№ 12570
гр. С., 16.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110163607 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК:
*******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б срещу Н. Т.
Ф., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 732, вх. А, ет. 2, ап. 4, по чл.
79 вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните
вземания за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 732, вх. А, ет. 2, ап. 4:
сумата от 1 216,68 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 28.07.2022 г. до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 320,36 лв. за периода 15.09.2019 г. - 08.07.2022г.;
сумата от 12,51 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода 01.08.2020 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
28.07.2022г. до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 4,37 лв. за периода 03.03.2020 г. - 08.07.2022 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 40956/2022г. на СРС.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството на наемател на процесния
имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период,
поради което дължи суми за топлинна енергия и дялово разпределение
Представя писмени доказателства и прави искане за допускане на експертизи
и привличане на трето лице помагач.
В срока по чл. 131 ГПК Н. Ф. оспорва иска с единственото възражение
за изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на исковете
1
Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и
настоящ ищец по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок
от длъжника, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е
издадена процесната заповед за изпълнение.
По основателността на исковете
По делото е отделено за безспорно, че ответницата е клиент на топлинна
енергия за процесния имот за процесния период, през който между страните
по делото е съществувало облигационно отношение, по силата на което е
доставена топлинна енергия и извършено дялово разпределение в процесния
имот в претендираното количество и стойност, както и че същата е изпаднала
в забава, поради което дължи главници и лихви в претендираните размери и
периоди.
Единственото спорно обстоятелство между страните е дали е изтекла
погасителна давност за процесните задължения, за което е направено
възражение в отговора на исковата молба.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (ТР № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011
г., ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен период. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а според чл. 422, ал. 1 ГПК
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация С.” ЕАД са приети нови общи условия, одобрени с решение
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила през м.08.2016 г. Според чл. 33,
ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия случай) в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение на
тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
В случая заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК е подадено на 28.07.2022 г., на която дата е прекъснат давностният срок.
Задължението за топлинна енергия за м. 05.2019 г. се явява погасено по
давност, тъй като същото е следвало да бъде изпълнено до 15.07.2019 г.
включително. Към 28.07.2022г. е изтекъл тригодишният давностен срок за
него.
Видно от неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна
експертиза (ССЕ), което съдът кредитира като обективно и компетентно
2
изготвено, на 30.11.2019 г. в рамките на 3-годишния давностен срок
ответникът е заплатил сумата от 55,19 лв. за топлинна енергия за м. 05.2019 г.
Според вещото лице по ССЕ за м. 05.2019 г. се дължи и сумата от 8,29 лв. по
изравнителна сметка, а сумата от 55,19 лв. е съотнесена за плащане на сумата
от 2,40 лв. – разлика в цената и сумата от 40,26 лв. – главница за топлинна
енергия за м. 05.2019 г., като така за м. 05.2019 г. остава дължима сумата от
20,82 лв. Поради изричното посочване на ответника, че заплаща задължение
за м. 05.2019 г., се приема, че същият признава това задължение, от който
момент е започнала да тече нова 3-годишна давност съгласно чл. 116, б. „а“
ЗЗД, чието течене е прекъснато с подаването на процесното заявление на
28.07.2022 г., поради което възражението за погасителна давност относно
сумата от 20,82 лв., останала дължима за м. 05.2019 г., е неоснователно.
Имайки предвид плащания в общ размер от 619,66 лв., извършени
преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, корекция на цена за
топлинна енергия за сумата от 36,86 лв., сумата от 157,84 лв. за доплащане
съгласно изравнителни сметки, с които не са погасявани задължения извън
процесния период, както и сумата от 30,43 лв. по изравнителна сметка за м.
08.2021 г., вещото лице по ССЕ е констатирало, че сумата за топлинна
енергия е 1 216,68 лв., сумата за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия – 215,53 лв., а сумите за главница и мораторна лихва за
дялово разпределение са в претендираните от ищеца размери.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия „Топлофикация С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. С., в сила от
12.08.2016 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 2 и 3 от Общите условия за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите общи условия е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по
окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в приложимите Общи условия
от 2016 г. (чл. 33, ал. 2), то не е необходима покана, за да бъде поставен
ответникът в забава (арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД).
В случая 45-дневният срок за плащане на задълженията по общата
фактура от 31.07.2020 г. е изтекъл на 14.09.2020 г. Следователно ответникът е
изпаднал в забава в плащането на задължението си по тази обща фактура на
15.09.2020 г. и 3-годишният давностен срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД не е
изтекъл към датата на подаване на исковата молба на 26.07.2022 г., когато
неговото течене е прекъснато на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
Предвид изложеното, следва цялостно уважаване на предявените искове
с изключение на иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, който следва да бъде частично уважен до размера от 215,53 лв. и
3
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер като недоказан.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
следват разноски съразмерно на уважената част от исковете – за заповедното
производство от 48,30 лв. (държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение), а за исковото производство - 425,41 лв. (държавна такса,
депозит за ССЕ и юрисконсултско възнаграждение), като съдът определи
размер на същото възнаграждение от 25 лв. при липса на фактическа и правна
сложност на делото, неговия материален интерес, процесуалното поведение
на ответника, който прави единствено възражение за погасителна давност,
единственото проведено по делото открито съдебно заседание, вида и обема
на извършената от ищцовите представители дейност по делото. Ответникът
няма право на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете при
липса на искане за тяхното присъждане.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Т. Ф., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 732, вх. А, ет. 2, ап. 4, че дължи на
„Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 79 вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД следните
вземания за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 732, вх. А, ет. 2, ап. 4:
сумата от 1 216,68 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 28.07.2022 г. до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 215,53 лв. за периода 15.09.2019 г. - 08.07.2022г.;
сумата от 12,51 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода 01.08.2020 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
28.07.2022 г. до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 4,37 лв. за периода 03.03.2020 г. - 08.07.2022 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 40956/2022г. на
СРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за сумата от 104,83 лв. и за периода 15.09.2019 г. -
08.07.2022 г., за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
40956/2022г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Т. Ф., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 732, вх. А, ет. 2, ап. 4, да заплати на
„Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Я.” 23Б, следните суми:
4
48,30 лв. – разноски за заповедното производство;
425,41 лв. – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца – „Нелбо” АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5