РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Разград, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анелия М. Й.ова
при участието на секретаря Светлана Л. И.а
като разгледа докладваното от Анелия М. Й.ова Гражданско дело №
20223300100266 по описа за 2022 година
Исковете са с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Г. И. Г. чрез пълномощник против „БУЛ ИНС “ АД гр.
София. Предявени са искове с правно основание чл. 432 КЗ да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени
неимуществени вреди, сумата 2459,30 лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени от
ПТП на 13.03.2022 г. Ищецът твърди, че е виновен В.К.Я., ЕГН *** - водач на МПС лек
автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ***, за което има валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника. Твърди се, че вследствие на произшествието,
ищецът е получил: счупване на лява петна кост-закрито, оток и кръвонасядане на ляв глезен,
охлузване на дясна подбедрица. Получените травми са наложили прием и лечение в лечебно
заведение, както следва: Непосредствено след инцидента, ищецът е откаран от медицински
екип в спешно отделение на УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе, където е констатирано счупване
на лява петна кост – закрито. Пациентът е изписан на същия ден от болничното заведение с
указания да поставя студени компреси на мястото на счупването, да приема обезболяващи
медикаменти и е насочен към специализирано болнично заведение за оперативно лечение.
При извършен последващ преглед на 15.03.2022 г. са установени следните наранявания:
счупване на лява петна кост-закрито, оток и кръвонасядане на ляв глезен, охлузване на
дясна подбедрица. На 16.03.2022 г. ищецът е постъпил за лечение в “Клиника по ортопедия
и травматология, хирургия на ръка и реконструктивна хирургия“ към УМБАЛ „Софиямед“.
На 17.03.2022 г. е пристъпено към оперативно лечение на ищеца, при което са премахнати
хаматомите, направена е кръвна репозиция и са монтирани плака и винтове. Пациентът е
изписан от болничното заведение на 19.03.2022г. за домашно лечение с използване на
помощни средства при придвижване и рехабилитационни мероприятия. Получената от
пътния инцидент фрактура довела до трайно затруднение на движението на пострадалото
лице за продължителен период от време, в което той не можел да се придвижва и обслужва
самостоятелно. Получавал помощ от своите близки. Изпитваните от ищеца болки били
интензивни и не се повлиявали от приеманите болкоуспокояващи медикаменти. В резултат
1
на болките ищецът не можел да спи спокойно. Към настоящия момент болката в областта на
счупването все още не е отминала. Инцидентът повлиял негативно на емоционалното
състояние на ищеца, същият е станал тревожен и раздразнителен. В следствие на инцидента
се наложило ищецът да преустанови трудовата си дейност, както и спортните дейности,
които преди инцидента осъществявал. Започнал да се чувства непълноценен, затворил се в
себе си и ограничил контактите си. В следствие на инцидента започнал да спи неспокойно,
сънувал кошмари всяка вечер, изпитвал страх от шофиране. Претърпял е имуществени
вреди в резултат на ПТП, изразяващи се в извършени от него разходи за лечение на обща
стойност 2459,30 лева. С писмена молба от 25.04. 2024 г. ищецът е поискал и е допуснато по
реда на чл. 214 от ГПК в съдебно заседание на 29. 04. 2024 г. изменение на предявените
искове, като искът за обезщетение за неимуществени вреди е увеличен и предявен в размер
на 55 000 лева, а за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2677, 74 лева.
В 1-месечния срок е постъпил писмен отговор от ответника по иска. Ответникът
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение. Оспорва твърденията, че в резултат на процесното ПТП ищецът е
претърпял цитираните в исковата молба телесни повреди – по вид и размер. Оспорва се, че
уврежданията са настъпили от твърдяното ПТП. Оспорва твърдението на ищеца, че
уврежданията са довели до продължителни болки и страдания. Твърди, че заявените от
ищеца болки и страдания се дължат единствено на предходни заболявания, от които ищецът
е страдал преди настъпване на инцидента. Оспорва твърденията, че оздравителния процес да
е бил продължителен. Липсват данни за усложнения, а ако такива се установят се твърди, че
са в следствие на поведението и неспазване на лекарските предписания от страна на ищеца.
Прави възражение за съпричиняване от самия пострадал, който с поведението си е създал
предпоставки и условия за настъпване на инцидента и произтеклите от него вреди. Ищецът
в значителна степен сам е завишил риска от собственото си увреждане, като е нарушил
нормативноустановените правила, управлявайки своя автомобил без поставен предпазен
колан, като е нарушил разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП. Счита, че степента на принос на
пострадалия е поне 50%. При правилно поставен предпазен колан вредите или не биха
настъпили или щяха да бъдат в значително по-лека степен. Оспорва исковата претенция за
обезщетяване на неимуществени вреди като твърде завишена по размер и несъответна на
характера и степентта на увредата. Оспорва и претенцията за обезщетяване на имуществени
вреди, под формата на разходи за лечение. Заплатените суми не се намират във връзка с
проведеното лечение и не са били абсолютно необходими за пълното възстановяване на
описаната травма.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила Решение № 610/ 01. 09. 2023 г. по анд № 746/ 2023 г. по описа на РС
Русе, изменено с Решение № 186/ 27. 11. 2023 г. по ванд № 737/ 2023 г. по описа на ОС Русе,
В.К.Я.е била призната за виновна в това, че на 13.03.2022 г., в землището на гр. Русе, в
района на вилна зона „9-ти километър“ при управление на МПС – лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Шаран“, с рег. № ***, нарушила правилата за движение по пътищата -
чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП , в резултат на което, по непредпазливост причинила на Г. И. Г.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на петна кост, което довело до трайно
2
затрудняване на движенията на ляв долен крайник за срок повече от тридесет дни, поради
което и на основание чл. 343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл.78а НК я
освободил от наказателна отговорност и и наложил административно наказание глоба.
Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП императивно забранява водачите, управляващи
превозни средства, на пътно платно с двупосочно движение, да навлизат и да се движат в
насрещната лента, освен при изпреварване и заобикаляне, какъвто настоящият случай не е .
По делото е установено, че вечерта на 13.03.2022 г . В.К.Я.управлявала лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, с рег. № *** по главен път I-5 – Русе – Велико Търново
. Излизайки извън рамките на урбанизираната територия на гр. Русе , тя наближила дълъг
завой непосредствено преди местността „9-ти километър“ по главен път I-5 – Русе – Велико
Търново. Непосредствено след излизане от завоя тя загубила контрол върху управлявания от
нея лек автомобил и навлязла частично в лентата за насрещно движение. В същото време, в
противоположната посока, се движел лек автмобил „БМВ 530Д“,управляван от Г. И. Г. .
Двата автомобила се движели един срещу друг, като след продължителния ляв завой преди
местността „9-ти километър“ посока гр. Бяла, когато между двете превозни средства
разстоянието било около 60,95 м, управляваният от В.К.Я.лек автомобил „Фолксваген
Шаран“ се отклонил внезапно вляво, поради загуба на контрол от страна на водача,
вследствие на което настъпил челно-страничен приплъзващ удар между левите части на този
автомобил и пътуващия в посока Русе лек автомобил „БМВ 530Д“. След удара лекият
автомобил „БМВ“ се завъртял около вертикалната си ос, изминал разстояние от около 46
метра по асфалтовото покритие и спрял в тревната площ до лентата в посока гр. Велико
Търново, като лицевата му част била обърната към гр. Велико Търново. Лекият автомобил
„Фолксваген“ се завъртял също около оста си, изминал 34 метра от мястото на удара,
преминал през левия по посока към Велико Търново бордюр и се ударил в мантинелата, след
което под действие на ударните сили се завъртял в същата посока и спрял на място .
Страните не спорят, че за управлявания от В.К.Я. лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Шаран“, с рег. № *** към момента на настъпване на ПТП е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
По настоящото дело е разпитана като свидетел Цветелина Ивайлова Г.а.
Св. Г.а, която е съпруга на ищеца дава показания, че той й се обадил по телефона,
съобщил й за произшествието и че отивал в Спешното отделение в Русе. Тя също отишла в
болницата, видяла, че е в инвалидна количка и че крака му бил пострадал. Прегледали го и
го изписали. Ищецът имал много силни болки, крака му бил подут, но лекарите му казали,
че нищо не може да се направи, докато не спадне отока. Отишъл в София при лекар, който
лекува спортисти, направили операция на крака му. След операцията изпитвал много силни
болки, не можел да стъпва на крака си. След около месец, два, отново го оперирали, за да
махнат имплантите от крака му. Около шест месеца се придвижвал с патерици и през цялото
време изпитвал болки. Преди произшествието ищецът тренирал катерене, алпинизъм,
изкачвал върхове, бил инструктор по катерене. Ходел на състезания в Швейцария, Италия.
Карал и ски и се състезавал. След произшествието не можел да се катери като преди, можел
3
дотолкова, колкото да тренира деца и да им показва какво да правят. Не можел да кара ски,
защото изпитвал болки, когато обуе обувките. Тази промяна му се отразила емоционално,
трудно преживявал, че не може да практикува като преди хобито си да спортува активно и
да ходи на състезания. И до сега изпитвал болки, особено вечер, след натоварване на крака
през деня. Накуцвал, когато претовари крака и го заболи.
Според заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, в
резултат на претърпяното ПТП ищецът е получил полифрагментна фрактура на петна кост
/калканеус/ на левия крак; кръвонасядане под външния глезен и оток на леви глезенна става
и петна област; охлузвания в далечната трета на вътрешната повърхност на дясна
подбедрица. Претърпените телесни увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП. По
своята медико-биологична характеристика: Счупването на петната кост на ляво ходило
обуславя трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок повече от един
месец, Останалите травми - временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия. Получените травми са причинили болки и страдания на пострадалия, като в
ранния посттравматичен период са били във високата скала на интензивност и постепенно
са започнали да намаляват. Непосредствено след травмата и в ранния постоперативен
период Г. не е бил в състояние да стъпва на левия си крак и да се придвижва.
Опороносимастта се е възстановила постепенно - първоначално с помощни средства, а след
това - без тях. При многофрагментната фрактура на петната кост извършената операция -
кръвна репозиция с налагане на остеосинтеза е метод на избор за лечението и е била
необходима. След извършената оперативна интервенция постелния режим без физическо
натоварване е етап от лечебния процес. Възстановяването на двигателната активност се
постига постепенно и под наблюдение от специалист. В средоперативния период и
ограничаване на двигателната активност антикоагулантната терапия е задължителна, а
обезболяващи се приемат при необходимост. Всички приложени платежни документи са
относими и целесъобразни към процесното ПТП. При липса на усложнения
възстановителният период за фрактура на петната кост е след 4-5месеца. По преценка на
лекуващият лекар предстои оперативно отстраняване на наложената остеосинтеза. Счупване
на петната кост е много характерно за автомобилна травма при водачи на МПС - от натиск
върху ходилото/петата. Кръвонасядането и отока в тази област се дължат на получената
фрактура, а охлузванията по вътрешната повърхност на далечната трета дясна подбедрица -
от тангенциалното действие на твърд/и тъп/и и/или тъпоръбест/и предмет/и от вътрешния
интериор на автомобила. Предпазният колан няма отношение към получената травма,
предвид механизма на получаването й.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че през октомври 2022 г. имплантите са
били отстранени, но движението на крака не е възстановено напълно и никога няма да се
възстанови. Налице са данни за щадене в операрирания крак и нарушение на походката. При
промяна на атмосферните условия, при динамично натоварване и в бъдеще болката в крака
ще се обостря, ще се налага медикаментозен прием.
По делото е назначена САТЕ, която е дала заключение, че причината за ПТП с оглед на
изследвания от вещото лице механизъм е в технически аспект - техническа неизправност в
предно ляво колело на лекия автомобил „Фолксваген“. Скоростта на движение на
автомобила е била около 90 км/ч и не е във връзка с механизма на възникване на ПТП. Не е
било възможно предотвратяване на удара нито от единия, нито от другия водач в
насрещното движение. Ударът е настъпил в левите части на автомобилите.
4
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Безспорно се установява от събраните в съдебното производство пред настоящата
инстанция писмени и гласни доказателства, че ищецът Г. И. Г. е пострадал на 13. 03. 2022 г.
от ПТП, причинено от В.К.Я., водач на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Шаран“, с рег.
№ ***.
Страните не спорят, че към момента на ПТП, за лекия автомобил „Фолксваген“,
модел „Шаран“, с рег. № ***, собственост и управляван от правоспособния водач В.К.Я. има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в хипотезата на чл. 432 КЗ е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Предмет на застраховката е
деликтната отговорност на застрахованите лица, т. е. отговорността за виновно причиняване
на вреди на трети лица, възникнала на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя зависи от доказаните в исковото производство
срещу него обстоятелства: застрахователен договор, застрахователно събитие, причинено от
застрахования деликвент, вреди, причинно-следствена връзка между вредите и
застрахователното събитие.
Съдебната практика приема, че с оглед функционалния характер на отговорността на
застрахователя по този вид застраховка, ако липсва един от елементите за възникване на
гражданската отговорност на прекия причинител на увреждането, то не са налице
предпоставки и за ангажиране отговорността на застрахователя по предявения срещу него
пряк иск по. За да се приеме, че е налице непозволено увреждане, обосноваващо деликтната
отговорност по чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да бъде установено, че са причинени вреди в
резултат от виновното и противоправното поведение на управлявалия застрахованото МПС
В.К.Я..
В случая по анд № 746/ 2023 г. по описа на РС Русе, В.К.Я.е призната за виновна в
това, че на 13.03.2022 г., в землището на гр. Русе, в района на вилна зона „9-ти километър“
при управление на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, с рег. № ***,
нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП , в резултат на
което, по непредпазливост причинила на Г. И. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на петна кост. Съгл. чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК, ако подсъдимият бъде признат за
виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на
наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за
вреди от деликта. Посочените актове на наказателния съд обвързват гражданския съд,
относно вината на дееца, както и относно противоправността на деянието.
Установява се безспорно виновното и противоправно поведение на виновния водач
5
В.К.Я., застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
Доказано е наличието на причинна връзка между твърдените от ищеца
неимуществени и имуществени вреди и претърпяното ПТП. СМЕ, назначена по делото, е
дала заключение, че в резултат на претърпяното ПТП ищецът е получил полифрагментна
фрактура на петна кост /калканеус/ на левия крак; кръвонасядане под външния глезен и оток
на леви глезенна става и петна област; охлузвания в далечната трета на вътрешната
повърхност на дясна подбедрица.
При претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на
цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства - вида и характера на телесните
увреждания, последиците от тях, продължителността на проведеното лечение и понесените
в резултат на това болки и неудобства, възраст на пострадалия, възможност или не за пълно
възстановяване. Установено е, че ищеца е претърпял две операции на глезенната става.
Видно от приложените епикризи, заключение на СМЕ и гласни доказателства,
възстановителния оздравителен период при ищеца все още не е приключил. Според
показанията на св. Г.а, след произшествието ищецът не можел да стъпва на крака си,
оплаквал се от силни болки. Претърпял две операции на крака, шест месеца се придвижвал
само с помощта на патерици. И досега след натоварване, изпитвал болки, не можел добре да
стъпва на крака си и накуцвал. Преди спортувал активно – катерене, каране на ски,
състезавал се, а сега това е невъзможно, което довело до промяна на психиката му. От
заключението на съдебно-медицинската експертиза, от приложените епикризи, може да се
направи извод, че през изминалия период от време от две години след ПТП, от което са
причинени телесните увреждания на ищеца, оздравителния период не е приключил. Според
заключението на СМЕ, посттравматичният възстановителен и рехабилитационен период не
е приключил, не е постигнато пълно възстановяване. Не се очаква някога да се постигне
пълно възстановяване в обема на движение в глезенната става. Последиците от преживяната
травма ще бъдат до края на живота, болките и страданията няма напълно да отшумят.
При тези факти съдът счита, че в конкретния случай се претендират неимуществени
вреди за обезщетяване на болки и страдания, които се характеризират със сравнително висок
и продължителен интензитет на търпене, като и към момента не са приключили.
Съобразявайки тежестта на уврежданията, младата възраст на пострадалия – 30-годишна
възраст към момента на произшествието, най –активната и ползотворна възраст в живота, в
която получените увреждания ще дадат отражение на качеството на живот занапред,
обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, продължителността и вида на
проведеното лечение, продължителността и интензивността на физическите и психическите
страдания на ищеца, съдът намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените
неимуществени вреди възлиза на 55 000 лева, като съответстващо на общовъзприетото
понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По тези съображения предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде изцяло уважен. Следва да бъде уважен
изцяло и иска за обезщетение за имуществени вреди от 2677, 74 лева, предвид заключението
на СМЕ, че всички приложени платежни документи са относими и целесъобразни към
6
лечението на травмите от процесното ПТП.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът е допринесъл за вредоносния
резултат, тъй като управлявал автомобила без предпазен колан. По делото не са събрани
данни ищецът да е управлявал без предпазен колан. Независимо от това, според
заключението на СМЕ, наличието на предпазен колан няма отношение към получената
травма, предвид механизма на получаването й.
Законната лихва върху обезщетенията се дължи от предявяване на претенциите пред
застрахователя, като в тази насока е формирана и съдебна практика - Решение
№167/30.01.2020г. по т.д.№ 2273/18г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и Решение №128/04.02.2020г.
по т.д.№2466/18г., ВКС, І т.о., която настоящият състав на съда напълно споделя. Съдът
приема, че застрахователната претенция е била подкрепена с достатъчно доказателства –
Протокол за ПТП, Акт за установяване на административно нарушение, копие от СМЕ,
епикриза и др. медицински документи. В такъв случай съдебната практика приема, че
изискването от страна на застрахователя на допълнителни документи, извън представените
от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 КЗ, при положение, че разпоредбата на чл. 496, ал. 3 КЗ
защитава ползвателя на застрахователна услуга, е недобросъвестно поведение, в разрез със
законовото му задължение да даде мотивиран отговор по застрахователната претенция в
законоустановения срок – арг. от чл. 108, ал. 1 вр. с ал. 3 вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ, както и е в
недопустимо отклонение от забранителната разпоредба на чл. 106, ал. 5 КЗ. Разпоредбата на
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ предвижда, че застрахователят покрива отговорността на застрахования
за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ- само в
рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя
за настъпване. Застрахователната претенция е заведена при ищеца на 26. 04. 2022 г. и от този
момент дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди и за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 2459,30 лв. За сумата общо в размер на 218,
44 лева обезщетение за имуществени вреди се дължи законна лихва, считано от 25.04. 2024
г., когато е предявена претенцията.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Разградския
окръжен съд държавна такса в размер на 2 200 лева и сумата 2048 лв. деловодни разноски,
на адв. М. Н. – Т. от Софийска адвокатска колегия с № ********** сумата 6317 лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение, определено по чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ на осн. чл. 38, ал. 2 от
ЗА.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс ” АД гр. София, 1407, Община
Столична, р-н „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ЕИК ********* на осн. чл. 432 от КЗ
да заплати на Г. И. Г., ЕГН ********** от *** сумата 55 000 /петдесет и пет хиляди/ лева,
7
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради претърпяно
пътно-транспортно произшествие на 13. 03. 2022 г. , причинено от В.К.Я., водач на лек
автомобил „Фолксваген“, модел „Шаран“, с рег. № ***, за който има застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва, считано от 26. 04. 2022
г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс ” АД гр. София, 1407, Община
Столична, р-н „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ЕИК ********* на осн. чл. 432 от КЗ
да заплати на Г. И. Г., ЕГН ********** от *** сумата 2677, 74 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, поради претърпяно пътно-транспортно
произшествие на 13. 03. 2022 г. , причинено от В.К.Я., водач на лек автомобил „Фолксваген“,
модел „Шаран“, с рег. № ***, за който има застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, ведно със законната лихва върху сумата 2459,30 лева, считано от 26. 04. 2022 г. и
ведно със законната лихва върху сумата 218, 44 лева до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс ” АД гр. София, 1407, Община
Столична, р-н „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ЕИК ********* да заплати по сметка
на Разградския окръжен съд държавна такса в размер на 2 200 лева и сумата 2048 лева
деловодни разноски.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс ” АД гр. София, 1407, Община
Столична, р-н „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ЕИК 83183048 да заплати на адвокат
М. Н. – Т. от Софийска адвокатска колегия с № ********** сумата 6317 лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Варненския апелативен съд .
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
8