РЕШЕНИЕ
№ 87
Самоков, 18.04.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на четвърти април през две хиляди двадесет и втората година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Н. сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 229 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
А.Г.П. ***, е предявил срещу Дирекция „Национален парк Рила“ в Министерството на околната среда
и водите, с адрес на дирекцията в Благоевград, искове за признаване на
незаконността и отмяна на уволнението му от работа, извършено със заповед №
ЛС-7/04.01.2021 г. на директора на ответната дирекция; за възстановяване на
ищеца на предишната му работа; за осъждане на ответника да му заплати сумата
5346 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението
за период от 6 месеца, считано от 06.01.2021 г., ведно с разноските по делото.
Твърди се в исковата молба, че до
уволнението ищецът работел по трудово правоотношение с ответника като „главен
специалист паркова охрана и контрол“ в парков участък „Говедарци“, като с оглед
сключването на трудовия договор през 2009 г. представил пред работодателя
всички необходими документи за длъжността, за която кандидатствал, в т. ч. и
диплома за завършено средно образование. На 04.01.2021 г. ответникът връчил на
ищеца заповед № ЛС-7/04.01.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Твърди се в исковата молба, че с тази
заповед трудовото правоотношение между страните е прекратено незаконосъобразно
поради липса на материално-правните предпоставки, съставляващи визираното в нея
основание за прекратяването му, тъй като ищецът имал завършено средно
образование.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е оспорил изцяло
исковете. Оспорил е твърденията в исковата молба със становище за тяхната
бланкетност и необоснованост, като е изтъкнал, че от проверка е установено, че
ищецът не доказва притежаване на необходимото образование или професионална
квалификация за изпълняваната работа, поради което предпоставките по чл. 328,
ал. 1, т. 6 от КТ, при които ответникът е упражнил правото си да прекрати
едностранно трудовото правоотношение с ищеца, били налице. Направил е и
възражение за недействителност на сключения между страните трудов договор
поради противоречието му към датата на неговото сключване с императивни
разпоредби на Закона за администрацията, Класификатора за длъжностите в
администрацията, Закона за защитените територии и Правилника за устройството и
дейността на Дирекция „Национален парк Рила“ относно изискването работникът на заеманата
от ищеца длъжност „главен специалист“ да има средно образование. Във връзка с
това възражение ответникът твърди, че ищецът е действал недобросъвестно при
сключване на трудовия договор и обосновава обусловеност на решението по
предявените искове от действителността на трудовия договор, поради което иска
от съда обявяването на неговата недействителност с решението.
Пред съда ищецът се представлява
от пълномощника си адв. Стойка Карабонева, която заявява, че поддържа предявените
от него искове и в хода на устните състезания изразява становище за тяхната
основателност.
Ответникът се представлява от
пълномощника си адв. Диана Башлиева, която заявява, че поддържа становището и
исканията, заявени с отговора на исковата молба, оспорва исковете на ищеца и в
хода на устните състезания отправя искане същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С оглед искането на ответника в
отговора на исковата молба и уточняващото изявление на неговия пълномощник в
открито съдебно заседание на 27.09.2021 г., с протоколно определение,
постановено в същото съдебно заседание, е открито производство по оспорване
истинността на диплома за средно образование, издадена на ищеца А.Г.П. от СПТУ по
редки метали – гр. Бухово, Софийски окръг, серия А-86 № 035646/17.09.1986 г.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение събраните по
делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът е предявил срещу ответника
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
2 и 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, които на общо основание са допустими.
С отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение за недействителност на сключения между него и
ищеца трудов договор № 383/05.11.2009 г. и изрично и недвусмислено е поискал нейното
обявяване с решението по делото. По същество това искане съставлява предявяване
на инцидентен иск за установяване недействителността на трудовия договор, което
е допустимо не само с оглед особената разпоредба на чл. 314, ал. 1 от ГПК, а и
предвид общата разпоредба на чл. 212 от ГПК.
Това е така по следните
съображения:
Със становището си в отговора на
исковата молба ответникът по същество е оспорил съществуването на трудово
правоотношение с ищеца поради недобросъвестност на последния при сключване на
горепосочения трудов договор относно липсата на притежавана от него минимално
изискуема образователна степен за заемане на длъжността, предвидена за
изпълнение на трудовата функция – негов предмет, в какъвто случай саниращата
разпоредба на чл. 75, ал. 1 от КТ не намира приложение. Искът е за обявяване
несъществуването на това трудово правоотношение предвид недействителността на
основанието за неговото възникване, а именно – посочения трудов договор, поради
противоречието му със закона в хипотезата на чл. 74, ал. 1 от КТ относно
изискването за минимална образователна степен за заемане на тази длъжност от
ищеца. Не може да се приеме, че съществуването на трудово правоотношение между
страните не обуславя изхода на делото по предявените от ищеца искове, защото съдебната
преценка относно законосъобразността на едностранното прекратяване на трудовия
договор от работодателя е предпоставена, т. е. обусловена е от извод за валидно
възникване на трудово правоотношение между страните на основание този договор. Това
е така, защото ако съдът установи, че оспореното трудово правоотношение между
страните не съществува поради недействителност на трудовия договор като
основание за неговото възникване предвид изложените от ответника негови пороци,
то прекратяването на трудовия договор би било лишено от предмет и само затова исковете
по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ би следвало да бъдат отхвърлени като
неоснователни. В този смисъл, предявеният от ответника инцидентен иск за
установяване несъществуване на трудовото правоотношение между страните поради
недействителност на трудовия договор не може да се приеме за евентуален и съдът
дължи произнасяне по него независимо от изхода на делото по първоначалните
искове. Съвсем отделен е въпросът, че характеристиките на този инцидентен установителен
иск предпоставят съществени отклонения от общите правила за предявяване на иск,
включително и в настоящото производство, развиващо се по реда на Глава Двадесет
и пета от ГПК „Бързо производство“, в което законодателно предвидената бързина
на производството изключва обезпечаване на възможност на страната, срещу която
този иск е предявен, да депозира отговор по него в едномесечен срок от
съобщението. Именно в тази насока са разпоредбите на чл. 312, ал. 1 и 2 и чл.
314, ал. 2 от ГПК – в деня на постъпване на отговор на исковата молба съдът е
длъжен да се произнесе по насрочване на делото без оглед съдържанието на
отговора и направените с него искания, още повече че и първоначалният ищец може
да предяви инцидентен установителен иск в едноседмичния срок за становище по
доклада на съда, който срок започва да тече след насрочване на делото (чл. 314,
ал. 1, хипотеза първа, вр. чл. 312, ал. 2 от ГПК), отново без това да осигурява
право на ответника на отговор по този иск в срока по чл. 131 от ГПК. Нещо
повече, в производството по Глава Двадесет и пета „Бързо производство“ от ГПК е
изключено последващото обективно съединяване само на онези искове, за които
общите разпоредби на кодекса предвиждат предявяването им по общите правила, а
това са насрещният и обратният иск. Очевидно е, че предявяването на инцидентен
установителен иск се отклонява от тези общи правила и затова предявяването му в
особеното производство по Глава Двадесет и пета от ГПК е допустимо.
Предявените от А.Г.П. искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ са
основателни, а предявеният от ответника Дирекция „Национален парк Рила“ в
Министерството на околната среда и водите инцидентен установителен иск срещу
ищеца за установяване несъществуването на трудово правоотношение поради
недействителност на сключения между тях трудов договор № 383/05.11.2009 г., е
неоснователен.
Страните не спорят, че между тях
е сключен трудов договор № 383/05.11.2009 г., по силата на който ответникът е
възложил на ищеца да изпълнява трудовата функция на „главен специалист ПОК (паркова
охрана и контрол)“ в Дирекция „Национален парк Рила“ – Благоевград,
специализирана администрация, отдел „Контрол и охрана“, сектор ПУ (парков
участък) – Говедарци, при работа на пълно работно време по график и при основно
месечно трудово възнаграждение в размер 370 лв., изплащано окончателно всеки
месец. Посочено е в трудовия договор, че ищецът има средно специално
образование съгласно диплома № 017421/15.10.2007 г., издадена от ПТГ „Н. Вапцаров“,
гр. Самоков, със специалност „техник – лесовъд“.
Със заповед № ЛС-7/04.01.2021 г.,
издадена от Директора на Дирекция „Национален парк Рила“ – Благоевград, трудовото
правоотношение между страните е прекратено, считано от 05.01.2021 г. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ поради това, че ищецът не отговаря на
изискванията на чл. 69, ал. 4 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) и
Класификатора на длъжностите в администрацията, № 305, 11, ниво специалист 1,
длъжност „главен специалист“ относно изискването за минимална образователна
степен – средно образование, необходима за заемане на длъжността „главен
специалист“ при Дирекция „Национален парк Рила“ и за изпълняваната от него
работа, възложена му с трудов договор № 383/05.11.2009 г. Заповедта е връчена
лично на ищеца срещу подпис на 04.01.2021 г.
Спорният по делото въпрос е дали
при сключване на трудов договор № 383/05.11.2009 г. между страните ищецът е
имал образователна степен средно образование.
Документът, посочен в трудовия
договор като диплома № 017421/15.10.2007 г., издадена от ПТГ „Н. Вапцаров“, гр.
Самоков, всъщност е свидетелство за професионална квалификация, удостоверяващо,
че през 2007 г. ищецът е завършил в Професионална техническа гимназия „Никола
Вапцаров“ – Самоков двегодишна самостоятелна форма на обучение и е придобил
трета степен на квалификация по професия „техник - лесовъд“, със специалност
„горско и ловно стопанство“. Истинността на този документ не е оспорена по
делото, но и този документ не представлява диплом за средно образование.
От една страна, изискването за
средно образование за заеманата от ищеца длъжност е нормативно установено в
действащите към датата на сключване на трудовия договор чл. 69, ал. 4 от ЗЗТ,
чл. 10, ал. 2 от Наредба за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в
администрацията и Единен класификатор на длъжностите в администрацията – ред В2,
последните - приети с ПМС № 47 от 01.03.2004 г. (обн. ДВ, бр. 18/2004 г., в
сила от 05.03.2004 г., отм. ДВ, бр. 49/2012 г., в сила от 01.07.2012 г.). Затова и ако при сключване на
трудовия договор работникът не отговаря на това изискване, е налице основание
за прекратяване на договора по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ (вж. т. 1Б от Тълкувателно
решение № 4/01.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГК). Тук е мястото да
се посочи, че това основание за прекратяване на трудовия договор е същностно различно от основанията, установени
в чл. 74, ал. 1 от КТ за обявяване на недействителност на трудовия договор или
на отделни негови клаузи – ако те противоречат на закона или на колективен
трудов договор (КТД) или ги заобикалят. От чл. 74, ал. 2 и ал. 4 във връзката
им с ал. 1 от КТ се налага извод, че недействителен е трудов договор, при чието
сключване: а/. работникът е трудово недееспособен или б/. чието съдържание (изцяло или на отделни
негови клаузи) противоречи или заобикаля закона или КТД. Сключването на трудов
договор между работодателя и работник, който не отговаря на нормативните
изисквания за образование или професионална квалификация за изпълнение на
уговорената трудова функция не води до неговата недействителност в нито една от
тези хипотези, а е основание за едностранното му прекратяване от работодателя с
предизвестие (чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и арг. от чл. 335, ал. 2 от КТ)
независимо дали работникът е бил добросъвестен при сключване на договора.
Затова искането на ответника да бъде обявена недействителност на трудовия
договор поради неотстраним недостатък на трудовия договор, изразяващ се в липса
на нормативно изискуемата се образователна степен у ищеца както към момента на
сключването, измененията и прекратяването на договора, така и към датата на
предявяване на иска, е изначално неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
От друга страна, притежаването от
ищеца на определена образователна степен е обективен факт и съдът е длъжен да
изследва този въпрос независимо от частно-правните изявления на страните в
трудовия договор, декларативно сочещи, че свидетелството за професионална
квалификация на ищеца с № 017421 от 15.10.2007 г., издадено от ПТГ „Никола
Вапцаров“ – Самоков, е диплома за средно образование, каквато диплома,
удостоверяваща придобиването на средно образование от ищеца, това свидетелство
не е.
Ищецът обаче е представил по
делото в оригинал диплома за завършено средно образование серия А-86, № 035646,
регистрационен номер 1343, издадена на 17.09.1986 г. от СПТУ по редки метали –
гр. Бухово, Софийски окръг. Тази диплома е официален документ, удостоверяващ
придобиването на средно образование от ищеца. Ответникът своевременно е оспорил
истинността й, поради което по делото е открито производство по оспорване на
нейната истинност. В този случай, съгласно чл. 194, ал. 3, изр. първо от ГПК и
по аргумент от противното от чл. 194, ал. 3, изр. второ от ГПК тежестта за
доказване неистинността на тази диплома пада върху ответника, т. е. ответникът
следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че дипломата е
неистински документ. Това обаче не може да се установи от събраните по делото
доказателства.
От събраните по делото
доказателства, ценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, не може да
се направи необходимия за пълно и главно доказване на неистинността на
представената от ищеца диплома за завършено средно образование категоричен
извод, че тя не е издадена от СПТУ по редки метали – Бухово или че в нея е
извършена някаква материална подправка, която да обоснове нейната неистинност.
От показанията на св. Л.М. Цонкина
- Фъртункова, директор на Професионална гимназия по механоелектротехника (ПГМЕ)
„Никола Йонков Вапцаров“ – София, които не са опровергани от други
доказателства, а напротив – подкрепени са от извлечение от регистър на
закрити/преобразувани образователни институции (л. 93-97 от делото), се
установява, че СПТУ по редки метали – гр. Бухово, понастоящем не съществува, а
вследствие на редица реорганизации и преобразувания документи от архива на това
учебно заведение понастоящем се съхраняват в ПГМЕ „Н. Й. Вапцаров“ – София.
Свидетелката Цонкина - Фъртункова сочи, че документацията на СПТУ по редки
метали – Бухово не е изрично приемана по описи в ПГМЕ „Н. Й. Вапцаров“ – София,
а се съхранява там в насипно състояние, като сред нея не са налице регистрационни
книги за издадени документи за завършено образование и професионална
квалификация – откриват се само описи на лични дела или картони на ученици, без
да може да се установи дали те се отнасят до целия период на съществуване на
СПТУ по редки метали – Бухово и дали в тези описи фигурират всички ученици.
Тези показания на св. Цонкина -
Фъртункова касаят състоянието на съхраняваната в ПГМЕ „Н. Й. Вапцаров“ – София
документация на СПТУ по редки метали – Бухово и затова са допустими вън от
ограниченията по чл. 164 от ГПК. Те изясняват фактическите обстоятелства,
обосновали съдържанието на приетите като доказателства по делото писма от тази
свидетелка до Директора на ответната Дирекция „Национален парк Рила“, а именно:
писмо изх. № РД 25-94/15.12.2020 г. (на л. 106 от делото) и писмо изх. № РД
25-131/18.01.2021 г. (на л. 111 от делото), както и съдържанието на писмото й с
изх. № РД 25-500/06.07.2021 г. до директора на дирекция „УУД“ в Министерството
на образованието и науката (л. 158 от делото). Без да е необходимо съдържанието
на тези писма да бъде дословно възпроизвеждано в настоящото изложение, от тях
става ясно, че в ПГМЕ „Н. Й. Вапцаров“ – София не се съхранява регистрационна
книга за издадени дипломи за средно образование на СПТУ по редки метали –
Бухово, поради което проверка за издаваните дипломи по регистрационен номер,
серия и фабричен номер, не може да бъде извършена; ПГМЕ „Н. Й. Вапцаров“ – София
съхранява описи на лични дела на учениците в СПТУ по редки метали – Бухово,
както и самите лични дела, като ищецът не фигурира в така съхраняваните описи,
а и в съхранявания архив не се открива лично дело на такъв ученик, поради което
не може да се отговори на въпроса издавани ли са му някакви документи. В този
смисъл, съдържанието на писмо изх. № РД 25-94/15.12.2020 г. от св. Цонкина -
Фъртункова до директора на Дирекция „Национален парк Рила“ не е съществено по-различно,
макар и да е словесно формулирано по привидно категоричен начин – че след
извършената проверка било установено, че на ищеца не била издавана диплома за
средно образование по описа на личните дела на учениците. По същество това
означава единствено, че според проверката в наличните описи на личните дела на
учениците такава диплома не е издадена. Това не е свободна съдебна
интерпретация на един лаконичен административен отговор, тъй като в следващото
си писмо с изх. № РД 25-131/18.01.2021 г. до директора на Дирекция „Национален
парк Рила“ директорът на ПГМЕ „Н. Й. Вапцаров“ – София значително по-подробно
сочи, че в получения архив на СПТУ по редки метали – Бухово няма приет регистър
(регистрационна книга) на издадените дипломи за средно образование, поради
което е невъзможно да бъде извършена проверка за издаване на диплома на ищеца
за завършено средно образование в СПТУ по редки метали – Бухово, както и че не може да се отговори на въпроса
дали архивът на СПТУ по редки метали – Бухово е пълен и съдържа личните дела на
всички завършили ученици, включително и тези, завършили вечерна форма на
обучение.
Този анализ на писмените и гласни
доказателства, релевантни към въпроса за истинността на представената от ищеца
в оригинал диплома за завършено средно образование серия А-86, № 035646,
регистрационен номер 1343, издадена на 17.09.1986 г. от СПТУ по редки метали –
гр. Бухово, Софийски окръг, не позволява извод, че тази диплома не е издадена
на ищеца от това учебно заведение. Към посочената в този документ дата на
издаването му не е съществувал единен за страната регистър на дипломите за
средно образование (такъв функционира за дипломи за средно образование,
издадени едва след 01.01.2007 г., вж. писмо изх. № 0104-159/07.07.2021 г. от
директора на Дирекция „УУД“ в МОН до съда, л. 155-156 от делото), а регистър
или регистрационна книга на дипломите, водени от СПТУ по редки метали – Бухово,
не са открити в правоприемника му ПГМЕ „Н. Й. Вапцаров“ – София. Личните дела
на учениците в СПТУ по редки метали – Бухово и техните описи, съхранявани в ПГМЕ
„Н. Й. Вапцаров“ – София не могат да бъдат надежден производен източник на
достоверна информация, че такава диплома не е издадена на ищеца, защото не може
да се установи дали в учебното заведение – правоприемник се съхраняват всички
описи и лични дела на учениците.
Нещо повече, в т. V „Изследване
на сравнителния материал“ от констативно-съобразителната част на приетото
заключение на в. л. С.А. по назначената по делото съдебно-графическа експертиза
е посочено, че в ПГМЕ „Н. Й. Вапцаров“ – София понастоящем се съхраняват само
около десетина лични дела ведно с оригиналните свидетелства за завършено средно
образование през периода, в който попада датата на издаване на дипломата на
ищеца. Това обстоятелство потвърждава съображенията на съда по-горе, че
съхраняваните в ПГМЕ „Н. Й. Вапцаров“ – София лични дела на учениците в СПТУ по
редки метали – Бухово и техните описи, изобщо не могат да служат за солидна
доказателствена основа за извод, че през 1986 г. на ищеца не е издадена диплома
за средно образование от това учебно заведение.
Наред с това, според приетото
експертно заключение на в. л. А., не са открити признаци за фалшифициране или
недействителност на дипломата – обект на изследване от експертизата. Независимо
от лаконичността на това заключение, то е достатъчно подробно обосновано от
вещото лице в констативно-съобразителната част на експертизата, а и в устните
разяснения на вещото лице при защитата на заключението му пред съда в с. з. на
21.02.2022 г., без да възникват
обосновани съмнения в неговата правилност. Независимо от формулировката на
заключението, съдът намира, че вещото лице не е формирало правни изводи по
въпроси от предмета на делото, защото цялостният прочит на
констативно-съобразителната му част сочи, че изследването и анализът на вещото
лице са концентрирани изключително върху наличието или липсата на обективни
признаци на интелектуална или материална подправка на дипломата, а това са въпроси,
които са от специализираната му компетентност.
Що се касае до тази част от
заключението, в която вещото лице сочи, че подписите за „Директор“ в дипломата
на ищеца и подписите, положени от името на Светла Х. Панева в сравнителния
материал, не са изпълнени от едно и също лице, съдът намира, че това обстоятелство
в конкретния случай също не може да обоснове извод, че дипломата на ищеца не е
издадена от СПТУ по редки метали – Бухово.
На първо място, в дипломата на
ищеца не са посочени имената на лицето, което е положило подпис на нея за
директор. Освен това данните, че към датата на издаване на тази диплома
директор на това учебно заведение е била Светла Х. Панева, са само косвени,
съобразени единствено с налични ведомости за заплати, подписвани от това лице в
този период. Поради това не може да се приеме категорично, че именно посоченото
лице Светла Х. Панева е следвало да положи подпис на дипломата за директор,
нито може да се приеме, че фактически положеният на дипломата подпис за
директор представлява имитация, подправка на подписа на това лице. Далеч
по-съществено е друго – че независимо дали към посочената в дипломата на ищеца
дата на нейното издаване Светла Х. Панева е заемала длъжността „Директор“ на
СПТУ по редки метали – Бухово, от изследвания от вещото лице наличен
сравнителен материал (илюстрация 4 от заключението) е видно дори с просто око,
че графичните изображения на подписите за „Директор“ в три други свидетелства,
издадени на други лица в периода 01.08.1986 г. – 25.09.1986 г., са видимо
различни едно от друго, като в едно от тези свидетелства (на С. Тюлев) дори
подписите за директор на първата и на последната страница са очебийно различни.
В чл. 107, ал. 2 от Закона за народната просвета (обн. ДВ, бр. 218/1948 г.,
отм., ДВ, бр. 86/1991 г.), действащ към 17.09.1986 г. (посочената в дипломата
на ищеца дата на нейното издаване), както и в други разпоредби от този
нормативен акт или от подзаконови нормативни актове по прилагането му, не се
съдържат правила за това кое е длъжностното лице, компетентно да положи подпис
на свидетелство/диплома за завършено средно образование и дали тази
компетентност е изключителна или може да бъде делегирана и по какъв начин – за
разлика от разпоредби в последващи нормативни актове, например чл. 136 от
Правилника за професионалните училища (обн. ДВ, бр. 18/1991 г., отм. ДВ, бр.
34/1992 г.) и чл. 132, ал. 9 от Правилника за общообразователните училища (обн.
ДВ, бр. 5/1991 г., отм. ДВ, бр. 31/1992 г.),
които обаче са неотносими към случая, защото не са били част от
действащото право към 1986 г. Ето защо, макар и подписът за директор на
дипломата на ищеца да е положен от неустановено по делото лице, доказателствата
по делото сочат съвсем логична, а не хипотетична вероятност това лице да е
имало право да го положи и подписът му да е автентичен, а не подправен, т. е.
на този подпис да не е придаден вид, че изхожда от лице, което не е негов
автор.
Не на последно място,
обстоятелството, че в периода от 04.10.1984 г. до 27.12.1986 г. ищецът е бил на
редовна наборна военна служба, установено от копия на страници от военната му
книжка (л. 35 от делото), също не изключва възможността ищецът да се е явил на
зрелостен изпит през 1986 г. и с решение на зрелостната изпитна комисия от
13.09.1986 г. да е получил средно образование с общ успех „среден 3,43“ и
професионална квалификация „оператор на машини и съоръжения за обогатяване“.
Това е така, защото е видно от приетата като доказателство страница 56 от
военната книжка на ищеца, че в периода от 08.09.1986 г. до 14.09.1986 г. на
ищеца е разрешен отпуск, т. е. за него е било възможно да се яви на зрелостен
изпит, в резултат на който е взето посоченото в дипломата решение на
зрелостната изпитна комисия от 13.09.1986 г.
По всички изложени дотук
съображения не може да се приеме за доказано, че представената от ищеца диплома
за завършено средно образование серия А-86, № 035646, регистрационен номер
1343, издадена на 17.09.1986 г. от СПТУ по редки метали – гр. Бухово, Софийски
окръг, е неистински официален документ или официален документ с невярно
съдържание. Ето защо и на основание чл. 194, ал. 3, изр. първо, вр. ал. 2 от ГПК съдът с решението си следва да признае за недоказано оспорването на
истинността на този документ.
Тук е мястото да се подчертае, че
представеното от ответника постановление от 09.04.2021 г. на прокурор от РП –
Благоевград за отказ да се образува досъдебно производство по преписка вх. №
687/2021 г., в което са изложени съображения за погасяване по давност на
наказателна отговорност на ищеца за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК с предмет тази диплома, каквото
престъпление прокурорът е счел, че ищецът е извършил виновно, категорично не
обвързва съда в настоящото производство по нито един въпрос, засегнат в
постановлението, в това число и за истинността, респ. неистинността на
дипломата на ищеца. Това постановление не представлява влязла в сила присъда,
нито може да се приравни на такава и затова по аргумент от чл. 300 от ГПК и чл.
413, ал. 2 от НПК то по никакъв начин не препятства възможността на настоящия
съд да изгради собствена суверенна преценка относно истинността на дипломата за
завършено средно образование на ищеца, основана на вече изложения по-горе
анализ на непосредствено събрани в настоящото производство доказателства.
Не са налице и основания за
извод, че горепосочената диплома е недействителна и че поради
недействителността си като официален удостоверителен документ не удостоверява
завършване на средно образование от ищеца.
Ето защо съдът намира, че при
сключване между страните на трудов договор № 383/05.11.2009 г. ищецът е
отговарял на нормативно установеното в чл. 69, ал. 4 от ЗЗТ, в чл. 10, ал. 2 от
Наредба за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията и
в ред В2 от Единния класификатор на длъжностите в администрацията, действащи
към датата на сключването му, изискване за средно образование за заемане на
длъжността „главен специалист ПОК (паркова охрана и контрол)“ в ответната
дирекция. Това съответствие обективно е съществувало към момента на възникване
на трудовото правоотношение, независимо че в трудовия договор като документ за
завършено от ищеца средно образование е посочена не дипломата му, издадена от
СПТУ по редки метали – Бухово, а свидетелство за професионална квалификация №
017421, рег. № 843-28 от 15.10.2007 г., издадено от Професионална техническа
гимназия „Никола Вапцаров“ – гр. Самоков за придобиване на трета степен на
професионална квалификация по професия „техник – лесовъд“, специалност „горско
и ловно стопанство“. Приемайки обратното
в Заповед № ЛС-7/04.01.2021 г. като основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение, а именно – че към датата на сключване
на трудовия договор ищецът не е имал завършено средно образование – работодателят е прекратил
трудовия договор незаконосъобразно. Затова уволнението на ищеца следва да бъде
признато за незаконно и да бъде отменено.
С оглед основателността на иска
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и предвид обстоятелството, че до уволнението си
ищецът е изпълнявал трудовата си функция по трудов договор, сключен за
неопределено време, основателен е и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Ищецът
следва да бъде възстановен на предишната му работа до уволнението като „главен
специалист“ в Дирекция „Национален парк Рила“ в Министерството на околната
среда и водите, специализирана
администрация, дирекция „Контрол и охрана“, отдел „Контрол и охрана - Север“, Парков
участък Говедарци съгласно най-актуалното представено щатно разписание на
ответника, в сила от 01.10.2019 г.
Уволнението на ищеца е незаконно
и вследствие на уволнението той е останал без работа за периода от 06.01.2021
г. (денят, следващ датата на уволнението) до датата на приключване на устните
състезания на 04.04.2022 г. За първите 6 месеца от този период ищецът има право
на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа поради
уволнението. Съгласно приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
обезщетението на ищеца по чл. 225, ал. 1 от КТ за 6 месеца е в размер 5346 лв.
Затова искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ следва да бъде изцяло
уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и
направеното от ищеца искане, ответникът дължи да му заплати направените от
последния разноски по делото в размер 500 лв. за платено адвокатско
възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Ответникът дължи на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на РС – Самоков държавната такса в размер на 313,84 лв.
по исковете, от заплащането на която ищецът е освободен – по 50 лв. за исковете
по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ и 213,84 лв. върху цената на изцяло уважения иск
по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, както и 50 лв. по приетия за
неоснователен инцидентен установителен иск на ответника, която държавна такса последният
дължи, но не е внесъл при предявяването му. Така общият размер на дължимите от
ответника държавни такси е 363,84 лв. Също така ответникът следва да заплати по
сметка на РС – Самоков и платените от бюджета на съда разноски за
възнаграждение на вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза в размер 60 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда КТ) уволнението на А.Г.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, от работа като „главен специалист“ в Дирекция
„Национален парк Рила“ в Министерството на околната среда и водите, специализирана
администрация, дирекция „Контрол и охрана“, отдел „Контрол и охрана - Север“,
Парков участък Говедарци, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ със
Заповед № ЛС-7/04.01.2021 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Рила“, с
адрес Благоевград, кв. „Вароша“, ул. „Бистрица“ № 14.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ А.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, на предишната
работа до уволнението му като „главен специалист“ в Дирекция „Национален парк
Рила“ в Министерството на околната среда и водите, специализирана
администрация, дирекция „Контрол и охрана“, отдел „Контрол и охрана - Север“,
Парков участък Говедарци.
ОСЪЖДА на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ
Дирекция „Национален парк Рила“ в Министерството на околната среда и
водите, с адрес Благоевград, кв. „Вароша“, ул. „Бистрица“ № 14, да заплати на А.Г.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата 5346,00 лв. (пет хиляди триста четиридесет
и шест лева), представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на А.Г.П. за времето от шест месеца в периода от 06.01.2021 г.
до 06.07.2021 г., през което същият е останал без работа поради незаконното
уволнение.
ПОСТАНОВЯВА, на основание
чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му
относно присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения по
реда на чл. 314, ал. 1, вр. чл. 212 от ГПК от Дирекция „Национален парк Рила“ в
Министерството на околната среда и водите, с адрес Благоевград, кв. „Вароша“,
ул. „Бистрица“ № 14, срещу А.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, иск за
установяване несъществуването на трудовото правоотношение, основано на сключен
между страните трудов договор № 383/05.11.2009 г. поради претендирана
недействителност на този договор на основание чл. 74, ал. 1 от КТ, обусловена
от недобросъвестното му сключване от А.Г.П. без да има завършено средно
образование.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването
на истинността на диплома на А.Г.П. за завършено средно образование, серия
А-86, № 035646, регистрационен номер 1343, издадена на 17.09.1986 г. от СПТУ по
редки метали – гр. Бухово, Софийски окръг.
ОСЪЖДА Дирекция „Национален
парк Рила“ в Министерството на околната среда и водите, с адрес Благоевград,
кв. „Вароша“, ул. „Бистрица“ № 14, да заплати по сметка на Самоковския районен
съд сумата 363,84 лв. за дължимата държавна такса по исковете.
ОСЪЖДА Дирекция
„Национален парк Рила“ в Министерството на околната среда и водите, с адрес
Благоевград, кв. „Вароша“, ул. „Бистрица“ № 14, да заплати по сметка на Самоковския
районен съд сумата 60 лв. за разноски по делото, платени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА Дирекция
„Национален парк Рила“ в Министерството на околната среда и водите, с адрес
Благоевград, кв. „Вароша“, ул. „Бистрица“ № 14, да заплати на А.Г.П., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата 500 лв. за разноски по делото за платено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му
на 18 април 2022 година, а в частта му с характер на определение за допускане
на предварително изпълнение относно присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1
от КТ – с частна жалба пред Софийския окръжен съд в едноседмичен срок, считано
от същия начален момент.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: