Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2598 Година 21.06.2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХIII граждански състав На тридесети
май две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: ВАСИЛЕНА
СТЕФАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
13595 по описа за 2018 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез юрк.Д. Н. , против С.А.Ч.
ЕГН **********,***, чрез назначения му о. пр. адв. С.Ч., с който се иска от
съда да признае за установено, съществуването на вземането на ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, към ответника, на следните суми, както следва:
1. главница в размер на 335,26 лв., представляваща
стойността на неплатената топлинна енергия за периода ***- ***.
2. обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода ***- *** в размер на 35,79 лв.
3. законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (22.03.2018 г.) до пълното изплащане на засължението, както и
4. направените деловодни разноски в
производството по чл. 410 от ГПК в общ размер от 75,00 лв.
5. деловодните разноски по
настоящото производство, вкл. платените държавни
такси и депозити за в.л., както и определеното от съда юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК
С исковата си молба ищецът твърди, че „ЕВН България Топлофикация" ЕАД, в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл. 126, ал.1 и чл. 129 от Закона за енергетиката (ЗЕ), било единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявало при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на дружеството, www.evn.bg ) влизали в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от п.ите.
По силата на
Раздел II от Общите условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД за продажба
на топлинна енергия за битови нужди (ОУ), „ЕВН България Топлофикация" ЕАД
било длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване.
Твърди, че съгласно чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ,
ответникът С.А.Ч. като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в **, имал качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно
чл. 34, ал. 1 от ОУ, бил длъжен да
заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30 - дневен
срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл.
35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1,
клиентите на топлинна енергия дължат на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД
обезщетение, в размер на законната лихва от деня на забавата.
Твърди, че в изпълнение на
законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие, било доставило до сградата, а т.ът,
извършващ дялово разпределение на топлинна енергия - „Нелбо" ЕАД, разпределил
за имота на ответчика топлинна енергия за отопление и топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, както и услуга за разпределение, на обща
стойност 371,05 лв., включваща главница в размер на 335,26 лв., представляваща
стойността на разпределената топлинна енергия за периода ***- ***., ведно с
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода ***- ***, в размер на 35,79
лв.
Твърди, че начислената на
ответника топлинна енергия, била доставена
и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите
нормативни актове за неговото прилагане и по-специално разпоредбата на чл. 71
от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (НТ), като
доставеното в процесния имот количество топлинна енергия се отчитало от служители на т.ът, извършващ
дяловото разпределение на топлинна енергия, в началото и края на всеки
отоплителен сезон, по показанията на монтираните в имота в. за БГВ и
апартаментен т..
Твърди,
че за събиране на посочените no-rope суми, на 22.03.2018 г., депозирали пред Районен съд - гр. Пловдив,
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по
което било
образувано ч. гр. дело № 4668/2018 г., по описа на V гр. състав. Със
Заявлението, освен цитираните по-горе суми, претендирали ответника да бъде осъден да им заплати и законната лихва върху
главницата, считано от 22.03.2018 г., както и сумата от 75 лв., представляваща
деловодни разноски, а именно платената държавна такса в размер на 25 лв., по
чл. 12 от ТДТКССПГПК, както и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78,
ал. 8 от ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ С.А.Ч., чрез назначения му о. пр. адв. С.Ч., с
отговора на исковата молба заявява, че предявените искове са недопустими и
неоснователни. Твърди, че ищецът не е
доказал размера на претенцията си - претендираната главница. Твърденията на ищеца в исковата молба били само и единствено по отношение
на доставената топлинна енергия в обекта, и по никакъв начин не посочвали колко точно е размерът на това
задължение предвид факта, че крайната сума съдържала и друго: топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, и услуга за разпределение. Следователно, ищецът не бил доказал по основание и размер
претенциите си. Моли съда,
ако счете, че претенцията на ищеца е основателна за доставената топлинна енергия в обекта, да я отхвърли съразмерно с уважената част.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбите на
чл. 235 ГПК, съдът прие за установено
следното:
Предявеният иск е допустим, тъй
като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до
заявителя по заповедното производство ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, гр. Пловдив, че заповедта за
изпълнение до ответника С.А.Ч. е била връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
От представения в заверен препис Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот ***, се установява, че С.А.Ч. заедно със съпругата му
са придобили в режим на СИО недвижим имот: Ателие ***, находящосе
на 10 етаж от блок ***, секция *, с адрес: **, със застроена площ
82,87 кв.м.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от “Топлофикация Пловдив”ЕАД на п.ите в гр.Пловдив. Съгласно чл.3,
ал.1 от ОУ, купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, п. на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Съгласно чл.4 ал.1 от ОУ,
продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна
енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13 ал.1
т.1 от ОУ, купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в
срок. Съгласно чл.18 от ОУ търговското измерване и отчитане на продадената
топлинна енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – т.,
монтиран в а. ст. на границата на собственост. Отчетеното по този начин
количество потребена топлинна енергия за сградата се разпределя между отделните
имоти, присъединени към а. ст., от избран от тях т., чрез системата за дялово
разпределение. Установява се, че посочените общи условия са публикувани в един
местен и един национален ежедневник.
Представено
е Препис – извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна
енергия, след изготвяне на изравнителна сметка за съответната година, за която
задължението съгласно изискването на чл.154 от ЗЕ е в размер на 335,26 лева
главница за периода ***до ***. и 35,79 лева лихва за периода ***до ***
От заключението на в.л.В.Ш. по
допуснатата съдебно-техническа експертиза беше установено, че през процесния
период ***до ***. АС обслужваща жилищен блок в **
е работила като е подавала топлинна енергия само за отопление. Заявява, че
частта на АС за битова гореща вода през процесния период е спряна.Твърди се, че
в имота на ответника за процесния период има 4 бр. отоплителни тела тип р.,
които са присъединени към топлопреносната мрежа в блока и е трябвало да се
начислява потребена енергия, но такава не е начислявана поради липса на
потребление на същите. Твърди се, че по отношение на 2 бр. щ.които са монтирани
в имота, са приложени изискванията на т.6.7 вр. с т.6.5 от Методика за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост, приложение към
чл.61 ал.1 от Наредба №***за топлоснабдяването. Установено е че количеството
топлинна енергия разпределено в имота на ответника за периода ***до ***. е ***като в това число ***
за отдадената от сградната инсталация и ***за отопление от щранг-лири и ***за
битова гореща вода.
Установи
се от заключението на в.л.М.М., че за процесния период ***до ***. стойността на топлинна енергия е в размер на 335,26 лева
преди входиране на заявлението по чл.410 от ГПК - 22.03.2018 г. като няма
разчетена – заплатнена сума на задълженията към датата на исковата молба –
21.08.2018 г. Размерът на лихвата за забава върху главницата за периода ***до 22.03.2018 г. е 35,79 лева.
С оглед така събраните
доказателства, съдът намира, че се установява дължимост на сумите за топлинна
енергия както са предявени с исковата молба и установени от заключението на
вещото лице. Надлежно издадени са фактури за посочения период, по които се
дължи съответно плащане.
Или при така установеното исковете се явяват
основателни и доказани до размера претендиран с исковата молба и установен от
експертизата, а именно 335,26 лева главница и 35,79 лева лихва за забава, към датата
на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
– 22.03.2018 г., и в този размер съдът следва да ги уважи.
Следва да се признае за установено
дължимостта на законна лихва върху сумата 335,26 лева,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 22.03.2018 г., по ч. гр. д. №4668/2018
г. на ПРС, до окончателното издължаване.
По отношение
на разноските:
В хода на заповедното производство заявителят „ЕВН България
Топлофикация" ЕАД е направил разноски
в размер на 75,00
лева от които 25,00 лева за държавна такса и 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение и същите са
залегнали в заповедта за изпълнение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното
производство, включително когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото
производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. Предвид
уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в заповедта
за изпълнение.
А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство
разноски, които за
ищеца са в общ размер на 885,00 лева, от които
75,00 лева за държавна такса, 300,00 лева за възнаграждение на о. пр., 360,00
лева за възнаграждение на две в.л. и 150,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.Ч.
ЕГН **********,***, чрез назначения му о. пр. адв. С.Ч.,***
ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез юрк.Д. Н. , има
вземане спрямо него в размер на: 335,26(триста тридесет и пет лева и 26 ст.) лева главница представляващи стойността на
консумираната от обекта на п.я топлинна енергия за периода ***до ***., 35,79 (тридесет и пет лева и 79 ст.)лева представляваща законна мораторна лихва върху главницата 335,26 лева за периода ***- ***, както и законна
лихва върху главницата от 335,26 лева,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №4668/2018 г. на ПРС - 22.03.2018 г., до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА С.А.Ч. ЕГН **********,***,
чрез назначения му о. пр. адв. С.Ч.,*** ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" №
37, чрез юрк.Д. Н. , сумата от 75,00(седемдесет
и пет) лева разноски направени
в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. №4668/2018 г. по
описа на ПРС.
ОСЪЖДА С.А.Ч. ЕГН **********,***,
чрез назначения му о. пр. адв. С.Ч.,***
ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез юрк.Д. Н. , сумата от 885,00
(осемстотин осемдесет и пет)лева разноски направените
в хода на настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
МАРИЯ
ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.