Решение по дело №1151/2020 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

№..............

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

                                       ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

                                                            ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Алексиева частно гражданско дело № 1151 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу постановление от 06.01.2020 г. на частен съдебен изпълнител Р.А., рег. № 848, по изп. д. № 20198480401051, в частта с която е отказано намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя от приетите като дължими такива в размер на 230 лева до 200 лева.

Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Счита, че неправилно съдебният изпълнител не е уважил изцяло направеното от длъжника възражение и не е приел, че на взискателя се дължи единствено адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба № 1/ в размер на 200 лева. Твърди, че изпълнителното дело не се отличава  фактическа и правна сложност и на пълномощника на взискателя не се дължи възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело.  Поддържа, че претендирането на адвокатски хонорар кумулативно, както по силата на чл. 10, т. 1 от Наредбата, така на основание чл. 10, т. 2 от Наредбата, е обусловено от извършването на допълнителни действия с цел удовлетворяване вземането на взискателя, каквито не са предприемани. Иска и намаляване на определената като  дължима такса по по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ при редуциране на адвокатското възнаграждение. Претендира направените по делото разноски.

Взискателят по изпълнителното дело Д.О.Г.подава възражение срещу жалбата, в което излага доводи за неоснователност на същата. Претендира направените в настоящето производство разноски.

Съдебният изпълнител по изп. д. № 20198480401051 е изложил подробни мотиви по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК.

Жалбата е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

На 20.12.2019 г. по молба на взискателя Д.О.Г.,  подадена чрез адв. Стоянов, е образувано процесното изпълнително дело срещу „Т.С.“ ЕАД,  въз основа на изпълнителен лист от 18.12.2019 г., издаден от Софийски районен съд, с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сума в общ размер от 212.84 лева.

С молбата за образуване на изпълнителното дело се иска от съдебния изпълнител да събере присъдените от съда суми, както и разноски по изпълнителното дело, вкл. и адвокатско възнаграждение по приложен договор за правна защита от 19.12.2019 г.  С този договор е уговорено възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и процесуално представителсво по него в размер на 270 лева, като договорът служи за разписка, че уговореното възнаграждение е платено.  Взискателят иска да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника.

На 20.12.2019 г. съдебният изпълнител изпраща до жалбоподателя покана за доброволно изпълнение, в която са посочени задълженията на длъжника по изпълнителното дело,  в които е включено и задължение за разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 270 лева.

На 23.12.2019 г. длъжникът подава молба  възражение, с което иска намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя от 270 лева на 200 лева.

  С обжалвания акт ЧСИ намалява адвокатското възнаграждение на взискателя от 270 на 230 лева, като намалява и дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съобразно намаленото адвокатско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноските. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено чл.79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Видно от  представеното в цялост копие на изпълнителното дело,  извършените от адвоката на взискателя действия по делото към този момент не се изчерпват единствено с подаване на молбата за образуване на изпълнително производство. Затова следва да се приеме, че правилно и законосъобразно ЧСИ е счел, че дължимото на взискателя възнаграждение не може да бъде единствено сумата от 200 лева, предвидена в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за образуване на изпълнително дело, каквото искане отправя жалбоподателят.

Съгласно чл. 10, т. 2 Наредба № 1 от 2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв., дължимото адвокатско възнаграждение е - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата. Следователно дължимото на взискателя възнагаждения, определено съобразно нормата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възлиза на 230 лева, в това число 200 лева  за образуване на изпълнително дело и 30 лева за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Съдебният изпълнител е намалил дължимото адвокатско възнаграждение на взискателя до този размер,   поради което  не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК за допълнително намаляване на размера на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство до искания от жалбоподателя размер от 200 лева. Ето защо постановлението на ЧСИ, с което е отказано искането за редуциране на приетите разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело  на взискателя до сумата от 200 лева е правилно.

При този изход на производсвото, ответникът по жалбата има право на направените в настоящето производство разноски, които възлизат на 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Т.С.“ ЕАД срещу постановление от 06.01.2020 г. на частен съдебен изпълнител Р.А., рег. № 848, по изп. д. № 20198480401051, в частта с която е отказано намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя от приетите като дължими такива в размер на 230 лева до 200 лева.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******да заплати на Д.О.Г., ЕГН **********  разноски за настоящето производство в размер на 200 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                    

                                                                             2.