РЕШЕНИЕ
№. 670
гр. Пловдив, 19.04.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на двадесет и
втори март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К.и
участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа
докладваното от съдията ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х дело № 386 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от „Българска телекомуникационна компания: ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, чрез адвокат А.С., срещу решение
№ 2203 от 07.12.2021 г., постановено по а.н.д № 5747 по описа за 2021 г., на
Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление № К-0051356/30.07.2021
г. на директора на Регионална дирекция на Комисията за защита на потребителите
за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, със
седалище Пловдив, с което на дружеството - жалбоподател на осн. чл. 222а от ЗЗП
е наложена административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че административното нарушение е безспорно установено. Твърди се,
че районният съд е формирал решаващите си изводите при неизяснена фактическа
обстановка. Поддържа се, че административното производство е проведено при
допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че наказващият орган не е
посочил дата и място на извършване на деянието. Твърди се, че не е реализиран
съставът на вмененото на дружеството административно нарушение, тъй като на
клиента многократно била предлаган възможност за замяна на дефектиралата стока.
Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно
постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – Регионална дирекция на Комисията за защита на
потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и
Стара Загора, със седалище Пловдив, не взема становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил сезиран с жалба предявена от касатора
срещу НП № К-0051356/30.07.2021 г. на
директора на Регионална дирекция на Комисията за защита на потребителите за
областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, със
седалище Пловдив.
Наказателното
постановление било издадено въз основа на АУАН № К-0051356 от 22.06.2021 г.,
съставен от И.О.В.– на длъжност главен инспектор при Комисията за защита на
потребителите, Регионална дирекция – Пловдив. Обективираните в акта констатации
се свеждат до следното: По повод жалба от потребител, постъпила в РД - Пловдив
с вх.№ П-01-138/06.04.2021г., касаеща рекламация на мобилно устройство с марка
Huawei Mate 20 Lite № 863034041130076 IMEI 863034041130076, съгласно сключен
договор за покупка на лизинг № **********/15.04.2019г. на стойност 482,92 лв.,
била направена проверка на 28.04.2021г. в магазин 4405 - Виваком, находящ се в ***,
при която се установило, че потребителят
е оставил дефектиралото мобилно устройство в магазина на „Виваком” на
25.01.2021г. Устройството е прието и вписано в регистъра на предявените
рекламации, като търговецът е издал сервизна карта № **********/25.01.2021г. Към
момента на проверката - 28.04.2021г.,
мобилното устройство не е налично в магазина и не е върнато на
потребителя.
Във връзка с изясняване
фактическата обстановка по потребителската жалба на 14.05.2021г. от търговеца е
постъпило становище, в което се твърди, че „е налице готовност за
удовлетворяване на рекламацията чрез извършване на замяна. Към момента замяната
не е осъществена, тъй като потребителят отказва”.
При тази фактическа
обстановка било прието, че търговецът „БТК” ЕАД не е изпълнил административното
си задължение съгласно чл.113, ал.2 вр. ал. 1 от Закона за защита на
потребителите /ДВ бр. 18/2011г./ да приведе потребителската стока в съответствие
с договора за продажба в едномесечен срок от предявяване на рекламацията от
потребителя - 25.01.2021г. Нарушението било извършено на 26.02.2021г. в гр.
Пловдив и установено на 28.04.2021 г. с КП № К-2691159.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 222а от ЗЗП наложил на нарушителя „имуществена санкция“ в
размер на 500 лева.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителя, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.
ІV. От правна страна:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Неоснователно са възраженията на оспорващия за допуснати в хода на
административното производство съществени процесуални нарушения. Съвършено ясно
и непротиворечиво както в АУАН, така и в НП са посочени датата и мястото на
извършване на нарушението - 26.02.2021г. в гр. Пловдив, магазин 4405 - Виваком,
находящ на бул. „Освобождение” 47.
Несъстоятелна е и защитната теза на търговеца, че нарушение не е
извършено, тъй като на потребителя е била предложена замяна на дефектиралата
стока. Видно от доказателствата по делото, тези действия са сторени далеч след
изтичане на срока за изпълнение на предвидените в чл.113, ал. 2 от
Закона за защита на потребителите (пр. ред. ДВ, бр. 18 от 2011 г.) задължения. Нормата ясно очертава дължимото от
търговеца поведение - да приведе потребителската стока в съответствие с договора
за продажба в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията
от потребителя. След като безспорно се установява, че на 25.01.2021г. клиентът
е подал рекламация, за която е издадена сервизна карта и стоката е била
предадена за ремонт, който не е бил извършен и стоката не е била върната на
клиента в срок до 26.01.2021г., то напълно законосъобразно е била ангажирана
административно наказателната отговорност на търговеца, за неспазване на
вмененото му задължение. Санкцията е определен по вида и в минимален размер
съобразно санкционната норма на чл. 222а, ал. 1 от ЗЗП (пр. ред. ДВ, бр. 13 от
2020 г.), поради което не подлежи на допълнителна корекция.
За пълнота следва се отбележи, че отмяната на чл.113, ал. 2 и чл. 222а,
ал. 1 от ЗЗП (ДВ бр. 23 от 19.03.2021 г., в сила от 1.01.2022 г.), в случая не
води до основание за отпадане на административнонаказателната отговорност на
нарушителя в хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като по правилото на чл.
34, ал. 1 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за
продажба на стоки (обн., ДВ, бр. 23 от 19.03.2021 г., в сила от 1.01.2022 г.)
търговецът носи задължение при предявена
рекламация да извърши ремонт или замяната на стоките безплатно в рамките на
разумен срок, считано от уведомяването му от потребителя за несъответствието и
без значително неудобство за потребителя, като се вземат предвид естеството на
стоките и целта, за която са били необходими на потребителя. За неизпълнение на
това задължение е предвидена и съответна санкция по чл. 70 от същия закон - за
физически лица - глоба в размер от 500 до 2500 лв., а на едноличните търговци и
юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. Тоест в
случая не са налице по – благоприятни разпоредби за нарушителя, които да
изключват съставомерността на деянието или неговата наказуемост. Промяната
третира единствено елемент от фактическия състава на вмененото правило за
поведение, без да засяга санкционната
норма като предпоставка за приложимост на реда по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Този
ред не се отнася до случаите на изменение на правилата, които запълват
бланкетната санкционна норма. За отговорността на дееца има значение само и
единствено правилото, което е било в сила при извършване на деянието (арг. от
Постановление № 1 от 17.01.83 г. по н. д. 8/82 г. на Пл. на ВС). Още повече, в случая
бездействието на нарушителя се е
развило в период от четири месеца, който без съмнение не може да се приеме и за
разумен срок за извършване на ремонт или замяна на стоката. Иначе казано,
фактическата обстановка, при която е извършено процесното деяние, отнесена към
настъпилата законодателна промяна, не обосновава извод за наличие на по -
благоприятен правен режим като предпоставка за отпадане на
административнонаказателната отговорност на дееца, нито сочи недоказаност на
деянието.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
10. Ответникът в
настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на
съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2203 от 07.12.2021 г.,
постановено по а.н.д № 5747 по описа за 2021 г., на Районен съд - Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.