ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 260428 29.09.2020
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
втори въззивен гражданска състав
На: двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
разгледа въззивно гражданско дело номер 1983 по описа за 2020 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната
жалба на С.Д.Т. ***, подадена чрез
пълномощник адв.С., против решение № 97/17.06.2020
г., постановено по гр.д.№ 1092/2019 г. по описа на РС-Айтос, с което е отхвърлен иска на С.Д.Т. против „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2, за
признаване недължимост на сумите по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№
1236/2011 г. на РС-Айтос, както следва: 1838,60 лв. –
главница, 458,82 лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.09.2009 г. до
15.07.2010 г., 401,23 лв. – мораторна лихва за периода от 15.10.2009 г. до
14.10.2011 г., ведно със законната лихва от 15.11.2011 г., както и държавна
такса в размер на 53,97 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
на основание несъобщена на длъжника цесия, извършена с договор за цесия,
сключен на 15.05.2015 г. между ответното дружество и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД.
Със същото решение е отхвърлен и предявения
от С.Д.Т. против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД отрицателен установителен
иск за признаване недължимост на сумите по издадения изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 1236/2011 г. на РС-Айтос, както следва: 1838,60
лв. – главница, 458,82 лв. - възнаградителна лихва за периода от 15.09.2009
г. до 15.07.2010 г., 401,23 лв. – мораторна лихва за периода от 15.10.2009 г.
до 14.10.2011 г., ведно със законната лихва от 15.11.2011г., както и държавна
такса в размер на 53,97 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
на основание изтекла давност за вземанията по издадения изпълнителен лист.
С решението С.Д.Т.
е осъдена да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД съдебно-деловодни
разноски в размер на 200 лв.
Във въззивната жалба се изразява
недоволство от постановеното решение в неговата цялост, като същото се счита за
неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че съдът неправилно и в противоречие
със събраните доказателства е приел, че ищцата е била редовно уведомена за
извършената цесия чрез връчване на уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД с подадения
от ответника отговор на исковата молба и приложените към него доказателства.
Сочи се, че въззивницата не е била надлежно уведомена за извършеното
прехвърляне на вземането, тъй като към отговора на исковата молба няма
приложено уведомление, изхождащо от цедента, а с упълномощаването на цесионера
с правата по чл.99, ал.3 ЗЗД на практика се заобикаля императивната норма на
закона и е некоректност спрямо длъжника, тъй като в случая ответното дружество
се явява цесионер и същевременно пълномощник на цедента. Твърди се, че при
сключването на процесния договор за цесия не е било изпълнено изискването на
чл.26, ал.4 ЗПК, който императивно предписва уведомяването на потребителя за
прехвърляне на вземането да стане от кредитодателя – в случая „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, което уведомяване е различно от това по чл.99, ал.3 ЗЗД, като
евентуалното уведомяване на ищцата от новия кредитор няма такова действие. С
оглед на това, въззивницата счита, че извършеното прехвърляне на вземането
представлява заобикаляне на императивна норма – чл.26, ал.4 ЗПК, поради което
цесията е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД и не е породила
прехвърлително действие, т.е. правата по договора не са прехвърлени в полза на
ответника и същият не е титуляр на процесното вземане. По отношение на
предявения при условията на евентуалност отрицателен установителен иск се
излагат съображения за неговата основателност, като се счита за неправилен
извода на съда, че изпълнителното дело не е било прекратено по силата на
закона. Сочи се, че АРС неправилно е смесил присъединяването на кредитор по
изпълнителното дело по чл.456 ГПК с конституирането на нов взискател в резултат
на приемство, както е в случая. В тази връзка отново се излагат съображения, че
цедента не е предприел уведомяване на ищцата за прехвърленото вземане по реда
на чл.99, ал.3 ЗЗД, което според въззивницата означава, че поддържаното от
ответника частно правоприемство в хода на изпълнителния процес е останало
недоказано спрямо нея, като не са били налице предпоставките за конституиране
на ответното дружество в качеството му на взискател и всички предприети по
искане на дружеството изпълнителни действия са били такива на незаконосъобразно
конституирана в процеса страна, дори липсвал акт на ЧСИ за конституирането на
ответника като нов взискател. Поради това се счита, че не следва да се зачитат
правните последици на предприетите от ответника изпълнителни действия и същите
не водят до прекъсване на срока по чл.433, т.8 ГПК, като срокът следва да се
приеме за изтекъл на 21.12.2015 г., тъй като новата погасителна давност е
започнала да тече от последното изпълнително действие на 21.12.2013 г. Моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявените в условията
на евентуалност искове. Не се правят доказателствени искания. Претендира се
присъждане на разноските в двете съдебни инстанции.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи, че въззивната жалба е депозирана в законоустановения
двуседмичен срок по чл.259 ГПК и от легитимирано лице, което има правен интерес
от обжалването, поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД“, подаден чрез пълномощник ю.к.Камелия Тодорова, с
който въззивната жалба и изложените в нея доводи се оспорват като
неоснователни, за което се излагат подробни съображения. Моли въззивния съд да
потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят
доказателствени искания. Претендират се разноски по делото в размер на 300 лв.
за юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на платеното от въззивницата адвокатско възнаграждение, като се
иска същото да бъде намалено.
Предвид горното и на осн. чл.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1983/2020
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищцата С.Д.Т. и постъпилия
писмен отговор от ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, вкл. чрез процесуалните им представители,
които да се уведомят по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.