П Р О Т О К О Л
01.03.2018 година
гр.Хасково
Хасковският окръжен съд Наказателна колегия
на първи март
две хиляди и осемнадесета година
в публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ДИМИТРОВ
Съдебни заседатели: М.Д.
А.А.
при участието на
секретаря: Галя Кирилова
и прокурора: Павел
Жеков
сложи за
разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НОХД № 16 по описа на съда за 2018 година
На именното
повикване в 09:30 часа се явиха:
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО,
редовно призовани, се представляват от прокурор ЖЕКОВ.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.Х.Х., редовно призован, се явява лично и с адв. Т.К., редовно призована и надлежно упълномощена от досъдебната
фаза на производството.
ПОДСЪДИМИТЕ В.А.В.,
Д.М.М. и Г.Т.В., редовно призовани, се явяват лично и
с адв. Г.Е., редовно призован и надлежно упълномощен
от досъдебната фаза на производството.
ПОДСЪДИМИЯТ К.И.В.,
редовно призован, се явява лично. В залата се явява и неговият защитник адв. Г.З., редовно призован и надлежно упълномощен от досъдебната
фаза на производството.
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да
се даде ход на делото.
АДВ. К.: Ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.Х.Х.: Да се гледа делото.
АДВ. Е.: Да се
даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ В.А.В.:
Да се гледа делото днес.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.М.М.: Да се гледа делото днес.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.Т.В.:
Да се гледа делото.
АДВ. З.: Да се
даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ К.И.В.:
Да се гледа делото днес.
Съдът намира, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото предвид редовното призоваване на
страните, поради което
О П Р Е Д
Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
На основание чл.272 ал.1 от НПК съдът пристъпи към снемане самоличността на
подсъдимите:
Д.Х.Х. - роден на *** ***, български гражданин,
българин, неженен, неосъждан, с *** образование, работи в * * „*** ***“ – гр. Хасково, ЕГН: **********.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.Х.Х.: Получих препис от обвинителния акт преди повече от
седем дни, както и съобщението и разпореждането на съда за провеждане на разпоредителното
заседание.
В.А.В. – роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, българин, разведен, неосъждан,
с висше образование, работи *** „*** ***“ – гр. Хасково, ЕГН: **********.
ПОДСЪДИМИЯТ В.А.В.:
Получих препис от обвинителния акт, както и съобщението и разпореждането на
съда за провеждане на разпоредителното заседание, преди повече от седем дни.
Д.М.М. – роден на *** ***,
живущ ***, български гражданин, българин, неженен, неосъждан, с висше образование,
безработен, ЕГН: **********.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.М.М.: Получих препис от обвинителния акт, както и съобщението
и разпореждането на съда за провеждане на разпоредителното заседание, преди
повече от седем дни.
Г.Т.В. – роден на *** ***, български гражданин,
българин, женен, неосъждан, с висше образование, работи в „***“ ЕООД, ***, ЕГН:
**********.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.Т.В.:
Получих препис от обвинителния акт, както и съобщението и разпореждането на
съда за провеждане на разпоредителното заседание, преди повече от седем дни.
К.И.В. -
роден на *** ***, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, безработен, ЕГН: **********.
ПОДСЪДИМИЯТ К.И.В.:
Получих препис от обвинителния акт, както и съобщението и разпореждането на
съда за провеждане на разпоредителното заседание, преди повече от седем дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на
основание чл.274, ал.1 и
ал.2 от НПК разясни на страните правото им на отводи и възражения срещу
състава на съда, прокурора, защитниците и секретаря, в частност разясни на
подсъдимите правата им по НПК, както и даде възможност на
страните да вземат становище по въпросите, уредени в разпоредбата на чл. 248 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания за отводи. Относно въпросите по чл.248, ал.1 от НПК намирам следното.
По т.1 намирам, че делото е подсъдно на този съд. По т.2 намирам, че няма
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. По т.3 считам,
че не е допуснато съществено отстранимо процесуално
нарушение на досъдебното производство. По т.4 намирам, че има основание, въпрос
е на желание или искане. По т.5 няма основание за разглеждане на делото при
закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване
на резервен защитник, тълковник, преводач и т.н. По
т.6 - четирима от подсъдимите нямат взети мерки за неотклонение, само един от
тях и по отношение на него не се налага изменение или вземане на друга мярка за
неотклонение. По т.7 нямам искания за доказателства засега. По т.8 – считам, че
няма пречки за насрочване на съдебното заседание по същество.
АДВ. К.: Нямам искания
за отводи. Разяснени са правата на моя доверител. Най-напред ще говоря по
въпроса дали са налице допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила,
довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия. По въпроса по чл. 248,
ал. 1, т. 3 е налице положителен отговор на този въпрос, при което се дължи
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора при
условията на чл. 249, ал. 1, вр. ал. 2, вр.чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК. Това е така, тъй като
прокурорът не отстрани всички посочени от съда съществени нарушения на процесуалните
правила, отразени в предходния съдебен акт с председател именно настоящия съдия,
с който делото беше върнато. Обвинителният акт не отговаря на изискванията на
чл. 235 от НПК, тъй като на първо място считам, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт липсва отразяване на факти, очертаващи обективните и субективните
признаци на престъплението, в което е обвинен доверителят ми. Отсъствието на
този задължителен реквизит на обвинителния акт винаги се е считало за съществено
нарушение на процесуалните правила, представляващо основание за връщане на
делото на прокурора. Всъщност това е основание и при действащата нова разпоредба
на чл. 248, ал. 1 от НПК, заради което считам, че по тази точка се дължи
положителен отговор. Защо намирам, че това е така? Първо, в обвинителния акт са
посочени нарушени конкретни разпоредби от нормативни актове, в които са регламентирани
правата и задълженията на доверителя ми като служител на ДАИ, но не са посочени
в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, които обуславят обективния признак
на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 301 от НК, в което е обвинен
доверителят ми - неизвършване на дължимите действия по служба. Неизвършването
на дължимите действия по служба са конкретизирани до три такива от прокурора –
дължима проверка, констатиране на нарушения и съставяне на акт за
установяването им. Изхождайки от отразените факти в обвинителния акт, там и за четиримата,
да ги наречем условно пострадали, е посочено, че всъщност е извършена проверка.
Тоест, от една страна, в обвинителния акт са изложени факти, сочещи, че
проверка е извършена, а в същото време се твърди, че имаме неизпълнение на това
задължение – неизвършване на проверка. Следващото неизвършено дължимо действие
е, че не е констатирал нарушения, при положение че в обвинителния акт не са
посочени факти, няма нито един факт, сочен от прокурора, сочещ, че нарушения е
имало, а доверителят ми съответно не ги е констатирал. Третото – несъставянето
на акт за установяване на нарушение, отново ако прочетете обвинителния акт в
тази светлина, ще видите, че няма отразен нито един факт, от който да се съди,
че Д.Х. е следвало да състави акт за установяване на нарушение на някой от
водачите, а той не го е съставил. Ето защо считам, че след като няма посочени
факти в обвинителния акт, очертаващи обективното проявление в действителността
на изпълнителното деяние „неизвършване на дължими действия по служба“, не
виждам как съдът при постановяването на присъда ще приложи материалния закон. В
случая посочването на тези факти има отношение към начина на извършване на престъплението,
което е елемент от престъпния състав на чл. 301, ал.1 от НК, под който се
субсумират различни форми на изпълнителното деяние на това престъпление. Липсата
в обвинителния акт на тези факти, очертаващи обективните признаци на престъплението,
ни лишава от възможността да се борим с това обвинение, да го опровергаваме, тъй
като не са ни известни фактите, на които то се основава и това разбираемо и
неминуемо води до нарушаване на конституционното право на защита на обвиняемия.
Липсва и друг
атрибут в обвинителния акт - посочване на мястото на извършване на всяко едно
от деянията. Затова считам, че е основателно искането ми за прекратяване на съдебното
производство. По отношение на останалите въпроси, нямам отрицателен отговор,
ако мога да се изразя така. Искам да добавя и още нещо, което смятам, че е
нарушение на нашето право на защита. В структурата на обвинителния акт по отношение
на Д.Х. е посочено, че деянията са извършени като продължавано престъпление, но
следвайки хронологията в диспозитива на обвинителния
акт, считам, че това не е така, тъй като се започва с деяние, извършено на
16.10.2015 г. в 16:30 часа, следва деяние на същата дата обаче в 10:30 часа, а след
това следва деяние на същата дата в 15:30 часа. Очевидно тази хронология не е продължавана
и трябва да има яснота и по този въпрос - как така се продължава престъплението
в такъв времеви порядък на изписване на деянията. Няма как деяние, извършено в
16:30 часа, да е продължавано на деяние, извършено в 10:30 часа, най-общо
казано.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.Х.Х.: Нямам искания за отводи. Наясно съм с правата, които
имам в този процес. Разяснени са ми. Придържам се към казаното от моя адвокат
по отношение на въпросите, уредени в разпоредбата на чл. 248 от НПК относно допуснатите
процесуални нарушения на производството на етап изготвяне и внасяне на
обвинителния акт в ОС – Хасково.
АДВ. Е.: Нямаме
искания за отводи. Разяснени са правата на моите подзащитни.
С оглед процесуална икономия на време заявявам, че се придържам към абсолютно
всичко, което каза адв. К. по отношение на нейния подзащитен, тъй като то се отнася и за тримата мои подзащитни в настоящото производство В.В.,
Д.М. и Г.В.. Поради това няма да го повтарям. Оттам нататък обаче във връзка с
въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание съгласно чл. 248 от НПК и още в т.1 от същото, считам, че този въпрос не е изяснен в настоящото производство,
предвид така внесения от ОП – Хасково обвинителен акт, тъй като в т.3 на същия
член трябва да се изясни дали има допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия Считам, че да, такова
нещо има, тъй като в обвинителния акт уважаемата ОП - Хасково не се е постарала
да посочи точно, ясно и конкретно мястото на извършване на деянията, а единствено
е посочила общо в началото на диспозитива, че виждате
ли това деяние било извършено на АМ „Марица“ в района на Община Свиленград.
Тази АМ „Марица“ съгласно разрешението ѝ за въвеждане в експлоатация,
издадено от МРРБ, в частност упражняващи правата по експлоатация от ДА „Пътна
инфраструктура“, е разграфена на километри – тя е от 0 км до 117 км. Освен това
тази магистрала, тъй като е еднопосочно движението по нея, има посоки на
движение, които се определят съгласно нулевия километър на магистралата отляво
или отдясно, т.е. всеки километър от 0 до 117 има лява и дясна посока. И питам
аз прокурора - къде в обвинителния акт вие намирате точното място на движение
на превозните средства, чиито шофьори са дали показания? Къде в обвинителния
акт е посочено, че в посока на движение от 0 км към 117 км или от 117 км към 0 км
е извършена проверката на километрите, в коя посока - Капитан Андреево -
Оризово или обратно – Оризово – Капитан Андреево. Не сте посочили точното
местонахождение на автомобила на ДА „Автомобилна администрация“, къде точно е
бил разположен, като всеки един километър, предвид и това, че има отстояние от км до км, има и отстояние
на всеки 100 м до другите 100 м, т.е. километърът може да бъде записан условно
казано 116+200 км, ляво или дясно. Това води до съществено нарушение и
ограничаване правото на защита, защото не е установено къде са били точно
служителите – дали са били в посока Капитан Андреево – Оризово или в посока
Оризово - Капитан Андреево. В района на Община Свиленград ли са били или не са
били в района на тази община. Ами ако същите са били, като това не е установено
нито от разпитите на свидетелите, нито е описано в обвинителния акт, на
територията на условно казано Община Чирпан, в която също попада част от
територията на АМ „Марица“, тогава дали делото ще бъде подсъдно на този съд или
няма да бъде, за да преценим в крайна сметка това ли е съдът, който следва да
разгледа делото или не. Само на това обстоятелство, а и въз основа на казаното
от адв. К. преди мен, считам, че на основание чл. 249
от НПК, във връзка с допуснати нарушения по чл. 248, т. 1 и т. 3 от НПК, Ви моля
да прекратите съдебното производство и да върнете същото на ОП – Хасково.
ПОДСЪДИМИЯТ В.А.В.:
Нямам искания за отводи. Наясно съм с правата, които имам в процеса. Придържам
се към казаното от адвоката ми по отношение на въпросите по чл. 248 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.М.М.: Нямам искания за отводи. Запознат съм с правата, които
имам в процеса. Придържам се към казаното от адвоката ми по отношение на
въпросите по чл.248 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.Т.В.:
Нямам искания за отводи. Наясно съм с правата, които имам в този процес.
Придържам се към казаното от адвоката ми по отношение на въпросите по чл. 248
от НПК.
АДВ. З.:
Уважаеми господин Председател, нямам искания за отводи. По т.1 считам, че не
може да се каже със сигурност дали делото е подсъдно на ОС – Хасково, с оглед
проблемите в диспозитивите на обвинителния акт. На
този въпрос ще обърна повече внимание при становището ми по т. 3. По т.2
считам, че няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство. По т.3 се солидализирам с изказаното от
колегите преди мен. Вярно е, че това не касае моя подзащитен,
но все пак касае цялата структура на делото и никой няма интерес от това да се
постанови един некоректен съдебен акт, който се базира на некоректен обвинителен
акт, вследствие на което делото ще се върне. Извън това, което казаха колегите,
вижте как са оформени диспозитивите там, където има
продължавано престъпление. Най-напред започват наистина с това, че е на АМ „Марица“
и след това се казва: „на пътя“, „на пътя“, „на пътя“. Извинявам се, но това
звучи все едно „на село, за вуйчо“, както се казва в един разказ на Чехов.
Трябва всеки един диспозитив да е с точно определено
място. Времево са определени като дата, но не може да се пише „на пътя“. След
като прокурорът си е направил труда да даде всяко едно деяние в отделен диспозитив, следва да бъде точен по отношение на това. По т.4
– тъй като не знам дали ще се съгласите с нашите искания за връщане на делото
на прокурора, още отсега правя искане от името на моя подзащитен
делото да върви по редуцираната процедура по чл. 371 от НПК, без признаване на
вина, като не желаем да бъде разпитван свидетелят Иса Атай.
Ако колегите имат някакво отношение вече във връзка с техните свидетели и
вещите лица, сме готови да ги подкрепим. По т. 5 намирам, че няма никакви обстоятелства,
които налагат разглеждането на делото да протече при закрити врати, да се
привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава резервен
защитник и т.н. По т. 6 намирам, че взетата мярка за процесуална принуда по
отношение на моя подзащитен на този етап може да
остане такава. По т. 7 - нямам искания за събиране на нови доказателства. По т.
8 – считам, че по отношение на насрочване на съдебно заседание и лицата, които
следва да се призоват, вече казах, че с оглед процедурата, която ние избираме,
не следва да бъде призоваван Иса Атай.
ПОДСЪДИМИЯТ К.И.В.:
Нямам искания за отводи. Наясно съм с правата, които имам по НПК. Съгласен съм
с изложеното от адв. З. и се придържам към него
изцяло.
ПРОКУРОРЪТ
/реплика/: Считам, че исканията на защитниците с констатации за допуснати съществени
процесуални нарушения са неоснователни и в този смисъл няма основание за прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото на прокурор. По отношение на
казаното от защитника адв. К. по т. 1, че не са посочени
нарушенията, не съм съгласен. Напротив – характерното за това престъпление, за
разлика от длъжностното нарушение, е, че е необходимо да се посочат служебни
задължения, за които, за да не се извършат, е взет подкуп. Мястото, където е
извършено нарушението, е посочено, и това е минимално изискуемото. Считам, че
то е коректно посочено и не е необходимо топографски, както при ПТП, да се
посочва точния знак. Считам, че с адв. К. не сме чели
един и същ обвинителен акт. Поредността на нарушенията,
извършени от Д.Х.Х., са посочени коректно. Намирам,
че няма основание за връщане на делото на прокурор.
АДВ. К.
/дуплика/: В обстоятелствата част на обвинителния акт е посочено коректно, но в
диспозитива не е така. Първо е посочен час – 15:30
ч., а после 10:30 ч. По въпроса, че са посочени нарушените разпоредби, да, посочена
е като нарушена разпоредба тази, че служителят на ДАИ има право да спира за
проверка и в същото време е описана ситуация как и четиримата са спрени за
проверка. Описани са и факти в какво се изразява проверката, има и съставени
протоколи. Това нещо е изпълнено специално за проверката.
По направените
искания от страните, съдът се оттегля на съвещание.
Съдът, след
съвещание и преценка на възраженията, изложени от защитниците на подсъдимите,
становището на участващия в настоящия процес прокурор от Окръжна прокуратура – Хасково
и след изслушване на въпросите, уредени в чл. 248 от НПК, намира следното:
Възраженията на адв. Е. относно неконкретизиране мястото, и конкретно километър
от АМ “Марица“, на който са извършвани твърдените инкриминирани деяния, както и
посоката на движение на спираните от подсъдимите товарни композиции, възражението
на адв. З. за неяснота и непрецизност на диспозитивната част на обвинителния акт, касаещо посочване на изпълнителните деяния, извършени при
условията на продължавано престъпление, а именно „по пътя“, както и
възражението на адв. К. относно липсата и затруднения
при описание и посочване на продължаваната престъпна дейност на подсъдимия Х. в
диспозитива, дължаща се на нехронологично изнасяне на
обстоятелствата за отделните проявни форми на
продължаваното престъпление в един и същи ден, но първо в час 15:30 ч., след
това в час 10:30 ч., след това в друг час, прие за неоснователни.
Обстоятелството,
че в диспозитива прокурорът е използвал пътя за описание
на отделните изпълнителни деяния се дължи на избран от него начин и метод на
изразяване. То само по себе си не рефлектира върху яснотата на обвинителния акт, а оттам и не представлява
нарушение, довеждащо до ограничаване правото на защита на който и да е от
подсъдимите. Достатъчно ясно е посочено и мястото на извършване на престъпните
деяния, като е конкретизирано, че това е ставало на АМ „Марица“ в района на Община
Свиленград, като посоката на движение на товарните МПС е обстоятелство, стоящо
извън конкретиката на описанието на съответните
изпълнителни деяния. Предприетият от прокурора подход при описание на
продължаваната престъпна дейност и разменените, нехронологично подредени,
часове на спиране на чуждите шофьори, управляващи товарни композиции, също не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила дотолкова, доколкото за всяко
едно от конкретните деяния той е посочил час на спиране и съответно за всеки
един от свидетели в какво се заключава престъпната деятелност, за която първият
подсъдим е предаден на съд.
Основателно
обаче е възражението на адв. К., че обвинителният акт
страда от пороци, които се изразяват във вътрешна противоречивост на неговата
обстоятелствена част, сама по себе си, а и противоречие между обстоятелствената
част и диспозитива на обвинителния акт. В него освен
за деянието, извършено от подсъдимия В. на 24.07.2015 г. при проверка на товарен
автомобил, управляван от свидетеля Байлан, при която
е установено административно нарушение, респективно не е съставен акт за това,
във всички останали случаи се твърди, че и В. при спирането на управлявания от Ватафу камион на 01.09.2015 г. и Х. при спирането на
управлявания от свидетеля Нур автомобил на 16.10.2015 г., на свидетеля Окут от същата дата; подсъдимият В. при спирането на
управлявания от свидетеля Атай на 18.11.2015 г. и
подсъдимият В. на 18.11.2015 г. при спиране на управлявания от свидетеля Ерхан Сюер товарен автомобил, на същата дата при спиране на управлявания
от свидетеля Серт товарен автомобил; и подсъдимият М. на 18.11.2015 г. при
спиране на управлявания от свидетеля Шаахин товарен
автомобил, са извършили проверка на документите на товарните автомобили, съответно
и на техните водачи. В противоречие с тези, изложени в обстоятелствената част
факти, непосредствено след тях, в същата част на обвинителния акт, а след това и
в неговия диспозитив, представителят на Окръжна
прокуратура - Хасково е посочил, че в преобладаващата част от случаите подсъдимите
приели парите, за да не извършат дължими действия по служба, т.е. да не
извършат проверка, да не констатират нарушение, всеки един от тях да не състави
акт за установяването им. Действително съставът на престъплението по чл. 301 от НК изисква действията да са били извършени по служба от длъжностните лица, но
тези действия, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, следва да
кореспондират на изложената в диспозитива правна
квалификация. Вътрешното противоречие в самата обстоятелствена част и това между
нея и диспозитива води до неяснота в обвинението и
ограничава правото на защита на подсъдимите да разберат в какво конкретно се заключава
свързаното с приемането на дара тяхно действие. В обстоятелствената част на
обвинителния акт веднъж се твърди, че са извършили проверка на товарните
композиции, а след това в диспозитива е обратно - вменено
им е, че не са извършили проверка, че не са констатирали нарушения, съответно, че
не са съставили акт за установяване на административни нарушения. Впрочем, в
обстоятелствената част на обвинителния акт, както вече бе посочено, е споменато
едно единствено нарушение, допуснато от свидетеля Байлан,
за което подсъдимият В. не съставил акт за установяване на административно нарушение.
За всички останали случаи, касаещи обвиненията на останалите подсъдими, изобщо не
се твърдят допуснати от свидетелите и дължими, установими
от подсъдимите, нарушения, а в диспозитива фигурират
обвинения за това. В този смисъл, след като са налице противоречия в обстоятелствената
част между нея и диспозитива, и доколкото в обвинителния
акт изобщо липсва изложение на обстоятелства за допуснати от свидетеля,
респективно възприети неконстатирани и несанкционирани от подсъдимите
нарушения, е налице и непълнота в
изложението на фактите, по които подсъдимите са предадени на съд, респективно
привлечени към наказателна отговорност, рефлектиращо върху възможността да
узнаят в извършването на какво конкретно престъпление те са предадени на съд.
Изложеното
обосновава преценка, че при изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени
процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на подсъдимите от
гледна точка на възможността да разберат ясно и точно предявените им обвинения,
т.е. допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено по смисъла на
чл. 249, ал. 4, т. 1, предл. 1 от НПК. То е отстранимо с изготвяне на нов обвинителен акт, при стриктно
съобразяване с изискванията на чл. 246 от НПК и съобразяване с принципните
разяснения, дадени в ТР № 2/2002 г. на ВКС.
Предвид
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И: № 72
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 16/2018
г. по описа на Окръжен съд - Хасково.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – Хасково
за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Подписка“,
взета по отношение на Г.Т.В. с ЕГН: **********, по Досъдебно производство №
424/2015 г. по описа на Районно управление – гр. Харманли.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на
съда за прекратяване на съдебното производство и относно мерките за
неотклонение подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд - Пловдив в
7-дневен срок от днес.
Заседанието
приключи в 10:55 часа.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Съд.
заседатели: 1. ………………….
/М.
Д./
2.
…………………
Секретар: