Определение по дело №1680/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3444
Дата: 17 февруари 2020 г. (в сила от 17 февруари 2020 г.)
Съдия: Петя Петрова Алексиева
Дело: 20201100501680
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ________

 

Софийският градски съд,                           ЧЖ,  Първо гражданско отделение

в закрито заседание на седемнадесети февруари

две хиляди и двадесета година

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА БОГДАНОВА

                                                                                  МАРИАНА ХРИСТОВА     

при секретаря                                                                             и с участието

на прокурора                                                             изслуша докладваното

от съдията Алексиева                                         ч.гр. дело № 1680 по описа

за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.577, ал.1 от ГПК във връзка с чл.32а от ПВ във връзка с чл.274-чл.279 от ГПК.

         Образувано е по жалба на Н.В.Б., М.Н.Б.и В.Н.Б.против определение № 1430/04.11.2019 г. на съдия по вписванията при СВ-гр.София, с което е отказано да бъде извършено заличаване на възбрана вх.№ 72355/04.03.2019 г. по отношение на съсобствен недвижим имот, представляващ УПИ ІІІ-78, кв.16, гр.София, ул. „******.  

         Жалбоподателите поддържат, че са съсобственици на недвижимия имот, който наследили от покойната В.Б.-купувач на публична продан, но когото е възложен процесния имот. Поддържа се, че този имот е възложен в рамките на производство по съдебна делба като неподеляем след провеждане на публична продан на основание чл.348 ГПК, като на основание чл.354, във връзка с чл.496 от ГПК за купувач е определена покойната съпруга и майка и съделител В.Б., чийто наследници са тримата жалбоподатели. Поддържа се, че имотът не е служил като обезпечение на задължения по индивидуално принудително изпълнение. Твърди се, че наложената възбрана не попада в хипотезата на т.3 от ТР № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в случая не се касае за възбрана, наложена да обезпечи принудително осребряване на недвижимо имущество на длъжника с цел удовлетворяване на негови кредитори, а се касае за възбрана, обезпечаваща изпълнението на съдебно решение, в което е предвидено изнасяне на имота на публична продан като неподеляем. Твърди се, че в самото постановление изрично е посочено, че придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота да може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права. Твърди се, че процесната възбрана не е противопоставима на жалбоподателите, нито същата брани права.

         Моли съда да отмени постановения отказ и да разпореди заличаване на възбрана с вх.рег. № 17188/17.04.2013 г., Акт № 188, том VІІІ, нотариално дело № 13278/17.04.2013 г., дв.вх.рег. № 17067/17.04.2013 г.

         Съдът след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на жалбоподателя, намира следното от фактическа страна:

         Н.В.Б., М.Н.Б.и В.Н.Б.са сезиралиа Службата по вписвания гр.София към Агенция по вписванията с молба да бъде заличена възбрана, вписана върху недвижим имот, който тяхната наследодателка В.Т.Б.е придобила чрез публична продан с влязло в сила на 25.07.2018 г. постановление за възлагане от 14.01.2016 г.

Към молбата са приложени постановление от 12.04.2013 г., с което ЧСИ с рег.№ 845 е наложил възбрана върху недвижим имот, представляващ УПИ Х-78 от квартал 16, отговарящ на предишен УПИ № ІІІ-78 от квартал 22, местност „НПЗ Хладилника-Витоша“ по плана на град София, с площ от 541 кв.м., заедно с построените в него две масивни едноетажни жилищни сгради, четирите склада и външна тоалетна,  постановление от 14.01.2016 г. на ЧСИ рег. № 845, по изпълнително дело № 20138450400113, с което гореописания недвижим имот, е възложен на съделителката В.Т.Б.. Удостоверено е, че постановлението е влязло в сила и е вписано.

От приложените доказателства се установява, че имотът е изнесен на публична продан на основание чл.348 ГПК, след извършена съдебна делба, поради неподеляемост на имота.

Представено е удостоверение за наследници на В.Т.Б., от което се установява, че тримата молители са нейни наследници по закон.

Представени са удостоверение за данъчна оценка, скица на поземлен имот № 15-817632-06.11.2018 г. на СГКК-гр.София, три скици на сгради, комбинирана скица, квитанция за платена държавна такса по сметка на АВ.

С определение от 04.11.2019г. съдията по вписванията е отказал заличаването с мотива, че това заличаване може да се извърши само по искане на наложилия възбраната орган.

         При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

         Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по съществото си е основателна, а определението е неправилно и незаконосъобразно и като такова ще следва да бъде отменено.

         Настоящият съдебен състав намира, че постановеният от съдията по вписванията отказ е незаконосъобразен.

С т.3 на Тълкувателно решение № 1/2015г. на ОСГТК, обявено на 10.07.2018г., е дадено следното разрешение: “Вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези“. В мотивите са посочени някои от предвидените в закона и обуславящи заличаване на възбраните хипотези. Също така в мотивите е прието, че „след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права“.

При тези разрешения, доколкото в случая искането за заличаване изхожда от законните наследници на купувача от публичната продан и предвид изричното искане от тяхна страна, следва да се приеме, че възбраните са изпълнили своята защитна функция да запазят имота в патримониума на длъжника до момента на публичната продан. След като тя е успешно приключила и липсва основание за противопоставимост на възбраната спрямо купувача, нито има данни тя да брани някакви други права, то следва да се признае интересът на наследниците на купувача от публичната продан, да искат и да постигнат заличаване на вписаната възбрана, така че придобитият имот да бъде “изчистен” от всякакви тежести. Ето защо в случая е приложимо разрешението в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2015г. на ОСГТК, че купувачът от публичната продан или последващ негов правоприемник може да поиска след влизане в сила на постановлението за възлагане, да бъде заличена вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права. Изцяло в този смисъл Определение №141/17.07.2018 г. по дело №3974/2015 на ВКС, ГК, II г.о., което се споделя от настоящия съдебен състав.

Становището на съдията по вписванията, че искане за заличаване може да направи валидно само наложилият възбрана орган не почива нито на закона, нито на съдебната практика.

Както последователно приемат в практиката си тричленните състави на ВКС, значението на обстоятелството дали след вписването на възбраната са били извършени разпоредителни сделки с имота, които биха били противопоставими на придобилия собствеността от публичната продан купувач ако възбраната бъде заличена, се преценява от самия купувач въз основа на справка по партидата на собственика и в тази хипотеза възбраната се заличава на негов риск. Обстоятелството дали наложената възбрана не брани права и на други лица обаче следва да бъде установено в производството по подадената молба за заличаване на вписването. В тежест на молителя е да установи дали изпълнителното производство е приключило без да са останали неудовлетворени взискатели, ползващи се от вписаната възбрана, тъй като ако такива са налице, до пълното удовлетворяване на вземанията им възбраната брани правата им и следва да бъде запазена, доколкото дори след изчерпване на получените суми от проданта на имота и приключване на извършеното разпределение, е възможно същият имот да се върне отново в патримониума на длъжника и по отношение на него да се проведе нова публична продан.

В случая обаче се установява, че имотът е изнесен на публична продан като неподеляем, след извършена делба и е възложен на един от съделителите, т.е. не е налице хипотезата на наложена възбрана в производство по индивидуално принудително изпълнение.

Публичната продан на допуснат до делба недвижим имот се извършва съобразно правилата на изпълнителния процес (чл. 483 и сл. ГПК). В случая обаче не се касае за същинско изпълнително производство, тъй като липсва субективно притезателно право, на чието доброволно изпълнение да бъде сурогат публичната продажба. Публичната продан на недвижим имот, предмет на решение по чл. 348 ГПК е правно средство за осребряване на общата вещ и разпределение на получената сума между съделителите съобразно дяловете им в съсобствеността, определени от съдебното решение по допускане на делбата. Страните съделители са едновременно взискатели и длъжници в този изпълнителен процес, като това води и до определени правни възможности и особености в производството.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 1430/04.11.2019 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано да бъде извършено заличаване на възбрана и вместо него постановява:

ДА СЕ ИЗВЪРШИ заличаване на възбрана с вх.рег. № 17188/17.04.2013 г., Акт № 188, том VІІІ, нотариално дело № 13278/17.04.2013 г., дв. вх.рег. № 17067/17.04.2013 г., вписана върху недвижим имот, представляващ УПИ Х-78 от квартал 16, отговарящ на предишен УПИ № ІІІ-78 от квартал 22, местност „НПЗ Хладилника-Витоша“ по плана на град София, с площ от 541 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор  68134.903.78  по КККР, одобрени със Заповед РД-18-739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, заедно с построените в него две масивни едноетажни жилищни сгради, съответно с идентификатор 68134.903.78.1 със застроена площ от 127 кв.м. и 68134.903.78.2 със застроена площ от 56 кв.м., постройка на допълващо застрояване с идентификатор 68134.903.78.3 със застроена площ от 16 кв.м., всичките с адрес: гр.София, район Лозенец, ул. „******.

ВРЪЩА преписка по заявление с вх.№ 72355/04.11.2019 г. на съдията по вписванията при Софийски районен съд за извършване на необходимите действия по заличаването.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                         

 

                    2.