Мотиви към присъда по НОХД №115 по
описа за 2020г. на ШРС
На 14.01.2020г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен
в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД №5/2020г., по който в същия ден е
образувано производство пред първа инстанция срещу Б.И.Я. с ЕГН ********** за
извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.325 ал. 2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че в периода от 11.11.2018г. до
25.11.2018г. включително, край гр. Шумен, на автомагистрала /Варна - София/ и в
гр. Шумен, на ул. „Съединение“ в
условията на продължавано престъпление извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото: отправил обидни и заплашителни реплики с арогантен
тон и на висок глас към полицейски инспектор М.М. от сектор „ПП“ при ОД на МВР
- Шумен, докато последният изпълнявал служебните си задължения - „що снимаш бе
кош?“, „ами мълчи тогаз, какво снимаш, бе?“, „искаш ли да ти счупя таблета и да
стане война?“, „полицаите, за туй ви бият ****те мангали, щото сте боклуци“;
отправял закани и обиди към полицейските служители от състава на РУ - Шумен и
ОД на МВР - Шумен, натоварени с охрана на обществения ред по време на масово
мероприятие /протест/ като на висок глас и чрез мегафон адресирал към тях
следните реплики - „Ще ви избия, бе, ей!“, „Вижте се , бе, ей, **** убити!“,
„Ще ви изтрепя , ей, ******** ****!“, „Ще ви смажа , ей, ******** , да
знаете!",“Аз в затвора ще вляза, но на вас ще ви счупя главите.“, „Ще ви
запаткам, ще ви счупя главите“, „Ще станат големи проблеми, да знаете!“,
„Толерантността направо ще ви я навра в гъза“, „Не ме интересува полиция -
молиция, направо мачкам всички наред, чупя им устата!“, като деянието се
отличава с изключителна дързост, т.к. всички реплики са отправени по време на
масови мероприятия, съпроводени със събиране на множество хора и са станали
достояние на множество граждани и е съпроводено със съпротива срещу орган на
властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред - изблъскал в
гърдите Б.Т. /служител на сектор „КП“ при РУ - Шумен/ и му отправил заканата
„Ей, ще ти набия един на тебе и ще те прескоча“, поради което и на основание чл. 325 ал. 2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
С разпореждане от
17.01.2020г. е насрочено разпоредително заседание по делото.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа
възведеното обвинение излагайки подробно доводите си за това, обсъждайки
събраните по делото доказателства. Намира, че с действията си и отправените към
органите на реда реплики,
подсъдимият е надхвърлил гарантираното му от Конвенцията за защита
на правата на човека и основните свободи право на свободно изразяване на
мнение, поради което действията на подсъдимия имат характера на престъпление –
хулиганство. Счита, че действията на подсъдимия накърняват репутацията и
правата на лица натоварени с охрана на обществения ред и по този начин непосредствено застрашават обществената
сигурност, създават условия и опасност
от възникване на безредици, поради което следва да бъдат санкционирани според разпоредбата на чл.10 ал.2 от
Конвенцията. Предлага на съда да
наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.55 от НК, а именно – „пробация“
с пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от 1 година и 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 1 година и 6 месеца.
Прави искане на основание чл.68 ал.1 от НК да бъде приведено в
изпълнение наложеното на подс. Б.И.Я. наказание 6 месеца “лишаване от свобода“ по НОХД
№248/1998г. по описа на Районен съд гр.Шумен, изпълнението на което е било
отложено за срок от 3 години, тъй като в изпитателния срок подсъдимият
е извършил ново престъпление, за което по НОХД №1312/2007г. по описа на
ШРС му е било наложено наказание 6 месеца „лишаване от свобода“.
Подсъдимият не се признава за
виновен по повдигнатото обвинение. В
хода на съдебното следствие се възползва от правото си да не дава обяснения. В
защитната си реч и последната дума моли да бъде оправдан. Защитникът на
подсъдимия пледира за оправдателна присъда, тъй като счита, че обвинението не е доказано. Излага подробни доводи, че подсъдимият не е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението, за което е обвинен,
обсъждайки събраните по делото
доказателства. Намира, че с действията си протестиращите са упражнили правото
си на свободно изразяване на мнение, съобразно чл.10 ал.1 от Конвенция
за защита на правата на човека и основните свободи. Счита, че до ескалация на напрежението се е
стигнало в резултат на неправомерни действия
и превишаване на правомощията от страна на органите на МВР, както и
упражнената от тяхна страна репресия спрямо протестиращите. Намира, че
действията на подсъдимият не показват открито и явно неуважение към обществото.
Неговата цел не е била да скандализира обществото като демонстрира явно
незачитане на моралните устои и
установения ред, а с действията си
единствено изразил своето недоволство от полицейските служители. Намира също
така, че думите и действията на подсъдимия
могат да се приемат за непристойни, но счита, че това не е достатъчно за осъществяване на състава
на чл.325 от НК, поради което моли подсъдимият да бъде оправдан.
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа
страна следното:
На 11.11.2018г. и 25.11.2018г. на територията на гр.
Шумен и областта били проведени протести на граждани против високите цени на
горивата. За осигуряване на обществения ред и безопасността на движението за
всеки от организираните от гражданите протести били предприети мерки за охрана
на обществения ред и безопасността на движението, в които участвали служители
от РУ - Шумен и ОД на МВР — Шумен, съгласно изготвен и утвърден от директора на
ОДМВР - Шумен план – разстановка. В деня на мероприятието бил провеждан инструктаж на полицейските служители, които
били ангажирани с охрана на протеста, след което започвали да изпълняват възложените им
задачи.
За планирания автомобилен протест организиран в гр. Шумен на 11.11.2018г.
съгласно изготвения план, св.М.М., св. И.Д.
- служители на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Шумен и св. Б.Б. *** били включени в
съвместен екип, на който първоначално била възложена задача да охранява
обществения ред, безопасността на движението и обезпечаване на сигурността в района на кръстовището, образувано при
пресичането на бул. „С. ***. Съгласно
изготвения план - разстановка една от целите и задачите /т.IV подточка 3 от плана/ били недопускане неправилно
паркиране на МПС в района на мероприятието, във връзка с което при
проведеният инструктаж екипът бил инструктиран да документира извършени
нарушения на ЗДвП посредством заснемане на нарушителите със служебен таблет, с
цел вземане на отношение впоследствие по административен ред. След провеждане
на инструктажа свидетелите М., Д. и Б., започнали да изпълняват възложените им
задачи. В обедните часове била получена информация, че протестиращите имали
намерение за блокират движението по АМ „Хемус“, пътен възел „Белокопитово“,
поради което екипът се придвижил със служебен автомобил до етапната връзка на
автомагистрала „Хемус“ с главен път I - 2, край гр. Шумен, с оглед изпълнение
на възложените задачи по опазване на обществения ред и установяване на
нарушения по ЗДвП. На участъка от магистралата се събирали граждани с автомобилите
си, за да участват в протеста. Когато тримата полицейски служители се
приближили със служебния автомобил до участъка, където се намирали гражданите,
те забелязали, че на пътното платно имало спрени автомобили по начин, че
преграждат пътя и блокират движението по магистралата. Полицейските служители
предприели действия за изпълнение на поставените им служебните си задачи като св. М. започнал да
снима със служебния таблет спрените в нарушение на ЗДвП върху платното за
движение МПС. Действията му били забелязани от протестиращите, които започнали
да изразяват недоволството си от действията му и да му задават въпроси. Докато
гражданите се интересували защо св.М. прави снимки и дали това се прави с
цел санкциониране на водачите, които са спрени на магистралата,
подсъдимият Б.Я., който също бил сред събраните на мястото граждани, се насочил
към св. М. съзнавайки, че последният е служител на МВР, тъй като бил с униформа. Приближил към полицейския
служител ръкомахайки и на висок тон му отправил заканителни и обидни реплики
със следното съдържание „Тез актове нали знайш , че са от твоя гръб, бе мой!“,
„Деца нямаш ли, ти бе кош, а, питам те
деца нямаш ли, че снимаш бе?, „Ами мълчи тогаз, какво снимаш, бе?“, „Искаш ли
да ти счупя таблета и да стане война?, „Полицаите, за туй ви бият ****те
мангали, щото сте боклуци“, „Ей, няма да снимаш хората!“. Тези реплики
подсъдимият изрекъл със силен глас и арогантен тон, пред много граждани, които били на мястото и
възприели поведението му насочено пряко срещу полицейският служител М..
Останалите двама полицейски служители също се приближили до гражданите и
започнали да разговарят с тях. Това поведение на подсъдимият спрямо
полицейският служител било заснето от друго лице, което също се намирало на
мястото. Св. М. приел действията и репликите на подсъдимият като опит да го
сплаши и да го принуди да преустанови изпълнението на служебните си задължения.
Макар че бил обиден и възмутен от поведението на подсъдимия, св. М. запазил
спокойствие. Започнал да отговаря на въпросите на протестиращите граждани,
които били около него, без да повишава тон и без да влиза в конфликти с тях.
Обяснявал им, че изготвянето на снимки на спрени в нарушение на правилата за
движение превозни средства, е част от служебните му задължения. Намиращите се
наоколо граждани постепенно се успокоили. Никой друг от присъстващите,
включително и от тези, които изразявали недоволство от изготвянето на снимки на
спрените върху платното за движение автомобили, не отправил нито заканителни,
нито обидни реплики към служителите на полицията. След приключването на
протеста гражданите, участвали в него, вкл. и подсъдимият преустановили
блокадата на пътя и напуснали магистралата. Впоследствие клипът, в който бил
заснет подсъдимия да отправя обидни и заканителни реплики към св.М. бил
разпространен в социалните мрежи и станал достояние на широк кръг лица,
включително и полицейски служители. В хода на разследването на Никола Пенчовски
- полицейския служител от РУ – Шумен, било възложено да направи запис върху
оптичен носител на разпространения в социалните мрежи видеоклип, който бил
приобщен като веществено доказателство с протокол за доброволно предаване.
На 24.11.2018 г. в социалните мрежи било оповестено
организирането на спонтанен протест на граждани срещу високите цени на
горивата, който не бил разрешен по реда
на ЗСММ. Във връзка с постъпилата в полицията информация за планираното
мероприятие също бил изготвен и утвърден план - разстановка за провеждане на
специализирана полицейска операция за осигуряване на обществения ред и
безопасността на движението при осъществяване на масовото мероприятие на
25.11.2018г., в който следвало да вземат
участие служители от РУ - Шумен и ОД на МВР — Шумен. Съгласно изготвеният план
получените данни давали основание риска на масовото мероприятие да се оцени
като такова с висока степен на опасност. При извършеният инструктаж на
свидетелите А.Й.С. и Р.П.Б. – служители в сектор НТЛ при ОДМВР – Шумен, била
възложена задача свързана с фото и видеозаснемане на евентуални нарушения на
обществения ред и на ЗДвП като двамата свидетели били разпределени в различни
екипи.
Протестът на гражданите започнал от спортна зала
„Арена Шумен“, а след това продължил като участващите в него лица се
придвижвали с автомобили в града и извън него. На различни места по пътя на
автошествието разполагали автомобилите
си така, че препречвали платното за движение и блокирали движението. По
маршрута на автошествието били разположени екипи от полицейски служители, на
които било възложено осигуряване на обществения ред и безопасността на
движението. След поредното блокиране на магистрала „Хемус“ в района на пътен
възел „Белокопитово“, след това и в участъка
край гр. Нови пазар, протестиращите граждани, между които бил и
подсъдимият, с автомобилите се насочили към кръстовището на ул. „Съединение“ и ул. „А. ***, където живеел
областният управител, поради което към тази част на града били насочени и част
от участващите в операцията полицейски служители, между които и свидетелите Г.С.Б., Б.П.Т., Г.А.В., Г.Н.Г.,И.Д.П., Д.В.Д. , И.Б.П., Р.В.Д., А.Б.Р., Й.К.А., И.С.Н., Г.М.Х., И.Н.И., както и свидетелите Р.П.Б. и А.Й.С..
Служителите на група “Специализирани полицейски сили“ от ОД на МВР –
Шумен – свидетелите Н.Й.С., А.В.М., Д.С.Д., А.Н.А.Г.Й.Г., Т.К.К. и А.Н.Г. се
позиционирали в района на военното
училище, встрани от протестиращите, тъй като тяхната задача била да стоят около
периметъра на протеста и само при необходимост в случай, че им бъде
разпоредено, да окажат съдействие на
колегите си. Част от участващите в протеста граждани пристигнали на ул. „Съединение“
с автомобилите си и ги спрели върху
пътното платно. Специализиран репатриращ автомобил за Пътна помощ бил спрян на
пътното платно на ул.“Съединение“ по начин възпрепятстващ движението по двете ленти. В изпълнение на
поставените му задачи, св. Р.Б. се приближил към спрените в нарушение на ЗДвП
автомобили и започнал да ги снима. Тези негови действия били възприети от
участващите в протеста граждани, които се насочили към него и започнали да се интересуват кой е
той и защо снима автомобилите им. На един от въпросите на гражданите „Кой е
той?“, св.Б. отговорил „Туй ми е работата.“ Св. Б. направил опит да се отдалечи
от гражданите между които бил и подсъдимият, но те го следвали настоявайки да
се легитимира като представи лична карта или служебната си карта в случай, че е
служител на полицията. Част от гражданите започнали да правят записи с
телефоните си. Въпреки настояванията на гражданите,св. Б. не представил
служебната си карта. Виждайки случващото се, св. Г.Б. се придвижил до групата
граждани, сред които се намирал св. Б., и ги уверил, че Б. е полицейски
служител. Гражданите продължили да настояват да представи документ, с който да
удостовери обстоятелството, че е полицейски служител. Св. Б. отново не изпълнил
исканията на протестиращите. В един момент той бил плътно обграден от гражданите, напрежението започнало да
ескалира, поради което св. Б. поискал съдействие от служителите на група
“Специализирани полицейски сили“ от ОД на МВР – Шумен, с цел извеждане на св.Б..
Пристигналите на мястото свидетели Н.Й.С., Г.Й.Г., А.В.М., Д.С.Д., А.Н.А., Т.К.К.
и А.Н.Г. предприели действия да изведат свидетеля Б. от тълпата граждани, които
били разположени плътно около него. Всички полицейски служители от състава на
групата „Специализирани полицейски сили“ били униформени и ясно различими за
гражданите. Св. Н.С. хванал свидетеля Б. за ръката и тръгнал с него към
паркиран на близо служебен автомобил. В този момент подсъдимият и други лица,
между които и св.Ж.С.К., заснемали събитията, които се случвали около тях.
Едновременно със заснемането подс. Я. следвал отдалечаващите се свидетели Б. и Н.С.,
опитвайки се да се приближи плътно до
св. Б. и да препятства възможността той да достигне до превозното средство,
отправяйки към св. Б. репликата „Що снимаш ти бе кош“. Граждани от протеста
също се опитвали да възпрепятстват извеждането на св.Б. като продължавали да се
движат непосредствено около него и да се бутат в св.Б. и в полицейските
служители. По отношение на намиращите се
в близост до св.Б. граждани, включително и по отношение на подсъдимия, били
издавани полицейски разпореждания да се отстранят. Подсъдимият вместо да
изпълни това разпореждане застанал с лице плътно пред св. Б. и с тяло спрял
движението му, като едновременно с това с груб тон многократно настоявал Б. да
се легитимира. За да продължи движението на Б. към автомобила се наложило
подсъдимия да бъде физически преместен от пътя му от полицейските служители,
които се намирали наоколо. След това тези служители, част от които били от
ГСПС, а друга част - служители на РУ - Шумен, застанали плътно пред подсъдимия,
с лице към него, с което препятствали следващите му опити да достигне до св. Б..
Подсъдимият започнал да се блъска с тяло в полицейските служители, които се
намирали пред него, опитвайки се да ги преодолее. Между тези полицейски
служители бил и св.Б.Т. ***, сектор „Криминална полиция“, който познавал
подсъдимия по повод служебните си задължения
и предвид създалата се ситуация, стоял близо до подсъдимия като наблюдавал
действията му, с цел предотвратяване ескалация на напрежението. Св. Т. застанал
между св. Б. и подсъдимия, като се обърнал с лице към подсъдимия Я. и с гръб
към св.Р.Б.. Няколкократно предупредил подсъдмия да преустанови агресивните си
действия. Въпреки, че подсъдимият също добре познавал св. Б.Т. в качеството му
на служител на сектор „Криминална полиция“, не се съобразил с полицейските
разпореждания и не променил поведението си. Останалите полицейски служители, които
също били застанали с лице към подсъдимия и с гръб към групата хора, в която се
намирал св.Б., също многократно предупреждавали подсъдимия да преустанови
действията си. Въпреки отправените предупреждения подс. Б.Я. не променил
поведението си. Вместо това, той продължавал да се блъска в полицейските
служители, които се намирали пред него и продължавал на висок тон да настоява
св. Б. да представи документ за самоличност или служебна карта. Настоявал да
бъде допуснат да приближи св. Б. като
използвал репликите: „Пуснете ме, ей!“, “ Ей, ще стане дандания , да знайте
....“. Междувременно св. Х.Ч., който се намирал сред гражданите, обградили
свидетеля Б., бутнал с ръка св.Б. по
рамото. Това действие на св.Ч. било възприето
от св. Н.С., който бил в непосредствена
близост до Б. в този момент, поради което св.С. отстранил св. Ч. на разстояние,
като го бутнал, в резултат на което св.Ч. отстъпил назад, изгубил равновесие и
седнал на земята. При сядането си на земята неволно съборил малолетната дъщеря
на подсъдимия, която се движела свободно сред протестиращите без възрастен
придружител. Възприемайки падането на св.Ч., подсъдимият отново започнал да се
блъска в полицейските служители, които се намирали пред него и преграждали пътя
му към св. Б.. Непосредствено пред него се намирали свидетелите Б.Т. и И.И. от служители на сектор „Криминална
полиция“ в РУ - Шумен. Двамата за пореден път предупреждавали подсъдимият да
преустанови действията си. Вместо това подс. Я. се обърнал към св. Б.Т. с
думите „Ей ще ти набия един на тебе и ще те прескоча, чули какво ти казвам“.
Едва след като отправил тази закана по отношение на св. Б.Т., подсъдимият
разбрал от протестиращ, че и детето му също е паднало, като му било заявено,
че било съборено от полицейските
служители. Вместо да отиде при детето, подсъдимият се насочил срещу св.Б.Т.,
хванал го с ръка за якето в областта на гърдите и го блъснал назад, в резултат
на което св.Т. залитнал и отстъпил назад. Това дало възможност на подсъдимият
да се придвижи напред към мястото, където се намирал в момента св.Б..
Намиращите се наблизо полицейски служители реагирали незабавно и отново
обградили подсъдимия, препятствайки възможността му да достигне до Б..
Подсъдимият започнал да заплашва полицейските служители, намиращи се около него
с думите: „Ей , ще ви избия , бе ей ...", но не успял да преодолее
полицаите, които преграждали пътя му към св.Б.. Междувременно св.Б. достигнал
до служебния автомобил и се качил в него. Едва тогава подсъдимият се насочил
към св. Д.С.И., който носел на ръце детето му. Започнал да снима дъщеря си с
мобилния си телефон, като едновременно с това крещял, че детето му е разплакано
от полицаите. След това повел детето към служебния автомобил, в който бил качен
св. Б. и започнал на висок тон да отправя към полицейските служители, които се
намирали около автомобила, следните реплики „Ей, вижте се, бе, ей, **** убити“,
„ей, съборихте ми детето, ей, мастии, съборихте ми детето, ще ви изтрепя, ей , ********
****“, „Вижте детето ми как реве бе ей, ще ви смажа, ей ********, да знайте“.
След това демонстративно вдигнал детето и го сложил върху автомобила, в който
се намирал свидетеля Б. като продължавал да отправя закани към полицаите с
думите „Ей, ще ви запаткам, ще ви счупя главите“. Тогава към подсъдимия и
дъщеря му се приближила св. Ж.К., която се намирала на мястото като журналист в
електронната медия „Стрела БГ“ и заснемала случващото се. Тя възприела
състоянието на детето, което било стресирано от създалата се обстановка, в
която се намирало, взела го и го извела от мястото, за да го успокои. През това
време св.Б. представил на събралите се около автомобила граждани служебната си
карта. Гражданите, които до този момент настоявали той да се легитимира,
продължили още известно време да изразяват недоволство от закъснелите действия
по представяне на картата. Св. И.Н. *** започнал диалог с гражданите уверявайки
ги, че св. Б. е полицейски служител. В същото време подсъдимият продължил да
отправя обиди и закани към полицейските служители - „Ей, ще станат големи
проблеми , да знайте.“, „Аз в затвора ще вляза, ама вас … ей ще ви счупя
главите да знайте!“ , „Не казвам на хората на кои … мога да счупя главите ви да
знайте!“ като ползвал и мегафон, като по този начин отправените от него реплики
били чувани от намиращите се наоколо граждани и полицейски служители.
Полицейските служители, намиращи се на мястото запазили спокойствие и не
отвърнали на отправените реплики, макар че те предизвикали възмущение и обида в
тях и представлявали явна демонстрация от страна на подсъдимият на липсата на
уважение към правилата за поведение в обществото. Подсъдимият се приближил към
служебния автомобил, в който се намирал св.Б. и започнал отново да настоява
намиращите се в близост полицейски служители да обяснят на присъстващите
граждани защо са направени всички снимки на превозни средства по време на
протеста. Св. Й.А. - служител на сектор „Криминална полиция “ при РУ - Шумен
отговорил на поставените от подсъдимия въпроси. Той отново обяснил, че
действията на св. Б. били извършени в изпълнение на служебно възложената му
задача. Няколкократно св. А. призовал всички присъстващи към спокойствие и
диалог. Вместо това подсъдимият подновил отправянето на обиди и закани към
полицейските служители, които присъствали на мястото, като на реплика на
полицейските служители, че са били толерантни към протестиращите, отправил към
тях следните реплики: „Толерантността направо ще ви я навра в гъза!“, „Не ме
интересува полиция - молиция, направо мачкам всички наред, чупя им устата!“.
Действията и репликите на подсъдимият били възприети в момента на изричането им
както от намиращите се на мястото служители на РУ - Шумен и ОД на МВР - Шумен,
така и от гражданите, участвали в мероприятието, между които и малолетната му
дъщеря. Междувременно гражданите започнали да се успокояват и започнали да се
отдръпват от служебния автомобил. Заедно с тях се оттеглил и подсъдимия.
След приключване на мероприятието, подсъдимият разпространил чрез социалните мрежи заснетия
от него клип. По този начин клипът, отразяващ действията и думите на
подсъдимия, станал достояние на неограничен кръг лица. Копие на клипа, изготвен
от подсъдимия, а също и от два други клипа, отразяващи същите събития, били
презаписани от представители на медиите и предоставени от тях на говорителя на
ОД на МВР - гр. Шумен – св. Ася Йорданова върху диск. Единият от тези клипове
бил заснет от св.Ж.К. в качеството й на представител на електронна медия „strelaBG“, който клип също бил публикуван в сайта на медията.
Също така към делото като веществени доказателства са приобщени и други три
клипа и 9 броя дигитални снимки, заснети от други граждани и предадени от
адвоката на подсъдимия, а също и 5 клипа, заснети от служителя на НТЛ при ОД на
МВР - Шумен св. А.С..
Съгласно заключението на изготвената в досъдебното
производство съдебно психиатрично - психологична експертиза на подсъдимия и
заключението на назначената в съдебно заседание допълнителна съдебно
психиатрично - психологична експертиза, подс. Я. не страда от психично
заболяване. Към момента на извършване на деянията е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си. Описаните от подсъдимия преживявания са доминирани от
яд, недоволство, раздразнение, провокирани от засегнати негови базови ценности.
Последвалите по – наситени емоционално
поведенчески реакции на 25.11.2028г., според вещите лица са обусловени и от опасения
и безпокойство за сигурността и здравето на детето му. Същите са част
от „арсенала“ на подсъдимия за реагиране по несъразмерен и
неадаптивен начин в сложни житейски ситуации. Към момента на извършване на
деянията не е бил в особено състояние на
психиката или под въздействието на външни нокси . Анализът на развитието на
конкретната ситуация не дава основание на вещите лица да приемат, че
подсъдимият е бил в състояние на физиологичен афект. Поведението му е било
подредено, последователно, споменът му е пълноценен, психичните годности да
разбира свойството и значението на извършеното са били запазени.
Изложената фактическа обстановка
съдът счита за установена въз основа на: показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели – Г.С.Б., Б.П.Т., Г.А.В., Г.Н.Г., Н.Й.С.,
И.Д.П., А.В.М., Д.В.Д., А.А.А., И.Б.П., Д.С.Д.,С.С.И., Р.В.Д., А.Н.А., Г.Й.Г., А.Н.Г.,
Т.К.К., А.Б.Р., Х.П.Ч., М.Г.М., И.Х.Д., Й.К.А., И.С.Н., Д.С.И., Р.Н.К., А.Й.С., Г.М.Х., И.Н.И., Р.П.Б., Б.Б.Б.,
Д.Г. Цвятков, Д.М.Д., Д.Д.Д.,М.С.С., Е. Бпагославов С., С.Ц.Д., Г.А.Г., И.П.И.,
Д.М.Б., Ж.С.К., С.Х.Н., Б.И.Д., Ася
Гочева И., приобщените на основание чл.281 от НПК показания на
свидетелите Г.С.Б., Г.А.В., Н.Й.С., И.Д.П., Д.С.Д.,
Р.В.Д., А.Н.А., А.Н.Г., Т.К.К., А.Б.Р., Х.П.Ч., И.Х.Д., Д.С.И., Р.Н.К., Г.М.Х., И.Н.И., Р.П.Б., Д.М.Д., М.С.С., Д.М.Б. дадени в хода на
досъдебното производство, заключенията на съдебно
психиатрично - психологична експертиза и допълнителна съдебно психиатрично -
психологична експертиза, поддържани от вещите лица и
приети от съда, приложените по делото и приети от съда писмени доказателства,
както и приложените по делото и приети от съда веществени доказателства – 7
броя диска, съдържащи файлове с видеозаписи и снимки.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
От обективна
страна за съставомерността на деянието
по чл.325 ал.1 от НК е необходимо да са извършени непристойни действия, които
грубо да нарушават обществения ред. Хулиганските действия
може да се извършват в най-разнообразни форми. Едновременно с това тези действия следва да се отличават с висока степен на
обществена опасност и посредством тях, деецът да демонстрира своето явно неуважение и незачитане на моралните норми и принципи установени в
обществото. Престъплението хулиганство е налице само тогава, когато и двата
признака са налице – когато деецът с действията си е изразил брутална
демонстрация против установения ред и нарушил важни държавни, обществени или
лични интереси или съществено е засегнал нормите на нравствеността, както и
когато едновременно с това, чрез действията си е изразил открито висока степен
на неуважение на личността. Деецът трябва да
съзнава всички тези признаци на
състава, т.е. необходимо е с действията си да е целял или да е допускал грубо
да наруши общественият ред и да изрази явно неуважение към обществото. Съгласно
Постановление
№ 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС публичността
не е задължителен елемент от състава на престъплението. Законът не е въздигнал
и такъв признак на престъплението, поради което се приема, че е
налице хулиганство и тогава, когато хулиганските действия не са извършени на
публично място, но след това са станали достояние или могат да станат достояние
и на други лица. Квалифицираният състав на
престъплението по чл. 325, ал. 2 НК съдържа три отделни хипотези, една от които е, когато деянието е съпроводено със съпротива срещу
орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по
опазване на обществения ред.
Съпротива срещу органите на властта, изпълняващи задължения
по опазване на обществения ред, има, когато извършителите не прекратяват
действията въпреки намесата на тези органи. Другата хипотеза на чл.325 ал.2
от НК изключителна дързост е налице, когато в много груба форма се засягат
интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват, изразяват
пренебрежително отношение към обществения ред или към други обществени или
лични интереси.
От анализа на събраните по делото доказателства, съдът
намира че са налице доказателства установяващи виновността на подсъдимия за
извършено престъпление чл.325 ал. 2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Съдът намира, че са налице преки
доказателства, а именно показанията на свидетелите
Г.С.Б., Б.П.Т., Г.А.В., Г.Н.Г., Н.Й.С.,
А.В.М., И.Б.П., Д.С.Д., Р.В.Д., А.Н.А., Г.Й.Г., А.Н.Г., Х.П.Ч. /от досъдебното
производство, приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК/, Т.К.К., А.Б.Р., М.Г.М.,
И.С.Н., И.Х.Д., Й.К.А., Г.М.Х., А.Й.С.,
, И.Н.И., Р.П.Б., част от показанията на Д.М.Б. от досъдебното производство,
приобщени по реда на чл.281 ал.4, във вр. с ал.1 т.2 пр.2 от НПК т.1 от НПК, които са очевидци и пресъздават това, което са възприели
непосредствено, изясняват факти и
обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на подсъдимия и не са налице данни за предубеденост.
Показанията на тези свидетели
кореспондират помежду си, както относно времето на извършване на деянията,
така и начина на извършването им, поради
което за съдът не съществува причина да не ги кредитира. Показанията
на всички тези свидетели кореспондират изцяло и с приобщените по делото
веществени доказателства - диск с надпис „Ася Йорданова
26.01.2021 г.“ предаден от свидетелката Ася Йорданова в съдебното производство,
съдържащ видеофайлове
- „25.11. mp.4”, „bibo qnkov.
mp.4” и „strela BG. mp.4.“, диск с надпис „записи 25.11.2018 г.”
съдържащ 5 видеофайла предаден
от св. А.Й.С., диск с надпис „запис от социалните мрежи от проведен протест на 11.11.2018 г.
край гр. Шумен”, предаден от Никола Пенчовски – съдържащ 1 видеофайл, „video-**********.mp4.“ съдържащ
се на диск с надпис „Снимки и видеозаписи от 11.11.2018 г и от 25.11.2018 г.”
предаден от адв. Л.А..
Останалите събрани по делото гласни
доказателства - показанията на свидетелите А.А.А.,
Д.С.И., Р.Н.К., Д.Г. Цвятков, Д.М.Д., Д.Д.Д., М.С.С., Е. Бпагославов С., С.Ц.Д.,
Г.А.Г., И.П.И., Д.М.Б., Ж.С.К., С.Х.Н., Б.И.Д. не опровергават, горепосочените гласни и веществени доказателства установяващи
виновността на подсъдимия за извършено престъпление чл.325 ал. 2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК. В показанията си свидетелите,
които също са участвали в протестите, не заявяват категорично, че подсъдимият
не е оправял обидни думи към полицейските служители, посочвайки че не си
спомнят или не са чули или видели. Тези свидетели по – скоро посочват
причината, поради която напрежението ескалирало и дават своята принципна оценка
за поведението на подсъдимия, което според тях не било много по различно от
това на останалите протестиращи. Поведението му било спонтанно, тъй като
защитавал детето си, както биха постъпили и те.
От показанията на първата група свидетели и съдържанието на приобщените
видеофайлове по безспорен начин се установява, че при проведения протест
на 11.11.2018г.
на автомагистрала Хемус /Варна - София/ подсъдимият отправил обидни и
заплашителни реплики с арогантен тон и на висок глас към полицейски инспектор
от сектор „ПП“ при ОД на МВР – Шумен – св. М.М., докато последният изпълнявал
служебните си задължения , а именно: „Деца нямаш ли,
ти бе кош, а, питам те деца нямаш ли, че
снимаш бе?“, „Ами мълчи тогаз, какво снимаш, бе?“, „Искаш ли да ти счупя
таблета и да стане война?, „Полицаите, за туй ви бият ****те мангали, щото сте
боклуци“, „Ей, няма да снимаш хората!“, а на
проведеният протест на 25.11.2018г. отправил закани и обиди към полицейските
служители от състава на РУ - Шумен и ОД на МВР - Шумен, натоварени с охрана на
обществения ред по време на масовото мероприятие като на висок глас и чрез
мегафон отправил към тях следните реплики - „ей, вижте се, бе, ей, ****
убити“, „ей, съборихте ми детето, ей, мастии, съборихте ми детето, ще ви
изтрепя, ей , ******** ****“, „вижте детето ми как реве бе ей, ще ви смажа, ей ********,
да знайте“, „ей, ще станат големи
проблеми, да знайте.“, „аз в затвора ще вляза, ама вас … ей ще ви счупя главите
да знайте“ , „не казвам на хората на кои … мога да счупя главите ви да знайте“ „толерантността направо ще ви я навра в гъза“, „не ме
интересува полиция - молиция, направо мачкам всички наред, чупя им устата“,
както и изблъскал в гърдите служител на сектор „КП“ при РУ - Шумен - св.Б.Т.,
като преди това отправил към него и
репликата „Ей ще ти набия един на тебе и ще те прескоча, чули какво ти
казвам“. Предвид съдържанието на
цитираните реплики отправени от страна на подсъдимия към полицейските
служители, безспорно част от тях съставляват закани за саморазправа, а друга
част съдържат епитети унизителни за честта и достойнството им – боклуци, мастии, кош, **** убити, ********.
Съдът намира за безспорно установено и
обстоятелството, че въпреки агресивното и арогантно
поведение спрямо тях от страна на подсъдимия, полицейските служители, намиращи се на мястото
запазили спокойствие и не отвърнали на отправените реплики. Не са влизали в пререкания нито с подсъдимия, нито с
останалите граждани. Също така от тяхна страна не е упражнено и физическо
насилие не само срещу подсъдимия, но и срещу останалите протестиращи.
Единствено св.Н.С. отстранил св. Ч. на разстояние от св.Б., като го бутнал.
Свидетелите Г.Б., М.М.,И.Д., Н.С., И. *, Й.А. отговаряли на въпросите на
протестиращите граждани, които били около тях, без да повишават тон и без да влизат
в конфликти с тях. Дори да приемем, че по отношение тези обстоятелствата има
индиция за заинтересованост по отношение показанията на разпитаните като свидетели полицейски
служители в тази част, съдът намира, че показанията им не са лъжливи, тъй като
на приобщените записи обективно се
виждат техните действия. Съгласно чл. 85 ал. 1 от
ЗМВР при изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да
използват физическа сила и помощни средства, когато това е абсолютно необходимо
при противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане, задържане
на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски
орган, както и при нападения срещу граждани и полицейски
органи. Въпреки, че подсъдимият е нарушил телесната
неприкосновеност на св. Б.Т., от страна на органите на реда не е била
използвана физическа сила спрямо подсъдимия. От събраните по делото
доказателства не
може да се направи извод, че използваната физическа
сила от страна на св. Н.С. спрямо св. Ч. е била прекомерна, без
правно основание или при превишаване правомощията.
Съдът намира за безспорно
установено и обстоятелството, че от тези действия на подсъдимия, полицейските служители са били възмутени, обидени и
унижени. Още повече, че клипове, отразяващи действията и
репликите на подсъдимия са били публикувани в социалните мрежи и в сайта на електронната медия „strelaBG“, и са станали достояние на неограничен кръг лица.
Същите представляват явна демонстрация от страна на подсъдимият на липсата на
уважение към правилата за поведение в обществото, към личността и телесната
неприкосновеност на полицейските служители, както и към институциите. От събраните по делото доказателства не се установява от страна на останалите
протестиращи граждани, които също са били възмутени и подразнени от действията
на св.М. и св.Б., да са били отправени обиди или закани спрямо полицейските
служители. Действително някои от тях на 25.11.2018г. са се бутали в органите на
реда, с цел да възпрепятстват
извеждането на св.Б., но действията им не се отличават с брутална демонстрация против установения ред, нарушение на важни държавни,
обществени или лични интереси или с
висока степен на неуважение на личността. Съдът
намира, че са в рамките на допустимото, предвид създалата се ситуация като също
така следва да бъде отчетено и обстоятелството, че се е случило по време на
протестно мероприятие.
За разлика от останалите
протестиращи от събраните по делото гласни доказателства по безспорен начин се
установява, че на 11.11.2018г. и на 25.11.20218г подсъдимият е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото като неговите действия са били насочени не само към св.М. и св. Б., от
чиито действия бил възмутен и подразнен, но и към останалите полицейските служители, които
също обиждал, държал се грубо и
агресивно спрямо тях, отправял към тях и заплахи, като деянието е съпроводено със съпротива
срещу служител на РУ – Шумен – св.Б.Т.. Безспорно действията
на подсъдимия са извършени на обществено место.
Подсъдимият е демонстрирал своето явно
неуважение и незачитане на моралните
норми и принципи установени в обществото, чрез грубото и арогантно поведение
спрямо полицейските служители. Непристойните действия на подсъдимия са били насочени към тях, като са
прераснали и във физическа агресия
спрямо св. Б.Т. и са се изразили в блъскане в гърдите на полицейския
служител. Хулиганските действия на
подсъдимия – бутане, отправяне на обидни думи и заплахи по адрес на полицаите
са продължили до отвеждането на св.Б. до полицейския автомобил и след това като
многократно употребените от подсъдимия по адрес на полицейските служители думи
и закани са груби и арогантни и освен, че засягат доброто име, честта и
достойнството на служителите, тъй като са изречени на публично място и
срещу длъжностни лица – полицаи,
изпълняващи служебните си задължения по охрана на обществения ред, грубо нарушават
и обществения ред, и също така са израз на демонстративно явно неуважение към
обществените порядки и морал, и към реда и правилата в обществото като цяло.
Действително създалото се на 25.11.2018г. напрежение било породено от действия
на св. Б. и най – вече от обстоятелството, че същият не се легитимирал, но действията на подсъдимия са били насочени не
само към него, но и към останалите полицейски служители. Също така грубото и арогантно поведение на подсъдимия е започнало с отправената към св. Б.Т. реплика „Ей ще ти
набия един на тебе и ще те прескоча, чули какво ти казвам“ и хронологически
това се е случило, преди подсъдимият да разбере, че детото му е паднало на
земята. Същото грубо и арогантно поведение подсъдимият е имал на и протеста
проведен на 11.11.2018г. на
автомагистрала „Хемус“ спрямо св. М., когато не е имал някаква лична причина, с
която да оправдае поведението си.
В случая от обективна страна, се касае са
хулиганство по чл. 325 ал. 2 от НК, тъй като е съпроводено със съпротива срещу
орган на властта и се отличава с изключителна
дързост. „Непристойни действия” са онези, които са неприлични, безсрамни, които се
изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи
обществото. Именно такива са от обективна страна действията на подсъдимия, като
обидното и дръзко отношение към полицейските служители, не може да се
квалифицира по никакъв друг начин, освен като скандализиращи обществото. Чрез
тях подсъдимият е изразил открито висока степен на неуважение към личността на
служители на МВР. С поведението си подсъдимия е нарушил общоприетите норми на
поведение, като чрез физически действия и вербалното посегателството, той е
целял да изрази явно неуважение към обществото, да демонстрира незачитане на
приетите норми на поведение, пренебрежение към личността
и собственото си превъзходство над останалите. Хулиганските действия на
подсъдимия са съпроводени с посегателство върху телесната неприкосновеност на
св. Т. при изпълнение на служебните му задълженията по опазване на обществения
ред. Освен посегателството върху телесната неприкосновеност на св.Т.,
подсъдимият е извършил и действия, засягащи честта и достойнството им,
изричайки обидни думи и заплахи към тях, въпреки отправените му предупреждения.
Съдът намира, че е налице и изключителна дързост, тъй като действията на подсъдимия се характеризират с грубост, скандалност, пренебрежителното
отношение към обществените интереси, упоритост
в поведението му. Репликите са
отправени по време на масови мероприятия, съпроводени със събиране на множество
хора и са станали достояние на множество граждани. Така цялостното инкриминирано поведение на
подсъдимия засяга установения в страната ред и демонстрира по груб и арогантен
начин пренебрежителното му отношение към
полицията чрез нейните служители и към цялото общество.
Гарантираното от Конституцията право за изразяване и разпространяване на мнение не е абсолютно и търпи
ограничения в случаите, когато при реализирането му се накърняват правата и
доброто име на другиго. В свое решение постановено по к. д. № 16/98 г., Конституционният
съд на Република България е застъпил становището, че наказателната отговорност е една от юридическите гаранции, които осигуряват
закрилата на достойнството на личността. В чл.39 - 41 от Конституцията и чл.10
от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи е прогласено
правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и
разпространява информация. В неговия обсег се включва
свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава
мнения, идеи или информация независимо от начина на изразяване. Това е едно от основните права на личността, но посоченото право не е абсолютно.
Основания за ограничаването му се съдържат в Конституцията – в чл.39, чл.40 и
чл.41, които не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на
изрично изброените права и интереси, а също и в общия за всички права чл.57
ал.2, който не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако
накърнява права или законни интереси на другия. Такова ограничително основание се
съдържа и в текста на чл.10 т.2 от Европейската конвенция за
защита на правата на човека и основните свободи, допускащ ползването на
свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия,
ограничения или санкции, които са предвидени в закона и са необходими в едно демократично общество в
интерес на националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за
предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и
морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване на
изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и
безпристрастността на правосъдието. Конституционният съд на Република България също така е застъпил становището, че когато конкретизират
ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на
изразяване на мнения, Конституцията освен останалите посочва правата и доброто име на другите граждани, а
Европейската конвенция - репутацията и правата на другите. Така посочените
ценности обхващат присъщите на човешката личност чест, достойнство, добро име. Действително действията на подсъдимият са извършени по време на протести организирани срещу високите цени на
горивата. По въпроси от публичен интерес, по които се изразява обществено
мнение, свободата на изразяване следва да се ползва с по – голяма защита.
Действията на подсъдимия обуславящи съставомерност на вмененото му обвинение не
са свързани с целта на протеста – високите цени на горивата и не са насочени
срещу политиката на тогавашното правителство, а срещу органите на реда и
представляват лично неуважително отношение към обществените порядки и към
личността на околните. Тези действия са довели
до нарушаване на обществения ред и спокойствие, надвишаващо обикновеното
смущаване на реда, което сам по себе си провеждания протест обуславя.
Санкционирането на подсъдимия за
извършените от него действия съответства
на изискванията за
пропорционалност и необходимост по смисъла на чл.10 ал.2 от КЗПЧОС, тъй като
действията му са преминали границата на
допустимост на формата на изразяване на мнение.
От
субективна страна, при извършване на престъплението съдът намира, че
подсъдимият е действал с пряк умисъл. Известни
са моралните норми на приличие, които следва да се съблюдават от всяко лице,
така че поведението му да не скандализира обществото. Логично
подсъдимият, като вменяемо лице и човек с достатъчен житейски опит, е бил
наясно за същността и укоримостта на неговите действия, съзнавал е
общественоопасния характер на всяко свое деяние, неговата
противоправност и наказуемост, предвиждал е настъпването на общественоопасните
негативни последици и пряко се е насочил към тях, като е осъществил
целенасочени и съзнателни волеви действия, в израз на намерението си да
демонстрира незачитане на приетите норми на
поведение, пренебрежение към друга личност и собственото си
превъзходство над останалите. Изводите в
тази насока, се извеждат от действията, осъществени от подсъдимия – използвал е обидни изрази на
обществено място и с
поведението си е нарушил нормите, свързани с поведението на личността на обществено място и
дължимото отношение между гражданите,
и е изразил явно неуважение към тези отношения. Подсъдимият е съзнавал
всички елементи от състава на престъплението по чл.325 ал.2 от НК, неговата обществена опасност и е
желаел настъпването на общественоопасните последици. Безспорно е съзнавал и, че
действията му и употребените по отношение на полицаите думи и изрази могат да
накърнят честта и достойнството им и нарушат грубо обществения ред. Подсъдимият
е разбирал, че действията му изразяват явно незачитане авторитета на
служителите на полицията, явно неуважение към обществото и установените в него
правила на приличие, и пряко е целял това. Безспорно, същият е съзнавал и
обстоятелствата, предвидени от закона като квалифициращи. Наясно е, че
полицейските служители са натоварени с упражняване на властнически функции по
опазване на обществения ред, че не преустановява действията си, въпреки
намесата на тези органи, съзнавал е, че по този начин проявява особена
упоритост и пряко е целял това. Изхождайки от цялостното поведение на
подсъдимия по време на извършване на деянието, по отношение нанесеният на св.Т.
удар не
се касае за случаен удар, а за целенасочен такъв.
За престъплението, за което подсъдимият бе признат за
виновен – хулиганство, законът не предвижда привилегирован
състав при наличието на физиологичен афект у
подсъдимия, поради което наличието на такъв може да се преценява
единствено като смекчаващо вината обстоятелство. Афектът е сложно явление и представлява комбинация
от умствени, физиологични, когнитивни и емоционални процеси, особено състояние
на съзнанието с изключително силно, внезапно настъпващо, бурно протичащо
краткотрайно чувство, което намалява количествено, но не променя качествено базисните психични годности на лицето. Има типично
развитие в поредни фази - подготвителен стадий, стадий на разгръщане и следафектен период. Различава се
от обикновените чувства, емоции и настроения по своята интензивност и кратка
продължителност, както и по задължителното присъствие на провокираща ситуация. Заключението на изготвените съдебно
психиатрично - психологична експертиза и допълнителна съдебно психиатрично -
психологична експертиза
не установява състояние на физиологичен афект от медицинска гледна точка. На база събраните по делото доказателства, споделеното
от подсъдимия при експертното интервю, вещите лица
приемат, че подс. Я. не страда от психично
заболяване и към момента на извършване на деянията е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си. Описаните от подсъдимия преживявания са доминирани от
яд, недоволство, раздразнение, провокирани от засегнати негови базови ценности.
Последвалите по – наситени емоционално
поведенчески реакции на 25.11.2028г., според вещите лица са обусловени и от опасения
и безпокойство за сигурността и здравето на детето му. Същите са част
от „арсенала“ на подсъдимия за реагиране по несъразмерен и
неадаптивен начин в сложни житейски ситуации. Към момента на извършване на
деянията не е бил в особено състояние на психиката или под въздействието на
външни нокси /увреждащи фактори/. Анализът на развитието на конкретната
ситуация не дава основание на вещите лица да приемат, че подсъдимият е бил в
състояние на физиологичен афект като се
позовават на отсъствието на изискуемите и признати в теорията и практиката фази
на афекта и свързаната с тях симптоматиката. Поведението му е
било подредено, последователно, споменът му е пълноценен, психичните годности
да разбира свойството и значението на извършеното са били запазени. Нито
от доказателствата по делото, нито от субективно
споделените данни от подсъдимият при извършване на
експертизата, възникват
основания за обсъждане на някакъв тип особено емоционално състояние,
кореспондиращо с понятието физиологичен афект. Вещите лица не са установили
стеснение на съзнанието, според тях у подсъдимият е налице подробен
спомен и запазена последователността на събитията, съзнанието е било съхранено.
Липсват основните физиологични и поведенчески характеристики на стадиите на
физиологичния афект, липсва фазата на изчерпване, характерна за физиологичния
афект с прояви на отпадналост, умора. Съдът намира, че при създалата се
ситуация на 25.11.2028г., при която детето му е паднало на земята, е налице
безспорно афективно отреагирване от страна на подсъдимия, което обаче не
покрива критериите за наличие на физиологичен афект. Съгласно съдебната
практика, е необходимо да е налице състояние на „силно раздразнение” у
подсъдимия, а не обикновено раздразнено състояние.
Предвид гореизоженото съдът намира, че подсъдимият е
осъществил състава на чл.325 ал. 2,
във вр. с ал.1, във вр. с чл.26
ал.1 от НК, както от обективна,
така и от субективна страна. Квалификацията на престъплението следва да се
приложи във връзка с чл.26 от НК, тъй като двете деяния осъществяват поотделно
един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото деяние от обективна и субективна страна представляват
продължение на първото деяние.
Причините за извършване
на престъпленията се свеждат до
пренебрежение към установения обществен ред, несъобразяването и незачитането на неприкосновеността на
доброто име на човека в обществото, честта, достойнство и физическата цялост на личността.
При определяне на
наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът
прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента
на обществена опасност на подсъдимия, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните обстоятелства от
значение за отговорността на подсъдимия:
* смегчаващите вината обстоятелства - добросъвестно поведение
в наказателния процес, доколкото подсъдимият с поведението си не е ставал причина за отлагане на делото; при извършване на част
от действията, подсъдимият е бил емоционално повлиян и
от безпокойство за детето му;
* отегчаващи вината обстоятелства - предходни осъждания;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме,
че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по
отношение на подсъдимия, като наказанието
бъде определено при условията на чл.54 от НК, тъй като съдът не
констатира многобройни смекчаващи вината
обстоятелства или изключително такова. Съдът не споделя становището на
представителя на Районна прокуратура гр.Шумен, че са налице основания за определяне
на наказанието при условията на чл.55 от НК. Изложените доводи в тази насока, а
именно изминалия период от две години и половина от извършване на
престъплението и обстоятелството, че от последното осъждане на подсъдимия също
е изминал дълъг период от време, през който
е имал добро поведение, съдът намира, че не са нито
многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи вината
обстоятелства, водещи до приложението на чл.55 от НК, а следва да бъдат преценявани при определяне размера на наказанието предвиден
за престъплението. Инкриминираният
период не е твърде отдалечен във времето назад. От образуване на досъдебното производство до приключване
на делото в първа инстанция са изминали две години и половина, поради което
съдът намира, че двете фази на производството – досъдебна и съдебна пред първа
инстанция са приключили в разумен срок.
За престъплението по чл.325 ал. 2,
във вр. с ал.1, във вр. с чл.26
ал.1 от НК е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ до 5 години. При определяне размера
на наказанието, съдът отчитайки превеса на смекчаващите вината обстоятелства,
счита за справедливо и съответно на извършеното ще бъде налагане на наказание
под средния размер, а именно - 1 година „лишаване от свобода“. По отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода” съдът
счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК
не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, защото условното осъждане при
условията на чл.66 ал.1 от НК, за чието приложение са налице всички законови
предпоставки, ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия.
Подсъдимият е бил осъждан, но към инкриминираният период, същият е бил
реабилитиран. Поради това съдът
отложи изтърпяването на така определеното наказание “лишаване от свобода” за
срок от три години. Така определеният размер на наказанието съдът счита за справедлив и
съответстващ на тежеста, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на
осъденият. По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.
По отношение искането на Районна прокуратура гр.Шумен, на основание чл.68 ал.1 от НК да бъде приведено в изпълнение наложеното на
подс. Б.И.Я. наказание 6 месеца “лишаване от свобода“ по НОХД
№248/1998г. по описа на Районен съд гр.Шумен, изпълнението на което е било
отложено за срок от 3 години, тъй като в изпитателния срок подсъдимият
е извършил ново престъпление, за което по НОХД №1312/2007г. по описа на
ШРС му е било наложено наказание 6 месеца „лишаване от свобода“, съдът намира
следното:
С присъда №290/24.04.1998г. по НОХД № 248/1998г. по описа на
Районен съд гр.Шумен, влязла в законна сила на 11.05.1998г., на
подсъдимия е наложено наказание - 6 месеца „лишаване от свобода“, за
престъпление по чл.343в ал.2 от НК, извършено на 13.04.1998г. На основание
чл.66 ал.1 от НК изпълнение на наказанието е отложено за срок от 3 години.
Със споразумение №1416 /16.10.2007г. по НОХД № 1312/2007г. по описа на Районен съд гр. Шумен, влязло в законна сила на 16.10.2007, му е
наложено наказание - 6 месеца „лишаване от свобода“, за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.4 и
т.5, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.26 ал.1 от НК,
извършено в периода 11.03.1999г. - 24.03.1999г. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнение на наказанието също е отложено за
срок от 3 години.
Въпреки, че по НОХД № 1312/2007г. на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
умишлено престъпление от общ характер, извършено в изпитателния срок на
наложеното по НОХД № 248/1998г. наказание 6
месеца „лишаване от свобода“, последното не е било приведено в изпълнение,
въпреки че са били налице предпоставките на чл.68 от НК. Макар, че към датата
на одобряване на споразумението по НОХД № 1312/2007г. е имало данни за предходните осъждания на подсъдимия, съдът е пренебрегнал изискването на чл.
383 ал.2 от НПК /в
редакцията й преди изменението –ДВ бр.63/2017г./ и не е постановил определение по чл. 68 ал. 1
НК, след одобряване на споразумението, нито по - късно отново по реда на чл. 306 ал. 1
т. 3 НПК. Очевидно е, че и органите на Районна прокуратура гр.Шумен също
не са предприели действия да инициират такова производство.
Последващ съдебен акт, с който е следвало да бъде
приведено изпълнение на наказанието, не се явява настоящия.Такъв се явява акта,
който е следвало да бъде постановен по НОХД № 1312/2007г. , съгласно чл. 383 ал.2 от НПК. От момента на одобряване на споразумението - 16.10.2007г.,
когато са били налице предпоставките за
приложението на чл.68 ал.1 от НК относно наложеното наказание по НОХД № 248/1998г. и
съдът е бил длъжен да го приложи, до настоящият момент е изминал период от
13 години и половина. Действително съгласно съдебната
практика наказанията, чието изпълнение е било отложено и в изпитателния срок,
на които е извършено престъпление, налагащо "активиране" на
отложеното наказание, по отношение на такива наказания моментът, от който
започва да тече давността за изпълнението им, не е този, в който актът на съда,
с който са наложени, е влязъл в сила, а моментът, в който е влязло в сила
определението, постановяващо ефективното им изтърпяване. Настоящият състав
обаче намира, че този момент, при всички случаи следва да предхожда датата,
поставяща абсолютна забрана за изпълнение, поради изтичането на съответния за
наложеното наказание давностен срок. Противното разбиране, че изтичането на давността за изпълнение е
без всякакво значение при липсата на произнасяне по приложението на чл. 68 НК,
поставя в необяснимо по-тежко положение лицата, чиито наказания са били
отложени от изпълнение, в сравнение с осъдените да изтърпят различни срокове
лишаване от свобода, които наказания по една или друга причина не са били
изпълнени като в конкретния случай това не е по вина подсъдимия. Също така
обезсмисля изобщо института на т. н. "изпълнителска" давност в случаи
като настоящия и създава непреодолима колизия още с чл. 80 и 81 НК, които не поставят каквито и да било
ограничения пред отказът да се образува наказателно производство след
изтичането на давностните срокове за наказателно преследване, съответни за
несвоевременно санкционираното престъпление.
По изложените съображения съдът намира искането за
неоснователно.
На основание чл.189,
ал. 3 от НПК на
осъдения се възложиха направените в
досъдебното и съдебното производство разноски за възнаграждение на вещи лица.
Веществените доказателства по делото – дискове, съдът
остави към делото.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: