М О Т И В И
към Решение № 94 от 01.07.2019 година
по АНД № 396/2018 година на
Районен съд (РС) – Свиленград
Производството по делото е по
реда на чл. 378 и сл. на глава 28
от НПК.
Бързо производство
(БП) № 239/2019 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 840/2019
година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, е внесено в Съда от Надя
Митева – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград с Постановление за
внасяне на делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК -
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на Л.В.Л., роден на *** ***, българин, български
гражданин, живущ ***, вилна зона „Серсема”, със средно образование, неженен, ЕГН
**********,
неосъждан, за това
че на
28.05.2019 година в град Любимец, област Хасково, не е изпълнил Заповед за
защита срещу домашното насилие № 21/22.11.2018 година на РС – Свиленград, издадена
въз основа на Решение № 261/22.11.2018 година по гражданско дело (гр.д.) №
704/2018 година по описа на РС – Свиленград, влязло в законна сила на
07.12.2018 година, с която Съдът го задължава да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Т.П.Д. с ЕГН ********** *** и го отстранява от съвместно
обитаваното жилище, находящо се на адрес:
град Любимец, ул.„Родопи” № 7, област Хасково, за срок от 10 месеца,
считано от 22.11.2018 година и му забранява да приближава на разстояние
по–малко от 20 м. Т.П.Д., нейното жилище, местоработата и местата й за социални
контакти и отдих за срок от 10 месеца, считано от 22.11.2018 година, като се
приближил на разстояние по–малко от 20 м. до жилището, обитавано от Т.П.Д. в град
Любимец, ул.„Родопи” № 7, област Хасково, заставайки пред входната врата на
къщата й – престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
В съдебното заседание, проведено на 01.07.2019 година не се явява
представител на Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована и не взема
становище.
Обвиняемият Л.В.Л., редовно призован, не се
явява. За него се явява адвокат М.В. – служебен защитник от БП, редовно
призована. Пледира пред Съда за налагане на административно наказание „Глоба” в
минимален размер. Сочи се за наличие на смекчаващи вината обстоятелства.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства,
установи следното от фактическа страна:
Видно от
приложената актуална Справка за съдимост рег.№ 531 от 11.06.2019 година на РС – Търговище,
обвиняемият Л. не е осъждан и не му е
налагано административно наказание по чл. 78а от НК.
От Характеристичната справка,
изготвена от Т.Д. - служител
на РУ – Свиленград, и приложена в кориците на БП, става ясно, че Л.Л. няма криминална
регистрация и не контактува с криминалнопроявени лица, но е склонен към
извършване на противообществени прояви
В
кориците на БП е приложена Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, от която е видно, че обвиняемият Л.Л. не притежава недвижими
имоти и МПС, няма доходи от трудово възнаграждение и други такива и има дете – З. на 4 години.
Обвиняемият Л.В.Л.
и свидетелят Т.П.Д. живеят на семейни начала от месец септември 2013 година. От съвместното им съжителство на 02.01.2015 година се ражда детето им З. Л.Л.
(видно от Решение № 53 от 06.03.2019 година по гр.д.№ 870/2018 година на РС –
Свиленград, влязло в сила на 27.03.2019 година, съгласно справката от
Деловодната програма на РС - Свиленград). Тъй като Л. злоупотребява
с алкохол, двамата са в процес на раздяла, като на 26.09.2018 година (рождения
ден на Т.Д.) между двамата
възниква скандал, в резултат на който обвиняемият Л. посяга на свидетеля Т. Д. да я удари и отправя заплахи към нея.
Поради извършването на актове
на физическо и психическо насилие от страна на обвиняемия по отношение на свидетеля Т. Д., извършено на 26.09.2018 година, последната
подава Молба до РС – Свиленград по
реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), по повод на
която е образувано гр.д.№ 704/2018 година по описа на същия Съд.
На основание чл. 18, ал. 1
от ЗЗДН, на 27.09.2018 година, състав на РС – Свиленград
издава Заповед за незабавна защита с № 15, с която
обвиняемият е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Т.П.Д.. Освен мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, със същия
акт РС – Свиленград разпорежда визираната в чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН мярка за
защита като забранява на обвиняемия Л. да приближава жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на Т.П.Д., на разстояние не по–малко от 20 м. до окончателното
приключване
на производството пред всички съдебни инстанции с влязъл в сила
съдебен акт. Последният е отстранен и от
съвместно обитаваното с Т.П.Д. жилище в град Любимец, ул.„Родопи” № 7, област Хасково, на основание чл. 5, ал. 1,т. 2 от ЗЗДН.
С влязло в сила на 07.12.2018
година Решение № 261 от 22.11.2018 година по гр.д.№ 704/2018 година, на основание
чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, РС - Свиленград констатира необходимост от издаване
на Заповед за защита, с която да се приложат кумулативно мерките по чл. 5, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН. Съобразно
посоченото Решение е издадена Заповед за защита
№ 21/22.11.2018 година, с която са постановени мерки за
закрила, съобразно които обвиняемият Л. е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Т.П.Д.. Със същия съдебен акт е забранено на
обвиняемия да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти
и отдих на Т.П.Д. на разстояние не по–малко от 20 м. за срок от 10
месеца, считано от 22.11.2018 година. Обвиняемият Л. е уведомен за
постановената от РС – Свиленград Заповед за защита,
респ. за съдържанието й (, в който смисъл е и неговото изявление, обективирано
в Протокол за разпит от дата 29.05.2019 година, приложен в кориците на БП).
На 27.05.2019 година обвиняемият търси по телефона свидетеля Д. с искане да
се срещне с детето им – Зорница Любенова. Обяснява, че пътува към
град Свиленград, поради което желае има възможност да осъществи
среща с детето. По това време детето боледува от шарка, за което му е обяснено, но
след уверение, че за него това не е проблем двамата родители
се съгласяват детето да се види с баща си. Съгласно издадените ограничителна Заповед и
Решение № 53/06.03.2019 година по гр.д.№ 870/2018 година на РС – Свиленград (,
постановено по иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК), предаването на
детето трябва да стане от друго лице и поради тази причина около 18.00 часа майката на
свидетеля
Т. Д. предава на обвиняемия малолетната им
дъщеря. Около 21.00 часа детето е върнато в дома на майката.
Обвиняемият иска да се види с детето си и на следващия ден, като двамата родители
се разбират да се чуят на следващия ден, след като детето се наспи. Около 08.30
часа на другия ден (28.05.2019 година) детето отново е предадено на
баща си и върнато отново около 10.30 часа. По обяд Л. в
телефонен разговор пожелава от свидетеля Т.Д. да вземе детето да спи при него в хотелската му стая и да го върне по–късно,
но свидетелят
Т. Д.не се съгласява. Предлага му да се видят
отново с детето около 17.00 часа същия ден. Л. започва да крещи на свидетеля Д.по
телефона: „Майка ти ще еба, ей сега идвам да ти счупя главата!”. Тъй като
последната знае, че Л. злоупотребява с алкохол и става много агресивен, се
плаши. Взема детето и отива при майка си – свидетеля С. Д., на работното й
място. Около 17.10 часа Л. е пред входната врата на
къщата на свидетеля Т.Д. в град Любимец,
ул.„Родопи” № 7, област Хасково и крещи, като заплашва,
че ще
изкърти входната врата. Последният е в нетрезво състояние,
което плаши много и двете жени, които незабавно подават сигнал на
телефон 112. След пристигане на полицейските служители на място – свидетелите Н. К.и Г. Д., Л. е задържан по ЗМВР за срок от 24 часа
(приложена е по делото Заповед за задържането му). Лицето е изпробвано с
Дрегер за наличие на алкохол в кръвта, като уредът отчита 2.15 промила.
Обвиняемият Л.В.Л. се признава за виновен на фазата на БП и в
съдебната фаза на процеса, в престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Съжалява за извършеното. Разкайва се. Дава обяснения по случая. Сочи, че
причина за поведението му е желанието да се види с дъщеря си З..
Гореизложената
фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от доказателствата –
писмени и гласни, събрани в хода на
проведеното предварително разследване (БП), които са приобщени във
фазата на съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 378, ал. 2, вр.чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира
писмените доказателствени средства – Докладни записки; Характеристика;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Справка за
съдимост и актуална такава - изискана в хода на
съдебното производство и т.н. Така също, още и свидетелските показания от БП,
материализирани в съответните Протоколи за разпит на свидетели, а именно – Т.П.Д.,
С. Н.Д., Г.Х. Д., К. С. М. и Н. П. К., както и обясненията, дадени от
обвиняемия Л.В.Л., също
в хода на БП пред разследващия орган. В този смисъл следва да се има предвид, че освен
средство за защита, обясненията на обвиняемия
по делото съставляват и доказателствено средство, като следва да се обсъждат и
ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал. Изброените гласни
доказателства, се цениха от Съда в съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК, след
надлежното им приобщаване, наред с другите писмени доказателствени средства, по
реда на чл. 283 от НПК и на посоченото правно основание.
В доказателствата
по делото - писмени и гласни, противоречия не се констатираха, поради което не
се налага подробното им обсъждане. Релевантно и достатъчно във връзка с
правната преценка на доказателствената съвкупност, Съдебният състав намира за
необходимо да отбележи, че кредитира изцяло с доверие свидетелските показания
на посочените по-горе свидетели, поради липсата на противоречия – вътрешни или
помежду им, тяхната изчерпателност и систематика, еднозначната им насоченост и
цялостна корелация с писмените източници, които ги подкрепят. В този смисъл
обосновано е и правдивото им звучене. Идентична е оценката и относно
обясненията на обвиняемия, депозирани в БП, с характер на самопризнания, които не се опровергават от останалите
доказателства.
Що се отнася до
писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или
истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна,
формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни.
Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат
ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са
относими и необходими за преценката на
личността на обвиняемия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни
за индивидуализацията на следващото се наказание. Въз основа на гореизброените
и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето,
мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване,
както и авторството му.
При така изяснената фактическа обстановка, Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод,
че с
действията си обвиняемият Л.В.Л. е осъществил състава на престъплението
по чл. 296, ал. 1 от НК.
Обвиняемият Л.В.Л. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее в град Търтовище, вилна зона
„Серсема”. Със средно
образование е. Не е женен. Има ненавършило
пълнолетие дете – Зорница на 4 години, на което дължи месечна издръжка в размер
на 150 лв. Не е осъждан.
Обект
на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК са обществените отношения, свързани с правосъдието. Предмет на
престъплението са именно тези отношения. Изпълнителното деяние съставлява
система от действия по нарушаване на законодателството в страната.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК е довършено. Това престъпление е формално и
не се изисква за осъществяването му настъпването на определен противоправен
резултат, т.е. то не е резултатно. В разпоредбата на
чл. 296, ал. 1 от НК е
предвидена наказателна отговорност за лице, което не изпълни Заповед за защита
от домашно насилие. Последната е акт, издаден от Съд по реда,
предвиден в ЗЗДН, като с него се налагат ограничителни мерки - тези
предвидени в разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДН. В този смисъл в
конкретния случай процесната Заповед за защита е напълно годен за
изпълнение Съдебен акт, който обвиняемият не изпълнява,
след като му е известно съществуването му и предписаните в същия
мерки за защита.
Налице е съставомерно деяние по посочения текст от
НК и авторството на същото се установява категорично от показанията на
разпитаните Т.П.Д., С. Н. Д., Г. Х. Д., К. С. М. и
Н.П.К., от обясненията на
обвиняемия, както и от писмените доказателствени източници - всички обсъдени в
съвкупност.
От обективна страна, по
делото несъмнено е установено, че обвиняемият на дата 28.05.2019 година в град Любимец, област
Хасково, не е изпълнил Заповед за защита срещу домашното насилие
№ 21/22.11.2018 година на РС – Свиленград, издадена въз основа на Решение №
261/22.11.2018 година по гр.д. № 704/2018 година по описа на РС – Свиленград,
влязло в законна сила на 07.12.2018 година, с която Съдът го задължава да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т.П.Д. и го отстранява от
съвместно обитаваното жилище, находящо се на адрес: град Любимец, ул.„Родопи” № 7, област
Хасково, за срок от 10 месеца, считано от 22.11.2018 година и му забранява да
приближава на разстояние по–малко от 20 м. Т.П.Д., нейното жилище,
местоработата и местата й за социални контакти и отдих за срок от 10 месеца,
считано от 22.11.2018 година, като се е приближил на разстояние
по–малко от 20 м. до жилището, обитавано от Т.П.Д., заставайки пред входната
врата на дома й. В случая престъпното
поведение се изразява не само в незачитане на неприкосновеността на личната
сфера на защитеното по реда и със средствата на специалния закон – ЗЗДН, лице, но и в незачитане на правовия ред и постановения Съдебен акт. Видно от обясненията на обвиняемия Л., той не отрича
за узнаването на горните обстоятелства, напротив - потвърждава, че е знаел за издадената срещу него Заповед
за защита в полза на бившия му съжител - свидетеля Т.Д.. Осъществил
е посоченото действие, след
като е бил запознат с издадената Заповед за защита и е бил наясно, че се явява адресат на разписаните с
нея задължения и забрани, но въпреки това не се е съобразил с тях. Последното
пък от своя страна обосновава извода за авторството на деянието. Целта на този вид защита е избягване на възможността
да възникнат скандали, а в крайна сметка с нарушаването й се е получило точно това.
Субект на разглежданото престъплението
може да бъде всяко наказателно отговорно лице, срещу което има издадена Заповед
за защита, за наличието на която е уведомен.
От субективна страна деянието е извършено от
обвиняемия Л.В.Л.
виновно при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на
вменяемост. Същият е съзнавал ясно,
че нарушава издадената срещу него Заповед за защита, за което и е бил надлежно
уведомен, т.е. бил е наясно, че следва да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Т.П.Д. и да не приближава до жилището й,
до местоработата й и до местата й за социални контакти и отдих за срок от 10
месеца, считано от 22.11.2018 година. Въпреки
това, при ясно формирани в съзнанието си тези представи, той напълно
съзнателно се
приближил до жилището, обитавано от Т.П.Д., заставайки пред входната врата на
къщата й. От тук и еднозначният извод за наличието на пряк умисъл, при
който обвиняемият Л. е съзнавал противоправността на деянието си, както и
общественоопасния му характер, следователно е имал представа и за
общественоопасните му последици, предвиждал е неизбежността от настъпването им,
като от волева страна се е съгласявал и искал тяхното настъпване. Наличието на
съзнание у дееца, че общественоопасните последици - предвиждани и съзнавани, са
неизбежен резултат от деянието, квалифицира умисълът му като пряк, в който
смисъл е и константната практика на ВКС.
При определяне вида и
размера на наказанието на обвиняемия, Съдът се съобрази с двата основни
принципа на наказателноправната ни система, а именно принципът на
законоустановеност и принципът на индивидуализация на наложеното наказание.
В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки, даващи основание за
прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия Л.В.Л. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, тъй като за извършеното от
Л. умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 3 година или наказание
„Глоба” до 5 000 лв.; обвиняемият Л. не
е осъждан за престъпление от общ характер; не е
осъждан за престъпление от общ характер и към релевантния момент – датата на
извършване на процесното престъпно деяние; той не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава VIII,
раздел IV от НК, като именно към този период,
според правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на
условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно
неговото приложение и в резултат на
извършеното престъпление не са причинени на трети лица имуществени вреди.
Няма невъзстановени съставомерни вреди. Не са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи което е и да е от ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като
изключващи неговото приложение.
Поради това и при кумулативното наличие на
посочените предпоставки Л.В.Л. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 296, ал. 1 от НК, за което да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание - Глоба.
При индивидуализацията и конкретизацията на административната
отговорност на Л.В.Л., Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства
самопризнанията му, допринесли за изясняване на
обективната истина по делото, възрастта му, липсата на наложени административни
наказания, чистото му съдебно минало, доброто му процесуално поведение на
фазата на БП, характеризирано
като положително, съдействието, което е оказал на органите на
БП, изразеното съжаление, декларираното желание да спазва правомерно
поведение за в бъдеще, факта се осигурява част от издръжката на непълнолетното
си дете и сравнително добрите му характеристични данни, както и влошените предходни отношения със свидетеля Т.П.Д.. Отегчаващи
вината обстоятелства не се констатираха.
Обществената опасност на деянието и на дееца не
е завишена в сравнение с други „подобни” случаи.
Като подбуди за извършване на
престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на обвиняемия и липсата на
морално-волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република
България.
При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се
съобрази с финансовото състояние на обвиняемия – към
настоящия момент не работи, няма други доходи и плаща месечна издръжка на
дъщеря си, и с имотното му положение - не притежава недвижими имоти и МПС.
С оглед на
гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината обстоятелства и при
незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови Решението
си, с което призна обвиняемият Л. за виновен, освободи го от наказателна
отговорност и му наложи справедливо административно наказание при условията на
чл. 78а от НК за престъплението по чл. 296,
ал. 1 от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в
размер на 1 000 лв. В това си цифрово изражение
санкцията е съизмерима в размер на минимума, което кореспондира и е напълно
оправдано с оглед имотното състояние на обвиняемия, съобразно установеното по
делото относно доходите на лицето - обвиняемия. В този смисъл, Глобата в
наложения размер според Съда се явава в синхрон с изискванията на закона от гледна точка на
доказателствения материал по делото и житейската справедливост, съобразено с имотното и
семейното състояния на обвиняемия и съответно на тежестта на извършеното от него.
Така
индивидуализираното наказание - Глоба, ще въздейства в достатъчна степен върху
личността на нарушителя като предизвика положителни промени в съзнанието и го
мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда
да се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая наказанието би
допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него Л.
ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно
извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност и
гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни нарушения на
законовия ред. От друга страна определеното при горепосочените
съображения наказание на обвиняемия, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на генералната превенция,
а именно - да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Относно
разноските:
По делото в хода на производството не са направени разноски, като
при признаването на Л. за виновен по предявеното обвинение, Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди обвиняемия да заплати
единствено дължимата държавна такса в размер 5 лв, в случай на служебно
издаване на Изпълнителен
лист, вносима по Бюджета на съдебната власт, по сметката на Районен съд – Свиленград.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)