№ 3765
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110160577 по описа за 2021 година
Предявен е от Й. Г. Г. срещу „Б...т“ ООД установителен иск по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 59 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сума в
размер на 10 000 лева, представляваща авансово платена от ищеца вноска за апарат
Venus Legacy с оглед бъдещо сключване на договор за покупко-продажба на същия,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
С протоколно определение от 27.02.2023 г. правната квалификация на иска е
изменена със съответно разпределена доказателствена тежест от чл. 55 ЗЗД на чл. 59
ЗЗД, което съответства на обстоятелствената част на заявлението по чл. 410 ГПК, както
и на исковата молба, в които процесуални документи ясно е заявена претенция на
извъндоговорно основание поради твърдяна липса на сключване на договор за
продажба между страните по делото.
Ищецът твърди, че страните по делото водили преговори за сключване на
договор за покупко-продажба на апарат Venus Legacy. В хода на преговорите, на
09.12.2019 г., ищецът платил на ответното дружество /с предишно наименование „В...
Ц...... и Източна Европа“ ООД/ сумата от 10 000 лв., представляваща авансова вноска за
закупуване на апарат Venus Legacy, който ответникът следвало да достави. Твърди, че
до сключване на договор между страните не се стигнало, както и че ответникът не
доставил процесния апарат, като причините за това били различни. В тази връзка
изразява становище, че с получената сума ответникът се обогатил неоснователно,
поради което дължи връщането . Твърди, че на 10.11.2020 г. изпратил покана до
ответното дружество с искане последният да върне получената сума, но връщане до
момента не било извършено. За вземането си ищецът депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.01.2021 г. по ч. гр. д. № 62576 по описа за
2020 г. на Софийски районен съд, 31-ви състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414
1
ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор чрез адв. И. А., с
който оспорва предявения иск. Процесуалният представител оспорва изложеното в
исковата молба твърдение, че ищецът платил на ответника сумата от 10 000 лева по
време на водени между страните преговори за продажба на апарат Venus Legacy, но до
сключване на договор за продажба не се е стигнало. Твърди, че на 12.12.2019 г. между
„М...“ ООД като продавач и „И... – Й. Г.“ ЕООД като купувач бил сключен договор за
покупко-продажба на апарат Venus Legacy. Процесуалният представител твърди, че
„М...“ ООД притежава 51 % от капитала на ответното дружество. В тази връзка сочи,
че двете дружества са свързани, споделят един офис, предметът им на дейност е
идентичен, представляват се от един и същи управител, който е и съдружник и в двете
дружества. Отделно от това твърди, че ищецът е управител и едноличен собственик на
капитала на „И... – Й. Г.“ ЕООД – купувач по договора от 12.12.2019 г. Сочи, че
съгласно договора от 12.12.2019 г., продажната цена на апарата е била 50 000 евро без
ДДС, като купувачът е следвало да заплати капаро в размер на 10 000 евро в срок до
края на 2019 г., а остатъкът от 40 000 евро без ДДС следвало да бъде заплатен на 35
равни месечни вноски. На следващо място твърди, че на 12.12.2019 г. процесният
апарат бил доставен на ищеца и същият бил инсталиран в салон „Л... – лазерна
епилация и естетика“, находящ се в гр. С..., бул. „П...“ № 80А, ет. 3, офис 12,
собственост на ищеца. Това твърдение се потвърждавало от сайта на салон „Л... –
лазерна епилация и естетика“ (www.lorimar.bg), където ищецът бил посочен като
собственик и управител на салона. Твърди, че в същия ден било проведено теоретично
и практическо обучение за работа с апарата, за което на ищеца бил издаден и
сертификат. Изразява становище, че обстоятелството, че процесният апарат е доставен
на ищеца се установявало и от интернет сайта на салон „Л... – лазерна епилация и
естетика“, където на 17.11.2020 г. било посочено, че салонът разполага с апарат Venus
Legacy. Отделно от това във фейсбук страницата на салона също били публикувани
публикации в смисъл, че салонът разполага с процесния апарат. Отделно от това
твърди, че на ищеца е доставен апарат със сериен номер LE600707, за който били
генерирани кодове за работа от служител на ответното дружество, предоставяни
впоследствие на ищеца, без които работата с апарата била невъзможна. Искането към
съда е да постанови решение, с което да отхвърли предявени иск като неоснователен и
недоказан. Претендира направените по делото разноски.
Софийски районен съд, като съобрази доводите от страните и събраните
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете
Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и настоящ ищец
по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок от длъжника, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е издадена процесната
заповед за изпълнение.
Видно от служебно извършена справка длъжникът е променил своето
наименование на 17.12.2020 г. от „В... Ц...... и Източна Европа“ ООД на „Б...т“ ООД,
поради което установителният иск правилно е предявен срещу същото дружество, но с
ново наименование, в какъвто смисъл са уточненията на ищцата в открито съдебно
заседание на 15.02.2023 г., когато ищцата изрично е посочила, че насочва иска си
срещу горното дружество независимо от доводите на ответното дружество, че
2
спорните правоотношения били между трето лице „М...“ ООД и „И...-Й. Г.“ ЕООД (л.
70).
Не се спори между страните и се установява от приложена към исковата молба
квитанция от 09.12.2019 г., че ищцата е заплатила сумата от 10 000 лв. на ответника
като първоначална вноска за апарат Venus Legacy, с което тежестта на доказване от
страна на ищцата е реализирана. С уточнителна молба от 10.01.2022 г. на ответника е
посочено, че навсякъде в отговора на исковата молба следва да се чете „М...“ ООД
вместо „Б...“ ООД.
Ответникът се домогва да докаже, че сумата от 10 000 лв. е дадена като капаро
във връзка със сключен на 12.12.2019 г. между друго дружество „М...“ ООД и „И...-Й.
Г.“ ЕООД договор за продажба на апарат Venus Legacy, като твърди, че ответникът и
„М...“ ООД са свързани дружества, с един и същи управител М... М..., което
действително се установява от служебно извършени справки в Търговския регистър.
Въпреки това представеният от ответника договор от 12.12.2019 г. касае други правни
субекти и във връзка с неговото изпълнение по делото са събрани свидетелски
показания на съответни лица.
Видно от процесната квитанция ответникът, а не „М...“ ООД е получил сумата
от 10 000 лв. на 09.12.2019 г., но от същия документ не може да се изведе, че
плащането на процесната сума е направено във връзка със сключен договор между
страните по делото относно доставката на апарат Venus Legacy. Липсват доказателства,
че сумата от 10 000 лв. е заплатена от ищцата в качеството й на управител и/или
едноличен собственик на капитала на „И...-Й. Г.“ ЕООД, с което дружество е сключен
процесният договор от 12.12.2019 г. В неоспорен от ответника отговор на
извънсъдебна покана от ищцата за връщане на процесната сума сам ответникът твърди,
че между страните по делото бил сключен договор за продажба на апарат Venus
Legacy за цена от 50 000 евро, който бил доставен на ищцата, за което тя заплатила
първоначално сумата от 10 000 лв.(л. 6, гръб). При преценката поотделно, в тяхната
съвкупност и с оглед на останалите доказателства по делото, от показанията на свид.
С..., К..., Т... и Н...в, които съдът цени като правдоподобни и житейски логични, се
установява, че „М...“ ООД е доставило на „И...-Й. Г.“ ЕООД демо апарат – апарат за
обучителни процедури, който бил използван в реални условия от служители на „И...-Й.
Г.“ ЕООД, за работата с който служители на „М...“ ООД предоставяли на „И...-Й. Г.“
ЕООД генерирани от тях кодове. Според горните показания демо апаратът бил
предоставен на ищцата, докато същата събере парични средства за първоначална
вноска за апарата, предмет на договора от 12.12.2019 г. Но тези гласни доказателствени
средства само установяват изпълнението във връзка с представения от ответника
договор от 12.12.2019 г. между други правни субекти, които не са страни по
настоящото дело, а именно „И...-Й. Г.“ ЕООД и „М...“ ООД, поради което съдът
достига до единствено възможния и кагегоричен извод, че ответникът задържа
дадената му от ищцата сума от 10 000 лв. без основание при липса на доказателства за
възникнало правоотношение между страните по делото във връзка с продажба на
апарат Venus Legacy.
Предвид гореизложеното, следва уважаване на иска.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на
разноски от 1 850 лв., от които 450 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното
3
производство, 200 лв. – държавна такса за исковото производство и 1 200 лв. –
адвокатско възнаграждение за исковото производство, при липса на възражение от
ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Видно от платежен документ от 09.12.2020 г. по заповедното дело СРС не е
посочен като получател на сумата от 200 лв., като от същия документ се установява, че
на основание „прехвърляне на средства“ Е. М. е наредила сумата от 200 лв. по друга
своя сметка в ОББ, имайки предвид и че банковата сметка на СРС за държавните такси
е при Ц...... кооперативна банка. Поради това ответникът следва да бъде осъден на
основание чл. 77 ГПК да заплати по сметка на СРС сумата от 200 лв. – държавна такса
за заповедното производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД
по отношение на „Б...т“ ООД (с предходно наименование до 17.12.2020 г. „В... Ц...... и
Източна Европа“ ООД), ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „А...“ № 1, ет. 8, ап. 15, че дължи на Й. Г. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. С..., ул.
„Св. П...“ № 80а, ет. 3, офис 12, сумата от 10 000 лева, представляваща авансово
платена от ищеца вноска за апарат Venus Legacy с оглед бъдещо сключване на договор
за покупко-продажба на същия, ведно със законната лихва от 11.12.2020 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б...т“ ООД (с предходно
наименование до 17.12.2020 г. „В... Ц...... и Източна Европа“ ООД), ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „А...“ № 1, ет. 8, ап. 15, да заплати на Й.
Г. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. С..., ул. „Св. П...“ № 80а, ет. 3, офис 12, сумата от
1 850 лв. – разноски за заповедното и и исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „Б...т“ ООД (с предходно наименование до
17.12.2020 г. „В... Ц...... и Източна Европа“ ООД), ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „А...“ № 1, ет. 8, ап. 15, да заплати по сметка на СРС
сумата от 200 лв. – държавна такса за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4