Решение по дело №326/2019 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 ноември 2019 г. (в сила от 23 декември 2019 г.)
Съдия: Диана Борисова Маринова
Дело: 20191300500326
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 96

                                               

 

Гр. В.

                                                                                                         13.11.2019

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Видинският    окръжен   съд    гражданска   колегия

В  открито съдебно  заседание  на   девети октомври

Две   хиляди   и   деветнадесета    година    в   състав: 

 

                                                Председател:     Д. М.

                                                       Членове:  1.С. С.

  2.Г. Й.

 

                                                           

При    секретаря  В. К.

и   в   присъствието  на  прокурора  Л.  Ц.

като  разгледа  докладваното  от Съдията  М.

в.гр.   дело   № 326  по  описа  за  2019г.

и  за   да  се произнесе,   взе  предвид  следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивните жалби на адв.Ц. И. от АК-В. като пълномощник на М. Л.Д. и на П. НА Р. Б. чрез прокурор в РП-В. И. И. против Решение  №335 от 05.07.2019г., постановено по гр.дело №92/2019г. по описа на Видинския Районен Съд.

В жалбата на М. Л.Д.  са  развити оплаквания относно присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като се поддържа, че така определеното обезщетение е ниско и не е съобразено със събраните по делото доказателства относно обстоятелството как се е отразило проведеното против същия наказателно производство в личната му сфера и неговото здравословно състояние. Поискано е в тази част решението да бъде изменено, като се присъди обезщетение за неимуществени вреди в пълния размер на предявения иск.

Във въззивната жалба на П. НА Р. Б. се съдържат оплаквания в тази част на решението, с която е уважен предявения иск за претендирано обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000.00лв. Поддържа се ,че претенцията на ищеца е неоснователна и недоказана, тъй като от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че ищецът е претърпял вреди във връзка с воденото против него наказателно производство. Поддържа се, че претендираното обезщетение е силно завишено и не е в съответствие с принципа на чл.52 от ЗЗД. Поискано е да се отмени решението в обжалваната му част, като се отхвърли предявения иск.

 

 

 

Страните не са сочили нови доказателства пред въззивната инстанция.

Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивните жалби и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими, като подадени от надлежна страна по делото и в законоустановения срок.

По същество въззивните жалби са неоснователни.

Пред ВРС е предявен иск с правно основание чл.2 от ЗОДОВ от М. Л.Д. против П. НА Р. Б. за сумата от 20 000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на незаконно повдигане и поддържане на обвинение, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2017г. и иск в размер на 1 000.00лв. за претърпени имуществени вреди – платен адвокатски хонорар за защита в досъдебно и съдебно производство.

Ищецът е поддържал, че му е било повдигнато обвинение по чл.343, ал.3 от НК по пр.пр. №35/2016г. на РП-К. и е било образувано ЗМ №38/2016г. РП-К. е внесла обвинителен акт и е образувано НОХД №235/2016г. на РС-К.. С Присъда от 14.12.2016г. е бил признат за невинен по повдигнатото обвинение и след протест по ВНОХД №2/2017г. Окръжен съд-В. е потвърдил оправдателната присъда.

Ищецът поддържа, че през време на водения срещу него наказателен процес претърпял стрес, психически притеснения и уплаха, несигурност в бъдещето си и заплаха за влизане в затвора. Бил обиден, засегната била частта и достойнството му, както и доброто име в обществото и сред приятелите му. Претендирал е исковата сума като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, описани по-горе. Като неимуществени вреди, претърпени в следствие на незаконно повдигнатото му и поддържано обвинени сочи заплатен адвокатски хонорара за защита в досъдебно и съдебно производство в размер на 1 000.00лв.

Ответната страна е подала писмен отговор, в който изцяло е оспорила исковата претенция като неоснователна по размер. В отговора се посочва, че наказателното производство е протекло в разумни срокове. Не му  е била налагана мярка за неотклонение „Задържане под стража“, поради което и претенцията е силно завишена, с оглед трайната съдебна практика.

Видинският районен съд е допуснал посочените от страните доказателства и в обжалваното решение е приел, че са налице условията на чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ, тъй като е осъществен фактическия състав на отговорността на ответника. Против ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление, като в последствие същият е оправдан, спрямо него е била взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“, като съдът е приел, че наказателното производство е протекло в разумни срокове.

И в двете въззивни жалби са развити оплаквания относно тази част от решението, в която съдът се е произнесъл по размера на претендираното обезщетение. Във връзка с претърпените от ищеца вреди по делото са разпитани посоченият от ищеца свидетел Л. К. В. който заявява, че е приятел на ищеца. Заявява, че много тежко е преживял повдигнатото му обвинение. След разпитите, които му били проведени, той се променил, постоянно се страхувал, като след приключване на производството ищецът заминал за чужбина, защото смятал, че хората го мислят за престъпник.

В течение на производството по делото ищецът е направил корекция на допусната техническа грешка като е заявил, че му е било повдигнато обвинение по чл.354а, ал.3 от НК.

С оглед на представените по делото доказателства, първоинстанционният съд законосъобразно е прие,л че ответната страна дължи обезщетение на ищеца, като при определяне на размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди се  е съобразил с критерия на чл.52 от ЗЗД и чл.4 от ЗОДОВ относно границите на отговорността за тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обосновано съдът е приел, че наказателното производство против ищеца е приключило в разумни срокове, наложена е била мярка за неотклонение „Подписка“, която не е ограничила правото му на свободно придвижване, не  е било увредени психическото и физическо здраве на ищеца. С оглед на тези обстоятелства съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000.00лв., които обезщетяват  неимуществените вреди, съобразно събраните за тях доказателства.

По отношение на имуществените вреди съдът е приел, че същите са в размер на 500.00лв., които са били заплатени като адвокатско възнаграждение при защитата на воденото наказателно производство.

По изложените съображения Окръжният съд приема, че в обжалваната част решението ще следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на П. НА Р. Б. относно уважената част на иска.

С оглед изложените по-горе съображения и представените по делото доказателства, правилно и обосновано РС е приел, че ищецът е претърпял вреди вследствие на воденото срещу него наказателно производство, като е взел предвид всички установени по делото обстоятелства във връзка с представените доказателства, които са подробно анализирани в обжалваното решение.

 

По изложените съображения Окръжният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение №335 от 05.07.2019г., постановено по гр.дело №92/2019г. по описа на Видинския Районен Съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен Касационен Съд  в  едномесечен   срок   от    връчването му на страните, при наличие на основанията на чл.280 от ГПК.  

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                               

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                          2.