Р Е Ш Е Н И Е
№1735
гр.
Пловдив, 19 октомври, 2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Второ
отделение, 29-ти състав, в съдебно
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 482 по
описа за 2022г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на П.Р.М.,
ЕГН: ********** ***, против ревизионен акт № Р-16001621001188-091-001 от 09.09.2021г.,
издаден от В. К. – началник сектор, възложил ревизията, и Н. П. – главен
инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията,
потвърден и изменен с решение № 623 от 02.12.2021г. на директор на дирекция
“Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) - гр. Пловдив относно допълнително
установени дължими суми за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 9лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4,90лв.,
за 2015г. в размер на 526,43лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 179,59лв.,
за 2018г. в размер на 737,61лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 176,84лв.
и за 2019г. в размер на 1 565,66лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
216,17лв., както и допълнително установени ЗОВ: за 2017г. (авансови и за
годишно изравняване) ДОО в общ размер на 992,44лв., ведно с прилежащите лихви в
общ размер на 394,23лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 359,58лв., ведно с
прилежащите лихви в общ размер на 142,83лв. и ЗО в общ размер на 575,33лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 228,54лв., за 2018г. (авансови и за годишно изравняване) ДОО в общ размер
на 1 511,99лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 428,69лв., ДЗПО
– УПФ в общ размер на 510,81лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 144,82лв.
и ЗО в общ размер на 817,29лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 231,72лв.
и за 2019г. (авансови и за годишно изравняване) ДОО в общ размер на 3 219,21лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 517,42лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на
1 087,57лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 174,80лв. и ЗО в общ
размер на 1 740,11лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 278,75лв.
Жалбоподателят оспорва
законосъобразността на РА и иска неговата отмяна. Прави се възражение против
провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК, тъй като не е
доказано по несъмнен начин проявлението на посочените от ревизиращия екип
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. В жалбата се съдържат
подробни съображения относно налични парични средства при него и съпругата му към
началото на ревизирания период, с посочване на източник спестявания и дарения
от роднини, направени за сватбеното тържество, състояло се през 2012г.
Направени са конкретни възражения за неточност в изчисленията на паричния
поток, чрез включване в разходната му част за 2019г. два пъти на парична сума с
произход закупуване на стоки, предмет на последващи продажби, веднъж като
отчетна стойност и втори път като вноска на ПОС терминал; чрез включване в
разходната част за 2018г. на сумата от покупката на апартамент, която покупка
по съществото си е прикрито дарение и парична сума не е заплащана на
продавачите; неправилно третиране на отпуснатите стокови кредити по банкова
сметка ***, които са третирани едновременно като приход и като разход.
Констатирана е и неточност при определяне отчетната стойност на стоките,
предмет на продажба, доходът от която дейност е укрит, за 2018г., чрез
посочване на по-ниска отчетна стойност в разходната част на паричния поток и по
този начин завишаване размера на приходите. Направено е и възражение за
недължимост на ЗОВ (авансови и за годишно изравняване), тъй като не е
установено, че се касае за осигурителен доход от трудова дейност. Заявена е
претенция за присъждане на направените по делото разноски, включително за
експертизи и адвокатски хонорар, но не е представен списък с разноските по чл.
80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – директор на
дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
юр. Р., е на становище, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
депозирана по делото писмена защита.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация орган,
който с решението си го е потвърдил, в частта, предмет на настоящото съдебно
производство. Така постановеният от директора на дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив
резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Ревизията е предхождана от две проверки за
установяване на факти и обстоятелства, документирани съответно с протоколи №№
П-16001620126018-073-001 от 30.10.2020г. и ПФ-16001620000589-073-001 от
25.02.2021г. Събраните при проверките доказателства са приобщени надлежно към
доказателствения материал по ревизионното производство.
Началото на ревизионното производство е
сложено със ЗВР № Р-16001621001188-020-001/26.02.2021г., издадена от Ваня Кирякова - началник сектор на
основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и с предмет данъчни задължения за данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015г. до
31.12.2019г., годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за същия период и ЗОВ за
самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2019г. Определен е
краен срок на ревизионното производство до три месеца, считано от датата на
връчване на ЗВР – 05.03.2021г. С последващи ЗИЗВР №№ Р-16001621001188-020-002/07.06.2021г.
и Р-16001621001188-020-003/02.07.2021г. е определен нов краен срок на ревизионното
производство, а с последната ЗИЗВР № Р-16001621001188-020-004/21.07.2021г., освен определен нов краен срок на ревизионното
производство е разширен и обхватът й, като са включени ЗОВ за самоосигуряващи
се лица за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.
Ревизията
е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал.
3 от ДОПК орган по приходите, съгласно представени по делото заповед №№ РД-09-2433/16.12.2019г.
на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, изменена включително със заповеди №№
РД-09-1600/08.10.2020г. и РД-09-849/10.05.2021г. (л. 534 – 538, л. 546 – 547 и
л. 550 – 550 гръб). Ревизионният акт е издаден от компетентен орган по
приходите, определен да изпълнява функциите на ръководител на екип в дирекция
„Контрол“, отдел „Ревизии“, съгласно представени по делото заповед № РД-09-2428/13.12.2019г.,
изменена включително със заповед № РД-09-1602/08.10.2020г. на директора на ТД
на НАП – гр. Пловдив (л. 538 – 547 и л. 548 – 549 гръб).
Съставен е ревизионен доклад № Р-16001621001188-092-001/19.08.2021г., в срока по чл. 117 от ДОПК, като против констатациите в РД не е подадено
възражение. В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, е
издаден и процесният РА № Р-16001621001188-091-001/09.09.2021г.
Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от
надлежно снабден с правомощията за това материално компетентни административни
органи.
От фактическа страна съобразно отразеното в
РД, РА и в решение № 623/02.12.2021г. съдът установи, че предмет на обжалване
данъчни задължения по ЗДДФЛ и вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице, в
следствие на следните направени констатации:
Жалбоподателят е данъчно задължено лице по
смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през
ревизирания период. През нито една от годините, включени в обхвата на
ревизирания период, не е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
През ревизирания период М. е женен и има две деца,
ненавършили пълнолетие. На съпругата М. Е. П. - М. също е извършено ревизионно
производство, издаденият РА по който е предмет на съдебно обжалване по адм.
дело № 481 от 2022г. по описа на Административен съд – Пловдив, неприключило с
влязъл в сила съдебен акт.
През ревизирания период са установени
извършени разпоредителни сделки с недвижими имоти и МПС, както следва:
-с нотариален акт от 25.05.2017г. е закупен
недвижим имот – апартамент в гр. Пловдив, ***, в режим на СИО за сумата от
9 900лв., заплатена изцяло в деня на подписване на нотариалния акт;
-с нотариален акт от 31.01.2018г. е закупен недвижим
имот – апартамент, находящ се в гр. Пловдив, ***, в режим на СИО за сумата от 9
800лв., заплатена изцяло в деня на подписване на нотариалния акт.
През ревизирания период са закупени 5бр. МПС,
страните по сделките, покупната и продажната цена са посочени на стр. 11 – 12
от РД (л. 43 – 43 гръб). При анализ на декларираните стойности на покупките и
продажбите на МПС и времевия период между покупката и продажбата, ревизиращите
органи по приходите са констатирали, че РЛ е придобил през 2015г. лек
автомобил, който е продал в рамките на следващите 12 месеца на цена, по-висока
от покупната. За извършената продажба не е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Размерът
на облагаемият доход е определен като положителна разлика между продажната цена
на автомобила и цената на придобиване в размер на 200лв. = 1 200лв. – 1 000лв.,
като за жалбоподателя е определен облагаем доход в размер на 100лв. (1/2 от
200лв.). Определена е данъчна основа за облагане по чл. 34 от ЗДДФЛ, като
доходът по чл. 33 от ЗДДФЛ в размер на 100лв. е намален с нормативно признати
разходи в размер на 10% (10лв.). Върху данъчната основа в размер на 90лв. е
изчислен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 9лв.
В хода на ревизията и на предхождащите я
проверки жалбоподателят е декларирал, че към 01.01.2014г. той и съпругата му разполагат
с налични парични средства в брой в размер на 30 000лв., които са с
произход спестявания и дарения, извършени от роднини и приятели на сватбеното
им тържество, състояло се през 2012г., част от които в размер на 15 000лв.
са дарение от бабата на съпругата му. При извършена проверка в ИС на НАП е
констатирано, че за периода от 2010г. до 2013г. съпрузите М. са реализирали
доходи с установен източник в сравнително малки размери – 1 470,79лв. за М.
и общо 5 455,75лв., като същевременно на 30.11.2012г. са закупили идеални
части от поземлен имот за сумата от 9 000лв. Извършена е и проверка
относно лицето Д. Р.П., баба на М. М., при която е установено, че същата е
пенсионер, считано от 2000г. и не е реализирала доходи от други установени
източници след това. Същото се отнася и за М. А., дядо на М. М., който е
пенсионер, считано от 2003г., не е реализирал доходи с установени източници
след това и е закупил МПС през 2006г. Направен е извод, че нито лицето,
посочено за дарител разполага с парични доходи с установен източник, които да
му позволят да спести сумата в размер на 15 000лв., нито РЛ не разполага с
налични парични средства в брой в декларираните размери, включително и с
произход дарение по повод сватбеното му тържество. Прието е, че М. разполага
към 01.01.2014г. с налични парични средства в брой в размер на 5 000лв.
В
резултат на извършения анализ и изготвената съпоставка на имущественото
състояние на лицето и получените доходи и доказани приходи на РЛ, ревизиращият
екип е установил наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1 (неподадена
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ), чл. 122, ал. 1, т. 2 (налице са данни за
укрити приходи или доходи) и т. 7 от ДОПК (декларираните и/или получените
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период)
от ДОПК за определяне на данъчните основи по години по реда на чл. 122, ал. 2
от същия кодекс. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, е връчено
уведомление и декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Установено е превишение на
направените разходи над декларираните и получени от М. доходи за 2017г. със
сумата в размер на 7 191,63лв. (таблица на л. 49 гръб – 50); за 2018г. със
сумата в размер на 9 302,53лв. (таблица на л. 50 – 51 гръб) и за 2019г.
със сумата в размер на 24 063,79лв. (таблица на л. 51 гръб – 52).
Несъответствието за 2017г. и 2018г. се дължи основно на извършени разходи за
придобиване на недвижимо и движимо имущество, а за 2019г. на направени вноски
на парични средства в брой по банкови сметки.
След тези констатации органите по приходите са приели
за облагаем доход с неустановен произход установените несъответствия за 2017г.
и 2018г. За 2019г. установеният недостиг на парични средства при РЛ е частично
компенсиран с налични парични средства в размер на 3 435,84лв. при
съпругата му и е изчислен облагаем доход с неустановен произход в размер на
20 627,95лв. (24 063,79лв. – 3 435,84лв.). Недостигащите парични
средства, посочени по-горе, са приети за доходи с неустановен източник, върху
които са дължими вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО (авансови и за годишно
изравняване). Изчислена е данъчна основа по чл. 122 от ДОПК за 2017г., 2018г. и
2019г. (таблици на л. 52 – 52 гръб), като доходът с неустановен произход е
намален с вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, изчислени по реда на чл. 124а от ДОПК. Така, за 2017г. е изчислена данъчна основа в размер на 5 264,28лв. =
7 191,63лв. – 1 927,35лв.; за 2018г. в размер на 7 376,05лв. =
9 302,53лв. – 1 926,48лв. и за 2019г. в размер на 15 656,61лв. =
20 627,95лв. – 4 971,34лв. Дължимият данък върху така изчислените
данъчни основи възлиза, както следва: за 2017г. в размер на 526,43лв., ведно с
прилежащите лихви; за 2018г. в размер на 737,61лв., ведно с прилежащите лихви и
за 2019г. в размер на 1 565,66лв., ведно с прилежащите лихви.
Тъй като при ревизията са констатирани доходи с
неустановен произход за 2017г. в размер на 7 191,63лв., вследствие
превишение на извършените разходи над доходите с установен произход, същите са
приети от ревизиращия екип осигурителен доход, върху който са дължими вноски за
ЗОВ (авансови и за годишно изравняване) на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 и чл.
6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗО. Окончателните осигурителни
вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в
размерите за фонд „Пенсии“, за допълнително задължително пенсионно осигуряване
и след 01.01.2015г. и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за
самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в
срока за подаване на ГДД. При съобразяване на минималния годишен размер на
осигурителния доход, съгласно ЗБДОО за 2017г., са изчислени авансови вноски за ДОО и ДЗПО –
УПФ на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, съответно в размер на 761,76лв.
(таблица на л. 55) и в размер на 276лв. (таблица на л. 57), и авансови вноски
за ЗО на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от ЗЗО в размер на 441,60лв.
(таблица на л. 59 – 59 гръб), които са вменени като задължение на РЛ, ведно с
прилежащите лихви. Изчислени дължимите вноски за ЗОВ за годишно изравняване: за
фонд „Пенсии“ – 13,8%, за ДЗПО – УПФ – 5% и за ЗО – 8%. Върху осигурителния
доход в размер на 1 671,63лв., получен като разлика между размера на
осигурителния доход с неустановен произход в размер на 7 191,63лв. и
осигурителния доход в размер на 5 520лв., върху който са определени
авансови вноски, са изчислени вноски за годишно изравняване, както следва: ДОО
в размер на 230,68лв., ДЗПО – УПФ в размер на 83,58лв. и ЗО в размер на 133,73лв.,
ведно с прилежащите лихви.
На следващо място, при ревизията е установено, че през
2018г. и 2019г. жалбоподателят М. е изпращал куриерски пратки и получавал
парични суми чрез наложени платежи и пощенски парични преводи чрез куриерско
дружество „Еконт експрес“ ООД. По отношение доставките на стоки са депозирани
писмени обяснения, че се касае за инцидентни продажби на стоки (спортни стоки и
маратонки), закупувани от пазари и продавани с надценка от 10%. Не може да
предостави документи за закупуването на стоките, тъй като не ги съхранява. Не
може да предостави и справка за продадените стоки, тъй като отново не съхранява
документи.
Въз основа на декларираните данни е изискана
допълнителна информация от куриерска фирма „Еконт експрес“ ООД, при анализ на
която е установено, че през 2018г. М. е изпращач на куриерски пратки, с
описание на стоките „дрехи, обувки“ на стойност 3 582лв. + 438лв.,
получена с наложен платеж отстъпка по договор. Получени са парични преводи на
стойност 6 467,68лв. с описание на пратката „дрехи, обувки“, получени
пратки, платени с наложени платежи на стойност 323,68лв., с описание на
пратката „връщане на пратка“ и изпратени преводи с подател М. на стойност
588,69лв., с описание на пратката „3бр. смок алиен нит 220 вата; акумулаторна
машинка за подстригване със светлина 1081; натурални билки; техника; маратонки
за замяна. Аналогична информация е предоставена от куриерска фирма „Еконт
експрес“ ООД и за 2019г. (л. 41). Изчислен е укрит доход от продажбата на стоки
чрез куриерски пратки като сбор от получените парични суми по парични преводи и
наложени платежи, съответно в размер на 10 049,68лв. за 2018г. (л. 53) и в
размер на 12 358лв. за 2019г. (л. 53 гръб). За част от куриерските пратки,
извършени през 2019г., е установено, че изпращачи са лицата Ю. К. Ш. и К. Д. Н.,
но всички суми по наложените платежи са получени от жалбоподателя М.. Поради
тази причина е направен извод, че именно той е реализирал недекларирани доходи
от продажба на стоки, извършвана чрез куриерски пратки за 2019г.
Въз основа на декларираните от РЛ данни за надценка от
10% за продажба на стоките, е изчислена отчетна стойност на същите, съответно в
размер на 9 136,07лв. за 2018г. и в размер на 11 234,55лв. за 2019г.
Сумите на укритите приходи от продажба на стоките и съответстващите им разходи
за придобиване на стоките, са намерили отражение съответно в приходната и
разходната част на паричния поток на ФЛ за 2018г. и 2019г. При извършената
съпоставка между извършените разходи и доходите с установен източник е
изчисление превишение на разходите над доходите за 2018г. със сумата в размер
на 9 302,53лв. (таблица на л. 50 – 50 гръб) и за 2019г. със сумата в
размер на 24 063,79лв. (таблица на л. 50 гръб – 51). Сумата на
недостигащите парични средства за 2019г. е частично компенсирана с налични
парични средства в размер на 3 435,84лв. при съпругата М. М., на която също
е извършено ревизионно производство.
За 2018г. и 2019г. са изчислени отделно данъчни основи
по чл. 122 от ДОПК за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ (10%) и за
облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (15%). За 2018г. е изчислена данъчна
основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ от 0лв., тъй като от
облагаемия доход от стопанска дейност в размер на 913,61лв. = 10 049,68лв.
укрити приходи – 9 136,07лв. съответстващи им разходи е приспадната сума
на дължими осигурителни вноски също в размер на 913,61лв. По аналогичен начин е
изчислена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ от 0лв.
за 2019г., тъй като от облагаемия доход от стопанска дейност в размер на
1 123,45лв. = 12 358лв. укрити приходи – 11 234,55лв.
съответстващи им разходи е приспадната сума на дължими осигурителни вноски също
в размер на 1 123,45лв.
За 2018г. и 2019г. на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 и чл.
6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗО са изчислени вноски за ДОО, ДЗПО
– УПФ и ЗО (авансови и за годишно изравняване), тъй като при ревизията са
констатирани доходи с неустановен произход, вследствие превишение на
извършените разходи над доходите с установен произход и укрити доходи от
дейност като ЕТ. Авансовите вноски са изчислени върху минималния годишен размер
на осигурителния доход, съответно за 2018г. в размер на 6 120лв. (таблици
на л. 56, л. 58 – 58 гръб и л. 60 – 60 гръб) и за 2019г. в размер на
6 720лв. (таблици на л. 56 гръб – 57, л. 58 гръб и л. 60 гръб – 61). Окончателните осигурителни вноски се дължат от
осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд
„Пенсии“, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и след
01.01.2015г. и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за
самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в
срока за подаване на ГДД. Изчислени дължимите ЗОВ за годишно изравняване: за
фонд „Пенсии“ – 14,8%, за ДЗПО – УПФ – 5% и за ЗО – 8% върху осигурителен
доход, получен като сбор от превишението на разходите над доходите с установен
произход при ФЛ и облагаемия доход от стопанската дейност като ЕТ, който за
2018г. е в общ размер на 10 216,15лв. (9 302,53лв. + 913,61лв.), а за
2019г. – в общ размер на 21 751,41лв. (20 627,95лв. +
1 123,45лв.). За 2018г. върху осигурителния доход в размер на 4 096,15лв.,
получен като разлика между размера на осигурителния доход в размер на 10 216,15лв.
и осигурителния доход в размер на 6 120лв., върху който са определени авансови
вноски, са изчислени вноски за годишно изравняване, както следва: ДОО в размер
на 606,23лв., ДЗПО – УПФ в размер на 204,81лв. и ЗО в размер на 327,69лв.,
ведно с прилежащите лихви. За 2019г. върху осигурителния доход в размер на 15 031,41лв.,
получен като разлика между размера на осигурителния доход в размер на 21 751,41лв.
и осигурителния доход в размер на 6 720лв., върху който са определени авансови
вноски, са изчислени вноски за годишно изравняване, както следва: ДОО в размер
на 2 224,65лв., ДЗПО – УПФ в размер на 751,57лв. и ЗО в размер на 1 250,41лв.,
ведно с прилежащите лихви. Горестоящият административен орган е намерил
допусната техническа грешка от ревизиращия екип при изчисление на вноската за
ЗО за годишно изравняване за 2019г., която се изразява в това, че от общия
размер на установения осигурителен доход 21 751,41лв. е приспадната сумата
от 6 120лв. осигурителен доход, върху който са изчислени авансовите
вноски, вместо правилната сума от 6 720лв. Върху сумата в размер на
15 031,40лв. е дължима вноска за ЗО за годишно изравняване в размер на
1 202,51лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 165,02лв., като общият
размер на вноската за ЗО (авансова + за годишно изравняване) е изчислена на
стойност 1 740,11лв., а прилежащите лихви – на стойност 278,75лв. В тази
си част РА е изменен с решението на горестоящия административен орган, като сумите
са посочени в изменителната част от диспозитива (таблица втора на л. 21).
При съобразяване на така направените изчисления на ЗОВ
за 2018г. и 2019г. (авансови и за годишно изравняване) е изчислена данъчна
основа по чл. 122 от ДОПК за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за ФЛ М..
За 2018г. от облагаемия доход с неустановен произход в размер на
9 302,53лв. е приспадната сумата на ЗОВ в размер на 1 926,48лв.,
получена като разлика между общия размер на ЗОВ от 2 840,09лв. и
приспаднатите вноски, дължими върху осигурителния доход от дейността като ЕТ в
размер на 913,61лв. (таблица на л. 52 – 52 гръб). Върху данъчната основа в
размер на 7 376,05лв. е изчислен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер
на 737,61лв., който своевременно се явява и дължима сума за довнасяне, ведно с
прилежащите лихви. За 2019г. от облагаемия доход с неустановен произход в
размер на 20 627,95лв. е приспадната сумата на ЗОВ в размер на
4 971,34лв., получена като разлика между общия размер на ЗОВ от 6 094,79лв.
и приспаднатите вноски, дължими върху осигурителния доход от дейността като ЕТ
в размер на 1 123,45лв. (таблица на 52 гръб). Върху данъчната основа в
размер на 15 656,61лв. е изчислен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер
на 1 565,66лв., който своевременно се явява и дължима сума за довнасяне,
ведно с прилежащите лихви.
При ревизията, като начално салдо на парични средства
към 01.01.2014г. е приета сумата в размер на 5 000лв., като са направени
изводи за недоказаност на налични парични средства в размер на 30 000лв. с
източник дарение от бабата на съпругата М. М. в размер на 15 000лв. и
направени дарения от роднини и приятели по повод сватбеното тържество на М.,
провело се през 2012г. В решението на горестоящия административен орган са
намерени за необосновани и твърденията за два пъти включване в разходната част
на паричния поток за 2019г. на сумата в размер на 11 235,55лв. – веднъж
като отчетна стойност на закупените стоки и втори път като част от направените
плащания на ПОС в общ размер на 23 249,74лв. и тези за получените стокови
кредити по банкова сметка *** като разходи. Намерено е за неоснователно и
твърдението за извършена покупко – продажба на недвижимия имот в гр. Пловдив,
ул. „Варвара“ № 25 като прикриване на дарение от бабата и дядото на П.М..
В хода на съдебното обжалване са приети като
доказателство следните писмени доказателства: 1бр. оптичен носител (л. 22);
оправомощителни заповеди за компетентност на органите по приходите, възложили
ревизията и издали РД и РА, описани в молба на л. 533 (л. 534 – 550 гръб);
разпечатки на хартиен носител на КЕП (л. 551 – 558); изпратени електронни
товарителници, фотоснимки на хартиени товарителници, с положени подписи на
жалбоподателя, под формата на линк на електронна поща, в последствие записани
върху магнитен носител (носителят се намира на л. 585); информация от „Еконт
експрес“ ООД, че оригиналите на хартиените документи, които са изпратени във
формат на фотоснимки, не се съхраняват към момента на поискването за
представянето им като доказателство по делото (писмо на л. 578 – 579); договор
за продажба на акции без дата от 2010г. за извършена продажба на 1 848бр.
акции от Д. Р. П. на „Старбев България“ ЕАД (л. 666 – 667); договор за продажба
на акции без дата от 2010г. за продажба на 1 111бр. акции от наследниците
на М. М. А. – Д. Р. П., Е. М. П. и М. М. М. на „Старбев България“ ЕАД (л. 668 –
669); временни удостоверения за притежаваните акции от М. А. и Д. П. в
„Каменица“ АД (л. 670 – 671); операционна бележка за изплатена сума в брой в
размер на 21 030,55лв. от срочен депозит на М. А., с пояснение
„идентификационен номер Д. Р. П. и основание Е. М. П. и М.М.М.“ (л. 672);
договор за срочен влог от 30.01.2008г. с титуляр М.А.за сумата 20 000лв.
(л. 673); копие на листове от тетрадка, озаглавена „Сватба Б. и С.“ и дата
23.06.2012г., с изписан ръкописно текст (л. 674 – 695).
В съдебното заседание на 19.04.2023г. са
депозирани показания на свидетелката Д. Р. П., баба на съпругата на
жалбоподателя М. М.. Съгласно показанията на свидетелката С. е турското име на П.М.,
а Б. – турското име на съпругата му М. М.. На сватбеното тържество на двамата,
което се състояло през лятото на 2012г. П. дарила на внучката си сумата в
размер на 15 000лв. Паричната сума е с произход нейни спестявания и спестявания
на нейния съпруг, който е починал на 20.07.2008г. Първоначално П. е работила
„на тютюна“, след което заедно със съпруга си започнала работа в „Бирената
фабрика“. По време на работата си в тази фабрика със съпруга й закупили акции,
които в последствие продали.
На сватбеното тържество на внучката й
присъствали „много гости“, не може да каже конкретен брой, които дарявали пари
на младоженците. Обикновено в тетрадка се записва кой от гостите какви пари е
дарил на младоженците, за да се знае после какъв подарък да се даде на друго
сватбено тържество. Според свидетелката, дарените пари били много, защото „не
можели да се преброят“. На сватбата било дарявано и „злато“ (посочено в
„тетрадката“ с турската дума „чирек“). Според свидетелката, златото било продадено
от внучката й и парите били включени в общата сума за покупката на апартамента
в „Изгрев“. След сватбата семейството закупило и автомобил.
Известно й е, че с парите от сватбеното
тържество съпрузите М.са закупили апартамент, в който живеят и към настоящия
момент. Не знае каква е цената на закупения апартамент, както и не знае колко
пари са събрани на сватбата, защото внучката й не й е споделяла, но знае, че
след като е купила „някакви неща“, от парите „нищо не е останало“.
Не може да каже дали роднини на М. са му
дарили жилище, знае, че е закупен апартамент в кв. „Изгрев“ на първия етаж (не
се посочват други данни за апартамента). М.живеят в апартамент на третия етаж
на ул. „Варвара“, но не знае дали им е дарен от роднини на М. или
продаден.
В съдебното заседание на 06.12.2022г. е прието
заключение по назначената съдебно – графологична експертиза (наименовано
Протокол № 344 от 21.11.2022г.), изготвено от вещото лице К.С., без направени
възражения от страните по делото. След преглед на документите, записани на
оптичен носител с надпис „Адм. дело 482/2022г. на Адм. съд Пловдив – Еконт“
документи – РКО, електронно изявление, товарителници, получени парични
средства, експертът е констатирал, че се касае за копирани по няколко пъти
файлове, но при отварянето им „излиза“ електронно изявление с дата и цифров
текст, а под него е положен подпис за „подпис от клиента“ от името на П.Р.М..
Всички електронни изявления са датирани, със съдържание от цифров текст и имат
положен подпис за подпис от клиента. Вещото лице е установило общо 26 бр.
подписи, положени от името на П.Р.М. в електронни изявления с дати,
изчерпателно изброени на л. 608 – 609.
При сравнителното изследване на подписите помежду
им се установяват съвпадения в общите и частни графически признаци – степента
на обработеност, структурна сложност, свързаност, строеж, посока, форма,
последователност и относително месторазположение на движенията при изписването
и свързването на елементите от буквите и парафната част. Направен е извод, че
подписите са изпълнени от едно и също лице и това е жалбоподателят П.М..
В разпита си в съдебното заседание по приемане
на заключението вещото лице е направило подробни уточнения и разяснения.
Направено е изявление, че предмет на изследване са общо 28бр. подписи, но
поради пропуск не са посочени датите на електронните изявления, върху които са
положени подписите под № 27 и № 28.
В съдебното заседание на 30.01.2023г. е прието
допълнително заключение по назначената съдебно – графологична експертиза
(наименовано Допълнение към Протокол № 344 от 21.11.2022г.), изпълнено от
същото вещо лице, без направени възражения от страните по делото. В
заключението е направен експертен извод, че подписи под № 27 и 28 в основното
заключение, положени върху електронно изявление с дата съответно 07.11.2018г. и
15.11.2018г., са изпълнени от П.Р.М.. Към заключението са представени
разпечатани на хартия 2бр. електронно изявление (л. 627 – 631).
В разпита си в съдебното заседание по приемане
на заключението вещото лице е направило уточнения и пояснения към него.
В съдебното заседание на 19.04.2023г. е прието
заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изпълнено от вещото
лице А.С., с направено възражение за необоснованост от процесуалния
представител на ответника. След анализ на представени по делото писмени
доказателства вещото лице е извършило преизчисление на паричния поток за
периода 2015г. – 2019г., съобразно поставените от жалбоподателя задачи, с
включване в приходната част на определени суми и включване в приходната,
съответно разходната част на изчислени укрити доходи от дейност като ЕТ и
съответстващите им разходи, съобразно заключенията на СГрЕ. Като начално салдо
на парични средства към 01.01.2014г. е включена паричната сума в размер на 15
000лв., представляваща ½ от декларираните като налични парични средства
в брой при съпрузите М.преди началото на ревизирания период. При направените
изчисления, не е установено превишение на разходите над доходите с установен
източник за 2017г., съответно са посочени различни размери на превишенията на
разходите над доходите с установен източник за 2018г. и 2019г. (таблици на л.
651 – 653). Извършени са и преизчисления на дължимите данъци и ЗОВ по методиката,
използвана от ревизиращия екип (л. 654 – 656).
В разпита си в съдебното заседание по приемане
на заключението вещото лице е направило уточнение, че при изчисление на
укритите доходи от дейност като ЕТ за 2018г. и 2019г. и съответстващите им
разходи се е съобразила изцяло с експертните констатации, направени в
заключението по съдебно – графологичната експертиза.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав намира следното от правна страна:
Основните възражения на жалбоподателя са в
няколко насоки: относно неправилно посочена парична сума като начално салдо към
01.01.2014г.; неправилно третиране на посочени в жалбата парични средства като
разход, включително двукратното им включване в паричния поток на ФЛ, с
посочване на различни основания за това. Направено е и възражение относно
неправилно определяне на доходите и разходите от дейността като ЕТ, като
изрично е заявено, че жалбоподателят не се познава с лицата Ю. Ш. и К.Н., които
са изпращачи на куриерските пратки, наложените платежи които в последствие са
получени от П. М..
По отношение приетия от ревизиращия екип
размер на началното салдо на М., следва да бъдат изложени следните аргументи:
твърденията на жалбоподателя са в насока, че към 01.01.2014г. той и съпругата
му са разполагали с парична сума в брой в размер на 30 000лв. Като
източник на този доход са посочени дарения от бабата на М. М. Д. П. в размер на
15 000лв. и дарения в общ размер на 15 000лв., в т.ч. и злато по
повод тържество (сватба), провело се на 23.06.2012г. Твърденията на лицата са
подложени на подробен анализ от ревизиращия екип, като е направен извод, че не
са събрани несъмнени доказателства същите да са разполагали с паричните
средства, предмет на дарението.
В тази връзка следва да бъде съобразено
следното: посредством депозираните писмени обяснения и свидетелски показания от
лице, пряко заинтересовано от изхода на делото (баба на М.) не се опровергава констатацията
за наличност на парични средства в брой към 01.01.2014г. Към момента на
извършване на двете проверки и ревизионното производство са налице единствено
декларативни твърдения на лица за извършени дарения по повод сватбено тържество,
което се е провело през 2012г. Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че
организирането на празненство несъмнено е свързано с разходи, които биха се
покрили изцяло или частично от направените дарения. В случая, не са изложени
никакви твърдения за разходи, направени по сватбеното тържество, а само
декларативни твърдения, че са присъствали около 500 гости. Едва в хода на
съдебното обжалване е представена като доказателство т.нар. „тетрадка“, в която,
според твърденията на жалбоподателя, са записани направените от гостите
дарения. Настоящият съдебен състав намира, че „тетрадката“ не представлява
частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК, най-малкото защото е с неясно
авторство. Не може да се третира и като носител на информация в твърдения от РЛ
смисъл, тъй като в нея са направени множество зачертавания на изписан текст и
неясни отбелязвания.
По отношение направеното дарение от Д. П.,
както беше отбелязано по-горе в настоящото решение, в хода на проверките и на
ревизията не са представени доказателства за източника на дохода, който е в
значителни размери. Поради непредставянето на такива доказателства е извършена
проверка на дарителката чрез декларирани данни в ИС на НАП, при която е
констатирано, че същата е пенсионер, считано от 2000г. и получава единствено
доход от пенсия. Едва в хода на съдебното обжалване са представени
доказателства за доход с източник продажба на акции в „Каменица“ АД и изплатени
суми от закрит срочен влог от покойния й съпруг. Несъмнено, се касае за сума е
с установен произход, но не са представени доказателства, че същата надвишава 20 000лв.,
т.е. дали дарителката разполага с достатъчно парични средства в брой с изяснен
произход, че да предостави част от тях като дарение на внучката си. От
представените по делото писмени доказателства (договор за срочен влог,
операционна бележка и удостоверение за притежавани акции) може да се направи
извод, че съпругът на Д.П. М.А.е титуляр на срочен влог в „Банка ДСК“, който е
открит на 30.01.2008г. за сумата в размер на 20 000лв. По делото не са
представени доказателства кога е починал титулярът на този влог (според
показанията на свидетелката П. на 20.07.2008г.) и кои са неговите наследници,
извън съпругата му. Носител за информация за наследници на починалия, извън
съпругата му, са договорът за продажба на неговите акции и отбелязвания в
операционната бележка, съгласно които М.А.има наследници преживяла съпруга и
две деца. Този факт до голяма степен разколебава твърдението на жалбоподателя,
че бабата на съпругата му е получила изцяло парите от срочния влог на покойния
й дядо, както и твърденията на свидетелката, че е получила цялата сума от
продажбата на акциите на покойния си съпруг в „Каменица“ АД. В тази връзка,
може да се приеме, че Д.П. е получила личен доход от продажбата на собствените
си акции в „Каменица“ АД на неустановена дата от 2010г. в размер на
9 240лв. и евентуално наследствен дял от сумите на срочния влог на съпруга
й и от сумата на продажбата на неговите акции в „Каменица“ АД, които възлизат
на сума по-малка от твърдяната в размер на 20 000лв. Следва да бъде
посочено, че съгласно представените документи, паричните средства могат да се
считат за получени през 2009г. и 2010г., т.е. не непосредствено преди провеждането
на сватбеното тържество на М.. Не са представени доказателства за съхранението
им и за оставането им в непроменен размер до 2012г., тъй като дарителката
несъмнено е имала най-малкото разходи за издръжка през 2009г., 2010г., 2011г. и
част от 2012г. В тази връзка, може да се направи единствено извод, че
дарителката П. е разполагала с доход с установен източник от продажбата на
личните й акции в „Каменица“ АД в размер на около 10 000лв. и то в
най-благоприятния за нея вариант, че изплатената й сума в брой е спестена изцяло
и не е послужила за покриване на разходи за издръжка. Не може да се приеме, че
е разполагала изцяло с паричните средства на покойния й съпруг с източник
срочен влог и продажба на акции, тъй като М.А.има и други наследници (две
деца), съответно не са представени доказателства тези две деца да са се
отказали от наследството в полза на майка си или да са й предоставили изцяло в
брой равностойността на техните дялове от наследството на покойния им баща (с
източник срочен влог и продажба на акции).
Дори да бъде прието за доказано, че
дарителката Д.П. е разполагала с паричната сума в размер на 15 000лв.,
която е предмет на дарение на съпрузите М.през 2012г., следва да бъде отчетено
обстоятелството, че на 30.11.2012г. съпругата М. М. е закупила недвижим имот за
сумата от 9 000лв. (в режим на съпружеска имуществена общност), т.е. част
от дарените парични средства са изразходвани. Това означава, че към
01.01.2014г. съпрузите М.са разполагали с много по-малко налични парични
средства от декларираните в размер на 30 000лв., с източник основно
дарения от близки и роднини по повод сватбено тържество. Ревизиращият екип е
подходил по максимално благоприятен начин, като при липсата на доходи с
установен източник в значителни размери и при двамата съпрузи, е приел, че
двамата поотделно са разполагали с парични средства в брой в размер на по 5 000лв.
Същата сума се приема и от настоящия съдебен състав за налични парични средства
за период преди ревизирания, съответно заключението на вещото лице по ССЕ не
следва да бъде кредитирано, в частта му на посочване на по-голям размер от
налични парични средства в брой. Това означава, че към 01.01.2017г.
жалбоподателят е разполагал с налични парични средства в брой в размер на 0лв.,
предвид констатирания при ревизията недостиг на парични средства за 2016г. в
размер на 318,46лв. и не следва да бъде извършено преизчисление на паричния
поток, чрез включване в началното салдо на парични средства на сума в по-голям
размер от 5 000лв.
Настоящият съдебен състав констатира, че в жалбата
се съдържат твърдения за неправилно третиране на сумите, отпуснати като стокови
кредити, чрез включването им в приходната и разходната част на паричния поток.
Същите са неоснователни, доколкото се касае за отпуснати като кредит парични
суми, които са с целево предназначение – закупуване на определена стока и в
последствие разсроченото й изплащане. Това означава, че не може да се приеме,
че отпуснатият стоков кредит е останал на разположение на кредитополучателя, за
да намери отражение само в приходната част на паричния поток. Вноските по
изплащането му несъмнено представляват разход на ФЛ, което явно не разполага
със собствени парични средства за закупуване на стоката, поради което е
използвало заемни такива. В тази връзка, подходът на ревизиращия екип е
правилен и обосновано се достига до „неутрализиране“ на заемните парични
средства, чрез включването им едновременно в приходната и разходна част на
паричния поток.
На следващо място, в жалбата са изложени
твърдения за неправилно третиране на извършената сделка с недвижим имот през
2018г. като покупко – продажба, тъй като се касае за прикриване на дарение.
Независимо, че са дадени изрични указания на жалбоподателя да ангажира
доказателства в подкрепа на това твърдение, това не е направено, включително не
е поставена задача на вещото лице за преизчисление на паричния поток на ФЛ във
вариант с изключване на сумата от разходната част на паричния поток. По този
начин не се опровергава констатацията на ревизиращия екип, че през 2018г. е
извършен разход за покупката на недвижим имот от семейство М., като паричната
му стойност е изплатена изцяло в брой на продавачите, както е посочено в
нотариалния акт за изповядване на сделката.
На следващо място, в жалбата е посочено, че
неправилно в разходната част на паричния поток е посочен завишен размер на
отчетната стойност на закупените стоки, предмет на последващи продажби чрез
куриерски пратки, приходите от които са укрити. Настоящият състав намира за
основателни тези твърдения в жалбата, тъй като на стр. 32 от РД (л. 53 гръб) е
посочено, че за 2018г. отчетната стойност на стоките, закупени през годината, възлиза
на 9 136,07лв., тъй като самият жалбоподател е декларирал надценка при
продажбата им в размер на 10%. Независимо, че е посочено в констативната част
на РД, че на ред 19, перо Разходи за придобиване на друго движимо имущество –
отчетна стойност на продадените стоки за 2018г. следва да намери отражение
сумата в размер на 9 136,07лв., на стр. 26 от РД (л. 50 гръб) е намерила
отражение сумата в размер на 10 135,07лв. При включване на коректната сума
в разходната част на паричния поток на ФЛ за 2018г. се изчислява сума на
разходите, възлизаща на 19 342,21лв. При непроменен размер на приходите от
11 048,68лв. и непроменен размер на наличните парични средства по банкови
сметки в началото и края на периода, се изчислява превишение на разходите над
доходите с установен източник със сумата от 8 303,53лв., която е в
по-малък размер от посочената в РД.
На следващо място, в жалбата е направено
възражение за двукратно включване в разходната част на паричния поток на сумата
в размер на 11 235,55лв. веднъж като отчетна стойност на закупените стоки,
доходът от продажбата на които е укрит, и втори път като част от внесените чрез
ПОС по банкови сметки суми в размер на 13 137,81лв. и в размер на
10 111,93лв. Тук следва да бъде направено следното уточнение: това
твърдение е направено за пръв път с жалбата, подадена пред горестоящия
административен орган, след като жалбоподателят е запознат с констатациите в РД
и изчисления размер на отчетната стойност на закупените стоки за 2019г. Това
твърдение може да се приеме само за израз на защитната му теза, доколкото в
проверките, предхождащи ревизионното производство и в самото ревизионно
производство са депозирани писмени обяснения, че няма документи за закупуване
на стоките, предмет на последваща продажба, няма документи и за размера на
приходите от последващата продажба. При липсата на документи за закупени стоки,
не може да се направи обвръзка между внесените парични средства чрез ПОС и
отчетната стойност на закупените стоки, още повече, че се касае за изчислена
отчетна стойност при декларирана от самото РЛ надценка при продажба, а не въз
основа на документи за конкретно закупени стоки от търговци, покупката на които
е надлежно документирана с първичен счетоводен документ. В тази връзка,
несъмнено, внесените чрез ПОС суми по банкови сметки представляват средства от
доход с неустановен източник, и самият факт на вноската от М. ги приравнява на
разход при ФЛ. Сумите в размер на 13 950лв., внесени в ПИБ и в размер на
10 570лв., внесени в Юробанк, правилно са намерили отражение в разходната
част на паричния поток за 2019г. и превишението на разходите над доходите с
установен източник за годината се формира основно от тях.
На следващо място, в жалбата е направено
оспорване на изчислените размери на укритите приходи от продажба на стоки чрез
куриерски пратки на „Еконт експрес“ ООД и на съответстващите им разходи, за
2018г. и 2019г. В подкрепа на това твърдение, са ангажирани доказателства –
заключения по съдебно – графологична и съдебно – счетоводна експертиза.
По направените възражения настоящият съдебен
състав намира следното: по делото несъмнено са установени обстоятелства по чл.
122, ал. 1, тт. 1, 2 и 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на
чл. 122 от ДОПК. В жалбата само са изказани твърдения, че не М. е изпращач на
куриерските пратки, тъй като това са правили две непознати му лица, както и че не
е получил сумите по наложените платежи и пощенските преводи. Твърденията му се
основават на липса на представени оригинални документи за това, но в хода на
съдебното производство са представени подписани електронно документи,
наименовани „електронно изявление“ за приемо – предаване на суми и пратки между
клиент П.М. и служител в „Еконт експрес“ ООД. Предмет на изследване от вещото
лице по СГрЕ, заключенията по които са приети по делото без направени
възражения, са 28бр. подписи, за които е установено, че са положени именно от
жалбоподателя М.. Доколкото не са представени доказателства за последващо
предоставяне на паричните средства по пощенските парични преводи и наложените
платежи на лицата, посочени като податели на куриерските пратки, може да се
направи извод, че постъпленията от продажбите на стоките са постъпили изцяло в
патримонимума именно на жалбоподателя, а изпращачите на куриерските пратки са
извършили само фактически действия по предаването им в съответния офис на
куриерската фирма „Еконт експрес“ ООД, без самите те да са закупили стоките,
предмет на последваща продажба.
Наред с това, по реда на чл. 54, ал. 3 от ДОПК
органите по приходите имат право да съберат като доказателства разпечатки на
данни от технически носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от
субекта или от лице, което е или е било негов съконтрагент. Смята се, че
данните са създадени или ползвани от субекта, съответно от съконтрагента, ако
се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата,
където тези лица упражняват дейността си, където се съхранява или води
счетоводството им или върху които единствено лицето има контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, във
връзка с ал. 3 от ДОПК при извършване на ревизия или проверка органът по
приходите може да предприеме действия за обезпечаване на доказателства чрез
копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за
възпроизвеждането й, като вземе необходимите технически мерки за запазване на
автентичността й. За тези действията се съставя протокол, екземпляр от който се
предоставя на лицето. Според чл. 52 от ДОПК документи, издавани от автоматични
устройства или системи при условия и по ред, определени в нормативен акт, се
смятат за частен документ, издаден от лицето, на чието име е регистрирано
устройството или системата, а в случай че устройството или системата не са
регистрирани - от лицето, в чийто обект се намират, т.е. т.нар. „електронни
изявления“, предоставени от куриерската фирма „Еконт експрес“ ООД могат да се
приемат за частни документи, в които за получател на паричните средства от
пощенските преводи и наложените платежи подпис е положил жалбоподателят М..
При
обсъдената фактическа обстановка не е спорно, че през процесния период М., като
ФЛ, е реализирал значителен брой продажби на разнородни стоки чрез куриерските
услуги на „Еконт експрес“ ООД, за което е получило и съответни плащания.
Възражението, което се прави във връзка с извършените продажби на стоки,
приходите от които не са декларирани е, че неизвестни лица са извършили
продажбите на стоки и получените парични средства не са постъпили в
патримониума на РЛ. В тази връзка следва да бъде посочено, че при предхождащите
ревизията проверки лицето не е отрекло факта на извършване на продажби на
стоки, закупени от различни пазари, с надценка от 10%, но е декларирало, че се
касае за инцидентни продажби, които не могат да се приемат за независима
икономическа дейност, носеща му регулярни доходи. В тази връзка, по делото не
са ангажирани каквито и да било доказателства за злоупотреба с лични данни на М.,
още повече, че в електронните изявления, предмет на изследване в СГрЕ, с които
е документирано получаването на суми, е изписано неговото име като клиент и е
положен подпис именно от него.
По смисъла на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ
физическите лица, извършващи дейност като еднолични търговци, независимо дали
са регистрирани по Търговския закон, се третират като данъчно задължени лица,
които формират данъчната основа за доходите по реда, по който тя се определя за
регистрираните търговци. Независима икономическа дейност е всяка дейност,
осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително
експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на
редовен доход от него. Според чл. 286, ал. 2 от Търговския закон, търговски са
и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги
извършват. В случая, РЛ през процесния период е извършвало системно, ритмично и
целенасочено дейност по продажба на стотици вещи с цел реализиране на печалба,
поради което тази дейност законосъобразно е установена като стопанска дейност.
Броят и системността на така осъществените сделки сочат безспорно, че те не са
извършени за обезпечаване на индивидуални нужди. Още повече жалбоподателят не отрича
да е целял реализиране на печалба. При това положение безспорно ревизираното
лице е действало като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, без да са
налице изключенията, визирани в чл. 2 от ТЗ, поради което получените от
дейността доходи подлежат на облагане по реда на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ с
данъчна ставка 15 на сто. След като няма доказателства тези доходи да са
декларирани и да е внесен дължимият данък, безспорно е наличието и на
предпоставките за облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК.
При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира, че както по отношение на
получените по наложен платеж суми, така и от парични – пощенски преводи, се
установяват насрещни реални доставки на стоки от РЛ, като доходът от тях е
укрит, а прекият данък и вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ е ЗО са неотчетени като
задължение към бюджета. В тази насока на жалбоподателя бе изрично указано, че е
негова тежестта да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените
от него факти и обстоятелства, от които се стреми да черпи благоприятни за себе
си правни последици, в случая целящи да опровергават фактическите констатации в
акта. Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното
производство жалбоподателят не представя доказателства, които да обосноват
правен извод, различен от този на органите по приходите. Съдът приема, че
безспорно са били налице предпоставките за извършване на ревизията по особения
ред на чл. 122 от ДОПК, в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за
укрити приходи или доходи. Доколкото
наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е безспорно установено,
каза се, в производството по обжалването на РА фактическите констатации в него
се смятат за верни до доказване на противното – така чл.124, ал.2 от ДОПК. С
тази презумпция се ползва и процесният РА, поради което следва да се счетат за
верни направените изводи от страна на ревизиращите.
Преди
да определят конкретните размери на публичните задължения по периоди, органите
по приходите са извършили подробен анализ и са изчислили печалба от дейността
като ЕТ, равна на укритите приходи и съответстващите им разходи под формата на
отчетна стойност на закупените стоки, при прилагане на деклариран процент надценка от 10%. Същият
подход е използван и от вещото лице по ССЕ, което е установило за 2018г. укрити
приходи в размер на 8 361,68лв. и съответстващи им разходи в размер на
7 601,53лв. и за 2019г. укрити приходи в размер на 14 708лв. и
съответстващи им разходи в размер на 13 370,91лв. (таблици на л. 652 и л.
653). Така изчисленият от вещото лице облагаем доход от дейността като ЕТ в
размер на 760,15лв. за 2018г. и в размер на 1 337,09лв. за 2019г. е
редуциран с дължимите авансови осигурителни вноски, тъй като не надвишава
минималният годишен размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО за 2018г. и
2019г. Вещото лице е посочило, че математически точно в РА е изчислен размерът
на авансовите вноски за 2018г. (л. 654) и за 2019г. (л. 654), които са дължими
от жалбоподателя, предвид Тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022г. на ОС на
Първа и Втора колегия на ВАС, постановено по тълк. дело № 8 от 2020г. Тъй като
размерът на авансовите вноски за 2018г. и 2019г. надвишава размера на данъчната
основа за облагане по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, не се изчислява такъв данък. По
този начин, независимо от изчисления по-висок размер на укритите приходи и
съответстващите им разходи за 2019г. в заключението на вещото лице по ССЕ, не
се влошава положението на жалбоподателя, тъй като при ревизията не е установено
допълнително задължение за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Не се влошава
положението на жалбоподателя и по отношение задълженията за ЗОВ, тъй като
дължими от него са само авансови вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО и не се дължат
вноски за годишно изравняване. По изложените аргументи, обжалваният РА следва
да бъде отменен, в частта си на допълнително определените вноски за годишно
изравняване за 2018г. и 2019г., ведно с прилежащите лихви.
По
отношение на допълнително определените ЗОВ за годишно изравняване по реда на
чл. 124а от ДОПК в жалбата са изложени доводи за недължимост, поради факта, че
не е установено по несъмнен начин, че се касае за доходи от трудова дейност. Това
твърдение е основателно единствено и само за облагаемият доход, изчислен като
превишение на направените разходи над доходите с установен източник. В тази
връзка, допълнително са определени
по реда на чл. 124а, ал. 1 от ДОПК ЗОВ (авансови и за годишно изравняване)
върху облагаем доход, изчислен като сбор от данъчната основа за облагане с
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и данъчната основа за облагане с данък по чл.
48, ал. 2 от ЗДДФЛ, определени поотделно по реда на чл. 122 от ДОПК в РА.
При
извършеното тълкуване на разпоредбата на чл. 124а, ал. 3 от ДОПК в посоченото
тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС,
следва да се приеме, че при ревизията не е установено, че доходът, изчислен
като превишение на разходите над приходите на лицето за 2017г., 2018г. и 2019г.
е такъв от трудова дейност и представлява осигурителен доход, върху който се
дължат вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за 2017г. (авансови и за годишно
изравняване) и за 2018г. и 2019г. (за годишно изравняване). В тази си част
обжалваният РА е неправилен и следва да бъде отменен за 2017г. и изменен за
2018г. и 2019г., ведно с прилежащите лихви. Поради тази причина, не следва да
бъде кредитирано заключението на вещото лице по ССЕ, в частта му по отношение
изчисленията на дължими вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за годишно изравняване и
приспадането им от дохода с неустановен произход, изчислен като превишение на
разходите над доходите. Настоящият съдебен състав ще следва да направи
собствени изчисления на данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1
от ЗДДФЛ за всяка една от процесните години, както и на размера на дължимия
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
При
непроменено начално салдо на парични средства към 01.01.2017г. и непроменен
размер на приходите и разходите за годината, се изчислява превишение на
разходите над доходите с установен произход в размера, посочен в РА –
7 191,63лв. (таблица на л. 49 гръб – 50). Доходът с неустановен произход
представлява същевременно и данъчна основа за облагане по чл. 122 от ДОПК, тъй
като вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, определени по реда на чл. 124а от ДОПК
са приети за недължими, по аргументи, посочени по-горе в настоящото решение.
Върху данъчната основа в размер на 7 191,63лв. е дължим данък по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 719,16лв., който надвишава размера, определен в РА. Предвид
забраната по чл. 160, ал. 6 от ДОПК, обжалваният РА следва да бъде потвърден, в
частта относно допълнително определени данъчни задължения за данък по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 526,43лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
179,59лв.
За 2018г.
по-горе в настоящото решение е извършено преизчисление на превишението на
разходите над доходите със сума в по-малък размер спрямо тази в РА –
8 303,53лв. Не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по
ССЕ, в тази му част, тъй като изчисленията на експерта са направени при
по-висок размер на началното салдо на парични средства към 01.01.2018г., а в
настоящото решение същият е приет да е 0лв. При приемане на начално салдо на
парични средства към началото на периода в размер на 0лв. и при включване в
приходната, съответно разходната част на паричния поток на укрити приходи в
размер на 8 361,68лв. и съответстващи им разходи в размер на
7 601,53лв. се изчислява превишение на разходите над доходите със сумата в
размер на 8 456,99лв., която е по-висока от изчислената от настоящия
съдебен състав – 8 303,53лв. Върху данъчната основа в размер на
8 303,53лв. е дължим данък в размер на 830,35лв., който надвишава размера,
определен в РА. Предвид забраната по чл. 160, ал. 6 от ДОПК, обжалваният РА
следва да бъде потвърден, в частта относно допълнително определени данъчни
задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 737,61лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 176,84лв.
За 2019г. в
заключението на вещото лице е изчислено превишение на разходите над доходите
със сума в по-малък размер – 23 850,15лв., спрямо тази, изчислена от
ревизиращия екип – 24 063,79лв., поради което може да се приеме, че за
жалбоподателя е по-благоприятно включването в приходната и разходната част на
паричния поток на укрити приходи в по-висок размер спрямо тези, посочени в РА,
съответно разходи за отчетна стойност на закупените стоки също в по-висок
размер, спрямо тези посочени в РА. Недостигът на парични средства при М. в
размер на 23 850,15лв. се компенсира частично с налични парични средства
при съпругата му в размер на 3 435,84лв. и се изчислява недостиг на
парични средства в размер на 20 414,31лв. Върху данъчната основа в размер
на 20 414,31лв. е дължим данък в размер на 2 041,43лв., който
надвишава размера, определен в РА. Предвид забраната по чл. 160, ал. 6 от ДОПК,
обжалваният РА следва да бъде потвърден, в частта относно допълнително
определени данъчни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на
1 565,66лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 216,17лв.
По
изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира жалбата за частично
основателна, съответно обжалваният РА следва да бъде отменен, в частта на
допълнително определените ЗОВ за 2017г., ведно с прилежащите лихви и изменен, в
частта на допълнително определените ЗОВ за 2018г. и 2019г., ведно с прилежащите
лихви, които ще бъдат изчислени при съобразяване на направените изчисления на
лихви върху задълженията за авансови вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, направени
в заключението на вещото лице по ССЕ (л. 654), което се кредитира, в тази му
част. По отношение допълнително определения данък върху данъчната основа по чл.
17 от ЗДДФЛ за 2017г., 2018г. и 2019г., ведно с прилежащите лихви жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По делото не са ангажирани доказателства,
опровергаващи констатацията на ревизиращия екип относно допълнително дължим
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015г., ведно с прилежащите лихви.
Настоящият съдебен състав намира, че правилно и законосъобразно е изчислен
облагаем доход от продажбата на МПС (в режим на СИО) и правилно е определена
данъчната основа за облагане по чл. 34 от ЗДДФЛ в размер на 90лв., съответно
дължим данък в размер на 9лв., ведно с прилежащите лихви.
При този изход на делото и
своевременно направените искания, на страните по делото се дължат направените
от тях разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата.
Жалбоподателят е посочил, че
претендира присъждане на направени разноски по делото, включително за съдебни
експертизи и адвокатско възнаграждение, но не е представил списък с разноските.
Съдът констатира, че не са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение, като съгласно чл. 3, изр. 2 от договора за правна помощ и
процесуално представителство договореното възнаграждение в размер на 600лв. се
заплаща от доверителя „в срок преди последното по делото заседание“. Това
означава, че от жалбоподателя са направени разноски по делото единствено за държавна
такса в размер на 10лв. и за възнаграждения за вещи лица в общ размер на 910лв.
Съобразно уважената част на жалбата следва да бъде присъдена сумата в размер на
480,66лв. (четиристотин и осемдесет лева и шестдесет и шест стотинки).
На основание разпоредбата на чл. 161
от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата. Изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция)
същото възлиза на 900,91лв. (деветстотин лева и деветдесет и една стотинки).
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на П.Р.М., ЕГН: ********** ***, ревизионен акт № Р-16001621001188-091-001
от 09.09.2021г., издаден от В. К. – началник сектор, възложил ревизията, и Н. П.
– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на
ревизията, потвърден и изменен с решение № 623 от 02.12.2021г. на директор на дирекция
“Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) - гр. Пловдив, В ЧАСТТА
относно допълнително установени ЗОВ: за 2017г. (авансови и за годишно
изравняване) ДОО в общ размер на 992,44лв., ведно с прилежащите лихви в общ
размер на 394,23лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 359,58лв., ведно с прилежащите
лихви в общ размер на 142,83лв. и ЗО в общ размер на 575,33лв., ведно с
прилежащите лихви в общ размер на 228,54лв.,
ИЗМЕНЯ жалбата на П.Р.М., ЕГН: ********** ***, ревизионен
акт № Р-16001621001188-091-001 от 09.09.2021г., издаден от В. К. – началник
сектор, възложил ревизията, и Н. П. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП
– гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с решение № 623 от
02.12.2021г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” („ОДОП“) - гр. Пловдив, В ЧАСТТА относно допълнително установени ЗОВ:
за 2018г. и 2019г., (авансови и за годишно изравняване), както следва:
-за 2018г. НАМАЛЯВА вноската за ДОО
от 1 511,99лв. на 905,76лв. и размера на прилежащите лихви от 428,69лв. на
283,35лв.; вноската за ДЗПО – УПФ от 510,81лв. на 306лв. и размера на
прилежащите лихви от 144,83лв. на 95,72лв. и вноската за ЗО от 817,29лв. на
489,60лв. и размера на прилежащите лихви от 231,72лв. на 153,16лв. и
-за 2019г. НАМАЛЯВА вноската за ДОО
от 3 219,21лв. на 994,56лв. и размера на прилежащите лихви от 517,42лв. на
210,27лв.; вноската за ДЗПО – УПФ от 1 087,57лв. на 336лв. и размера на
прилежащите лихви от 174,80лв. на 71,03лв. и вноската за ЗО от 1 740,11лв.
на 537,60лв. и размера на прилежащите лихви от 278,75лв. на 113,67лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ относно допълнително установени дължими суми за данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 9лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 4,90лв., за 2017г. в размер на 526,43лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 179,59лв., за 2018г. в размер на 737,61лв., ведно
с прилежащите лихви в размер на 176,84лв. и за 2019г. в размер на
1 565,66лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 216,17лв. и относно
допълнително установени ЗОВ (авансови), както следва: за 2018г. ДОО в размер на
905,76лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 283,35лв., ДЗПО – УПФ в размер
на 306лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 95,72лв. и ЗО в размер на
489,60лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 153,16лв. и за 2019г. ДОО в
размер на 994,56лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 210,27лв., ДЗПО –
УПФ в размер на 336лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 71,03лв. и ЗО в
размер на 537,60лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 113,67лв.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата да заплати на П.Р.М., ЕГН: ********** ***
сумата от 480,66лв. (четиристотин и осемдесет лева и шестдесет и шест стотинки)
разноски по делото, съобразно уважената част на жалбата.
ОСЪЖДА П.Р.М.,
ЕГН: ********** *** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София
сумата от 900,91лв. (деветстотин лева и деветдесет и една стотинки)
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената
част на жалбата.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщението за постановяването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: