№ 3
гр. Варна, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Дебора Н. И.а
като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно частно наказателно
дело № 20223100601403 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
Настоящото производство е образувано въз основа на частна жалба от П.
М., чрез адв. Бр. Б. - ВАК, срещу определение от 08.11.2022 г., постановено
по НЧХД № 5292 / 2021 г. на ВРС. Атакуват се изводите на съда относно
прието, че са налице основанията за прекратяване на наказателното
производство посочени в чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК,по отношение
престъплението по чл. 148, вр. с чл. 146 от НК. Иска се отмяна на
поверявания акт и продължаване на съдопроизводствените действия.
В съдебно заседание частната жалба се поддържа от процесуалния
представител на тъжителя адв. Б. на посочените в нея основания.
Въззивният съд, като взе предвид доводите в частната жалба,
становищата на страните и материалите по делото, намира за установено
следното:
Производството по НЧХД № 5292 / 2021 г. по описа на ВРС е
образувано въз основа на внесена частна тъжба на 20.12.2021 г. от П. М., с
която се е искало повдигане на обвинение на В. И. за престъпления по чл. 148,
вр. с чл. 146 от НК и по чл. 130, ал. 1 от НК.
В рамките на първото по делото заседание, председателят на съда е
приел, че по отношение престъплението по чл. 148, вр. с чл. 146 от НК е
изтекла абсолютната давност, респ. е прекратил наказателното производство
1
в тази му част.
Посочените факти и доказателствената съвкупност обуславят следните
правни изводи:
Заложеното в частната жалба искане следва да бъде удовлетворено,
доколкото доказателствата сочат незаконосъобразност на атакуваното
определение.
Твърденията в тъжбата са, че деянието касаещо престъплението по чл.
148, вр. с чл. 146 от НК е извършено на 30.09.2018 г.. Санкционната част на
посочената норма предвижда наказание глоба и обществено порицание, респ.
следва да бъде отнесена към разпоредбата на чл. 80, ал. 5 от НК. Тогава
абсолютната давност съгласно чл. 81, ал. 3 от НК ще е 4 г. и 6 м., считано от
датата на извършване на деянието. При това положение не е трудно да се
изчисли, че преследвателската давност за споменатото престъпление изтича
на 30.03.2023 г.. Т.е към настоящият момент, а още по-малко към датата на
постановяване на проверяваното определение /08.11.2022 г./ давността е
изтекла.
Горното налага отмяна на обжалваното определение и връщане на
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение № 4829 от 08.11.2022 г., постановено по НЧХД
№ 5292 / 2021 г. на ВРС, с което е прекратено наказателното производство по
отношение престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 146 от НК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2