Р Е Ш
Е Н И Е
№ V-147 20.12.2018
год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд пети въззивен граждански състав
на шести декември
две хиляди и осемнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА МИХОВА
Мл.с.ВАНЯ
ВАНЕВА
секретар Жанета
Граматикова,
като разгледа
докладваното от съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1760 по
описа за 2018 година , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение
от 30.07.2018 год. по гр.д. № 355/2018 год. по описа на Несебърския районен съд
е отменено на основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ уволнението на Д.З.Д., ЕГН **********, с адрес ***, извършено с
предизвестие № 1 от 17.09.2017г. и заповед № 22017 от 17.10.2017г., издадена от
„Гаван 2007” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Несебър, кв. „Аурелия” № 27, за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, считано от 18.10.2017г. на основание чл. 328,
ал.1, т. 2 КТ , възстановен е на основание чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ Д.З.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, на заеманата преди уволнението длъжност „***” в „Гаван 2007” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Несебър, кв. „Аурелия” № 27, осъдено е „Гаван 2007” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, кв. „Аурелия” № 27, да
заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ, на Д.З.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 3030 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение за периода 17.10.2017г. – 17.04.2018г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
06.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата, допуснато е на основание чл. 242, ал. 2 ГПК предварително
изпълнение на решението, в частта относно присъждане на сумата от 3030 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа, като е посочена е банкова
сметка, *** 3030 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа: Банка „ОББ” - IBAN: ***, BIC: ***. Отхвърлен е предявения от Д.З.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Гаван 2007” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, кв. „Аурелия” № 27, иск с правно основание чл. 128 КТ за присъждане на сумата от 17 380 лв., представляваща
неплатено трудовото възнаграждение за периода октомври 2014г. – октомври
2017г., както и предявения иск с правно
основание чл. 245, ал. 2 КТ за присъждане на сумата от 8000 лв.,
представляваща лихва за забава върху неплатените трудови възнаграждения за
периода 10.11.2014г. – 10.11.2017г. Осъден
е Д.З.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Гаван 2007” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, кв. „Аурелия” № 27, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата от 616,41
лв., представляваща направените по делото разноски – възнаграждение за един
адвокат, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Осъдено е „Гаван 2007” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Несебър, кв. „Аурелия” № 27, да заплати по сметка на Районен съд гр. Несебър на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 221,20 лв. държавна такса върху уважените искове.
Постъпила е
въззивна жалба от „Гаван 2007” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Несебър, кв. „Аурелия” № 27, чрез процесуален представител адв.
Миглена Христова, срещу решението в частите, с които са уважени исковете по
чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ. Във въззивната жалба се твърди, че решението в
обжалваните части е неправилно, тъй като е постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства. Оспорен е извода на съда за безспорно
установяване на заболяване на ищеца, предполагащо приложение на закрилата по
чл.333 от КТ. Твърди се, че представеното от ищеца решение на ТЕЛК е било
оспорено от ответника, че работодателят не е бил информиран за заболяване на
ищеца, а също – в представеното от ищеца медицинско свидетелство към момента на
постъпването му на работа е посочено, че е „клинично здрав“, без отразяване на
заболявания. Твърди се, че в случая е налице отказ на ищеца да предостави на
работодателя необходимата медицинска документация към момента на връчване на
предизвестието, което е негово недобросъвестно поведение. Сочи се, че
задължението на работодателя по чл.1, ал.2 от Наредба № 5/1987 год. може да
бъде изпълнено само при съдействие от страна на работника, каквото съдействие в
случая не е предоставено, поради което за работодателя е отпаднало задължението
за снабдяване с предварително разрешение за уволнението от инспекцията по труда
и с мнение на ТЕЛК. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните
части и за постановяване на решение по същество на спора, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени, като в полза на въззивника бъдат присъдени
разноските по делото.
Във
въззивната жалба се твърди, че след приключване на съдебното дирене пред
районния съд въззивникът е узнал, че за процесния период и към момента ищецът
упражнява трудова дейност в И.. В тази връзка са направени искания по
доказателствата :
- за
издаване на съдебно удостоверение за снабдяване от МВР с удостоверение дали,
кога и за какъв период ищецът е напускал страната ,
- за
изискване служебно от съда на справка от компетентния орган в И. за това дали
ищецът има регистриран действащ трудов договор или договор за управление на
търговско дружество.
Пред
настоящия съд е заявено евентуално
възражение за прихващане на присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ
със сумите изплатени на ищеца от работодателя като обезщетения по чл.222 от КТ
и чл.224 от КТ в размери съответно от 426,19 лв. и 416,42 лв.
В дадения
срок е постъпил отговор по
въззивната жалба от Д.З.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуален представител адв.Христо
Каленски, в който са изложени съображения за законосъобразност на изводите на
съда в обжалваната от насрещната страна част и за правилност на решението в
тази част. Направено е искане за оставяне на жалбата без уважение, за
потвърждаване на решението в обжалваните от насрещната страна части, както и за
присъждане на разноските пред въззивния съд. Изложени са възражения по
отношение на искането на насрещната страна за снабдяване със съдебно
удостоверение от МВР. По второто доказателствено искане не е възразено. Във
връзка със заявеното възражение за прихващане е посочено , че също се прави възражение за прихващане с
дължимото обезщетение в размер на 3030 лв. по уважения иск с правно основание
чл.344, ал.1,т.3 от КТ.
Постъпила е
въззивна жалба от Д.З.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез процесуален представител адв.Христо Каленски, срещу решението в частите, с
които са отхвърлени исковете по чл.128, ал.2 и по чл.245, ал.2 от КТ, както и в
частта, с която в полза на ищеца не са присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Изложени са съображения, че решението в обжалваната част е
неправилно. Твърди се противоречие с разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ. Твърди
се, че районният съд неправилно е приел извършените плащания от работодателя по
„Еконт“ООД за плащания за
трудово възнаграждение, тъй като преводите са направени от физическо лице, а не
от дружеството – работодател , а изплатените суми не съответстват на дължимите
суми за трудово възнаграждение. Твърди се също, че по претенцията за мораторна
лихва съдът не е отчел падежите на задълженията за заплащане на трудови
възнаграждения за съответните месеци, както и обстоятелството, че преводите са
направени с друга цел - ищецът да закупува за физическото лице К. продукти,
които да му доставя. Сочи се, че сумата уговорена като дължима за адвокатско
възнаграждение по представения договор пред първата инстанция вече е заплатена,
във връзка с което е посочено, че се представя платежно нареждане, което не е представено.
Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за уважаване на
предявените искове, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Направено е искане за допускане до разпит на един свидетел при довеждане за
установяване на основанието за превеждане на паричните суми от А. К. на ищеца.
В дадения
срок е постъпил отговор по
въззивната жалба от „Гаван 2007” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, кв. „Аурелия” № 27, чрез
процесуален представител адв.Миглена Христова, в който са изложени съображения
за правилност и законосъобразност на решението в обжалваните от насрещната
страна части. Твърди се, че изводите на районния съд за изплатено трудово
възнаграждение на ищеца за процесния период са обосновани, а ищецът не е
изложил пред районния съд възражения за наличие на друго правоотношение, което
да е основание за превеждане на сумите по „Еконт“. Направено е искане за
оставяне на въззивната жалба на насрещната страна без уважение, за потвърждаване
на решението в обжалваните от насрещната страна части, като и за присъждане на
разноските по делото. Възразено е срещу искането на насрещната страна за разпит
на свидетел, поради преклузията по чл.266 от ГПК.
Жалбите са
подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирани лица и са допустими.
С
обжалваното решение Несебърският районен съд се е произнесъл по обективно
съединени искове с правни основания чл.344, ал.1 , т.1, 2 и 3 от КТ, чл.128, ал.2 от КТ и
чл.245, ал.2 от КТ.
Въззивният
съд се е произнесъл по исканията за събиране на доказателства с нарочно
определение, с което на осн. чл.266 от ГПК те са оставени без уважение.
Въззивният
съд не е приел за разглеждане направеното възражение за прихващане поради
липсата на предпоставките посочени в точка 4 от ТР №1/09.12.2013 год. по
т.д.№1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, съгласно която възражението за прихващане може за първи път
да се заяви пред въззивния съд ако се изразява в материалноправно изявление за
компенсиране на две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания, при което те се
погасяват до размера на по-малкото от деня, в който са били налице условия за
компенсируемостта им. Ако насрещното вземане е спорно, възражението за
прихващане не може да бъде заявено за първи път пред въззивния съд. Обезщетението
по чл.222, ал.1 от КТ е предмет на предявения от ищеца евентуален иск, който
следва да бъде разгледан от въззивния съд в случай на отмяна на решението в
частта на уважените главни искове по чл.344 от КТ, поради което не може да бъде
прието, че вземането е ликвидно и изискуемо.
Районният
съд е сезиран с искова молба подадена от Д.З. Д. ЕГН **********, с адрес *** срещу „Гаван 2007” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Несебър, кв. „Аурелия” № 27 за отмяна на уволнението извършено с предизвестие № 1 от 17.09.2017г. и
заповед № 22017 от 17.10.2017г., издадена от „Гаван 2007” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Несебър, кв. „Аурелия” № 27, за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, считано от 18.10.2017г. на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Д.З.Д., ЕГН **********, с
адрес ***, на
заеманата преди уволнението длъжност „***” в „Гаван 2007” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Несебър, кв. „Аурелия” № 27, за осъждане на „Гаван 2007” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, кв. „Аурелия” № 27, да
заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ, на Д.З.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 3030 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение за периода 17.10.2017г. – 17.04.2018г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
06.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
При условията
на евентуалност е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 505 лв., ведно със законната
лихва считано от 18.10.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.
Предявени
са и искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 17 380 лв. - неплатено
трудовото възнаграждение за периода октомври 2014г. – октомври 2017г. и сумата
от 8000 лв., представляваща лихва за забава върху неплатените трудови
възнаграждения за периода 10.11.2014г. – 10.11.2017г.
Ищецът
твърди, че уволненито му е незаконно, тъй като не е налице основанието за
уволнение, а също – работодателят не е извършил подбор. Твърди също, че страда
от заболяване, което го поставя под особена
закрила по смисъла на чл. 344, ал. 3 КТ вр. чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, а уволнението е извършено без предварително разрешение от Инспекция по труда. Ищецът представя експертно решение № 2590 от 10.12.2014г., съгласно което е с 74 % трайно намалена работоспособност. В условията на
евентуалност поддържа иска ответникът да бъде
осъден да му заплати обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 505 лв. Твърди, че за периода месец октомври 2014г.- месец октомври 2017г. работодателят не му е изплатил трудово възнаграждение,
оспорва твърденията на работодателя, че това е направено с платежни нареждания
чрез куриера „Еконт“. Твърди, че паричните преводи по
„Еконт“ са наредени от физическото лице К., а не от дружеството –
работодател, поради което не са плащане
за трудово възнаграждение, поддържа исковете, ангажира доказателства, прави
искане за присъждане на направените разноски.
Ответникът е
оспорил предявените искове. Твърди, че е налице посоченото основание за
уволнението на ищеца както и, че не е бил задължен да извършва подбор. Оспорва
твърденията на ищеца за наличието на заболяване, което му дава право на особена
закрила по КТ, евентуално твърди, че работникът е бил недобросъвестен и не е
съобщил на работодателя за заболяването си. Твърди, че за процесния период
е изплатил полагащите се на ищеца трудови възнаграждения, като към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение са изплатени и полагащите се
обезщетения по чл.222 и по чл.224 от КТ. Ответникът моли за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане на разноските по делото, ангажира
доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид
изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Установено
е по делото, че между ищеца в качеството му на работник и ответника в
качеството му на работодател е възникнало трудово правоотношение съгласно
трудов договор № 18 от 07.05.2013г. ,
считано от 08.05.2013г. за длъжността „***”, с договорено основно месечното
трудово възнаграждение от 321 лв. Съгласно допълнително споразумение № 2 от
28.06.2018 год. ищецът е назначен на длъжността ****” при осемчасов работен ден и основно месечно
възнаграждение в размер на 505 лв.
В
представената от ищеца при постъпване на работа при ответника карта за
медицински преглед е отразено, че е клинично здрав.
Видно от
представеното експертно решение № *от 12.01.2012г. от ТЕЛК на ищеца е определена
трайно намалена работоспособност в размер на 66 % със срок до 01.01.2015г. Отразени
са следните заболявания на ищеца: *******************.
С експертно
решение № 2590 от 10.12.2014г. на ТЕЛК на ищеца е определена трайно намалена
работоспособност в размер на 74 % със срок до 01.12.2017г.
Процентът на
намалена работоспособност е потвърден с експертно решение на ТЕЛК № **от 08.11.2017г. със срок на действие до
01.11.2020 г.
На ищеца е
връчено предизвестие № 1 от 17.09.2017 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ, в което той е направил
отбелязване „поради това, че не съм запознат с тези членове, моля да ми се даде
2 дни отсрочка, за да се консултирам“ след което е положил подписа си.
Съгласно отразеното в заповед № 22017 от
17.10.2017г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ трудовото правоотношение
между страните е прекратено, считано от 18.10.2017г. – с изтичане на срока за
предизвестие. В заповедта е посочено , че на ищеца следва да се изплатят
обезщетение по чл. 222 КТ в размер на 426,19 лв. и обезщетение по чл. 224 КТ в
размер на 416,42 лв. За изплащането на сумите по делото са представени разходни
касови ордери.
Работодателят
установява твърдяното основание за прекратяване на трудовото правоотношение
„съкращаване на щата“ с представеното решение от 10.09.2017 г. на общото
събрание на съдружниците в ответното дружество, в което е отразено взето
решение за закриване на длъжността „***”. Към този момент щатните длъжности към
работодателя са „***”, „**” и „**”. Със заповед № ЩС1703 от 15.09.2017г. на управителя на
ответното дружество е утвърдено ново длъжностно щатно разписание на „Гаван
2007” ООД , като е закрита длъжността заемана от ищеца „***“. От изготвеното ново щатно
разписание
на работодателя е видно, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника в дружеството на работодателя са предвидени една
щатна бройка за длъжността“ **“ и една щатна бройка за
длъжността „**“. Възраженията на ищеца, че
задълженията на заеманата от него до момента на прекратяване на трудовото
правоотношение длъжност са разпределени между двете останали щатни длъжности
само потвърждава извършеното от работодателя реално съкращаване на щата,
доколкото нова длъжност с идентични трудови функции не е предвидена, а
длъжността заемана от ищеца, която се съкращава е била единствена. Ето защо
съдът приема, че твърдяното от работодателя основание за уволнение в случая е
установено. Именно поради липсата на
идентични трудови функции на длъжностите по двете щатни разписания на
работодателя той не е в хипотеза на задължителен подбор по смисъла на чл.329 от КТ, поради което възраженията на ищеца в този смисъл не могат да бъдат
споделени.
Съдът
намира за основателно възражението на ищеца за неспазване от страна на работодателя
на изискванията за предварителната закрила по чл.333 от КТ. Не могат да бъдат
споделени възраженията на работодателя за неустановени заболявания на ищеца. От
представените решения на ТЕЛК, които са официални документи и чиято
доказателствена сила не е оборена се установява, че към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение ищецът е имал
множество заболявания , а именно: ****************. Част от посочените
заболявания са предвидени в чл.1, ал.1 на от
Наредба № 5
и попадат в приложното поле на чл.333 от КТ, съгласно който в случаите по чл.
328, ал.1, т.
2 от КТ, работодателят може да
уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен
случай работник или
служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на
здравеопазването, като преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска
комисия.
От
свидетелските показания на свидетелката В.-обслужваща счетоводно ответното
дружество се установява, че тя лично е изготвила по искане на управителя на
дружеството предизвестието за прекратяване на трудовия договор с ищеца, което
му е било връчено. По твърдение на свидетелката тя е изготвила ведно с предизвестието и декларация за
заболявания, която е следвало да бъде попълнена от ищеца. Свидетелката сочи, че
е предала на управителя на ответното дружество изготвените документи, но не е
присъствала при връчването им на ищеца. По делото не е представена попълнена от
ищеца декларация или други доказателства за изискана от работодателя информация
относно неговото здравословно състояние непосредствено преди уволнението. При
това положение не може да бъде прието за установено твърдението на работодателя,
че непосредствено преди уволнението на ищеца е поискал от него доказателства за
здравословното му състояние. Както е посочил и районния съд съдебната
практика действително е последователна и непротиворечиева в схващането си, че
преди връчването на заповедта за уволнение работодателят има задължение да
събере информация дали работникът страда от заболяванията посочени в Наредба №
5/1987 год за болестите, при които работниците имат особена закрила и съответно
да изиска предварително разрешение от инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК. Настоящият
съд не споделя възраженията на работодателя относно установена по делото
недобросъвестност на работника. При преценка на доказателства по делото става
ясно, че работодателят не е установил по надлежния ред твърдяната от него
недобросъвестност на работника изразяваща се в съзнателно укриване на
съществуващо заболяване по наредбата, към момента в който тази информация е
поискана - по надлежния ред не е установено по делото, че представената нарочна
бланка - декларация, която не е подписана от ищеца му е била връчена и той е
отказал да я получи и да даде информация на работодателя по нея.
Ето защо следва да се приеме, че работодателят не представи
доказателства, че във връзка със заболяванията на ищеца е изпълнил изискванията
по чл.333, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ, вр. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ , поради което и на осн. чл.344,
ал.3 от КТ уволнението на ищеца следва да бъде отменено дори без разглеждане на
трудовия спор по същество.
Предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и следва да бъде
уважен, а последица от уважаването му е уважаването и на акцесорната претенция
по чл.344, ал.1, т.2 от КТ – ищецът следва да бъде възстановен на длъжността
заемана преди уволнението.
По делото са представени доказателства, че за процесния шестмесечен
период след уволнението на ищеца, същият е бил без работа. В този смисъл е
представеното удостоверение от ТД на НАП- София, което установява липсата на регистрирано трудово
правоотношение за процесния период. Работодателят не е ангажирал своевременно доказателства
в противния смисъл, поради което предявеният акцесорен иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. чл. 225 КТ е доказан по основание. Съобразно чл.225 от КТ размерът на
обезщетението следва да се определи на базата на последното получено от
работника брутно трудово възнаграждение, което
е в размер на 505 лв., поради което за процесния шестмесечен период искът
е основателен за размера от 3030 лв.. Горното сочи, че предявеният иск по
чл.344, ал.1,т.3 от КТ следва да бъде уважен за претендирания период и за
претендирания размер от общо 3030 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на иска до окончателното и изплащане.
Предвид
уважаването на главните искове не се дължи произнасяне по евентуалния иск за
заплащане на обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, макар от заключението на вещото
лице по счетоводната експертиза и от представения РКО да се установи, че преди
предявяване на иска на ищеца е заплатена дължимата на това основание сума от 426,19
лв., представляваща брутното трудово възнаграждение за 1 месец, след
направените удръжки.
Във връзка
с претенциите на ищеца за неизплатено трудово възнаграждение за периода м.10.2014 год. – м.10.2017 год.
следва да бъдат взети предвид доказателствата представени и ангажирани от
работодателя. Съгласно заключението на вещо лице Станева по приетата от
районния съд съдебно – счетоводна експертиза се установява, че работодателят е
начислил и изплатил дължимото трудово възнаграждение на ищеца за процесния
период. От изготвената от вещото лице таблица за дължимото и заплатено от
работодателя трудово възнаграждение за процесния период се установява, че
работодателят в счетоводството си коректно е начислил дължимите помесечни
трудови възнаграждения на ищеца, и след като
е отчел ползвания от него отпуск по болест и неплатен отпуск е определил
брутния размер трудово възнаграждение, който е следва да получи ищеца за всеки
месец. След приспадане на удръжките, които работодателят е длъжен да направи,
вещото лице е посочило чистата сума за получаване, която е определена от
работодателя в съответствие с договореното по трудовия договор. Вещото лице е
констатирало, че за двадесет и един месеца от процесния период дължимите суми
за трудово възнаграждение са получени от ищеца в брой срещу подпис – в този
смисъл са и представените по делото извлечения от ведомост за заплати. Видно от
табличното отразяване в заключението на вещото лице, поради ползван отпуск по
болест и неплатен отпуск, на ищеца не се следва и не е заплащано трудово
възнаграждение за седем месеца. Вещото лице е посочило , че за останалите осем
месеца ищецът е получил дължимите възнаграждения чрез парични преводи по куриер
„Еконт“. Към трудовото досие на ищеца са приложени данни за извършените преводи
по „Еконт“. Възраженията, които е
направил в срок ищеца срещу твърдението на ответника, че за част от процесния
период трудовите възнаграждения са заплащани по „Еконт“ са били, че този начин
на плащане на трудово възнаграждение е извън посочените по чл.270, ал.3 от КТ,
поради което не е валиден, а също – преводите са наредени от физическото лице А.
К., поради което не представляват плащане от дружество – работодател, респ. –
не са плащане за работна заплата. Съдът намира за преклудирано възражението
направено за първи път във въззивната жалбата на ищеца относно наличието на
друго основание за извършените преводи в полза на ищеца по „Еконт“. Като
преклудирано това възражение не следва да бъде разглеждано от въззивния съд.
Съдът не
споделя наведените в срок възражения от ищеца относно това, че плащанията по „Еконт“ не следва да бъдат
зачетени като такива за дължимо трудово възнаграждение. В своята последователна
и непротиворечива практика ВКС приема, че изброяването в чл.
270, ал. 3 КТ на
доказателствата, с които се доказва плащането на трудово възнаграждение е
примерно. То не изключва възможността плащането да бъде доказано с всички
допустими по ГПК доказателствени средства. В този смисъл са Решение № 131 от
12.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 131/2018 г., IV г. о., ГК,
докладчик председателят Борислав Белазелков , Решение № 258 от 3.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1007/2017 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева и др.
Ищецът не е
оспорил своевременно получаването чрез куриера „Еконт“ на суми, които съгласно
заключението на вещото лице са равни на сбора от дължимите чисти за получаване
суми за трудово възнаграждение за месеците януари, май, юни
и декември 2015г., януари, февруари, април и декември 2016г. и април 2017 г. –
т.е. установено е , че ищецът реално е получил тези суми. Ето защо и тъй като
ищецът не е твърдял пред първоинстанционния съд и не е представил доказателства
за друго основание за извършените плащания съдът намира, че паричните преводи
по „Еконт“ следва да бъдат зачетени като плащания на трудово възнаграждение за
горепосочените месеци. Тъй като своевременно не е установено наличието на други
правоотношения между ищеца и физическото лице – управител на ответното дружество,
което е наредило паричните преводи, съдът намира за неоснователно и
възражението, че обстоятелство, че преводите са наредени от физическото
лице-управител на дружеството на работодателя е изключващо зачитането на
извършените плащания като такива за работна заплата.
При
съвкупна преценка на установените обстоятелства става ясно, че за процесния
период ищецът е получил дължимото му се трудово възнаграждение след удръжки, от
общо 9398,66 лв., в какъвто смисъл е заключението на вещото лице.
Предвид
горното претенцията на ищеца по чл.128, ал.2 от ГПК е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена. Неоснователна е и акцесорната претенция за заплащане на
мораторна лихва с правно основание чл.245, ал.2 от КТ, вр.чл.86 от ЗЗД. Ищецът
не е ангажирал доказателства на базата
на които съдът да приеме конкретен размер на евентуално дължими суми за забавени
плащания по преводите получени от „Еконт“, поради което тази претенция на ищеца
е недоказана.
Предвид
изхода на делото в полза на страните следва да бъдат присъдени разноски: на
ищеца – съобразно уважените искове, а на ответника – съобразно отхвърлените
искове.
Извън
изложеното по-горе, както и във връзка с точния размер на разноските дължими от
страните пред първоинстанционния съд Несебърският районен съд е изложил много
подробни мотиви с цитирана съдебна практика, към които на осн. чл.272 от ГПК
настоящият съд препраща.
Съдът е длъжен
да присъди само реално направените разноски, поради което правилно районният
съд не е взел предвид незаплатените към момента на произнасянето си разноски на
ищеца за договореното адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото по-късното
внасяне на тези разноски не е основание за присъждането им от настоящия съд.
Предвид
неоснователността и на двете въззивни жалби разноските пред настоящия съд
следва да бъдат поети от всяка от страните, така, както са направени.
Мотивиран от горното,
Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.07.2018 год. по
гр.д. № 355/2018 год. по описа на Несебърския районен съд.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна жалба в
едномесечен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
:1. 2.