Решение по дело №1563/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 471
Дата: 11 октомври 2021 г.
Съдия: Чавдар Иванов Попов
Дело: 20214430201563
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 471
гр. Плевен, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Чавдар Ив. Попов
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно
наказателно дело № 20214430201563 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С Наказателно постановление №21-0938-001773 от 31.05.2021г. ***, на
СВ. Б. Ч. с ЕГН **********, от ****, са наложени административни
наказания на осн. чл. 53 от ЗАНН, вр.чл.183 ал.7, а именно глоба в размер на
300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Недоволeн от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят СВ. Б. Ч., който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия
орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по
реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично.
Ответната страна, редовно призована, не се явява нито се представлява
и не ангажира становище по основателността на жалбата.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
1
установено следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на
жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган
съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Наказателното постановление е издадено за това, че на *** като Водач
на лек автомобил – ***, държава България при обстоятелства: *** с посока на
движение към площад „Иван Миндиликов“, като водач на лек автомобил ****
извършва следното: 1. Като водач и управлява горепосоченото МПС навлиза
след пътен знак В2 Забранено навлизането на ППС в двете посоки и пътен
знак Ж 3 - предварителна указателна табела за отклоняване на движение при
въведена временна организация на движението с заповед номер РД12 163 от
**** като с действията си виновно е нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП - водач на
МПС навлиза след знак забраняващ влизането на съответното ППС при
въведена временна забрана за движение, за което на основание чл. 53 от
ЗАНН и по чл.183, ал.7 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300лв. и
лишаване право да управлява МПС за един месец.
Така изложените в акта фактически констатации относно нарушението
описано в НП се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства.
Съдът възприема и кредитира показанията на разпитания в съдебното
заседание свидетел Б. Д. К., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед
тяхната последователна и логическа изложеност и в съответствие с
приложените по делото писмени доказателства. Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДП,
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Безспорно не бе установена различна фактическа
обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН.
Нарушението се признава от нарушителя в съдебно заседание. Възраженията
на жалбоподателя относно това, че е шофирал след друго МПС и не е имал
видимост към знаците няма връзка с нарушението, за което и е съставен актът
2
не извинява нарушителя по никакъв начин, поради което законосъобразно
наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е наложил
наказание за него.
Затова съдът приема, че безспорно СВ. Б. Ч. виновно е осъществил с
деянието си признаците на състава на административно нарушение по
смисъла на чл.6 т.1 от ЗДвП. При проверката на цялото
административнонаказателно производство, която извърши съда, не се
констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон, които да
водят до отмяна на НП. Не се констатира нарушаване правото на защита на
жалбоподателя. Размерът на наказанията е фиксиран в ЗДП, поради което
същото НП следва да се потвърди изцяло.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0938-001773 от
31.05.2021г. ***, с което на СВ. Б. Ч. с ЕГН ********** от **** са наложени
административни наказания на осн. чл. 53 от ЗАНН, вр.чл.183 ал.7, а именно
глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец.
Решението подлежи на обжалване пред Регионален административен
съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С Наказателно постановление №21-0938-001773 от 31.05.2021г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, на СВ. Б. Ч. с ЕГН **********, от гр. ***о, ул.
„**** 65, са наложени административни наказания на осн. чл. 53 от ЗАНН, вр.чл.183 ал.7, а
именно глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Недоволeн от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят СВ.
Б. Ч., който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен
съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично.
Ответната страна, редовно призована, не се явява нито се представлява и не ангажира
становище по основателността на жалбата.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и
датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е
подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана. Същата е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Наказателното постановление е издадено за това, че на *** кат****, държава
България при обстоятелства: *** с посока на движение към площад *** като водач на лек
автомобил **** извършва следното: 1. Като водач и управлява горепосоченото МПС
навлиза след пътен знак В2 Забранено навлизането на ППС в двете посоки и пътен знак Ж 3
- предварителна указателна табела за отклоняване на движение при въведена временна
организация на движението с заповед номер РД12 163 от **** като с действията си виновно
е нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП - водач на МПС навлиза след знак забраняващ влизането на
съответното ППС при въведена временна забрана за движение, за което на основание чл. 53
от ЗАНН и по чл.183, ал.7 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300лв. и лишаване
право да управлява МПС за един месец.
Така изложените в акта фактически констатации относно нарушението описано в НП
се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира
показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел Б. Д. К., чиито показания съдът
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност и в съответствие
с приложените по делото писмени доказателства. Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие
от тази, описана в АУАН. Нарушението се признава от нарушителя в съдебно заседание.
Възраженията на жалбоподателя относно това, че е шофирал след друго МПС и не е имал
видимост към знаците няма връзка с нарушението, за което и е съставен актът не извинява
нарушителя по никакъв начин, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за
извършено това нарушение и е наложил наказание за него.
Затова съдът приема, че безспорно СВ. Б. Ч. виновно е осъществил с деянието си
признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл.6 т.1 от ЗДвП. При
проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда, не се
1
констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на
НП. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Размерът на
наказанията е фиксиран в ЗДП, поради което същото НП следва да се потвърди изцяло.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
2