РЕШЕНИЕ  

 

№                              18.12.2017 г.            Град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О         Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти  граждански състав

На  седемнадесети ноември, две хиляди и седемнадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова                 

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №4083  по описа за   2017  година.

 

 

 

            Предявен е от ищеца „Балканпак“ООД,  ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.Казанлък, бул.“****************“№*, представлявано от управителя С.Д.С.,ЕГН-**********, срещу ответника „Сон 2010“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – с.Черногорово, обл.Пазарджик, ул.“****“№*, представлявано от управителя С.Р.Х., осъдителен иск  с цена на предявеният иск  9806.77 лева.

 В подадената  искова молба от ищцовото дружество,  се твърди, че за периода март - май 2017г., ищцовото дружество изпълнили поетите задължения, като изработили и доставили съответните количества стоки. За направената от ищцовото дружество доставка били издадени фактури, както и били подписани приемо-предавателни протоколи от същите дати, както следва:

Фактура № **********/08.03.2017 г. – салдо 2910,88 лв

Фактура № **********/20.03.2017 г. – салдо 812,48 лв.

          Фактура № **********/28.03.2017 г. – салдо 2082,60 лв.

Фактура № **********/09.05.2017 г. – салдо 4000,81 лв. Общо салдо 9 806,77 лв.

Твърди се в исковата молба, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение, основано на договор за търговска продажба, по което продавачът е изпълнявал задължението си да достави и предаде стоките, а в тежест на купувача е възникнало задължението да заплаща тяхната цена (чл. 327, вр. с чл. 326 от ТЗ).

Твърди се в исковата молба, че съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ, при липса на друга уговорка, плащането по договор за покупко-продажба следва да стане едновременно с предаването на вещта. Въпреки, че срокът за плащане е изтекъл, „СОН 2010" ЕООД до датата на подаване на настоящия иск, не е извършило плащане на дължимите суми.

Твърди се в исковата молба, че са налице предпоставките за кумулативно съединяване на искове, всеки на стойност под 25000лева с правно основание чл. 79 и сл. от ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ за неизпълнение на сключения договор с цена: 9 806,77 лв. (девет хиляди осемстотин и шест лева и седемдесет и седем стотинки), представляващи общия размер на стойността на доставени стоки по описаните по-горе 4 броя двустранно подписани фактури и приемо-предавателни протоколи, издадени в периода март-май 2017г.

Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество общо сумата в размер на 9 806,77 лв. (девет хиляди осемстотин и шест лева и седемдесет и седем стотинки), главница, представляваща сбор от дължимите суми по направени  доставки на стоки, както следва по фактура №**********/08.03.2017г. за сумата 2910,88 лв., фактура №**********/20.03.2017г. за сумата 812,48 лв., фактура №**********/28.03.2017г. за сумата 2082,60 лв., фактура №**********/09.05.2017 г. за сумата 4000,81 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и всички разноски по делото, включително адвокатското възнаграждение.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се твърди, че нe се оспорва исковата претенция на „БАЛКАНПАК"ООД в размер на 9806.77 лв., представляваща сбор от дължимите суми по направени доставки на стоки, но се оспорва законната лихва върху тази сума, както и че е следвало веднага след фактурирането им да бъдат изплатени.

Твърди се в отговора на исковата молба, че съображенията им в тази насока са, че управителите на двете дружества, както пише в исковата молба са постигнали устна договорка за доставка продукти от хартия-картон, но договорката е и изплащането да бъде разсрочено до шест месеца от изпълнението на поръчката. Видно от приемо-предавателен протокол №В05170090 е от дата 09.05.2017 год. и считат, че на този етап не е настъпил падеж за изплащане на сумите по процесиите фактури.

           Пазарджишкият районен съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира, събраните по делото доказателства,  поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че в периода март - май 2017г., ищцовото дружество е изработило и доставило на ответника съответните количества стоки. За направената от ищцовото дружество доставка били издадени фактури, както и били подписани приемо-предавателни протоколи от същите дати, както следва: Фактура № **********/08.03.2017 г. – салдо 2910,88 лв; Фактура № **********/20.03.2017 г. – салдо 812,48 лв.; Фактура № **********/28.03.2017г.– салдо 2082,60 лв.; Фактура № **********/09.05.2017 г. – салдо 4000,81 лв. Гореизброените фактури са  представени от ищцовото дружество и приети по делото, както и 4 бр. приемо-предавателни протокола.

В хода на производството по делото, ответникът е представил платежно нареждане  от 09.11.2017г. в полза на ищеца за сумата от 11025.74 лв., като се твърди,че след проведени разговори между представляващите дружествата е било уточнено изцяло дължимото, като цялата сума възлизала на 11 025.74 лв. За същата сума  е било изготвено и представено в банката платежно нареждане в полза на ищеца.

Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА -  предявеният осъдителен  иск е  ДОПУСТИМ, тъй като за ищецът „Балканпак“ООД,  ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.Казанлък, бул.“****************“№*, представлявано от управителя С.Д.С.,ЕГН-********** е налице правен интерес от търсената с него  защита при така изложените обстоятелства.

ПО ОТНОШЕНИЕ ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ДОПУСТИМИЯТ ИСК:   Предявеният иск е неоснователен, поради следните съображения:  Видно от събраните и проверени по делото доказателства, е  налице  облигационно правоотношение между страните, основано на договор за търговска продажба, по което продавачът е изпълнявал задължението си да достави и предаде стоките, а в тежест на купувача е възникнало задължението да заплаща тяхната цена (чл. 327, вр. с чл. 326 от ТЗ). Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ, при липса на друга уговорка, плащането по договор за покупко-продажба следва да стане едновременно с предаването на вещта. Приложените по делото фактури са били издадени в момента на доставката /видно от приемо-предавателните протоколи/ и плащането е следвало да бъде извършено в 3 дневен срок от тази дата.

Към 02.08.2017г. размерът на задължението е бил , както следва: сумата в размер на 9 806,77 лв. (девет хиляди осемстотин и шест лева и седемдесет и седем стотинки), главница, представляваща сбор от дължимите суми по направени доставки на стоки, както следва по фактура №********** /08.03.2017г. за сумата 2910,88 лв., фактура №**********/20.03.2017г. за сумата 812,48 лв., фактура №**********/28.03.2017г. за сумата 2082,60 лв., фактура №**********/ 09.05.2017г. за сумата 4000,81 лв.,които се претендират от ищеца, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и всички разноски по делото, включително адвокатското възнаграждение, възлизащи на 1191.07лева /държавна такса – 395.17 лв., адвокатски хонорар- 700.00лв., разноски във връзка с обезпечително производство- 95.90 лв./.

Ответникът е представил платежно нареждане  от 09.11.2017г. в полза на ищеца за сумата от 11025.74 лв. Предвид изложените обстоятелства, съдът счита, че към настоящият момент, претендираните от ищеца суми , за които се води гр.дело №4083/2017г. по описа на РС-Пазарджик, са били изцяло заплатени на „Балканпак“ООД,  ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.Казанлък, бул.“****************“№*, представлявано от управителя С.Д.С.,ЕГН-********** , предвид което предявеният иск следва да бъдат отхвърлен като неоснователен.

 По отношение на направеното искане от ответната страна за вдигане на запора, наложен като обезпечителна мярка, настоящият съдебен състав не следва да се произнася, тъй като решението на първоинстанционния съд не е окончателно, същото подлежи на обжалване и не е влязло в законна сила.

 

           Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

Р     Е     Ш     И  :

 

      ОТХВЪРЛЯ иска на „Балканпак“ООД,  ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.Казанлък, бул.“****************“№*, представлявано от управителя С.Д.С.,ЕГН-**********, срещу ответника „Сон 2010“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – с.Черногорово, обл.Пазарджик, ул.“****“№*, представлявано от управителя С.Р.Х., за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 9806.77 лева- главница, представляваща сбор от дължимите суми по направени  доставки на стоки, както следва: по фактура №**********/08.03.2017г. за сумата 2910,88 лв., фактура №**********/20.03.2017г. за сумата 812,48 лв., фактура №**********/28.03.2017г. за сумата 2082,60 лв., фактура №**********/09.05.2017 г. за сумата 4000,81 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и всички разноски по делото, включително адвокатското възнаграждение, като неоснователен и недоказан

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред  Окръжен съд- Пазарджик.

                  

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: