „отнемане“.
След прекратяване на регистрацията и когато приключи
наказателното производство, при хипотезата на връщане на автомобила на
жалбоподателя, за него ще възникне задължението за регистрация на същия.
Това разрешение на казуса очевидно е справедливо. То е
и законосъобразно, тъй като прилагането на закона по аналогия представлява един
от нормалните, макар и по рядко използвани методи за тълкуване на нормативните
актове, изрично предвиден в чл. 46, ал. 1, изр. 1 от ЗНА, който гласи следното:
Чл. 46. (2) Когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.
Предвид това жалбата е основателна, а обжалваният
отказ като неоснователен следва да бъде отменен от съда. След отмяната, делото следва да бъде върнато
на административния орган, като преписка със задължителното указание тридневен
срок да издаде съответен акт, с който да
бъде прекратена регистрацията на процесния лек автомобил при условията на чл.
18, т. 1 от цитираната по-горе наредба.
С оглед изхода е основателна претенцията за разноски
на жалбоподателя. Следва да му се присъдят 10 лв. платена държавна такса и 500
лв., платени за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
Отменя изричен отказ да бъде прекратена регистрацията
на превозно средство – лек автомобил с рег. № ****, марка „****" модел
320Д, обективиран в Писмо № 100600-24207/23.12.2019 г. на началник Сектор
«Пътна полиция» при ОДМВР – Пазарджик.
Изпраща делото като преписка на началник Сектор «Пътна
полиция» при ОДМВР – Пазарджик за ново произнасяне при спазване на дадените в
мотивите на настоящото решение задължителни указания и срок.
Осъжда Сектор «Пътна полиция» при ОДМВР – Пазарджик да
заплати на разноски по делото в размер на 510 лв. /петстотин и десет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с
касационна жалба, подадена чрез настоящия съд.
Съдия:/п/