РЕШЕНИЕ
гр.С.,
………………….
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
–во ГО, 7 състав в публичното заседание на трети юни през две хиляди и четиринадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА
ТОМОВА
при секретаря Й.П. и в
присъствието на прокурора …………...….., като разгледа докладваното от съдията
гр.дело N: 8950 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „П.Л.Б.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Ц.Ш.”, №***, чрез адв.А.В.
от САК срещу Д.В.Я. с ЕГН **********,***, в която се твърди, че че ищцовото
дружество е правоприемник на две търговски дружества - „П.Б.Л.Б.” ЕАД и „П.А. Л.Б.” АД, като ответника Д.Я. е бил служител в
първото от тях – с предходно фирмено наименование „Д.Б.” АД, по силата на
трудово правоотношение за времето от 15.05.2007г. до 28.04.2011г., заемайки
длъжността „Асистент поддръжка на автомобили”. Сочи се, че в обхвата на
трудовите задължения на ответника се включвало организирането на техническата
изправност и сервизиране на автомобилите, собствени или ползвани на финансов Л.
от страна на работодателя. Излага се, че предвид на това, че ответника работел
в едно от дружествата от финансова група
„Пиреос”, се ползвал с доверието и на останалите дружества от групата, което мотивирало
ищеца за упълномощаването му за извършване на определени действия по обслужване
и сервизиране и на собствените на ищцовото дружество автомобили. Твърди се, че
на 08.03.2011г. в деловодството на „П.А.Л.Б.” ЕАД било получено писмо от ЗАД „Б.В.И.Г.”,
с което бил заявен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по
застрахователна щета №470310111100366 за
откраднат собствен на ищеца автомобил БМВ ***., рег.№ *******. Сочи се, че
застрахователя мотивирал отказа си с това, че Д.Я., като заявител на щета
декларирал данни, съществено различаващи се от установените в хода на
застрахователната проверка, което било основание за отказ за изплащане на
обезщетение, на основание разпоредби на Общите условия по застраховка „Бонус
каско”. Излага се, че в изпълнение на правомощията му, съгласно даденото
пълномощно, ответника извършвал обслужване на автомобилите, собственост на „П.А.Л.Б.”
ЕАД, като извършвал действия по тяхното техническо обслужване, маркиране,
освобождаване от митница и др. Съобразно дадените указания и наложилата се
практика при изпълнение на тези дейности, автомобила следвало да бъде
придвижван от съответните органи (митница, КАТ, автосервизи и др.) по
най-краткия път до мястото на домуване, съвпадащо с адреса на управление на
дружеството собственик, а именно: гр.С., бул.”Ц.Ш.”, №***. Твърди се, че в
резултат на множество неправомерни действия, извършени от ответника,
автомобилът бил откраднат от неустановени лица, а застрахователното дружество
отказало да покрие щетата, чрез плащане на застрахователно обезщетение, с което
били нанесени вреди на ищцовото дружество, възлизащи на стойността на автомобила.
Сочи се, действията на ответника, вследствие на които била причинена вредата на
ищеца се изразявали в следното: 1.управлявал автомобила по начин, отклоняващ се
от пълномощията му, като го ползвал за лични цели, в неработин ден, в
Новогодишната нощ на 2011г., след което го оставил на произволен адрес,
различен от мястото на домуването му – с тези действия били създадени
предпоставки за противозаконно отнемане на МПС; 2.узнавайки за изчезването на
автомобила, ответника предприел своеволни действия извън рамките на
пълномощното му – по своя инициатива и едностранна преценка, и без да има право
на това, заявил щетата пред застрахователя, без да уведоми дружеството –
собственик, а в процеса на администриране на застрахователната преписка е
извършвал действия по своя преценка, без да ги съгласува със собственика ; 3.
при заявяване в ЗАД Булстрад за настъпилото застрахователно събитие, ответника
декларирал неверни данни, които се различавали от установените от
застрахователя показатели от съхранената информация в паметта на заключващите
устройства, като същественото несъответствие между декларираните и установените
данни станало основна и единствена причина за отказа на застрахователя да плати
щетата. Навеждат се доводи, че горните действия на ответника довели до
противозаконното отнемане на МПС-то и последвалия отказ на застрахователя за
плащане на застрахователното обезщетение, което лишило ищеца от собствеността
му и дружеството претърпяло вреда, изразяваща се в реално претърпяна загуба в
размер на стойността на автомобила, равняваща се на застрахователната му
стойност от 79 572лв. Като следствие от изложеното ищецът моли да бъде осъден ответника да му
заплати обезщетение за причинените от него имуществени вреди в размер на
79 572лв., ведно със законната лихва върху сумата от 08.03.2011г. (датата
на получаване на отказ от заплащане на застрахователното обезщетение) до
окончателното изплащане, в случай, че бъде прието, че поведените на ответника
осъществява състав на непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а ако бъде прието от съда, че
между страните са възникнали облигационни отношения, произтичащи от
упълномощаване на ответника от страна на ищеца и от предоставен мандат, то да
бъде осъден ответника да заплати горната сума, като обезщетение за имуществени
вреди от неизпълнение на договорни задължения.
Ответникът, чрез назначения особен представител ангажира становище за неоснователност на
предявените при условия на евентуалност искови претенции. Твърди, че към момента
на извършена кражба на собствения на ищеца автомобил, ответника е бил в трудово
правоотношение с него, поради което следвало да носи ограничена имуществена
отговорност, регламентирана в КТ.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, в съответствие с
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
От
приложения препис на трудов договор от 15.05.2007г. се установява, че ответника
е работил по трудово правоотношение при „Д.Б.” АД, заемайки длъжността „Асистент
поддръжка на автомобили”. Безспорно е, че на 02.07.2012г. е вписано в ТР
преобразуване на соченото дружество, с фирма към същата дата – „П.А.Л.Б.”, чрез
вливане в „П.Л. Б.” АД, което се установява и при справка в ТР. На същата дата
е било вписано и преобразуване на „П.А.Л.Б.” ЕАД, чрез вливане в ищцовото
дружество.
От приложения препис на пълномощно с
нотариална заверка на подписите на упълномощителите с рег.№15929 от
11.12.2010г. на нотариус с рег.№203 на НК, се установява, че от името и за
сметка на „П.А.Л.Б.” ЕАД, ответника Д.В.Я. е бил упълномощен да представлява соченото
дружество пред СДВР – Направление „Пътна
полиция”, КАТ, в същото направление във всички други регионални дирекции, както
и пред другите компетентни звена на МВР, във връзка с: извършване на маркиране,
регистрация, пререгистрация на МПС, спиране от движение на МПС, предаване на
изгубени/откраднати регистрационни документи на МПС, които са собственост на
дружеството, като декларира обстоятелства, подава, изисква и получава документи
и въобще извършва всички правни и фактически действия, необходими за
осъществяване на съответните процедури и изпълнение на задълженията на дружеството
по тях. Упълномощен е бил също така да представлява дружеството пред
Контролно-техническата инспекция на МЗХ и регионалните служби на същата, както
и пред Агенция „Митници” във връзка с конкретни действия, касаещи дейността на
упълномощителя. Упълномощен е бил да представлява дружеството и в отношенията с
трети лица – Л.ополучатели, доставчици, както и всякакви други физически и
юридически лица във връзка с приемането и предаването на моторни превозни
средства и / или други движими вещи, собственост на дружеството, осъществявано
при сключване на договори за покупко-продажба и договори за Л., при тяхното
прекратяване/разваляне, както и при доброволно предаване на Л.овани вещи от
страна на Л.ополучатели по действащи договори за Л. и/или предаването им след
изземване от трети юридически лица, с които дружеството се намира в договорни
правоотношения.
Не се
спори и това се установява от приложения препис на Свидетелство за регистрация
Част І, че „П.А.Л.Б.” ЕАД е било собственик на лек автомобил „БМВ ***.” с рег.№*******,
рама № WBAHM61060DH91913, двигател № 4448D*********, с дата на първа
регистрация 13.04.2006г.
Видно е
от представения препис на Спецификация към застрахователна полица №50318471 от
30.03.2010г., че описания по-горе лек автомобил е бил застрахован по
застраховка „Каско” при ЗАД „Б.В.И.Г.” АД за период от 13.04.2010г. до
13.04.2011г. Приетата действителна стойност, според отразеното в
застрахователната полица, е била 79 572,24лв. Дължимата застрахователна сума за пожар и/или кражба е
била определена в размер на действителната стойност – 79 572лв.
От
приложеното копие на удостоверение, издадено от СДВР, 04 РУП-гр.С., с
изх.№7653/02.02.2011г. се установява, че ответника Д.В.Я. е заявил на
07.01.2011г. за противозаконно отнемане на описания по-горе лек автомобил „БМВ ***.”
с рег.№*******, собственост на „Пиреос Авто Л.България” ЕАД, като по случая е
била заведена преписка/досъдебно производство ЗМ-37/2011г. по описа на соченото
РУП, като към датата на издаване на удостоверението извършителя не е бил
установен и автомобила не е бил намерен.
Установява се от представения препис на писмо, изходящо от ЗАД „Б.В.И.Г.”
АД с № АЗ 01108/23.02.2011г. и входящо при „П.А.Л.Б. с №87/08.03.2013г., че
ответника Д.Я. е подал заявление пред застрахователното дружество за настъпило
застрахователно събитие по описаната по-горе застрахователна полица – кражба на
процесния автомобил, като по този повод е била заведена претенция
№470310111100366. Според отбелязаното в писмото, заявителят е декларирал пред
застрахователя, че е паркирал автомобила на 02.01.2011г. - към 23.30часа, на
ул.”Траянови врата”, в близост до бл.16, а на 07.01.2011г. - около 14.30ч., констатирал липсата на автомобила.
При заявяване на претенцията, ответника Д.Я. предоставил двете заключващи
устройства на автомобила. По отношение на същите била извършена проверка в
оторизиран сервиз на БМВ за България – „К.А.” ООД, при която се установило, че
по съхранената информация в паметта на ключовете, автомобилът бил използван последно
на 31.12.2010г. в 1:21:00 часа, като показанията на километража били
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното :
Предявената
искова претенция намира правното си основание в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД.
Фактическият състав на непозволеното увреждане, уреден в нормата на
чл.45 от ЗЗД, включва следните елементи: противоправно деяние, вреда, причинна връзка между противоправното деяние
и настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на противното.
Установи се от обсъдените доказателства, че „П.А.Л.Б.” ЕАД е било
собственик на процесния лек автомобил „БМВ ***.” с рег.№*******, рама №
WBAHM61060DH91913, двигател № 4448D160633638.
Безспорно е в производството и това става ясно от вписванията в
Търговския регистър, че ищеца „П.Л. Б.” АД е правоприемник на „П.А.Л.Б.” ЕАД,
като правоприемството е настъпило на основание вписано на 02.07.2012г.
преобразуване на последното, чрез вливане в първото.
Ответникът Д.Я. е бил упълномощен от дружеството, собственик на
автомобила да го представлява пред конкретни трети лица – компетентни звена на
МВР, Контролно-техническа инспекция към МЗХ и регионални служби на същата и
Агенция „Митници”, при извършване на конкретни действия, касаещи автомобили на
упълномощителя, свързани с дейността на тези органи, както и да го представлява
пред неограничен кръг трети лица, но отново за конкретни действия, които е
следвало да бъдат извършвани по повод правоотношения, произтичащи от договори
за покупко-продажба и Л. на автомобили, собственост на Л.овото дружество.
По повод това упълномощаване, ответника е разполагал със заключващите
устройства на процесния автомобил, доколкото е могъл да го управлява във връзка
с извършване на действията, за които е бил упълномощен, в каквато насока е
налице признание от ищеца, въпреки, че това не произтича конкретно от
упълномощителната сделка.
Не се представиха доказателства от ответника за съществуване през
релевантния период от време на друго правоотношение с „П.А.Л.Б.” ЕАД, от което
да са произтичали права, позволяващи ползване и управление на процесния
автомобил. Стана ясно само, че през периода от 15.05.2007г. до 30.04.2011г. е
бил в трудово правоотношение с „П.А.Л.Б.” ЕАД, чийто правоприемник е отново
ищеца, на основание извършеното преобразуване, чрез вливане, вписано в ТР на
02.07.2012г. Това правоотношение обаче е ирелевантно за спора в настоящото
производство.
Установи се от представеното удостоверение с изх.№7653/ 02.02.2011г., издадено
от СДВР, 04 РУП-гр.С., че ответника Д.В.Я. е заявил на 07.01.2011г. пред
органите на полицията, че процесния автомобил е бил откраднат.
Установи се също така, че автомобила
е бил застрахован към същия момент при ЗАД „Б.В.И.Г.” АД със
застрахователна полица №50318471, в това число по покрит риск „кражба”, при
застрахователна сума за възстановяване 79 572лв.
Съдът намира, че не може да се приеме противоправно деяние на
ответника, в причинна връзка с което да е настъпила кражбата, в каквато насока
са наведени твърдения в исковата молба. Не е такова противоправно поведение
паркирането на автомобила на открито пространство, от където е бил откраднат.
Не се представиха от ответника доказателства, че е уведомил собственика
на откраднатия автомобил за настъпилото събитие. Твърденията на ищеца са, че
такова уведомяване не е било извършено и този факт не беше опроверган,
доколкото в тежест на ответника е да докаже извършените от него действия по
уведомяване, ако е имало такива.
Уведомяването на собственика е било необходимо, т.к. именно той е следвало
да заяви претенцията пред застрахователя по застраховка „Каско” във връзка с
настъпилото застрахователно събитие, в съответствие с разпоредбата на чл.206 от КЗ. Ответникът не ангажира доказателства че извършването на това действие му е
било възложено от собственика, доколкото такова не е следвало от
упълномощителната сделка. В същото време, при предприетото от ответника
уведомяване на застрахователя са били декларирани данни, касаещи настъпването
на застрахователното събитие, които са били различни от установените при
извършената проверка по образуваната преписка и това несъответствие е
предпоставило отказ да се изплати застрахователно обезщетение в дължимия размер
от 79 572лв. Декларирането на данни за последната дата, на която е бил
ползван откраднатия автомобил и за показания на километража към същия момент,
които са били различни от данните за същите обстоятелства, съхранявани в
паметта на заключващото устройство, представлява поведение, отклоняващо се от дължимото
такова за посочване на верни данни при уведомяването на застрахователя, което макар
и да не е извършено по възлагане на собственика следва да е предприето в негов интерес.
Горното поведение на ответника, изразило се в неуведомяването на
собственика за извършената кражба на автомобила му и заявяването пред
застрахователя на неверни данни, даващи основание за отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение, нарушава общото правило да не се вреди
другиму. Поради това съдът приема, че е
налице първата предпоставка от състава на чл.45 от ЗЗД.
Налице е и вреда, настъпила за собственика на откраднатия автомобил,
чийто правоприемник е ищеца, изразяваща се в пропуснатата възможност да бъде
получено застрахователно обезщетение по покрития от сключената застраховка
риск, в размер на 79 572лв. С това е осъществен втория елемент от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.
Налице е също така пряка причинно-следствена връзка между поведението
на ответника и настъпилата за праводателя на ищеца вреда.
При доказване на горните предпоставки, вината се предполага до
доказване на противното, а тази презумпция не беше оборена от ответника.
Съдът намира за неотносимо възражението, наведено от представляващия
ответника, че ищеца не бил положил грижата на добър стопанин, с което станал
причина за настъпване на вредите, т.к. в случая не се касае за вреди,
произтичащи от неизпълнение на договорно правоотношение, по което ищеца е
кредитор, а за такива, произтичащи от деликтно поведение на ответника.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявената искова претенция с
правно основание чл.45 от ЗЗД се явява основателна и доказана и следва да бъде
уважена като такава, респективно осъден ответника да заплати в полза на ищеца
сумата от 79 572лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди. Доколкото обезщетението е дължимо със законната лихва от момента на
увреждането, върху горната сума следва да се присъди такава лихва от
08.03.2011г. – датата, на която собственика на автомобила е бил уведомен от
застрахователното дружество за отказа да бъде изплатено застрахователно
обезщетение до окончателното изплащане.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца направените в
производството разноски в общ размер на 6 163,88лв. За държавна такса,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение на особен представител на ответника.
Воден от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА,
на основание чл.45 от ЗЗД, Д.В.Я. с ЕГН **********, постоянен адрес:*** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на „П.Л.Б.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Ц.Ш.”, №***, сумата от 79 572лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 08.03.2011г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 от ГПК Д.В.Я.
с ЕГН **********, постоянен адрес: гр.С., бл.”Х. Б.”, №**, ет.*/, ап.* ДА ЗАПЛАТИ в полза на „П.Л.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр.С., бул.”Ц.Ш.”, №*** сумата от 6 163,88лв.,
представляваща деловодни разноски.
решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна
жалба.
СЪДИЯ: