№ 22848
гр. София, 24.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20241110103513 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
По делото е постановено решение от 19.03.2025 г. Срещу решението е
подадена в срок въззивна жалба от ответниците М. С. Р. и П. Г. Р. с вх. №
********* от 02.04.2025 г. В жалбата се посочва, че решението е неправилно и
в частта за разноските за юрисконсултско възнаграждение, присъдени на
ищеца. С разпореждане от 25.04.2025 г. съдът е дал указания на ответниците
изрично да заявят дали правят искане по чл. 248 ГПК за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, като в случай, че
правят такова искане – да посочат в какво се състои то и в какъв смисъл
желаят да бъде изменено решението в частта за разноските. С молба с вх. №
****** от 12.05.2025 г. ответниците – М. С. Р. и П. Г. Р., заявяват, че искането
им е съдът да измени решението в частта за разноските, като не присъди
юрисконсултско възнаграждение на ищеца, тъй като процесуалният му
представител – юрисконсулт, се намира в трудово или служебно
правоотношение с ищеца, за което получава възнаграждение. Счита, че
ищецът не е направил реални разноски за юрисконсултско възнаграждение и с
присъждането му от съда се обогатява неоснователно. Позовава се на решение
на ВАС от 2012 г.
В дадения от съда едноседмичен срок е постъпило становище от ищеца –
„Т. С.“ ЕАД, който счита искането за неоснователно.
Софийски районен съд, 119 състав, след като обсъди доводите на
страните и взе предвид данните по делото, намира следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на
постановеното съдебно решение, от легитимирани страни, без необходимост
от представяне на списък по чл. 80 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Отговорността за разноски е обективна и зависи от изхода на спора.
1
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт.
С постановеното по делото решение съдът е уважил частично
предявените от ищеца срещу ответниците установителни искове, като на
основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК е определил в полза на ищеца разноски в
размер на общо 100 лева юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство и в размер на общо 50 лева юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство, като е присъдил така определеното
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважения размер на исковете
срещу всеки от ответниците.
Видно от заявлението и исковата молба, по които е образувано делото,
същите са подадени от юрисконсулт, упълномощен от ищеца. Такъв е
участвал и в проведеното по делото на 19.02.2025 г. съдебно заседание, поради
което защита от юрисконсулт реално е осъществена, а определените
възнаграждения са в минимален размер по НЗПП.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП). Съгласно чл. 37, ал. 1
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лева. Съгласно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ за защита по бързи производства, заповедно
производство и производства за обезпечение на бъдещ иск възнаграждението
е от 50 до 180 лв.
Именно, съобразявайки посочената нормативна уредба при присъждане
и определяне на размера на дължимото на ищеца възнаграждение за
юрисконсулт, и съобразно вида и количеството на извършената от
юрисконсулт дейност, съдът е определил възнагражденията в минимален
размер, които е присъдил съразмерно на уважената част от исковете.
Неоснователни са доводите на ответниците, че тъй като юрисконсултът
– процесуален представител на ищеца, се намира в трудово правоотношение с
него, за което получава възнаграждение, юрисконсултско възнаграждение не
се дължи, поради липса на доказателства ищецът да е сторил допълнителни
разходи за представителството от юрисконсулт. Именно, тъй като
юрисконсултите и другите служители с юридическо образование работят по
трудово или служебно правоотношение към съответните юридически лица,
последните им заплащат трудово възнаграждение, респ. – заплата, а не
уговорено за конкретното дело адвокатско възнаграждение. Поради това, за
разлика от общите разпоредби на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, които изрично
изискват съответните разноски, включително за адвокатско възнаграждение,
2
да са заплатени (направени) от страната, специалната разпоредба на чл. 78, ал.
8 от ГПК изисква по делото да е установено единствено, че страната –
юридическо лице е била представлявана (защитавана) в съдебното
производството от юрисконсулт, респ. – от друг неин служител с юридическо
образование съгласно чл. 32, т. 3 от ГПК, като не е необходимо, а и не би било
възможно, да се представят доказателства за направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което да е заплатено по конкретното дело. В
този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към тълкувателно решение
№ 3/13.05.2010 г. на ОСК на ВАС. Както вече беше посочено, в случая е
присъден минималният размер по чл. 25, ал. 1 и по чл. 26 НЗПП, поради което
неоснователно е и евентуалното искане за намаляване на юрисконсултското
възнаграждение.
Само за пълнота следва да се посочи, че с решение № 10 от 29
септември 2016 г. по конституционно дело № 3 от 2016 г. (обн. ДВ бр. 79 от 7
октомври 2016 г.), е отхвърлено искането на омбудсмана на Република
България за установяване на противоконституционност на чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.; посл. изм.,
бр. 43 от 7.06.2016 г.). В решението Конституционния съд приема, че
лишаването на страна в процеса от разноски за процесуална защита при
позитивен развой на съдебното дело само поради обстоятелството, че
правоотношението и с процесуалния представител е служебно или трудово и
разкрива особености (задължения и разходи), предвид качеството на
работодателя при формиране на възнаграждението, би било нарушение на
правото на защита и на правовата държава. Премахването на присъждано в
полза на изправната страна възнаграждение, когато е била представлявана от
юрисконсулт, би довело до несправедливост и несъответствие с принципа за
равенство на страните в съдебния процес (чл. 121, ал. 1 от Конституцията) и
би довело фактически до тяхното неравенство.
С оглед на гореизложеното, изпълнени са изискванията на процесуалния
закон за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Молбата на ответниците по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта
за разноските като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответниците М. С. Р., ЕГН
********** и П. Г. Р., ЕГН ********** по чл. 248 ГПК за изменение в частта
за разноските на решение № 4738 от 19.03.2025 г., постановено по гр. дело №
3513/2024 г. по описа на СРС, 119 състав, инкорпорирана във въззивна жалба с
вх. № ********* от 02.04.2025 г., уточнена с молба с вх. № ****** от
12.05.2025 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4