Определение по дело №137/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260151
Дата: 22 февруари 2021 г. (в сила от 22 февруари 2021 г.)
Съдия: Евгения Тодорова Генева
Дело: 20211800500137
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.София ,22.02.2021г.

 

Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                  Председател: Дора Михайлова

                                                                       Членове:1. Евгения Генева

                                                                                  2. Росина Дончева

 

разгледа докладваното от Генева ч.гр.д. №137/2021г. и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по чл.278 вр.чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А.Т. „ЕООД,ЕИК ……… със седалище и адрес на управление,***,,против разпореждане  № 265444 от 03.12.2020г. по ч.гр.д.№1662/ 2020 на РС-Ботевград, в частта,с която е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу П.Ц.З. за  сумата 35.29 лв.,произхождаща от „административни разноски“ и сумата 59.96лв., произхождаща от „възнаграждение за предоставяне на поръчителство“ и сумата 26 лв. мораторна лихва върху възнаграждението за поръчителство.Релевират се оплаквания за нарушение на материалния закон-чл.146 ЗЗП,чл.33 ЗПК и чл.10а, ал.2 ЗПК.Съдът неправилно приел,че на потребителя на кредита не е предоставен избор дали да сключи договора без поръчителство и че възнаграждението за административни разноски заобикаля закона,оскъпявайки кредита неправомерно.Иска отмяна на разпореждането и издаване на заповед за изпълнение за посочените суми,както и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

            Въззиваемата страна не взема становище.

            Софийски окръжен съд намира частната жалба процесуално допустима като атакуваща съдебен акт,подлежащ на обжалване по изрична разпоредба на закона, депозирана в законния срок от легитимирана страна.По същество  жалбата е неоснователна.

            Заповедното производство е образувано по заявление на „А.Т.“ ЕООД  за парични вземания,възникнали по договор за потребителски кредит,както следва:главница 400 лв. 59.96 лв. възнаграждение по договор за поръчителство,17.84 лв. договорна лихва,63.93 лв. законна лихва за забава за периода от 21.01.2019г. до 17.09.2020г. , 26 лв. законна лихва за забава по договора за поръчителство и 35.29 лв. административни разноски,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.Представен е договор за потребителски кредит №……….. от ………….г. между кредитодателя К. АД и кредитополучателя П.Ц.З..На същата дата е подписан договор за предоставяне на поръчителство между кредитодателя и дружеството-жалбоподател, за обезпечаване на отпуснатия кредит и видно от приложение № 1 от договора за поръчителство, уговорено е възнаграждение на поръчителя.На същата дата е сключен и „договор за п р е д о с т а в я н е  на поръчителство“между „А.Т.“ ЕООД и кредитополучателя,наричан „потребител“,срещу възнаграждение в т.8,препращащо към „приложение № 1“.Първоинстанционният съд е направил справка в търговския регистър и е установил,че кредитодателят и кредитополучателят са свързани лица-едноличен собственик на капитала на поръчителя е кредиторът/. Единственият логичен извод от тези  клаузи е,че на потребителя фактически не е предоставен никакъв избор,а условие за отпускане на кредита е сключване на ВЪЗМЕЗДЕН договор за поръчителство с ИЗБРАН ОТ КРЕДИТОДАТЕЛЯ поръчител.Ето защо първоинстанционният съд правилно е стигнал до извода,че е налице нарушение на чл.146 ЗПК,водещо до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца.Това води до оскъпяване на кредита в нарушение на чл.33 ЗПК.Що се отнася до т.н.“административни разноски“,те не представляват предоставяне на някакви допълнителни услуги, а са предназначени за  управление на кредита и за тях не се дължи допълнително възнаграждение съгласно чл.10а,ал.2 ЗПК.

Настоящият състав на Софийски окръжен съд споделя изводите на първоинстанционния съд,поради което разпореждането следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Водим от горното,съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане№ 265444  от 03.12.2020г.. по ч.гр.д. 1662/2020г. на РС-Ботевград в частта,с която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумите 35.29 лв. „административни разноски“ и 59.96 лв. „възнаграждение за предоставено поръчителство“,ведно със сумата 26 лв. мораторна лихва върху възнаграждението за предоставено поръчителство.

В останалата част разпореждането е влязло в сила.

Определението не подлежи на обжалване.

                                                                       Председател:

                                                                       Членове:1.

                                                                                  2.