СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
16.03.20г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 20.02.20г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/
гражданско дело № 12457/17г. и
констатира следното:
Предявен
е иск от Р. С. против П.на РБ с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ за сумата
100 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/. Претендира се и
законната лихва върху посочената сума за периода след 15.07.13г.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
Срещу
ищеца е било водено наказателно производство /за престъпления по чл. 199 от НК/
и същото е приключило с оправдателна присъда /постановена на 19.12.08г. от СГС
по н.о.х.д. № 3545 от 06г./. Присъдата е влязла в сила на 15.07.13г.
Искът
за неимуществени вреди е основателен частично – до размера на сумата 7 000
лева:
Посоченото
обстоятелство /наличието на влязла в сила оправдателна присъда/ удостоверява
пряко /само по себе си/ принципната предпоставка на чл. 2 от ЗОДОВ, позволяваща
да бъде ангажирана отговорността на държавата /в лицето на П.на РБ – органът по
чл. 7 от ЗОДОВ, който е повдигнал и поддържал процесното обвинение срещу
ищеца/.
Принципно
– във всички случаи /винаги/ когато са налице предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ
пострадалото лице има право на обезщетение /във всяка хипотеза на цитираният
законов текст следва да се презумира, че обвиняемият е претърпял неимуществени
вреди/. В тази връзка:
Наказателно
преследване по естеството си /по дефиниция, принципно/ е дейност, която
оказва /презумира се, че оказва/
негативно въздействие върху психиката /евентуално и физиката/ на обвиняемия,
рефлектира негативно и върху отношенията на последния с неговото семейство,
близки, приятели, колеги. С оглед това – председателят на настоящият съдебен
състав намира, че събираните в процеса доказателства досежно търпените от ищеца
неимуществени вреди могат да бъдат преценявани единствено в контекста на това -
какъв размер обезщетение се дължи, а не в контекста на това - дали се дължи
обезщетение. Отделно от това – по делото са и събрани доказателства /гласни/
досежно конкретното измерение на процесните /претърпените от ищеца/
неимуществени вреди /разпитаната свидетелка очерта негативното въздействие,
което е оказал наказателният процес върху физическото и психическо състояние на
ищеца/.
Процесното
обезщетение се определя по размер в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД,
като председателят на състава от една страна - съобразява горните принципни
съображения, а от друга страна отчита и конкретните, събрани доказателства –
свидетелски показания /удостоверяващи вида и естеството на процесните
неимуществени вреди/. Съдът отчита също и продължителността на наказателното
производство във времето, както и наличието на доказателства, че в рамките на
процеса спрямо подсъдимия е била наложена мярка за неотклонение „задържане под
стража“ /такъв тип мярка принципно засяга сериозно, презумира се, че засяга в
негативен аспект психическото и физическо здраве на обвиняемия/. Председателят
на състава съобразява и периода на действие на тази мярка. От друга страна:
По
делото са събрани писмени доказателства, които удостоверяват, че срещу ищеца са
били водени и други /няколко/ наказателни производства /като по част от тях са
били постановени – осъдителни присъди/. Този факт не дерогира /не изключва/
правото на Р. С. да претендира обезщетение по настоящото дело /за
неимуществените вреди, следствие от конкретното – процесното наказателно
производство/. Същото обстоятелство обаче /съгласно установената съдебна
практика/ следва да бъде отчетено при определяне на размера на търсеното
/следващото се на ищеца/ обезщетение.
Основателен
е и акцесорният иск:
В
хипотези като процесната – законна лихва се дължи, считано от влизане в сила на
оправдателната присъда /което в случая е станало на 15.07.13г./. В тази връзка:
Тази
дата е изрично /конкретно/ отбелязана върху постановената оправдателна присъда.
Институтът на „погасителната давност“ регламентира съществени правни отношения
– настъпването на негативни правни последици /погасяване на права/ в
патримониума на съответните спорещи страни по дадено правоотношение. С оглед
това /по съображения за правна сигурност/ всеки съдебен акт може /следва/ да
съдържа само една /удостоверена с поставен върху документа печат и подпис на
съдия/ дата, която изрично и конкретно сочи – влизането му в сила. В този
смисъл /с оглед това/ – възражението на ответника по чл. 110 от ЗЗД се явява –
неоснователно.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
П.на Р. Б. да плати на Р.С.С. ЛНЧ ********** сумата 7 000 лева /обезщетение
за неимуществени вреди/ - на основание чл. 2 от ЗОДОВ; законната лихва върху тази
сума от 15.07.13г. до цялостното й изплащане и 85 лева – съдебни разноски
/съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 7 000 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: