Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.01.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI–А въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
девети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 1332/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от 21.09.2020 г. на „Х.Х.И.К.Б.“ АД чрез гл. юрк. М.Й.срещу
Решение № 141663 от 06.07.2020 г. по гр.д. № 54815/2012 г. на СРС в частта, с
която е признато за незаконно и е отменено уволнението на Л.М.Т., починал на
20.06.2020 г. по иска по чл. 357 вр. 344, ал. 1, т. 1 КТ, предявен от Е.С.Т. и С.Л.Т.
като наследници на Л.М.Т., починал на 20.06.2020 г., срещу „Х.Х.И.К.Б.“ АД, извършено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ с акт за прекратяване на трудов
договор № 172/2011 г.на изпълнителния директор на „Х.Х.И.К.Б.“ АД, и „Х.Х.И.К.Б.“
АД е осъдено да заплати на Е.С.Т. и С.Л.Т.
като наследници на Л.М.Т., починал на 20.06.2020 г., на основание чл. 225, ал.
1 КТ сумата от 3 064,95 лв., представляваща обезщетение за времето от
25.09.2012 г. - 25.03.2013 г., през което Л.М.Т., починал на 20.06.2020 г., е
останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва
върху главницата от 3 064,95 лв. считано от 19.11.2012 г. до окончателното й
изплащане.
Твърди, че въз
основа на Акт за прекратяване на трудов договор № 172/2011 г., Решение на
Съвета на директорите на дружеството, обективирано н Протокол от 20.07.2011 г.,
Заповед № 162/21.07.2011 г. на изпълнителния директор и Протокол на комисията
за подбор № 1113/22.07.2011 г., както и придружаващите ги документи се
установява, че работодателят е извършил реално съкращаване на една щатна бройка
за длъжността „монтьор машини“ в отдел „ЕСР“. След преценка на качествата на
работниците комисията по подбор, извършен между всички 6 работници, е
предложила да бъде прекратен трудовият договор на ищеца, чиято оценка е била
най-ниска. От разпита на свид. С.се установява, че същият има преки впечатления
от незадоволителното ниво на изпълнение на възложената работа от ищеца, но
неговите показания не са кредитирани за разлика от показанията на свид. М.,
който не е ръководител, нито е работил заедно с ищеца, поради което последният
не може да даде обективна оценка за работата на ищеца. Представено е поименно
щатно разписание, в което са отразени промените в отдел „ЕСР“ от 27 на 26
човека, а в новото щатно разписание не е включена съкратената щатна бройка за
длъжността „монтьор машини“, заемана от ищеца преди процесното уволнение.
Реалното съкращаване на щатната бройка се установява и от заключението на
приетата от районния съд съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява,
че към 20.09.2012 г. по утвърденото щатно разписание в отдел „ЕСР“ е имало 27
щатни бройки, а към 01.10.2012 г. те са само 26 бройки. Неоснователно е прието
от съда, че по отношение на ищеца е налична закрила по чл. 333, ал. 4 КТ. По
делото е приет за безспорен фактът, че същият е член на синдикална организация
на КТ „Подкрепа“. Съгласно чл. 4, ал. 1 КТ от действащия тогава колективен
трудов договор при съкращаване на щата на дружеството до 5 % работодателят е
длъжен само да информира синдикатите, но не се нуждае от тяхното съгласие. Иска
отмяна на обжалваното решение като неправилно и отхвърляне на предявените
искове.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Е.Т. и С.Т., с който я
оспорват като неоснователна. Твърдят, че съдът правилно е приел, че не е
доказано реално съкращаване на щата при липсата на представени щатни разписания
в предприятието преди и след процесното уволнение. Правилно не е обсъдено
заключението на съдебно-счетоводната експертиза като допуснато и изслушано в
нарушение на чл. 195 ГПК. От показанията на свид. М. се установи, че именно той
е изпълнявал длъжността на ищеца за периода 01.07.2012 г. – 01.04.2014 г. ,
когато свидетелят се е пенсионирал. По делото е установено, че ищецът е бил
член на синдикален орган, включително и към момента на уволнението видно от
представената служебна бележка. Неоснователен е доводът в жалбата, че за
уволнение на синдикални членове се изисква единствено информиране на
синдикатите, след като в чл. 4, ал. 2 от колективния трудов договор се изисква
изрично писмено съгласие на ръководителя на съответната синдикална организация,
каквото по делото липсва. Доколкото не е установено реално съкращаване в щата,
не може да се установи наличието на превишаване на процента, предвиден за
прекратяване на правоотношения със синдикални членове над 5 %, която хипотеза
също изисква писмено съгласие на съответния синдикален комитет, каквото
съгласие също липсва. Представените декларации на управляващите ответното
дружество са неотносими към спора. Не е извършен подбор, тъй като не се
установява кои конкретни прояви на трудова дейност на ищеца са преценени като
незадоволителни и дали тази оценка съответства на действителния дефицит в
качествата на ищеца в сравнение с тези на другите работници. В атестационните
карти има поставени оценки по неясно определени критерии. Ответникът твърди, че
същите карти са от 2011-2012 г., но картите са без дата, без подписи на
извършилия атестация и на атестирания работник. На извлечение, обозначено като II-2011 в графата на ищеца има поправка без
отбелязване от кого и кога е извършена. От показанията на свид. М., който има
преки впечатления от работата на ищеца, тъй като е работил с него, Л.Т.е
изпълнявал качествено възложената му работа, като дори е помагал за
отстраняване на тежките повреди и извършване на тежките ремонти. По делото е
приета грамота на ищеца за личния му принос към постигнатите положителни
резултати на ответното дружество през 2004 г. Неверни са твърденията на
жалбоподателя, че свид. С.имал преки впечатления от начина на работа на ищеца.
Същият свидетел не установява точните критерии на подбор, нито при кои критерии
ищецът не е ефективен, както и не знае дали същият е наказван или награждаван,
без да му е бил и пряк ръководител.
Въззивният съд
следи служебно за допустимостта на предявените искове, поради което настоящият
състав излага съображения в тази насока с оглед смъртта на ищеца, страна по процесното
трудово правоотношение, имайки предвид личния характер на исковете по чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. С решението на СРС е прекратено производството по иска
по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ поради отказа от него, както и по иска по чл. 220,
ал. 1 КТ за сумата от 3 600 лв. поради неговото оттегляне, като в тази
част решението не е обжалвано. Наследниците имат защитим правен интерес да
продължат производството по иск, предявен приживе от наследодателя за защита на
негово строго лично и ненаследимо право, тъй като при уважаването на този иск
наследниците ще постигнат благоприятен резултат за своята имущественоправна
сфера - ще придобият едно имуществено право или за тях няма да възникне или ще
се освободят от едно имуществено задължение. Няма значение дали става въпрос за
едно наследимо имуществено право, което е било вероятно да възникне за
наследодателя, който поради това го е предявил приживе с иск (например по чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ), или имущественото право е вероятно да
възникне направо в патримониума на наследниците с оглед на уважаването на иска
за ненаследимото право, предявен от наследодателя, тъй като имуществената сфера
е съвкупност от имуществени права и задължения – както наследими, така и
възникващи на собствено за наследниците правно основание, което може да бъде
обусловено от признаването на права на наследодателя (Решение № 275 от
28.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2013 г., IV
г. о.; Определение № 69 от 19.02.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 66/2009 г., III
г.о.). В правната теория също се изтъква, че производството по иска по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ следва да продължи, като е даден пример с дисциплинарното
уволнение, при което работникът или служителят дължи на работодателя
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие по
чл. 221, ал. 2 КТ, което имуществено задължение след смъртта му преминава върху
неговите наследници (С., Кр. Трудово право. Лекции. Специална част. Дял I.
Индивидуално трудово право. София: Университетско издателство „Св. Климент
Охридски“, 2011, с. 491). В настоящия случай са предявени искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, производството по които допустимо е
продължило с участието на наследниците на ищеца Е.Т. и С. Т., конституирани като
ищци по делото на мястото на техния наследодател Л.Т.с протоколно Определение от
30.06.2019 г. по гр.д. № 54815/2012 г. на СРС.
Съдът, като прецени събраните доказателства и техните
доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявени са
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ.
С обжалваното
решение е прието, че чрез актът за прекратяване на трудово правоотношение №
72/2011 г. е спазена законовата форма за уволнение на ищеца без значение, че
актът не носи формално наименованието „заповед“, след като е издаден от
компетентно лице, в кръга на правомощията му и в него има изложени фактически и
правни основания за прекратяване на процесното правоотношение. Представен е протокол
от заседание на Съвета на директорите на „Х.Х.И.К.Б.“ АД от 20.07.2011 г., видно
от който е взето решение за промяна на щатното разписание на дружеството, като
се намалява броят на лицата на длъжност „монтьор машини“ от 6 на 5 човека в
отдел „ЕС-Р“, както и справка за средносписъчния състав на персонала при
ответника през 2011 г. и 2012 г., изготвена от началник отдел „Човешки
ресурси“, и печатно копие от информационна система - списък на работници, съставен частично на
чужд език. Не са представени щатни разписания в предприятието преди и след
процесното уволнение, като горната справка в табличен вид не установява реално
съкращение на щата, за което по делото липсват и други доказателства. Доколкото
не е установено такова съкращаване, не може да се прецени дали са превишени 5 %,
предвидени за прекратяване на правоотношението със синдикални членове в
представения колективен трудов договор. От показанията на свид. С.се
установява, че е извършен подбор, но не и какви са критериите, по които същият
е извършен, нито по кои от тези критерии ищецът е изоставал при изпълнение на
трудовите си задължения. Напротив, от показанията на свид. М. се установява, че
ищецът е изпълнявал качествено и съвестно задълженията си, но е бил в
продължителен отпуск поради временна неработоспособност заради извършена
операция, което се потвърждава и от представените болнични листове, като
периодът на отсъствие на ищеца съвпада и с част от датите на извършени
атестации. Не се установява кои конкретни трудови прояви на ищеца са преценени
като незадоволителни и основно дали тази оценка е реална, тоест дали тя
съответства на действителния дефицит в качествата на ищеца в сравнение с другите
оценявани работници. Ищецът е провел насрещно доказване чрез събиране
показанията на свид. М., работел заедно с ищеца, който дори е помагал за
отстраняване на тежки повреди и за извършване на тежки ремонти, а се има
предвид, че ищецът е представил и грамота за награда за добра работа. Така по
делото не е доказано, че работодателят е извършил подбор съобразно изискванията
на чл. 329 КТ. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е прието, че е неоснователно
възражението на ответника, че ищецът е получавал доходи от упражняване на
свободна професия и плащания от държавното обществено осигуряване, след като
обезщетението по този иск е за оставане без работа по трудово правоотношение с
оглед разпоредбите на чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ. Видно от представената от
ищеца трудова книжка след вписване на процесното уволнение липсва друго
вписване на нововъзникнали трудови правоотношения. Обявено е за безспорно между
страните по делото, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за
последния пълен отработен месец преди процесното уволнение е в размер на
1 021,65 лв., съответно общият размер на дължимото обезщетение е
6 129,90 лв. По възражението за прихващане по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
вр. чл. 220, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ, направено при условията на евентуалност
с оглед уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, е
прието, че при уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ
претенциите по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ са неоснователни и платените
суми за обезщетения подлежат на връщане. Въпреки че ответникът не е ангажирал
доказателства за размера на брутното трудово възнаграждение по чл. 228 КТ, с
оглед обявения за безспорен факт относно размера на същото възнаграждение
обезщетението по чл. 220 КТ за неспазване на 3-месечно предизвестие е
3 064,95 лв., до който размер е уважено възражението за прихващане, а
искът по чл. 225, ал. 1 КТ съответно е отхвърлен. Не е отпаднало основанието за
плащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен
отпуск, дължимо всякога при прекратяване на трудово правоотношение без значение
дали същото е законосъобразно.
По иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ
В тежест на
ищеца по този иск е да докаже съществуване на трудово правоотношение с
ответника, по силата на което е заемал длъжността „монтьор на машини“ при
ответника, както и че трудовото правоотношение е било прекратено с процесния
акт за прекратяване на трудов договор № 172/2011 г. на изпълнителния директор
на ответното дружество.
В тежест на
ответника и с оглед очертаните в исковата молба основания за отмяна на
уволнението е да докаже законосъобразността на уволнението, тоест, че е било
налице твърдяното основание за уволнение, съответно че правото на уволнение е
надлежно упражнено - реално съкращаване на щата; извършване на подбор съгласно
критериите на чл. 329 КТ;
мотивиране на акта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца при
спазване на законовата форма за това прекратяване; преодоляване на
предварителната закрила по чл. 333, а. 4 КТ чрез получаване преди процесното
уволнение на съгласие от синдикалната организация на КТ „Подкрепа“ към
ответното дружество за уволнение на ищеца като синдикален член на същата
организация.
Законността на
основанието за уволнение поради съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. 2 КТ изисква проявлението на следния фактически състав:
- реално
съкращаване на щата чрез намаляване на списъчния състав на
работниците/служителите в съответната организационна структура на предприятието;
- извършване на
подбор съгласно законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ.
Предмет на
образуваното по конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ съдебно производство е законосъобразността на съответното уволнение, но
преценено с оглед основанията за неговата незаконност, изрично посочени от
ищеца в исковата молба или впоследствие в хода на процеса чрез изменение
основанието на този иск по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК. Съдът в съответствие с
принципа за диспозитивното начало в гражданския процес е обвързан от искането
на ищеца (чл. 6, ал. 2 ГПК). Следователно в производството по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ съдът следва да се произнесе само по доводите за незаконосъобразност на
съответното уволнение, посочени от ищеца. Предметът на защитата на ответника и
на проверката на съда по конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се
определят от конкретните аргументи, наведени от ищеца във връзка с твърдяната
от него незаконосъобразност на уволнението му. Факти, касаещи
законосъобразността на уволнението, на които обаче ищецът не се е позовал
изрично нито в исковата молба, нито по-късно в хода на процеса до приключване
на първото заседание чрез искане за изменение на основанието на конститутивния
иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ при спазване на съответните предпоставки по чл.
214, ал. 1 ГПК не следва в съответствие с принципа за диспозитивното начало да
бъдат предмет на съдебния спор относно това уволнение. Законосъобразността на
уволнението се изследва от съда само в рамките на правния спор, така както е
очертан от твърденията и исканията на ищеца, предявени до приключване на
първото заседание пред първата съдебна инстанция. Отмяната на съответното
уволнение на основание, непосочено от ищеца, означава произнасяне от съда по
непредявен иск, тоест постановяване на недопустимо решение (чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК).
Въззивният съд
дължи произнасяне само по основанията за неправилност на обжалваното решение, посочени
във въззивната жалба (чл. 269 ГПК), но с оглед на гореизложените съображения и
по основанията за незаконосъобразност на уволнението, посочени надлежно от
ищеца в първоинстанционното производство.
Не се спори
между страните, а и се установява от извлечение от трудова книжка и фишове за
заплати на ищеца, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по
което ищецът е заемал длъжността „монтьор на машини“ към отдел „ЕС-Р“, дирекция
„Бизнес реализация“ при ответното дружество към момента на прекратяване на
същото правоотношение с Акт за прекратяване на трудов договор № 172/2011 г. на
изпълнителния директор на ответника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ поради съкращаване на щата.
Неоснователно е
възражението на ищеца, че неговото уволнение не е извършено в законовата форма,
както и че липсват мотиви към акта за прекратяване на правоотношението.
Безспорно е в трудовоправната теория, че прекратяването на трудовото
правоотношение следва да стане в писмена форма, след като такава форма се
изисква за неговото възникване (чл. 62, ал. 1 и чл. 335, ал. 1 КТ). Принципна
постановка в правоприлагането е, че не наименованията, които страните използват
за правните актове, в чието издаване участват, а съдържанието на тези актове,
което се извлича чрез тяхното тълкуване, определя правната природа и съответно
правни последици на тези актове. От акт за прекратяване на трудов договор №
172/2011 г., връчен на ищеца на 24.09.2012 г., се установява, че процесното
уволнение е извършено при спазване на изискуемата от закона писмена форма.
Актът е издаден от изпълнителния директор в качеството му на представител на
работодателя с право да прекратява трудови правоотношения на работниците и
служителите в ответното дружество.
Неоснователно е и
ищцовото възражение, че горният акт за
прекратяване на процесното правоотношение е немотивиран. Законосъобразността
на уволнението поради съкращаване на щата, за чието доказване работодателят
носи процесуална тежест съгласно общото правило за нейното разпределение
по чл. 154, ал. 1 КТ, се предопределя не
от мотивирането на уволнителния акт, а от представените по делото доказателства
за реално съкращаване на щата и подбор съгласно съответни законови критерии,
чието извършване при това уволнително основание е задължително за
законосъобразността на прекратяването на правоотношението (чл. 329, ал. 1 КТ).
Спорни между
страните са следните въпроси по делото - извършено ли е реално съкращаване на
щата при подбор, проведен съгласно двата законови критерия по чл. 329, ал. 1 КТ
– професионална квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, както
и дали е преодоляна предварителната закрила за синдикални дейци, какъвто е бил
ищецът приживе и към момента на процесното уволнение.
На първо място,
съдът счита, че следва да бъде проверено наличието на предварителна закрила, предвидена
в полза на синдикалните дейци по чл. 333, ал. 4 КТ, и съответно нейното
преодоляване преди процесното уволнение. Не се спори между страните по делото и
се установява от представената от ищеца и неоспорена от ответника служебна
бележка от председателя на СС КТ „Подкрепа“, че ищецът е бил член на
синдикалната структура на КТ „Подкрепа“ към ответното дружество. Поради това
ищецът е лице, което попада в субектния обхват на закрила при уволнение на
синдикални членове по чл. 334, ал. 4 КТ.
Общото правило
на чл. 54, ал. 2 КТ определя срока на
действие на колективния трудов договор на 1 г. Възможни са и отклонения,
доколкото са в рамките на предвиденото от законодателя - срокът на действие на
договора може да бъде по-дълъг, но не повече от 2 години и това трябва да е
уговорено от страните (Решение № 56 от 22.02.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2372/2017 г., IV г. о.; Решение № 277 от 19.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1226/2010
г., IV г. о.). В случая представеният колективен трудов договор е сключен на
26.11.2009 г. и е със срок на действие от 1 година, тоест до 26.11.2010 г. съгласно
чл. 54, ал. 2 КТ при липса на уговорка в договора за друг срок на неговото
действие. Поради това същият договор не се прилага към процесното уволнение,
извършено на 24.09.2012 г. след изтичането срока на действие на договора, а
именно на 26.11.2010 г.
Съкращаването на
щата представлява намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от
утвърдения общ брой на работниците и служителите. При съкращаването в щата
следва да се посочи наименованието и броят на съкратените длъжности, кои и
колко от съществуващите длъжности - щатни бройки, се премахват. Съкращаването
на щата изисква промяна в щатното разписание или съставянето на напълно ново
такова (Решение № 763 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1487/2009 г., IV г.
о.). За правомерност на уволнението поради съкращаване в щата е достатъчно
извършване на съкращаване в щата като разпореждане на съответния компетентен
орган за премахване на определена щатна бройка или щатни бройки за определени
длъжности, респ. за реална промяна на трудовите функции на съществуващите
бройки по щатното разписание. Реалното съкращаване на щата обаче може да се
доказва с всички доказателствени средства (Решение № 314 от 13.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 899/2011 г., IV г. о.; Решение № 28 от 10.05.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 407/2012 г., III г. о.). Действително по делото не е представено щатно
разписание преди и след твърдяното от ответника съкращаване на бройки в отдел
„ЕС-Р“ в ответното дружество, но видно от Протокол от 20.07.2011 г. от
заседание на Съвета на директорите на ответното дружество е извършено
съкращаване на щата, намерило израз в намаляване на 1 бройка за длъжността
„монтьор машини“. Поради това е неоснователен доводът на въззиваемия, че не е
извършено реално съкращаване на щата в предприятието.
При съкращаване
на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности
/трудови функции/ и при намаляване обема на работа, прекратяването на трудовите
договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, съответно
работници и служители на длъжности в намаления обем работа задължително се
предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение. Подборът
следва да бъде извършен по законовите критерии, за чието приложение съдът следи
с оглед преценка законосъобразността на уволнението - професионална
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа (чл. 329, ал. 1 КТ).
Неприлагането на законовите критерии и обективното несъответствие на оценката
по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и
квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа
представлява незаконосъобразно упражняване на правото на подбор, което води до
уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ (ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.
д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС).
Липсват
категорични доказателства, от които да се направи извод, че е извършен подбор
съгласно законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ. Със заповед № 162 от
21.07.2011 г. на изпълнителния директор на ответното дружество е назначена
подборна комисия, състояща се от същия директор и двама негови заместници, и са
определени подборни критерии с оглед предприемане на подборна процедура между
всички служители в отдел „ЕС-Р“ на длъжност „монтьор машини“. Два от изброените
критерии съответстват на законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ -
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, като в протокол № 113
от 22.07.2011 г. са посочени и други оценителни критерии с оглед извършването
на твърдения подбор между шестте оценявани работници на длъжност „монтьор
машини“ – практически умения, свързани с изискванията на заеманата длъжност и
вложените при изпълнение на поставените задачи, ниво на изпълнение и качество
на поставената и извършена работа, личностни качества и способност за вземане
на решения при изпълнение на поставените задачи. Липсва оценяване на всеки от
шестимата работници по отделните горепосочени критерии. Съдът констатира, че
липсва оценяване по конкретни подкритерии, които да формират горните два
законови критерия - професионална
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Отбелязване, че не
може да се установи нито каква е оценката за професионалната квалификация на
отделния работник, нито по какви подкритерии е поставена същата оценка –
например общ трудов стаж, трудов стаж в ответното дружество, трудов стаж по
специалността и на същата или сходна длъжността, които в пълна степен имат
значение за изграждане на професионалната квалификация на съответния работник и
при чието оценяване би могло да се добие реална представа за нивото на
професионална квалификация на този работник. Същото важи и за нивото на
изпълнение на възложената работа - липсва оценяване по конкретни подкритерии
като годишни атестации, награждаване за добра работа и други подкритерии, при
чиято съвкупна преценка да се изведе на какво ниво се представя съответният
работник при изпълнение на възложената работа. На практика един от оценителните
критерии съгласно заповедта за подбор „ниво на изпълнение и качество на
поставената и извършена работа“ се припокрива с първия оценителен критерий
„ниво на изпълнение на възложената работа“.
Дори и да се
приеме, че поставените в заповедта оценителни критерии са в достатъчна степен
конкретизирани, така че да се приеме, че реално оценяване на работниците в
отдела, в който работодателят е пристъпил към твърдяното от него съкращаване на
щата, то поставените крайни оценки по горепосочените критерии не намират опора
в останалия доказателствен материал по делото. От атестационна карта на ищеца
не става ясно за какъв период и през коя година е извършено неговото атестиране.
Не са представени и атестационни карти на всички останали работници, участвали
в подбора съгласно горната заповед, поради което не може да се направи
адекватно сравнение между неговото представяне и това на останалите работници
по подбора с оглед на двата законови критерия. В приложения общ списък на
атестирани работници по отдели са изброени и други работници, участвали в
подбора – Б. С., Б. Г., Г. Ц., Е. Б. и Н. Т., но видно от списъка ищецът Т.има
същата оценка „С“ като Б. Г., Е. Б. и Н. Т. (л. 76-77). Така изводите на съда, че липсва оценяване по
конкретни критерии между отделните работници, подложени на подбор, се подкрепят
именно от горния списък, в който четирима от шестима оценявани работници има
една и съща оценка, и не може да се заключи категорично, че ищецът е лицето,
което в най-ниска степен е отговаряло на законовите критерии за твърдения
подбор към момента на неговото извършване.
От показанията
на свид. С.се установява, че няма преки впечатления от работата на Т., а такива
е добил чрез сведенията, дадени му от неговия началник на отдел и пряк
ръководител, поради което съдът не счита, че тези показания могат да допринесат
за изясняване на въпроса дали е извършен реален подбор в ответното дружество.
Свид. М. също не е работил пряко с ищеца Т., тъй като двамата приживе на ищеца
са работили в отделни цехове. От неговите показания, че ищецът е помагал за
отстраняване на аварии и за извършване на тежки ремонти, ведно с грамота на
ищеца за добро представяне, макар и от 2004г., се приема, че ищецът е
притежавал достатъчна професионална квалификация и е демонстрирал ниво на
изпълнение на възложената работа, които обстоятелства напълно не съответстват
на формално поставената му най-ниска оценка в заповедта за подбор относно
притежаваните от ищеца знания, умения и качество на работа. Този извод се
стабилизира и от доклада на началника на процесния отдел Александър Гаджалов от
09.05.2011 г., в който е заявено изрично предложение за съкращаване на щатната
бройка в отдела, като ищецът Т.е посочен поименно с оглед планираното щатно
съкращаване (л. 68), както и от
множеството представени медицински документи, от които е видно, че ищецът е бил
в продължителни отпуски поради временна неработоспособност и на практика не е
могъл, макар и по обективни причини, системно да престира работната си сила на
своя работодател. Изложеното сочи на предварително взето решение за уволнение
на ищеца преди извършване на подбора, което превръща последния във фиктивен
подбор.
Уволнението е
незаконосъобразно, поради което искът за неговата отмяна е основателен, което обуславя
извод за основателност и на иска по чл. 334, ал. 1, т. 3 КТ в уважения размер,
в която част решението на СРС е правилно при липса на каквито и да е оплаквания
в жалбата по този иск.
С оглед на гореизложеното,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемите имат право на претендирани
от тях 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.03.2021
г.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 141663 от 06.07.2020 г. по
гр.д. № 54815/2012 г. на СРС в ЧАСТТА,
с която е признато за незаконно и е отменено уволнението на Л.М.Т., починал на
20.06.2020 г., по иска по чл. 357 вр. 344, ал. 1, т. 1 КТ, предявен от Е.С.Т. и
С.Л.Т. като наследници на Л.М.Т., починал на 20.06.2020 г., срещу „Х.Х.И.К.Б.“
АД, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ с акт за
прекратяване на трудов договор № 172/2011 г. на изпълнителния директор на „Х.Х.И.К.Б.“
АД, и „Х.Х.И.К.Б.“ АД е осъдено да
заплати на Е.С.Т. и С.Л.Т. като наследници на Л.М.Т., починал на
20.06.2020 г., на основание чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 3 064,95 лв.,
представляваща обезщетение за времето от 25.09.2012 г. - 25.03.2013 г., през
което Л.М.Т., починал на 20.06.2020 г., е останал без работа поради незаконното
уволнение, ведно със законната лихва върху главницата от 3 064,95 лв. считано
от 19.11.2012г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Х.Х.И.К.Б.“
АД, ЕИК: ****да заплати на Е.С.Т., ЕГН: ********** и С.Л.Т., ЕГН: ********** сумата
от 400 лв. - разноски за въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.