№ 133
гр. Велико Търново, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20214000500262 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260063 от 19.04.2021 г. по гр.д. № 514/2020 г. Окръжен
съд Ловеч е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Д. Н.
А. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от обвинение в извършване на престъпление по сл.д. № 37/2016 г. на ОСлО
Ловеч, по което е постановена оправдателна присъда по НОХД № 831/2018 г.
на РС Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
18.11.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за
разликата до пълния му предявен размер от 35000 лв. , ведно със законна
лихва върху тази разлика като неоснователен и недоказан. Присъдени са
разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Д. Н. А. в
частта, в която е отхвърлен иска за горницата над 5000 лв. до пълния
претендиран размер от 35000 лв. Наведени са доводи за неправилна оценъчна
1
преценка относно причинените вреди и справедливия размер на дължимото
обезщетение, като не е съобразил фрапантно необоснованото обвинение на
прокуратурата, тъй като от от началото на образуване на делото е било ясно,
че се касае за негодно оръжие. Не е отчетено, че ищецът е бил задържан осем
месеца, а наказателното преследване е продължило повече от три години. Не
е отчетена и съдебната практика по сходни случаи.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част като неправилно
и вместо него да постанови друго, с което бъде увеличен размера на
претендираното обезщетение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала
отговор по тази жалба, но в съдебно заседание заявява, че оспорва същата.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по
същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Д. Н. А.
против Прокуратурата на Република България за репариране на
неимуществени вреди, търпени вследствие на повдигнато и поддържано
обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 1 и 2 НК, за това, че на
28.09.2016 г. около 13 часа, в землището на с. Тепава, Ловешка област, в
съучастие като помагач, е улеснил Р. И. Р. и Н. С. К. да придобият чрез
закупуване огнестрелно оръжие – противотанков гранатомет РПГ-2, без да
има за това надлежно разрешение по чл. 50, ал. 3 от Закона за оръжията. С
повдигането на обвинението ищецът бил задържан в следствения арест на
2
Затвора Ловеч за времето от 30.09.2016 г. до 02.06.2017 г., т.е. престоял в
ареста осем месеца. На 31.08.2018 г. Районна прокуратура Ловеч внесла
обвинителен акт в Районен съд Ловеч, като по образуваното НОХД №
831/2018 г. на РС Ловеч била постановена оправдателна присъда. По
подадения протест било образувано ВНОХД № 250/2019 г. на Окръжен съд
Ловеч, който с решение потвърдил оправдателната присъда. В резултат на
повдигнатото обвинение и наложената мярка за процесуална принуда
„задържане под стража“ ищецът претърпял значителни неимуществени вреди,
изразяващи се във влошено психическо състояние, нервност, безсъние, рязко
повишаване на кръвното налягане. Бил иззет автомобилът, с който пътувал .
Форд Фокус, върнат му изцяло повреден. Бил иззет фирмения компютър, на
който работел, и с това претърпял големи загуби. Останал дълго време без
работа. Обвинението в такова тежко престъпление се разчуло и това
навредило на престижа и доброто му име в обществото. Прокуратурата
упорито поддържала обвинението и задържането на ищеца под стража,
въпреки че още след назначаването на съдебно балистична експертиза се
установило, че оръжието е музеен експонат и негодно, което прави деянието
несъставомерно. Причинените вреди А. оценява на 35000 лв., която сума
претендира, ведно със законната лихва от датата на задържането до
окончателното изплащане, като в съдебно заседание уточнява началния
момент на лихвата – от датата на оправдателната присъда.
С отговора на исковата молба Прокуратурата на Република България
е оспорила размера на предявената претенция, като несъответна на
представените доказателства.
С обжалваното решение първостепенният съд е приел, че са налице
предпоставките за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди, извършил е анализ на правно значимите към
определяне размера на обезщетението факти, като е приел за справедлив
размер на обезщетението сумата от 5000 лв., за която предявеният иск е
уважен, ведно със законна лихва от 18.11.2019 г. до окончателното
изплащане, а за разликата до 35000 лв. претенцията е отхвърлена.
Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите
на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал.
3
На 29.09.2016 г. по сл.д. № 37/2016 г. по описа на ОСлО гр. Ловеч Д.
Н. А. е привлечен като обвиняем за това, че на 28.09.2016 г. в землището на с.
Тепава, Ловешка област, по пътя Йоглав – Тепава, в съучастие, като
съизвършител с Р. И. Р. и Н. С. К. държал огнестрелно оръжие – гранатомет,
без да има за това надлежно разрешение – престъпление по чл. 339, ал. 1 НК.
С постановление от същата дата на прокурор при Районна прокуратура Ловеч
е разпоредено задържането на А. за 72 часа, с оглед внасяне на искане до
Районен съд Ловеч за вземане на постоянна мярка за неотклонение
„задържане под стража”.
С Определение № 638/30.09.2016 г. по ЧНД № 1129/2016 г. на
Районен съд Ловеч е оставено без уважение искането на РП Ловеч за вземане
на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо А. и е взета мярка
за неотклонение „подписка” за извършеното престъпление. С Определение №
274/06.10.2016 г. по ВНЧД № 289/2016 г. на Окръжен съд Ловеч е отменено
определението на първостепенния съд и е постановено вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на Д.А..
Ищецът е искал изменение на мярката за неотклонение, като това
искане е оставено без уважение от съда – Определение № 843/02.12.2016 г. по
ЧНД № 1402/2016 г. на ЛРС, потвърдено с Определение № 364/06.12.2016 г.
по ВЧНД № 353/2016 г. на ЛОС.
На 25.04.2017 г. с постановление за привличане на обвиняем е
прецизирано обвинението за това, че на 28.09.2016 г. около 13 часа в с.
Тепава, Ловешка област, в съучастие, като помагач с Р. И. Р. и Н. С. К., като
извършители, улеснил последните двама да придобият чрез закупуване
огнестрелно оръжие – противотанков гранатомет РПГ – 2 и боеприпас о типа
противотанков изстрел ПГ-7В, без да има за това надлежно разрешение по чл.
50, ал. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия, като ги придружавал с л.а. Форд Фокус до с.
Тепава, Ловешка област, за да прехвърли гранатомета в посочения автомобил,
управляван от него, след което да ги скрие в свои помещения в Пловдив,
докато се прехвърли през граница – престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 1 и 2
вр. чл. 20, ал. 4 НК.
С постановление на Прокурор в РП Ловеч от 02.06.2017 г. е изменена
наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на
4
Д.А. в по-лека, а именно „Подписка“.
На 23.11.2017 г. и на 14.03.2018 г. на А. е предявявано разследването,
видно от приложените към следственото дело протоколи.
На 30.07.2018 г. Районна прокуратура Ловеч внася обвинителен акт
срещу А. и Крумов, за което е образувано НОХД № 831/2018 г. на Районен
съд Ловеч.
По съдебното производство са проведени 4 съдебни заседания, едно
от които отложено заради нередовно призоваване на единия подсъдим,
останалите - за събиране на доказателства.
С Присъда № 3/04.02.2019 г. по НОХД № 831/2018 г. на Районен съд
Ловеч А. е признат за невиновен в извършване на престъпното деяние.
Постановената присъда е протестирана от Районна прокуратура
Ловеч, за което е образувано ВНОХД № 250/2019 г. на Окръжен съд Ловеч.
Проведени са три съдебни заседания. С Решение № 79/18.11.2019 г. по
ВНОХД № 250/2019 г. на Окръжен съд Ловеч присъдата е потвърдена.
Според показанията на разпитаната свидетелка Мария Ангелова,
съпруга на ищеца, която го посещавала редовно в ареста в гр. Ловеч, същият
бил стресиран в началото, споделял, че има натиск и притеснение. Бил добър
човек, не е имал разправии с органите на реда, не бил осъждан. След 2 – 3
месеца споделил, че има проблеми с очите и не може да вижда, тъй като
светлината светела денонощно. След като излязъл от ареста, проблемите
станали по-сложни. Започнал да има някакво безпокойство, притеснение.
Нямал работа. Занимавал се с горива, но при обиска прибрали всички
компютри, документи. След като излязъл започнал да не спи, по цели нощи
ставал, свидетелката му давала валериан и валидол, за да се успокои. Не са
ползвали консултации с лекар. Много напълнял, имало период, в който
казвал, че не е добре. Правили изследвания при невролог, при кардиолог за
високо кръвно, искали да му слагат стенд, но финансово не били добре и се
отказали. Имали проблеми вкъщи – избухвания, караници, не се чувствал
добре, защото хората го отбягвали. Скарал се със сина си заради финансови
проблеми, фирмата не работела. Обискът от 20 и няколко човека по
стълбището на кооперацията било в присъствието на родителите и на сина на
ищеца.
5
Св. Г. К. познава ищеца от 7 – 8 години, били обща компания и се
събирали в събота в едно кафене. М. идвал там, бил весел, с чувство за хумор,
ползвали го събота и неделя като автомонтьор. Преди около две години спрял
да идва, свидетелят разбрал, че бил задържан с някакъв гранатомет. Нямало
го половин една година в това кафене и когато се завърнал го попитали какво
се е случило, а той отговорил, че бил задържан. Голяма част от хората
започнали да странят от него, казвали, че не им било приятно този човек да
идва там, тъй като се занимава с нещо. Впоследствие М. спрял да идва в тази
компания. След задържането му бил унил, не бил така усмихнат и весел.
Свидетелят знае, че е в тежко финансово състояние. Няколко пъти споделил,
че има високо кръвно, бил напълнял.
Вещото лице по изготвената съдебно-психиатрична експертиза дава
заключение, че на база медицинската и анамнестичната информация и след
проведеното с ищеца интервю приема, че при А. в периода 30.09.2016 г. –
02.06.2017 г. е било налице разстройство в адаптацията, което психично
разстройство е включено в раздела: реакция на тежък стрес и разстройства в
адаптацията. Всички разстройства в този раздел се развиват като пряк
резултат на остър стрес или продължителна травма, и могат да се разглеждат
като неадаптивен отговор на тежък или продължителен стрес, поради това, че
пречат на механизмите на справяне и по този начин водят до нарушение на
социалното функциониране. Клиничната картина на заболяването включва
депресивно настроение, тревожност, безсъние, безпокойство, чувство на
невъзможност за справяне със ситуацията, както и за планиране на бъдещето.
Заболяването обикновено настъпва до един месец след стресогенното събитие
или жизнената промяна, като продължителността на симптомите не
надхвърля шест месеца. А. не е преглеждан при психиатър нито по време на
престоя му в арестните помещения, нито след това, няма данни да е приемал
медикаменти с психотропен характер. Вещото лице прави извода, че
състоянието му не е било тежко и се касае именно за адаптационна реакция, а
не за клинично изразено състояние на тежък стрес, депресивно състояние или
тревожно-депресивно разстройство. Вероятно в периода до приключване на
наказателното производство с влязла в сила присъда все още са персистирали
тревожност и опасения относно изхода на наказателното дело, но същите
нямат характеристиката на психиатрична клинична диагноза. В съдебно
заседание вещото лице обяснява, че оплакванията за повишено кръвно
6
налягане, затлъстяване касаят един метаболитен синдром, който е обусловен
от начина на живот, типа хранене, физическата активност на индивида, като
не може да се отрече и ролята на стреса при появата на повишени нива на
глюкозата в кръвта или при повишаване на кръвното налягане. Ищецът не е
ходил на прегледи, не е приемал лекарства.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1
ЗОДОВ. Предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата,
визирани в този текст са повдигане и поддържане на обвинение на лице за
извършване на престъпление, последващото му оправдаване от съда, и от тези
незаконни действия са последвали вреди. В конкретния случай е налице
точно такава хипотеза, запълваща фактическия състав на цитираната норма на
ЗОДОВ. Безспорно е установено започнало наказателно преследване срещу
ищеца за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК, по време
на което ищецът е бил задържан под стража за периода от 30.09.2016 г. до
02.06.2017 г., като впоследствие е внесен обвинителен акт в съда, който на
първа инстанция е постановил оправдателна присъда, потвърдена от
въззивния съд. В този случай е налице основание за присъждане на
обезщетение за претърпени от ищеца вреди – наличие на обвинение,
поддържано пред съда и до приключване на наказателното преследване
спрямо А. с оправдаването му с влязла в сила присъда. От привличането му
като обвиняем – на 29.09.2016 г. до влизане в сила на оправдателната присъда
на 18.11.2019 г. са изминали 3 години и 1 месец, през които за период от осем
месеца той е бил задържан.
Вредите в случая на незаконно обвинение се изразяват в
преживените негативни емоции и страдания по повод обвинение за деяние,
спрямо което не може да бъде търпяна наказателна санкция, емоционални
терзания на личността, накърнена чест и достойнство, както и добро име в
обществото. Вредите на общо основание и съобразно принципа, приложим
при ангажиране на деликтната отговорност, трябва да са реално настъпили, а
не да са предполагаеми, хипотетични негативни изживявания. В конкретния
случай съдът приема, че А. е изпитал емоционален дискомфорт, което се
установява от разпита на свидетелите и заключението на вещото лице –
7
същото е констатирало разстройство в адаптацията като пряк резултат от
остър стрес или продължителна травма. Вещото лице приема, че състоянието
му не е тежко и се касае за адаптационна реакция, а не за клинично изразено
състояние на тежък стрес
Тези негативни изживявания са пряка и непосредствена последица
от образуваното срещу него наказателно производство – чл. 4 ЗОДОВ.
Принципът на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи
за предоставяне на ефективно средство за защита /чл. 13, съгласно който
всеки, чиито права и свободи са нарушени, трябва да разполага с ефикасни
вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална
институция, дори нарушението да се извършено от лица, действащи в
качеството си на представители на официалните власти/, е доразвит и в
Конституцията /чл. 7/ и в специалния закон – ЗОДОВ. Елементите от
фактическия състав на деликта в конкретния случай, ангажиращ пораждането
на отговорността на държавата, са установени и доказани, което обуславя
основателността на иска за заплащане на неимуществени вреди.
При така очертаните конкретно настъпили вреди, гражданския съд
следва да определи обезщетяването им /доколкото изобщо субективните
изживявания подлежат на парично остойностяване/, съобразявайки се с
всички установени факти по делото и съобразно чл. 52 ЗЗД. При
определянето на размера на обезщетението принципно се изследват и
обсъждат редица обстоятелства, като например тежестта на повдигнатото
обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на мярката за неотклонение, отражението на
наказателното преследване върху психическото и физическо здраве на
лицето, наличието на други наказателни преследвания спрямо него, личността
на ищеца, с оглед степента на засягане на душевния му комфорт в следствие
на обвинението. Освен тези фактори, следва да се отчетат още като база за
определяне на справедливото парично обезщетяване и стандарта на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности
в страната към датата на увреждането, тъй като размерът на обезщетението не
може да бъде източник на обогатяване на пострадалия. От значение е и
създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи.
Обсъждайки тези критерии през призмата на конкретния казус
8
следва да се отчетат следните фактори, имащи отношение към определяне
справедливия размер на обезщетението: воденото наказателното преследване
е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, периода на наказателна
репресия е 3 години и 1 месец, което с оглед множеството извършени
действия по разследването, водено първоначално срещу четири лица, при
различни участия в разследваното престъпление, внасянето на
производството в съда, събирането на доказателства, проверката на
постановения акт от втора инстанция, може да се счете като разумен срок.
Спрямо ищеца е наложена мярка за процесуална принуда, като 8 месеца
мярката е била „задържане под стража”. С това са ограничени личните права
на ищеца за значителен период от време, той е откъснат от семейството си,
като безспорно е налице засягане на свободата на придвижване и личната му
неприкосновеност. По повод водените съдебни производства са проведени
четири съдебни заседания пред районен съд и три – пред окръжен съд, в които
ищецът е участвал, като същият е участвал и в процесуални действия на
досъдебното производство. Следва да се отчете още обстоятелството, че на
ранен етап от наказателното преследване /малко повече от 2 месеца след
задържането на ищеца/ е изготвена съдебно балистична експертиза, която
дава заключение, че намерените противотанков гранатомет и противотанков
изстрел са негодни за произвеждане на изстрел, като по наказателното
производство не са възлагани други експертизи, които да изследват
допълнително или повторно този въпрос, имащ пряко отношение към
съставомерността на деянието. Ищецът е неосъждан, видно от приложената
към материалите по наказателното производство справка за съдимост и
според показанията на разпитаната св. Ангелова не е имал разправии с
органите на реда, като чистото съдебно минало е индикация за по-висок
интензитет на търпените болки и страдания. Към момента на привличането
му като обвиняем е бил на 44 години, възраст, при която е налице по-трудно
преработване на негативните емоции. От събраните доказателства се
установява известно ограничаване на социалните контакти след задържането
му, тъй като и двамата разпитани свидетели са възприели, че хората са
започнали да странят от него и от това ищецът не се чувствал добре.
От друга страна, следва да се отбележи, че още при първото
разглеждане на делото пред съда, А. е признат за невиновен с постановената
присъда от 04.02.2019 г., с което негативните изживявания значително са
9
намалени. Обвинението е повдигнато за едно престъпление, което не е във
връзка с професионалната му дейност, в който случай негативните изменения
в душевен план биха били значително по-съществени. Не се събраха
доказателства, че наказателното преследване е повлияло на трудовата му
дейност и като пряк резултат от него е останал без работа, както и не се
доказа, че наказателното производство се е отразило на търговската му
дейност. Не се установиха трайни и съществени последици за психическото и
физическото му здраве – вещото лице приема, че изживяните тревожност и
опасения от изхода на наказателното дело след освобождаването му от ареста
нямат характеристиката на психиатрична клинична диагноза, а соченото
повишено кръвно налягане и напълняване не се установиха по медицински
данни, както и не се установи причинна връзка между тези оплаквания и
наказателното производство. Ищецът не е заемал публична длъжност, няма
данни за силна социална ангажираност, по случая няма данни да е имало
разгласа в медиите, с което авторитета и доброто му име не са накърнени
пред широк кръг лица.
При тези констатации на съда, предвид всички релевантни
обстоятелства по делото, както и с оглед създадения от съдебната практика
ориентир по аналогични казуси, настоящият състав приема, че обезщетение в
размер на 9000 лв. би било справедливо и достатъчно да обезщети
неимуществените вреди, причинени на ищеца. Това налага отмяна на
решението в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 4000
лв., представляващи разликата над присъдените 5000 лв. и приетия от
настоящия състав размер на обезщетението от 9000 лв. и постановяване на
друго, с което се присъди допълнително обезщетение в размер на 4000 лв.,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 18.11.2019 г. до
окончателното изплащане.
При този изход на спора, съобразно уважената част от иска следва да
се присъдят допълнително разноски в полза на ищеца в размер на 168 лв. за
първоинстанционното производство, а разноски за въззивното производство
не се претендират.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ Решение № 260063/19.04.2021 г., постановено по гр.д. №
514/2020 г. на Окръжен съд Ловеч в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск от Д. Н. А. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 5000 лв. до 9000 лв., ведно със законната лихва върху тази
разлика, вместо което постановява:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , гр.
София да заплати на Д. Н. А., ЕГН **********, съдебен адрес гр. Пловдив,
********, адв. А.П. допълнително сумата от 4000 /четири хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,
претърпени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение срещу Д.А. за
извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 пр. 1 и 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК и
последващото му оправдаване с влязла в сила присъда на 18.11.2019 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 18.11.2019 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260063/19.04.2021 г. по гр.д. №
514/2020 г. на Окръжен съд Ловеч в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ,
гр. София да заплати на Д. Н. А., ЕГН **********, съдебен адрес гр.
Пловдив, ********, адв. А.П. разноски за първата инстанция, съобразно
уважената част от иска още в размер на 168 /сто шестдесет и осем/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11