Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Русе,18.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд, ПЪРВИ
наказателен състав в публично заседание на шести февруари, през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Явор
Влахов
при секретаря Албена
Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 2503/2019г. по описа
на съда, за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от В.Г.В.,***, до Русенския Районен съд против Наказателно
постановление № НП-386/15.11.2019г. на Министъра на земеделието, храните и
горите, с което за нарушение по чл.2, ал.1 от Закона за опазване на
земеделските земи /ЗОЗЗ/ и чл.3, ал.2, изр.първо от Правилника за прилагане на
Закона за опазване на земеделските земи /ППЗОЗЗ/ и на осн. чл.41, ал.1, т.2 от
ЗОЗЗ на В. било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 800.00 лв. Жалбоподателят моли съда да отмени
наказателното постановление като
незаконосъобразно и неправилно.
Ответникът
по жалбата, редовно призован, изпраща упълномощен процесуален представител,
който поддържа наказателното постановление и моли Съдът да го потвърди изцяло,
като правилно и законосъобразно.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателя, редовно призован, се явява
лично и с упълномощен процесуален представител. Молят Съда да отмени
наказателното постановление като излагат аргументи за липса на елементи от
обективната и субективната страна на състава на нарушението.
Съдът след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
През м.юли, 2017 г., свид. С. О., в качеството й на
собственик на поземлен имот № 025004 по Картата на възстановената собственост
/КВС/ на землището на с. Николово, обл. Русе, с площ 1.527дка, находящ се в местността „Над село”, подала заявление
до Областна дирекция „Земеделие” гр. Русе за изграждане на „Дървен навес за
малогабаритен селскостопански инвентар”. Имотът бил с начин на трайно ползване „селскостопанска
територия“ /земеделска земя/, пета категория. Дирекцията издала положително
становище изх.№ СБ-02-951/1/ от 09.08.2017г. за изграждане на навес с размери
7.50 м. на 4.00 м. или застроена площ от
30м².
През м.март, 2019 г. заместник-министъра на земеделието, храните и горите възложил на
ОДЗ-Русе извършването на проверка с цел установяване дали реализираното
/започнало/ строителство в имоти, за които е дадено положително становище, е
свързано с ползването на земеделската земя или е в отклонение от нормите за
застрояване по чл.7 от Наредба № 19/2012 г.
Във връзка с тези
указания, през м.март, 2019 г., комисия в състав свид.В.П. и В.
*** и Ц. Д. – юрисконсулт в дирекцията, извършили проверка по заявлението на
свид.С. О.. В хода на проверката се установило, че през 2018г. Службата по
геодезия, картография и кадастър е обединила поземлен имот № 025004 по КВС с
поземлен имот № 025011 по КВС, в имот с идентификатор 51679.25.156 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на с. Николово, с площ от 2.528дка, въз основа на подадено заявление от жалб. В.В., М.Д. К. и В. М. К. – собственици на новообразувания поземлен имот.
На 16.04.2019 г. комисията извършила проверка на имот с идентификатор 51679.25.156 на
място в с. Николово. При огледа служителите на ОДЗ-Русе
констатирали, че в имота са построени и довършени еднофамилна жилищна сграда на
два етажа, 2 бр. навеси и площадка за отдих с
два вградени в земята басейна. Имотът бил терасиран на две нива, отделящ
визуално двата обединени поземлен имот - № 025004 и № 025011 по КВС на с. Николово и бил изцяло ограден с метална ограда на бетонова основа. Установило
се, че двата навеса и площадката за отдих с двата басейна са изградени в ПИ №
025004, а еднофамилната жилищна сграда на два етажа в ПИ № 025011. Достъпът до
сградите и басейните се осигурявал посредством декоративна настилка под формата
на бетонови павета с тротоари, а имотът бил снабден с електричество и вода.
При така
установеното, комисията извършила проверка в информационната система „Регистър
на имотите с променено предназначение по реда на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ” поддържан от
ОДЗ-Русе, при което се констатирало, че няма данни за поземлен имот с
идентификатор 51679.25.156 по КККР да е провеждана процедурата за промяна
предназначението на имота от земеделска земя в такава за неземеделски нужди.
За тези
обстоятелства бил съставен Констативен протокол от 16.04.2019 г., с който комисията приела, че обединяването на поземлени имоти № 025004
и № 025011 по КВС на с. Николово в ПИ с идентификатор
51679.25.156 по КККР не предполага автоматично да бъде променяна територията в
урбанизирана и автоматична промяна на предназначението /статута/ на имота, дори
и да се намира в строителните граници на населеното място.
В хода на
проверката били изискани всички строителни книжа и други относими към
установеното документи, както от собствениците на имота, сред които и жалб.В.В.,***.
От представените на
комисията документи се установило, че през 2017 г. в
Общинска служба по земеделие гр.Русе е извършена промяна на начина на трайно
ползване на ПИ № 025004 - от „Селскостопанска територия” на „Жилищна територия”,
като липсвал констативен протокол за промяната на начина на трайното ползване
/НТП/. Представена била обяснителна записка, касаеща изработването на проект за
изменение на Картата на възстановената собственост на землището на с. Николово,
във връзка с нанасянето на навеса в поземленият имот, като било посочено, че е
налице грешка в начина на трайното ползване на имота, който от „Друг вид
земеделска земя” следва да се промени на „Жилищна територия”, съобразно
одобрена улична регулация на с. Николово и вида територия на
съседните имоти. В същото време, от представена от Община Русе информация и
Заповед № 1379/22.04.2003 г. на Кмета на Община Русе, с която е одобрен Плана
за уличната регулация и застрояването на с. Николово, ставало ясно, че
поземлените имоти № 025004 и № 025011 по КВС на с. Николово не били включени в регулационните граници на населеното място.
След служебна справка в Кадастрално-административната информационна система на
АГКК, комисията установила, че всички съседни имоти на процесния поземлен имот
с идентификатор 51679.25.156 по КККР, са с отразен вид територия – „Земеделска”
и начин на трайно ползване – „Друг вид земеделска земя/Друг вид застрояване”. От
предоставени от Началника на Служба геодезия, картография и кадастър-Русе
документи се установило, че по заявление от жалб. В.В. била
извършена промяна в трайното предназначение на територията на поземлен имот с идентификатор 51679.25.156 по
КККР с.Николово, от „Земеделска” на „Урбанизирана”.
От Община Русе и от
жалб. В. били представени строителни книжа, сред които Заповед
от 10.07.2012 г. на Кмета на Община Русе за
одобряване плана за застрояване на поземлен имот с № 025011 в землището на
с.Николово с нова малкоетажна жилищна сграда и басейн, Разрешение за строеж на
двуфамилна, двуетажна къща с външно ел.захранване от 08.10.2012 г. на Главния архитект на Община Русе в ПИ с № 025011, Разрешение от
25.03.2019 г. на Главния архитект на Община Русе за поставяне
на два броя навеси в ПИ с идентификатор 51679.25.156 по кадастралната карта на
с. Николово, Удостоверение от 08.11.2017 г. на Главния архитект на Община Русе за въвеждане в експлоатация на
двуфамилна, двуетажна къща с външно ел.захранване в поземлен имот с № 025011 в
землището на с.Николово, скици, конструктивни становища и др.
За събраните
документи и установените въз основа на тях обстоятелства комисията съставила
Констативен протокол от 20.06.2019 г.
Въз основа на
установеното до този момент, с писмо от 08.08.2019 г. Директора на Областна дирекция „Земеделие” гр. Русе отправил искане до Директора на Дирекция „Поземлени отношения и
комасации” при МЗХГ за даване на конкретни указания за последващи действия,
които ОДЗ-Русе да предприеме по отношение на имота с идентификатор 51679.25.156
по КККР с. Николово.
С отговор от 20.08.2019 г. Директора на Дирекция „Поземлени отношения и комасации” изразил
становище, че за конкретният случай е следвало да бъде проведена процедура за
промяна предназначението на земеделската земя, тъй като имота и строителството
в него не попадали в предвидените в закона изключения, поради което указал, че
следва да бъдат предприети необходимите мерки и действия по реда на гл.9 от
ЗОЗЗ.
По повод този
отговор, след извършен повторен оглед на място в ПИ с идентификатор
51679.25.156 по КККР с. Николово и след анализ на
събраните по преписката документи, друга комисия от ОДЗ-Русе съставила
Констативен протокол от 03.09.2019 г., с който приела, че извършеното
строителство в процесният имот, без промяна предназначението на земеделската
земя и ползването на същата за неземеделски нужди без разрешението на комисия
по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ е нарушение по чл.2, ал.1 от Закона за опазване на
земеделските земи и чл.3, ал.2, изр. първо от Правилника за прилагане на Закона
за опазване на земеделските земи, за което следва да бъдат съставени актове за
установяване на нарушение на тримата собственици на ПИ с идентификатор
51679.25.156 по КККР с. Николово – В.В., М. К. и В. К..
При тези
обстоятелства, свид. В.П. преценила, че жалб.В.Г.В. е
извършил нарушение по чл.2, ал.1 от ЗОЗЗ и чл.3, ал.2, изр. първо от ППЗОЗЗ,
тъй като към 03.09.2019 г. е използвал земеделска земя за
неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й, като в
двата поземлени имота - № 025004 и № 025011 по КВС на с. Николово /обединени в поземлен имот с идентификатор 51679.25.156 по КККР/
били изградени еднофамилна жилищна сграда на два етажа, 2бр. навеси и площадка
за отдих с два вградени в земята басейна, както и декоративна настилка под
формата на бетонови павета с тротоари, които възпрепятствали ползването на
земеделска земя по предназначение в размер на 662.20м². За това нарушение
свид.П. съставила против В.В. АУАН от 04.10.2019г.
Въз
основа на съставения акт, Министърът на земеделието, храните и горите, издал
обжалваното наказателно постановление, с което за извършеното нарушение и на
осн. чл.41, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ, наложил на В.В. административно наказание “Глоба”
в размер на 800.00 лв.
Тази фактическа
обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена
в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и
при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана
по същество се явява основателна.
Съдът констатира,
че при съставяне на акта е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като срокът по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН № 15/04.10.2019г.
не е спазен. Това от своя страна е рефлектирало негативно и върху
законосъобразността на издаденото въз основа на акта наказателното
постановление и представлява самостоятелна предпоставка за отмяна на НП.
Основанията за това
са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл.34, ал.1, изречение второ от ЗАНН, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя. Следователно, нормативно регламентирания начален момент, от който
започва да тече срока по чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН за съставяне на АУАН,
е моментът на откриването на нарушението и нарушителя. Действително законът
прави разграничение между понятията "откриване" на нарушението /нарушителя/
и "установяване" на нарушението, като последното се извършва със
съставянето на АУАН. Нарушението се счита за открито тогава, когато има
необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на
нарушителя, т.е. когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на
поведение /действие или бездействие/ на конкретно лице, което поведение от
обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Правната
квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и конкретизацията от
фактическа и правна страна на нарушението, представляват действия по извършване
на преценка досежно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за
реализиране на административнонаказателната отговорност, респ. на нейното
съдържание, които действия са последващи откриването на нарушението и
представляват част от дейността по установяването на административните
нарушения и налагането на административни наказания.
В настоящият
случай, Съдът намира, че срокът по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН за съставяне на
процесния АУАН № 15/04.10.2019 г. не е спазен.
Този срок, както бе
посочено по-горе, започва да тече с откриването на всички релевантни признаци
на нарушението, когато нарушителя е известен, както е и в конкретната хипотеза.
По мнение на Съда, още след приключване на проверката от комисията, за която
бил съставен Констативен протокол от 16.04.2019 г. на
компетентните органи в Областна дирекция „Земеделие” Русе станало известно, че
поземлен имот с идентификатор 51679.25.156 по КККР на с. Николово представлява земеделска земя, за него няма изработен и одобрен
подробен устройствен план, т.е. не се намира в урбанизираната територия на с. Николово и в него е извършено строителство без промяна предназначението на
земеделската земя, като същата е ползвана за неземеделски нужди без
разрешението на комисия по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ. Тези обстоятелства очевидно
били установени от събраните към този момент документи /изчерпателно описани в
констативния протокол от 16.04.2019г./ и извършеният от комисията личен оглед
на място в поземленият имот. Както става ясно от
изложеното в констативния протокол, въз основа на извършената до този момент
проверка комисията достигнала до извода, че обединяването на поземлени имоти №
025004 и № 025011 по КВС на с. Николово в ПИ с идентификатор 51679.25.156 по
КККР не предполага автоматично да бъде променяна територията в урбанизирана и
автоматична промяна на предназначението /статута/ на имота, дори и да се намира
в строителните граници на населеното място, както и, че е необходимо да се
предприемат действия за промяната им според действащото законодателство.
Комисията установила и отразила в констативния протокол също така, че след
извършена служебна проверка в информационната система „Регистър на имотите с
променено предназначение по реда на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ”, поддържан от ОДЗ-Русе няма
данни ПИ с идентификатор 51679.25.156 по КККР на с. Николово да е с променено
предназначение.
От така изложеното става ясно, че към тази
дата /16.04.2019г./ компетентните органи от ОДЗ-Русе, оправомощени да разкриват
и установяват нарушенията по ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ съобразно чл.44, ал.1 от Закона, са
разполагали с всички данни, относими към нарушението и нарушителя. На комисията,
член на която била и актосъставителя В.П., станало известно и обстоятелството
кои лица са собственици на процесния имот, които съответно са и субекти на
административнонаказателната отговорност за установеното нарушение.
По мнение на Съда,
извършената допълнителна проверка от комисията и събраните в нейния ход
документи, след датата на съставянето на Констативен протокол от 16.04.2019 г.,
макар и да изясняват допълнителни обстоятелства, имащи отношение към
установеното нарушение, са неотносими към фактите обуславящи наличието на
всички елементи от състава на процесното нарушение и неговия автор, поради
което не могат да послужат като основание за изместване началната дата, от която
започва да тече срока по чл.34 от ЗАНН. Още по-малко влияние върху този срок
могат да окажат действията на органите на ОДЗ-Русе и МЗХГ, свързани съответно с
искане и даване на конкретни указания за последващите действия, които ОДЗ-Русе
следва да предприеме при установената фактическа и правна обстановка. Нито
ЗОЗЗ, нито ППЗОЗЗ поставят изискване пред актосъставителя /определен съобразно
чл.44, ал.1 от ЗОЗЗ/ да предприеме действия по установяване на конкретно
нарушение /със съставянето на АУАН/, едва след постъпване на задължителни или
препоръчителни указания от административен орган от по-високо йерархическо
ниво, поради което такива указания не представляват необходима и задължителна
част от фактическия състав по откриване и установяване на нарушенията от вида
на процесното. Ето защо, ако компетентните органи от съответните ОДЗ имат нужда
от методическа помощ, насоки и указания, в тежест на МЗХГ е да организира тази
дейност и координацията на своите органи по такъв начин, че да бъдат спазвани
давностните срокове визирани в ЗАНН.
Поради изложеното
дотук Съдът намира, че в конкретният случай, началният момент на срока по
чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН следва да бъде датата на изготвяне на Констативен
протокол от 16.04.2019г., с който е обективиран резултата от проверката до този
момент, съдържаща факти за установяване на всички елементи от състава на
нарушението и неговия автор. Следователно, тримесечният срок за издаване на
АУАН е изтекъл на 16.07.2019г., който е присъствен ден.
Дори да се приеме
/макар, както бе посочено и по-горе това да не е така/, че и след 16.04.2019г.
на актосъставителя са били необходими допълнително постъпилите документи, за да
установи наличието или отсъствието на съществени елементи от обективната и
субективната страна на състава на процесното нарушени, то очевидно тази яснота
е настъпила към датата, на която бил изготвен вторият констативен протокол –
20.06.2019 г. Т.е. и по отношение на този начален момент, тримесечният срок за
издаване на АУАН е изтекъл на 20.09.2019 г., който е присъствен ден.
Обжалваното
наказателното постановление е издадено въз основа на акт, който е съставен на 04.10.2019
г.,почти три месеца, респ. четиринадесет дни, след изтичане на тримесечния срок
от откриване на нарушението и нарушителя, в противоречие с разпоредбата на
чл.34 ал.1, изр. второ от ЗАНН.
В контекста на
изложените доводи за налично процесуално основание за отмяна на НП, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, Съдът не намира за
необходимо да обсъжда същото от материалноправна страна, изследвайки въпросите
извършено ли е деяние, съставомерно ли е то и неговото авторство, тъй като
такъв анализ предпоставя наличие на законосъобразен акт, а процесния не е
такъв. Единствено за пълнота, следва бъде отбелязано, че в конкретния случай,
съществуват безспорни правни аргументи и за неправилно приложение на
материалния закон от АНО. Основанията за този извод са следните:
Съобразно чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. Доколкото в случая е ангажирана отговорността на физическо лице, съществен
елемент от състава на нарушението е субективното отношение на дееца към
деянието.
Отговорността на
жалбоподателя В. В. е ангажирана за нарушение по чл. 2, ал. 1
от ЗОЗЗ, съгласно който земеделските земи са основно национално
богатство и се използват само за земеделски цели и чл. 3, ал. 2,
изр. 1 от ППЗОЗЗ, който гласи, че без промяна на предназначението на
земеделските земи върху тях не може да се извършва строителство на обекти,
несвързани с ползването на земеделските земи, с изключение на случаите,
посочени в чл. 2, ал. 4
ЗОЗЗ, когато земите са включени в обхвата на подробния устройствен
план или виза за проектиране. От събраните по делото доказателства по
категоричен начин се установява, че жалбоподателят В. е съсобственик на ПИ с
идентификатор 51679.25.156 по КККР на с.Николово. Установява се и че строежът е
извършен именно върху земята, описана в наказателното постановление, както и
земеделския статут на тази земя.
От цитираните
по-горе правни норми става ясно, че строителството на обекти върху земеделските
земи, несвързани с ползването им като земеделските земи, може да се извършва по
два начина: първият, след промяна на предназначението на земеделските земи, а
втората хипотеза предвижда възможност за строителство и без промяна на
предназначението на земеделските земи, но в изрично посочените в чл. 2, ал.4
от ЗОЗЗ случаи. Съобразно тази правна норма хипотезите за
строителство без промяна на предназначението на земеделските земи са, когато се
касае за оранжерии и за линейни обекти по чл. 17а, ал.
2 ЗОЗЗ от една страна и за обекти, чиито функции са свързани със
земеделското предназначение на земята – от друга, в който случай строителството
се извършва при условия и по ред, определени с нарочно издадена наредба. В
настоящият случай построеното в ПИ с идентификатор 51679.25.156 по КККР на
с.Николово представлява еднофамилна жилищна сграда на два етажа, 2бр. навеси,
площадка за отдих с два вградени в земята басейна и декоративна настилка под
формата на бетонови павета с тротоари, което очевидно указва, че не е налице
нито едната от двете хипотези посочени в чл.2, ал.4 от
ЗОЗЗ.
При това положение
става ясно, че надлежният ред за извършването на процесната строителна дейност
е по общите правила, а именно след промяна на предназначението на земеделските
земи за неземеделски нужди. Доколкото в случая се касае за земеделска земя от
пета категория, с площ под 50дка, и земята е в землището на с.Николово, обл.Русе, съгласно чл.17, ал.1,
т.1 от ЗОЗЗ промяната на предназначението се разрешава от комисия към Областна дирекция "Земеделие" – Русе.
От събраните по делото доказателства се установява, че липсва произнасяне на
компетентната комисия с решение за промяна на предназначението на процесната
земеделска земя за неземеделски нужди. При така изложеното става ясно, че на
посочената в НП дата жалбоподателят /като един от съсобствениците на ПИ с
идентификатор 51679.25.156 по КККР на с.Николово/ е ползвал процесната
земеделска земя за неземеделски нужди, с извършването на строителството на
посочените обекти, без преди това да е извършена промяна на предназначението на
земята за неземеделски нужди.
В същото време
обаче, за да бъде квалифицирано деянието като административно нарушение, в
предмета на доказване по делото се включва и изследване дали деянието е
извършено виновно от субективна страна.
Установява се от
доказателствата по делото, че през 2017 г. в Общинска служба по земеделие гр. Русе
е извършена промяна на начина на трайно ползване на ПИ № 025004 от
„Селскостопанска територия” на „Жилищна територия”, през 2018 г. Службата по
геодезия, картография и кадастър гр. Русе обединила поземлен имот № 025004 по
КВС с поземлен имот № 025011 по КВС, в имот с идентификатор 51679.25.156 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Николово, приела че същият
представлява урбанизирана територия и начина й на трайно ползване /НТП/ е за
друг вид застрояване. Освен това за извършеното в ПИ с идентификатор
51679.25.156 по КККР на с.Николово строителство били издадени Заповед от
10.07.2012г. на Кмета на Община Русе за одобряване плана за застрояване на
поземлен имот с № 025011 в землището на с.Николово с нова малкоетажна жилищна
сграда и басейн, Разрешение за строеж на двуфамилна, двуетажна къща с външно
ел.захранване от 08.10.2012 г. на Главния архитект на Община Русе в ПИ с №
025011, Разрешение от 25.03.2019 г. на Главния архитект на Община Русе за
поставяне на два броя навеси в ПИ с идентификатор 51679.25.156 по кадастралната
карта на с. Николово и Удостоверение от 08.11.2017 г. на Главния архитект на
Община Русе за въвеждане в експлоатация на двуфамилна, двуетажна къща с външно
ел.захранване в поземлен имот с № 025011 в землището на с. Николово. Същевременно
съгласно чл.26 от ЗОЗЗ
разрешение за строеж се издава само при влязло в сила решение на комисиите по
чл.17, ал.1 от Закона за промяна на предназначението на земеделската земя. При
така установеното става ясно, че строителството върху земеделската земя на ПИ с
идентификатор 51679.25.156 по кадастралната карта на с.Николово е осъществено
след като жалб.В. се снабдил с необходимите разрешения, издадени от компетентните
държавни органи, което от своя страна предполага вече завършила процедура по
промяна предназначението на земята. Изхождайки от презумпцията за добросъвестно
упражняване от държавните органи на правомощията им и за съответствие на
удостоверените в актовете им обстоятелства с обективната действителност, не
може да се вменява в задължение на лицата, в чиято полза са тези актове, да
преценяват волята на държавния орган и дали тези актове са издадени след
изпълнение на всички законови предпоставки.
При това положение
става ясно, че издадените от кмета на Община Русе и главният архитект
разрешения, заповеди и удостоверение, промяната на начина на трайно ползване на
земята от ОСЗ-Русе и отразеното в СГКК-Русе, са създали представата у
жалбоподателя В. за наличието на правно основание за извършване на строителната
дейност и са го освободили от задължение да преценява и изследва
законосъобразността на това основание. Очевидно, при наличието на необходимите
строителни книжа, издадени от компетентните държавни органи, жалб.В.В. не е
формирал съзнание от субективна страна за това, че извършва нарушението, за
което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Поради това
Съдът намира, че процесното деяние не е съставомерно от субективна страна, тъй
като не е извършено виновно от жалб.В., нито при форма на вината умисъл, нито
по непредпазливост. Поради това макар деянието да осъществява от обективна
страна признаците на нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран, то липсата
на субективна страна препятства възможността деянието да се квалифицира като
административно нарушение.
Следователно жалб.В.В.
не е осъществила административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната
му отговорност с обжалваното НП, поради което същото се явява неправилно и като
такова следва да бъде отменено.
По делото
жалбоподателя В. се представлявал от упълномощен процесуален представител –
адв. Е.Д. ***, на която заплатил хонорар в размер на 400.00 лв., съобразно приложените по делото адвокатско пълномощно, договор за
правна помощ и списък на разноските.
Съгласно чл.63,
ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно
чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на
разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган.
Административнонаказващ
орган в настоящият случай е министъра на земеделието, храните и горите.
С оглед на
изложеното, понастоящем Министерството на земеделието, храните и горите следва
да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя В.Г.В. разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 400.00 лв.
Поради това и на
основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
НП-386/15.11.2019г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с което за
нарушение по чл.2, ал.1 от Закона за опазване на земеделските земи и чл.3,
ал.2, изр. първо от Правилника за прилагане на Закона за опазване на
земеделските земи и на осн. чл.41, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ на В.Г.В.,***, ЕГН ********** било наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 800.00 лв.
ОСЪЖДА Министерството на земеделието, храните и
горите, да заплати на В.Г.В.,***, ЕГН **********,
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 /четиристотин/ лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.
Районен съдия: