Решение по дело №2684/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1914
Дата: 24 септември 2024 г.
Съдия: Димитър Пенчев Стоянов
Дело: 20242120102684
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1914
гр. Бургас, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20242120102684 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр.
чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Производството е образувано по подадена искова молба от „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Триадица”, бул.”Булгария” № 81 В, представлявано от
управителите Петр Валента и Христо Маринов, с която са предявени
обективно съединени искове по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за приемане за
установено, че Е. Б. Е., с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ***, дължи на
ищеца сумата в размер на 1000 лева /хиляда лева/, представляваща главница
по договор за паричен заем № 300040, сключен на 14.04.2019 г. между “Сити
кеш” ООД и длъжника, ведно със законната лихва върху посочената главница,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.03.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 368, 26 лева /триста
шестдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода от 14.04.2019 г. до 14.10.2020 г. по сключения
договор за заем, сумата от 241, 66 лева /двеста четиридесет и един лева и
шестдесет и шест стотинки/, представляваща лихва за забава по сключения
договор за заем, дължима за периода от 14.10.2020 г. до 08.03.2024 г., както и
сторените в заповедното и исковото производство разноски, за които вземания
е издадена Заповед №855 от 13.03.2024 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1611/2024 г.
на Районен съд – Бургас.
1
Ищецът сочи, че на 14.04.2019 г. длъжникът Е. Б. Е., с ЕГН **********,
е сключил договор за потребителски кредит №222778 с „Сити кеш“ ООД, по
силата на който е получил сумата от 1000 лв., срещу което се съгласил да
върне 18 броя вноски по 1900 лв. в срок до 14.10.2020 г., когато падежирала
последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за
потребителски кредит.
Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40, 05 %, както и
годишен процент на разходите в размер на 47, 96 %. Позовава се на чл.9 от
ЗПК. Навежда доводи, че процесният договор е действителен като сключен
според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК. В чл.31, ал.3 от
ОУ към договора за кредит, страните се съгласили, че длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
забавената сума за всеки ден забава. В чл.33, ал.2 от ОУ към договора било
уговорено, че „Сити Кеш“ ООД уведомява длънжика чрез писма, покани,
съобщения или други документи, които ще се считат за получени от
длъжника, ако бъдат изпратени на имейл адрес или доставени на официалните
адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за
кредит. Посочените договори били сключи при условията на ЗПФУР по
електронен път. Счита, че дори и съдът да не приеме, че договорът е сключен
по електронен път, то следвало да се приеме, че договорът за паричен заем е
реален договор и същият следвало да се счита за сключен, считано от датата
на получаване на паричната сума.
Твърди, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по
договора за кредит.
Посочва, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
13.01.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент прехвърлил вземанията си към
длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения
от него настоящ адрес, както и със СМС на посочения от него телефонен
номер. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредит до
изтичане на уговорения в него краен срок за погасяване.
Заявява в случай на неприемане от съда на редовно връчване на цесия,
то да се счита за такова с връчването на исковата молба, съобразно практиката
на ВКС.
Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ответникът Е.
Б. Е., с адрес гр. Бургас, ***, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
сумата в размер на 1000 лева /хиляда лева/, представляваща главница по
договор за паричен заем № 300040, сключен на 14.04.2019 г. между “Сити
кеш” ООД и длъжника, ведно със законната лихва върху посочената главница,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.03.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 368, 26 лева /триста
шестдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода от 14.04.2019 г. до 14.10.2020 г. по сключения
договор за заем, сумата от 241, 66 лева /двеста четиридесет и един лева и
2
шестдесет и шест стотинки/, представляваща лихва за забава по сключения
договор за заем, дължима за периода от 14.10.2020 г. до 08.03.2024 г., както и
сторените в заповедното и исковото производство разноски, за които вземания
е издадена Заповед №855 от 13.03.2024 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1611/2024 г.
на Районен съд – Бургас. Претендират се и разноските, направени в исковото и
заповедното производство. Представят се писмени доказателства.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
особения представител на ответника, с който оспорва предявените искове като
неоснователни.
Сочи, че сключеният договор за потребителски заем е нищожен, поради
противоречие със закона /чл.19, ал.4 от ЗПК/. Заложените плащания
надвишавали петкратния размер на опредЕ.та законна лихва. Договорът
противоречал на добрите нрави с предвидения размер на неустойката.
Размерът на неустойката за 18 месеца бил над 200 % от главницата, а имало и
предвидена лихва от над 40 % от главницата. ГПР надвишавал в пъти
предвидения законов максимум в чл.19, ал.4 от ЗПК. Счита, че вноските са
погасени по давност като периодично плащане. Оспорва, че ответницата е
подписала договора за заем, като не са представени доказателства в тази
насока.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен договор предоставяне на потребителски кредит
№ 300040/14.04.2019 г.
В чл.3 от договора били посочени условията, при които е отпуснат
процесния договор за потребителски кредит. Параметрите били – заета сума в
размер на 1000 лв., която следвало да бъде заплатена на 18 погасителни
вноски в размер на 90, 58 лв., с посочен падеж на плащане, като било
предвидена в рамките на погасителния план и неустойка в размер на 156, 62
лв. за първите четири вноски и 99, 42 лв. за останалите, като общо дължимата
сума била в такъв случай в размер на 190, 00 лв., бил уговорен годишен
процент на разходите в размер на 47, 96 % и фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 40, 05 %. Общата сума за плащане била в размер на 1401,
64 лв., като с включена неустойка тя била в размер на 3420, 00 лв.
По делото са приложени общите условия към договорите за
предоставяне на кредит от „Сити Кеш“ ООД, в които подробно е разписана
процедурата по отпускане на кредит от разстояние /чл.6-17 от общите
условия/. Най – общо в същите е предвидено, че сключването на договора за
потребителски кредит става по инициатива на кредитополучателя,
посредством създадената за това електронна форма, намираща се на неговия
сайт, на адрес https://credirect.bg. При кандидатстване за заем заемателят е
3
длъжен да предостави всички посочени във формата за кандидатстване данни,
актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем
(размер на главница и период на погасяване), две лица за контакт, както и да
посочи желания начин за изплащане на отпуснатата заемна сума: по банков
път, на декларирана банкова сметка, или чрез системата на „Изи Пей“.
Заемодателят изпраща на посочената от заемателя електронна поща СЕФ,
съдържащ цялата необходима преддоговорна информация за искания заем.
Неприемането им се счита за отказ от подаване на искане и не позволява на
заемодателя да разгледа искането за заем. Заемодателят предоставя чрез своя
сайт проект на договора за заем, общи условия като заедно със СЕФ, трите
съдържат цялата необходима преддоговорна информация. С натискането на
бутона „Изпрати”, заемателят декларира, че приема така предоставените му
условия. Това действие се счита за подписване от заемателя на всяка страница
от предоставените документи, при условията, при които те са му
предоставени. Заемодателят потвърждава (или респективно отказва)
сключването на договор за заем посредством телефонно обаждане, електронно
съобщение или изпращане на кратко съобщение (SMS) на декларирания от
заемателя телефонен номер. За мълчалив отказ за сключване на договора от
страна на заемодателя се счита непотвърждаването му в срок от три работни
дни, считано от датата на подаване на искането за заем. В чл.18, ал.1 от
общите условия е посочено, че при одобрение на сключването на договор за
заем, заемодателят изпраща на декларирания от Заемателя електронен адрес
договор за заем, заедно с погасителен план и общи условия, във формат, който
не позволява коригиране на предоставената с него информация. В чл.20 от ОУ
е посочено, че договорът се счита за сключен и влиза в сила от датата на
изпращането му от заемодателя на заемателя.
По делото е представен договор за цесия, сключен на 13.01.2022 г. между
„Сити Кеш“ ООД като цедент и „АПС Бета България“ ЕООД като цесионер,
по силата на който договор вземането на „Сити Кеш“ ООД, описано и в Анекс
1, било прехвърлено на цесионера. В чл.4.3 от договора било посочено, че
цедентът упълномощава изрично цесионера, който се задължавал изрично от
името на цедента да изпраща писмени уведомления за сключената цесия до
длъжниците, съгласно чл.99 от ЗЗД.
По делото е приложено извлечение от системата за електронни
разплащания Epay.bg, от което се установява, че ищецът изпратил на Е. Б. Е.
сумата в размер на 1 000 лв.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1611/2024 г. на БРС, на 13.03.2024 г. в
полза на „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. България № 81В, ап. 3,
представлявано заедно от всеки двама от управителите: Христо Маринов
Маринов, Петр Валента и Виктор Тот, е била издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК против длъжника т Е. Б. Е., с ЕГН **********, с адрес гр.
Бургас, ***, за следните суми: сумата от 1000 лв. – главница, представляваща
задължение по договор за паричен заем № 300040, сключен на 14.04.2019 г.
4
между “Сити кеш” ООД и длъжника, сумата от 368,26 лв. – договорна лихва за
периода от 14.04.2019 г. до 14.10.2020 г. по сключения договор за заем, сумата
от 241,66 лв. - представляваща лихва за забава по сключения договор за заем,
дължима за периода от 14.10.2020 г. до 08.03.2024 г., които вземания са
прехвърлени от “Сити кеш” ООД на цесионера “АПС БЕТА България" ЕООД
с договор за продажба и прехвърляне на парични вземания от 13.01.2022г.,
ведно със законната лихва считано от датата на постъпване на заявлението –
12.03.2024 г. до пълното изплащане на задължението, както и сумата от 50,53
лв. - разноски по делото за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно уважената част от заявлението. Препис от
заповедта е бил връчен на длъжника при условията на чл.47, ал.1 и сл. от ГПК,
поради което с разпореждане е указано на заявителя да предяви иск в
едномесечен срок от получаване на разпореждането на съда, в резултат на
което е предявен настоящият иск.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на
пълното и главно доказване да установи наличието на валидно възникнала
облигационна връзка между ответника и първоначалния кредитор - договор за
потребителски кредит, изпълнение на задълженията му по този договор,
включително предоставяне на кредитните суми, размера на претенцията си,
както и настъпване на падежа на задължението. Ищецът следва да докаже и
наличието на договор за цесия, както и това, че прехвърлянето на вземанията е
съобщено на длъжника.
Съдът намира, че по делото не се установява, че страните са сключили
договор за предоставяне на кредит № 300040 от 14.04.2019 г.
Описаният в исковата молба договор за кредит се твърди да е сключен
при условията на ЗПФУР. Съгласно чл.6 от същия закон договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при което от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или
повече. По смисъла на пар.1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга
по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително
доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а средство за
комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
присъствие на доставчика и на потребителя. Описаният в исковата молба
договор за потребителски кредит е именно за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства
/кредитиране/ и е сключен като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
5
на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние, в случая уеб
страницата на https://credirect.bg.
При договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен на докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете за правото на
отказ от договора на потребителя; получил съгласието на потребителя за
сключване на договора /чл.18, ал.1 от ЗПФУР/. За доказването на
електронните изявления чл.18, ал.2 от ЗПФУР препраща към Закона за
електронния документ и електронния подпис /изм. ДВ бр. 85 от 2017 г. – Закон
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/. Съгласно
чл.2, ал.1 от същия закон електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и представяне на информацията. Електронен документ е електронен
документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на
вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28
август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014". /чл. 3, ал. 1
от ЗЕДЕУУ/. В т.35 от посочения регламент електронният документ е
дефиниран като всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-
специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ,
съдържащ електронно изявление /чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ/.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл.184, ал.1 от ГПК електронния
документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като
препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи
документа на електронен носител. В случая, обаче, подобно искане не е
направено по делото, поради което представеният на хартиен носител заверен
препис от договора за кредит и общите условия към него, представляващи
електронни документи, са годно доказателство за съдържанието на
материализираните в тях електронни изявления и удостоверяват процесното
облигационното правоотношение.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУ електронен подпис е електронен подпис
по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, тоест данни в
електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или
са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис
използва, за да се подписва. По делото не се твърди, а и не се установява
процесният електронен договор за потребителски кредит, да е подписан от
страните с квалифициран електронен подпис. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕУ допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.
По делото липсват представени доказателства, от които да се
6
установява, че страните са постигнали съгласие по см. на чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕП, че ще признават стойността на електронния подпис като саморъчен в
отношенията си. Подписване на документа от страна на кредитополучателя
чрез натискане на бутона „изпрати“, така както е описано в общите условия и
описаната по – горе процедура, не се установява от страна на ищцовото
дружество, доколкото по делото липсват доказателства в тази насока, не са
направени каквито и да било доказателствени искания за ангажиране на други
доказателства, включително допускането на съдебно – техническа експертиза.
По тези съображения, съдът намира за недоказано изпълнение на
задълженията по чл.18, ал.1, т.1 и 2 от ЗПФУР. Не е доказано, че преди
подписване на процесния договор на кредитополучателя са били представени
общите условия по договора за кредит, като след запознаване с последните
той да се е съгласил с условията на договора за кредит.
Следва да се посочи, че по делото липсват и доказателства, от които да
се установи, че кредиторът е изпълнил задълженията си по предоставяне на
заемната сума, доколкото договорът за потребителски кредит е разновидност
на договора за заем за потребление по смисъла на чл.240 от ЗЗД. Последният
от своя страна е реален договор, т. е. за сключването му е необходимо не само
постигнато между страните съгласие, но и предаване на заемната сума. По
делото действително е представено електронно съобщение за извършени
парични преводи чрез системата за електронни плащания на epay. bg,
извършено от „Сити кеш“ ООД на 14.04.2019 г. в 11:43 ч. в полза на Е. Б. Е. в
размер от 1000 лв. с описание „паричен превод към EasyPay: заем съгл. дог.
300040“. Представената разписка обаче не носи подписа на получателя на
сумата, като в нея е отбелязано, че е генерирана от ePay. bg. Следователно
последната представлява само индиция за обстоятелството, че ответникът е
получил посочената сума. За уважаването на предявения иск обаче е
необходимо доказването да е пълно и главно, а не косвено, като в тази връзка е
и разпредЕ.та доказателствена тежест. Ищецът не е ангажирал доказателства в
тази насока, въпреки предоставената му възможност.
По тези съображения предявените искове се явяват неоснователни и
недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца не се следват разноски. Ответницата
не е направила разноски в хода на производството, поради което не й се
дължат такива.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения на осн. чл.422 от ГПК иск за приемане на
установено, че Е. Б. Е., с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ***, дължи на
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Триадица”, бул.”Булгария” № 81 В,
7
представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, сумата в
размер на 1000 лева /хиляда лева/, представляваща главница по договор за
паричен заем № 300040, сключен на 14.04.2019 г. между “Сити кеш” ООД и
длъжника, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 12.03.2024 г., до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 368, 26 лева /триста шестдесет и осем
лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща договорна лихва за периода
от 14.04.2019 г. до 14.10.2020 г. по сключения договор за заем, сумата от 241,
66 лева /двеста четиридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща лихва за забава по сключения договор за заем, дължима за
периода от 14.10.2020 г. до 08.03.2024 г., за които вземания е издадена Заповед
№855 от 13.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1611/2024 г. на Районен съд – Бургас.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8