№ 12071
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110139769 по описа за 2023 година
Предявен е от М. П. И. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 2378,22
лева, платена по недействителен Договор за предостяване на потребителски кредит №
********** от 03.04.2023г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че с ответника сключили Договор за потребителски кредит №
********** от 03.04.2023г., по силата на който е получила за лични нужди кредит в размер
на 5000 лева, но в договора като размер на кредита била посочена сумата от 6859,60 лева,
включваща получената от нея сума от 1859,60 лева, представляваща сбор от
застрахователните премии по две застраховки, както следва: 399,61 лева - застрахователна
премия по застраховка Bank пакет 3 сметка; 1459,99 лева - застрахователна премия по
застраховка Bank пакет 3 кредит + сметка. Уговорени били лихвен процент по кредита в
размер на 46,60 % и ГПР в размер на 49,48 %. Посочва, че се е задължила да върне сума в
общ размер на 13233,51 лева на 38 месечни погасителни вноски - всяка в размер на 348,25
лева. Към процесния договор бил сключен и рамков договор за платежни услуги за
физически лица, общи условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица,
както и Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на
застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на
сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ Медицинско мнение“, предоставена
от Mediguide International; Сертификат № 1**********2023 за застрахователни програми
„Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски
1
кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ
Медицинско мнение“, Общи условия за застрахователни програми „Защита на кредита“ и
„Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, Общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга
„Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International към застрахователна
програма „Защита на кредита“ на кредитополучателите на потребителски кредит,
предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Твърди, че дължимата сума по застраховките била
1859 лева /37,18 % от общо предоставената в заем сума от 5000 лева/. Към датата на
подаване на исковата молба била заплатила една вноска в размер на 348,60 лева. Поддържа,
че имала качеството на потребител като бил приложим ЗПК. Твърди, че договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй
като застрахователната премия по договора е трябвало да бъде включена по съответния
начин в размера на ГПР по договора. Сочи, че застрахователната премия била прибавена
към главницата, а не към другите разходи по кредита. Поддържа, че застраховката
представлявала скрито възнаграждение за кредитодателя, което е трябвало да бъде включено
в ГПР. На следващо място, твърди, че не били посочени кои разходи формират ГПР. Счита,
че посочването само с цифрово изразение на процента ГПР не било достатъчно да се считат
спазени законовите изисквания. Намира, че посочването в договора на по-нисък от
действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна и заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП вр. чл. 68д, ал. 1
ЗЗП. Поради което счита, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При
условията на евентуалност предявява иск за прогласяване за недействителна на клаузата на
чл. 9, т. 1 от договора за кредит. Поддържа, че размерът на възнаградителната лихва
противоречи на добрите нрави, като лихвата била в размер на 46,6 % годишно и
надхвърляла повече от 3 пъти законната, което било в нарушение на добрите нрави, тъй като
надвишавала трикратния размер на законната лихва. Поради което клазуата накърнявала
равноправието между страните, противоречала на добрите нрави и била в разрез с принципа
на добросъвестността при договаряне. Твърди, че типовите клаузи от ОУ и договора не
могат да докажат, че сключването на застраховка не е било задължително условие за
сключване на договора.
С молба от 05.09.2023г. ищецът е посочил, че след подаване на исковата молба е
погасила предсрочно задълженията си спрямо ответника като била сключила нов договор за
кредит, с който била погасила предходните си задължения. Сочи, че по изложените в
исковата молба съображения договорът бил недействителен. Поддържа, че ищцата на
основание чл. 23 ЗПК дължи връщане само на главницата по договора, която била в размер
на 5000 лева. От представено удостоверение се установявало, че била заплатила на
ответника сумата от 7378,22 лева. Поради което ответникът следвало да й възстанови на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 2378,22 лева. Прави искане за изменение на
предявения иск на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК като искът да се счита предявен като
осъдителен за осъждане на ответника да й заплати сумата от 2378,22 лева. Искането към
съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените срещу него искове като неоснователни. Оспорва наличието на
твърдяните от ищеца пороци в сключения между тях договор за потребителски кредит.
Твърди, че сключването на застраховките не е задължително условие за сключване на
договора за кредит, а длъжникът изрично е декларирал избора си за такава допълнителната
услуга - застраховка в полза на кредитор за обезпечаване на вземането на застраховащия от
застрахования по сключен между тях договор за потребителски кредит, при положение че е
могъл да избере друга услуга с различен застраховател. Акцентира, че потребителят може по
всяко време да се откаже от сключената застраховка. Излага, че стойността на
застрахователната премия е финансирана от банката, поради което е елемент от главницата
по кредита. Посочва, че потребителят е възложил на кредитора да преведе частта от общия
размер на кредита, съответна на застрахователната премия, на застрахователя, което
кредиторът е сторил. Счита, че в договора за кредит били посочени размерът на
приложимия лихвен процент и условията за прилагането му, като изтъква, че в случая не се
касае за променлив лихвен процент. Оспорва наличието на нарушение относно посочването
на ГПР и начина на изчисляването му, като счита, че дори ако той е неправилно изчислен,
това не води до недействителност на договора. Изтъква, че застрахователната премия
подлежи на включване при изчислението на ГПР, само ако застраховката е била
задължително условие за сключването на договора за кредит, какъвто настоящият случай не
е, поради което тя не е разход по кредита, но въпреки това като част от главницата тя се
явява компонент от ГПР. Оспорва клаузата за възнаградителната лихва да накърнява
добрите нрави като сочи, че за тази лихва не е установено ограничение, съизмеримо с
трикратния размер на законната лихва. Сочи, че на 12.07.2023г. е преведена сума в размер
на 348,60 лева с основание „вноска по кредит **********“, а на 27.07.2023г. сума в размер
на 7378,22 лева с основание – „по дог.********** и дог **********“. С цитираните
плащания били извършени следните погашения- главница в размер на 6859,60 лева,
договорна лихва в размер на 529,56 лева, наказателна лихва в размер на 0,95 лева, такса
ППП- 67,78 лева. Поддържа, че при сключване на договора били спазени изискванията на
ЗПК. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
С молба от 29.09.2023г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД са посочили, че не възразяват по
искането да бъде променен петитума на иска от установителен към осъдителен с мотиви,
посочени в молбата на ищеца. Поддържат отговора на исковата молба, както и искането да
бъде допусната ССчЕ.
С Определение № 4114 от 26.01.2024г. съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1,
изр. 3 ГПК изменение на петитума на предявените от М. П. И. срещу "Ти Би Ай Банк" ЕАД
установителни искове по чл. 26 ЗЗД в осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
съобразно молбата от 05.09.2023г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
3
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът следва да
докаже извършено плащане на исковата сума в полза на ответника на основание процесния
договор.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните
договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така
извършеното плащане.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че между тях е бил сключен Договор за потребителски кредит № **********
от 03.04.2023г., както и че М. П. И. е извършила плащания по кредита, както следва: на
12.07.2023г. в размер на 348,60 лева и на 27.07.2023г. в размер на 7378,22 лева, тоест общо
7726,82 лева; както и че с плащанията са погасени следните задължения: 6859,60
лева,[1]главница, 529,56 лева- договорна лихва, 0,95 лева- наказателна лихва, 67,78 лева-
такса ППП.
Освен безспорния им характер горните обстоятелства се установяват и от приетия
препис от Договор за потребителски кредит с клиентски № ********* от 03.04.2023г., в
който е посочено, че размерът на кредита е 5000 лева, общ размер на застрахователна
премия от 1859,60 лева, от която затраховка Bank пакет 3 сметка (bill) в размер на 399,61
лева и застраховка Bank пакет 3 КРЕДИТ + сметка (bill) в размер на 1459,99 лева, общ
размер на кредита- 6859,60 лева. Съгласно чл. 7.2.3 в случаите, когато потребителят е
пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от
средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка /конкретните
застраховки/, се превежда от кредитора, за сметка на потребителя, по банковата сметка на
съответния застраховател, респективно по банковата сметка на съответния застрахователен
посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписване на
договора. В чл. 9.1 е посочено, че лихвеният процент, с който се олихвява предоставения
кредит, изразен като годишен лихвен процент, е 46,6 %. Съгласно чл. 10 от договора
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в Приложение № 1 към ЗПК начин е 49,48 %. Общата дължима сума от
потребителя е 13233,51 лева. Съгласно чл. 19 от договора за кредит, при сключването на
този договор потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и
собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се
присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в
качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за
сключването на договора.
Също така няма спор и от приетите по делото писмени доказателства се установява,
4
че заедно с договора за кредит, ищцата-потребител е включена в застрахователни програми
„Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите по потребителски
кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ
медицинско мнение“, предоставена от Mediaguide International, съобразно представената
декларация и застрахователен сертификат № 1**********2023. При сключването на
договора за застраховка, ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е действал в качеството си на
застрахователен агент, а застраховател е Cardif Assurances VIE SA, Франция.
От приетата ССчЕ се установява, че застраховката в размер на 1859,60 лева е
включена в размера на кредита /5000 лева/ и общият размер на главницата е 6859,60 лева.
Експертът е посочил, че ако при изчисляване на годишния процент на разходите се вземе
общият размер на формираната главница – 6859,60 лева, възнаградителна лихва в размер на
6373,90 лева и срок на кредита- 38 месечни вноски, то ГПР е в размер на 49,48 процента.
Вещото лице е посочил, че общата сума, която М. И. е изплатила на „Ти Би Ай Банк“ АД за
погасяване на задълженията по Договора за потребителски кредит № ********** в размер
на 7457,89 лева. С внесената от М. И. сума били погасени следните суми: размер на кредита
– 5000 лева; застраховка- 1859,60 лева; възнаградителна лихва- 529,56 лева; наказателна
лихва- 0,95 лева, такса- 67,78 лева.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на процесния
договор за паричен заем съобразно наведените с исковата молба възражения. В тази насока,
съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит "договорът
за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и
"кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за
потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска
дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието
на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Кредитополучателката е физическо лице, на което по
силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за
извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на
съглашение, по силата на което кредиторът /банка/ се задължава да предостави на
потребителя – физическо лице, кредит /потребителски кредит/ за общо ползване /за
задоволяване на лични нужди/, като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК. При така
възприетото съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на
5
Закона за потребителския кредит, които имат императивен характер.
Съдът намира доводът на ищцата за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради
невключване на застрахователната премия в годишния процент на разходите /ГПР/ по
кредита за основателен. Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съдържанието на термина
„общ разход по кредита за потребителя“ е изяснено с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно
който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по[1]специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
От така изложените императивни норми следва изводът, че застрахователните
премии представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен
в състава на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в случаите, в които
сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита
или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри /напр. срок на
договора, размер на възнаградителната лихва и на допълнителните разходи и пр./. Също
така следва изводът, че при наличие на посочените от закона условия, застрахователната
премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се
заплаща пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят
да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от
търговеца[1]кредитор за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между
тези две хипотези, защото и в двата случая плащането на премията е за сметка на
потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на
допълнителни разходи. Въпросът, дали сключването на застрахователния договор
/присъединяването на потребителя към съществуващите застрахователни програми/ е
необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при
предоставените с договора параметри, подлежи на изследване въз основа на всички
обстоятелства по сключването на процесния договор, а не само въз основа на съдържанието
на предварително изготвените от търговеца клаузи. В този смисъл обстоятелството, че в чл.
7.2.3 и чл. 19 от договора за кредит застраховката е определена като незадължителна
допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора, е лишено от правно
значение за преценката на съда, ако от останалите обстоятелства, свързани със сключването
на процесния договор, се установява противното. Клаузите са част от предварително
6
изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност
да влияе, и имат изцяло декларативен характер. В настоящата хипотеза съдът приема, че
сключването на договора за застраховка представлява условие за отпускане на процесния
кредит. Това е така, защото въпреки цитираните по-горе клаузи на чл. 7.2.3 и чл. 19 от
договора, размерът на застрахователната премия също е предварително определен в
договора за кредит към датата на неговото сключване и е включен в размера на главницата
по погасителния план. Сключените застраховки и договорът за кредит са от една и съща
дата, като ответникът е действал като застрахователен агент при сключване на
застраховките. Предвид гореизложеното съдът приема, че сключването на застраховката е
представлявало условие за отпускане на процесния кредит и съгласно нормата на чл. 19, ал.
1 ЗПК вр. пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК размерът на застрахователната премия е следвало да бъде
включен в годишния процент на разходите. В този смисъл е и Решение № 395 от
22.01.2024г., постановено по в.гр. дело № 5786/2023г. по описа на СГС, II-Ж въззивен
състав, Решение № 1749 от 10.04.2023г. на СГС по в. гр. д. № 12443/2021г., Решение № 3869
от 13.07.2023г. на СГС по в. гр. д. № 8634/2022г., Решение № 397 от 22.01.2024г. на СГС по
в. гр. д. № 6564/2023г., Решение № 1748 от 05.07.2022г. на СГС по в. гр. д. № 10210/2021г.
Възражението на ответника, че застрахователната премия вече била включена в ГПР,
тъй като била част от главницата по кредита, са неоснователни, защото главницата не
представлява част от общия разход по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл.
19, ал. 1 ЗПК, а представлява величината, с която размерът разходите се съпоставя, за да се
изрази в процентно съотношение съгласно установената в Приложение № 1 формула.
Същевременно, както беше уточнено, допълнителните услуги представляват разход по
кредита и подлежат на включване в годишния процент на разходите, независимо от това
дали се заплащат пряко от потребителя или е уговорено тяхната стойност да се кредитира от
търговеца, тъй като и в двата случая представляват оскъпяване на кредита за потребителя в
допълнение към чистата стойност на заетата сума /в случая главницата от 5000 лева/.
При включване на застрахователната премия от 1859,60 лева в годишния процент на
разходите /в размер на 49,48 % без нея/ неговият размер безспорно надвишава 57,10 %,
какъвто е петкратният размер на законната лихва към 2023г. В този смисъл съдът не
кредитира заключението на вещото лице-счетоводител, доколкото същото е посочило
размерът на ГПР, но при включване на застрахователната премия в главничното
задължение. При самостоятелно изчисляване на ГПР, използвайки лихвен калкулатор, съдът
е установил, че при включване на застрахователната премия в ГПР като допълнителен
разход, същият надвишава значително предвидения императивен праг в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките съдът
намира, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл. 11,
ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 –
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази
част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на
уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
7
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора
за кредит ищецът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка.
Съгласно чл. 23 ЗПК, в тази хипотеза потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Поради гореизложените съображения процесният договор за потребителски кредит е
недействителен и ищцата е дължала единствено чистата стойност по кредита, която в
настоящия случай е 5000 лева. Между страните не е спорно, че М. И. е извършила плащания
по договора за кредит в общ размер от 7726,82 лева, а съгласно заключението на вещото
лице 7457,89 лева, като е дължала единствено чистата стойност на договора за кредит. С
оглед на което надплатената от нея сума е недължима и следва да бъде върната. При
извършване на аритметична сметка се установява, че ищцата е надплатила сума в общ
размер от 2726,82 лева /7726,82- 5000/.
С оглед гореизложеното предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде
уважен изцяло при спазване на принципа за диспозитивно начало, регламентиран в чл. 6, ал.
2 ГПК. Следва да бъде присъдена законна лихва върху сумата от датата на подаване на
молбата за изменение на иска чрез преминаването му от установителен в осъдителен, а
именно 05.09.2023г.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. В настоящото
производство М. И. е била освободена от заплащане на държавна такса с определение от
28.07.2023г., поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати дължимата държавна такса, която в случая е 95,13 лева. Ищецът е бил
представляван безплатно от адв. А. Д. съгласно Договор за правна защита и съдействие от
13.07.2023г. Поради което на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. Д. следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 645,38 лева с ДДС съобразно материалния интерес
по делото и вида и броя на извършените от адвоката процесуални действия.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на
М. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
8
сумата от 2378,22 лева, представляваща надплатена сума по недействителен Договор за
потребителски кредит № ********** от 03.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на молбата за изменение на иска - 05.09.2023г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на
адв. А. З. Д., член на САК, личен номер **********, с адрес на упражняване на дейността:
гр. София, АДРЕС, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 645,38 лева, представляваща
възнаграждение с ДДС за безплатно представителство по делото на М. П. И..
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати в
полза и по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 95,13 лева,
представляваща дължимата държавна такса по предявения иск.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9