Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2019 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ–ти
състав,
в публично заседание на 18.06.2019 г., в състав :
Административен съдия : Красимир Кипров
при секретаря Елена Воденичарова
като разгледа докладваното от съдия
Красимир Кипров
адм.дело
№ 908 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното
:
Производството
е по реда на чл. 186, ал.4 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/,
във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба
на ЕТ „Р.-С.А.”, представляван от собственика С.А.Ж., срещу заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 109-ФК/25.03.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности” – Варна в
ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ запечатване
на търговски обект – магазин за пакетирани стоки , находящ се в гр.Варна, ул.“********” № **,
стопанисван от ЕТ „Р.-С.А.”
за срок от 10 дни и забрана за достъпа до него , на основание чл. 186, ал. 1 и чл.187,ал.1
от ЗДДС.
Жалбата съдържа доводи за необоснованост на оспорения административен акт, постановяването му в противоречие с
административно-производствените правила и целта на закона,немотивираност и
нарушаване на регламентирания
в чл.6 от АПК принцип за съразмерност. В
съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Б.Р., който излага фактическата
теза за наличието на
издаден касов бон за описаната в обжалваната заповед продажба. Претендира се присъждане
на сторените по делото съдебни разноски.
Ответникът
– началник отдел „Оперативни дейности” – Варна в Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, чрез упълномощения юрисконсулт Д.Ф. изразява
становище за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и претендира,включително с представените писмени бележки с.д. 7844/15.05.2019г. присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :
На 24.03.2019 г. служителите на отдел
„Оперативни дейности” – Варна И.К.К.и Й.В.А.извършили проверка на магазин
за пакетирани стоки , находящ се в гр.Варна ул.”*********” № ** ,стопанисван от
ЕТ “ Р.-С.А.”, за резултатите от която в присъствието на собственика С.А.Ж. бил
съставен протокол за извършена проверка
№ 0349358/ 24.03.2019 г. В хода на проверката от страна на проверяващия К.била
извършена в 12.45 ч.
контролна покупка на 1 бр. кен марка „Старопрамен” на стойност 1,70 лв.,
платени в брой с
банкнота от 2,00 лв. на Сл.Ж. , работеща в обекта и като продавач,
която след
връщане на ресто от 0,30 лв. не издала фискален касов бон от наличният в обекта и
въведен в експлоатация ЕКАФП.
Освен от двамата проверяващи, съставеният протокол е подписан и от Ж.,която вписала възражение с текст : „Дала съм касов
бон,но той казва,че не съм дала/няма касова бележка/”. В протокола е посочено, че разчетената касова наличност е на
стойност 89,65 лв. , фактическата наличност в размер на 91,35 лв., а разликата
между тях в размер на 1,70 лв. при установена
липса на въведени или изведени пари от касата. Данните са взети от изведен в 12,49 ч. дневен финансов отчет за
дневен оборот на стойност 89,65 лв. и съставен лично от С.А.Ж. и подписан от нея опис на паричните средства в
касата към момента на започване на проверката,в който е отразено наличието на
една банкнота от 20,00 лв. и монети на стойност 66,35 лв., или сума в общ
размер на 91,35 лв. В протокола е посочено,че проверката е приключила в 14,00 ч. ,като
във връзка с отразените в него констатации е съставен срещу ЕТ „Р.-С.А.” акт за установяване на административно
нарушение № F479941/1.04.2019 г., в който същото
деяние е квалифицирано като нарушение на разпоредбата
на чл.25,ал.1,т.1 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ във вр. с
чл.118,ал.1 от ЗДДС. В съответствие с правомощията предоставени от
изпълнителния директор на НАП със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018
г., протоколът е разгледан от началника на отдел „Оперативни дейности” – Варна
Б. С. Г.
Деянието е квалифицирано като осъществяващо състава на чл.186,ал.1,т.1,б.”а” от ЗДДС, поради което на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС е издадена заповед № 109-ФК/25.03.2019 г., с която на ЕТ е наложена принудителна
административна мярка запечатване на
търговския обект за срок от 10 дни,както и забрана за достъпа до него. Заповедта съдържа мотиви относно продължителността
на срока,за определянето на който е цитирано НП № 208699-F226004/16.08.2016 г.,
представено в съдебно
заседание и приложено на л.17 от делото. Заповедта е
връчена на Сл.Ж. на 1.04.2019 г., след което на 3.04.2019 г. е подадена жалба до Административен съд – Варна. В образуваното по жалбата дело е
представен от жалбоподателя фискален бон-копие на стойност 1,70 лв., издаден на
24.03.2019 г. в 13.22 ч., приложен на л.20. От страна на ответника е
представено НП № 441357-F479941/10.06.2019 г., издадено въз основа на
горепосоченият АУАН.
При така установените обстоятелства, съдът
приема от правна страна следното :
Жалбата е процесуално допустима като
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна и при наличие на
правен интерес от съдебното оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна предвид следното:
Правното основание за налагане на
обжалваната принудителна административна мярка е по чл.186, ал.1,т.1,б.”а” от ЗДДС – не е спазен реда и начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. При безспорно установеното наличие в проверявания обект
на въведено в експлоатация фискално устройство – 1 бр. ЕКАФП, редът и начина за
издаване на документ за продажба са регламентирани в разпоредбите на чл.3,ал.1 и чл. 25, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на
финансите. Съгласно предвиденото в чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от
2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ,
задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по
чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод
или пощенски паричен превод. Наредбата е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и
4 от ЗДДС. В случая, факта на състоялата се продажба не е предмет на спор,като такъв е налице
относно факта за издаване на фискална касова бележка – липса на такава според
тезата на адм.орган,съответно наличие според тезата на жалбоподателя. Доказателствената
тежест за установяване на спорния факт е
за адм.орган и с нея той се е справил
чрез събраните от него писмени доказателства – дневен финансов отчет за оборот
на 24.03.2019 г. в 12,49 ч. на стойност 89,65 лв. и опис на парични средства в
касата в размер на 91,35лв.,чиято разлика на стойност 1,70 лв. потвърждава
факта за неиздаване на фискална касова бележка,тъй като фактическата наличност
в касата е по-голяма от отчетената с касовия апарат именно с 1,70 лв.,колкото е
стойността на извършената от проверяващите органи контролна покупка. Насрещно
проведеното от жалбоподателя доказване е неуспешно – представеният фискален бон
на стойност 1,70 лв. е издаден в 13.22 ч. ,т.е не само след извършеното от
клиента плащане и получаването от ЕТ в 12.45 ч. на парите по осъществената
продажба,но и след извеждане на дневния
финансов отчет в 12.49 ч. Съгласно разпоредбата на чл.25,ал.3,изр.1 и 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. ,която
гласи,че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането,а лицата по чл.3 са длъжни едновременно с
получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова
бележка,релевантен за издаване на процесната касова бележка е моментът на
извършване на плащането,който не е в 13,22 ч.,а в 12,45 ч. По тези съображения,съдът намира за доказан отразеният в обжалваната заповед факт
за липсата на издаден фискален бон, съответно че фактите правилно са квалифицирани като нарушение по
чл.186,ал.1,т.1,б.”а” от ЗДДС – не е спазен цитираният в горепосочената Наредба
ред за издаване на фискални касови
бележки. Наличието на така допуснатото от ЕТ нарушение дава правното основание по същата
правна норма за налагане на принудителна адм.мярка запечатване на обекта и като резултат от нея за забрана на
достъпа до него на основание чл.187,ал.1 от ЗДДС. По тези съображения,съдът намира обжалваната заповед за
материално законосъобразна.
Повдигнатият с жалбата спор
акцентира и върху определянето
на срока на наложената ПАМ. Възражението на жалбоподателя в тази връзка е в две насоки – за липсата на
мотиви и за противоречие с целта на закона. Възражението
за липса на мотиви и необоснованост не съответства на обективното съдържание на
обжалваната заповед – изложени са подробни мотиви относно продължителността на
срока,съответно посочени са фактическото и правното основание за налагане на
ПАМ. С оглед последното,съдът намира за спазена формата на адм.акт.
Относимото към възражението на
жалбоподателя основание за
несъответствие на срока на ПАМ с целта на закона се съдържа в разпоредбите на чл.6, ал.2 и ал.5 от
АПК – наведените
доводи следва да се разбират в смисъл,че определеният със заповедта
срок е с продължителност засягаща права
и законни интереси на жалбоподателя в степен по-голяма от най-необходимото за
целта,за която актът се издава и същевременно,че срокът може
да причини вреди явно несъизмерими с преследваната от акта цел. Тези доводи касаят
твърдение за положителни и благоприятни
за жалбоподателя факти ,чието наличие би обусловило незаконосъобразност и
съответно отмяна на обжалваната заповед,поради което доказателствената тежест
за тяхното установяване е негова. Същата е указана от съда,но представените
от жалбоподателя в тази връзка доказателства не установяват факти за
нарушаване на принципа за съразмерност,тъй като всички те /договор за кредит овърдрафт, епикриза,
рецепта/ ,касаят ФЛ,а не ЕТ.
Същевременно,от страна на
адм.орган са доказани изложените в обжалваната заповед факти за съответствие на определеният 10-дневен срок на ПАМ с регламентираната в чл.22 от ЗАНН цел за предотвратяване на
адм.нарушения от вида на посоченото в съставения и приложен към преписката АУАН № F 479941/1.04.2019 г. Представено е в тази връзка цитираното в
обжалваната заповед и влязло в законна
сила на 9.03.2017 г. НП № № 208699/16.08.2016 г. ,което също е било издадено за
допуснато от ЕТ нарушение на финансовата дисциплина. Наложеното с него
адм.наказание очевидно не е въздействало достатъчно възпиращо върху
жалбоподателя, след като се е стигнало до сега извършеното от него
нарушение. Изложеното поражда необходимост от по-интензивно въздействие
върху жалбоподателя, срещу която стои ниската стойност на предмета на нарушението
– 1,70 лв. Като се има предвид максималната продължителност от 30 дни на
регламентирания в чл.186,ал.1 от ЗДДС срок на ПАМ,то определеният под средния
размер срок от 10 дни отчита според съда
баланса между ниската стойност и горепосочената необходимост,поради което законните интереси на адресата
на ПАМ не са засегнати в степен по-голяма от най-необходимото за целта,за която
актът се издава,съответно
няма данни определената с обжалваната заповед продължителност на срока да е в
състояние да причини на жалбоподателя
вреди явно несъизмерими с преследваната цел.
По тези съображения ,съдът намира обжалваната заповед
за издадена
в съответствие с целта на закона.
Валидността на адм.акт не е предмет на
повдигнато с жалбата оспорване,поради което е служебно проверена от страна на
съда. Материалната компетентност за издаване на административни актове от вида
на оспореният е уредена в нормата на чл.186,ал.3 от ЗДДС, която допуска
делегацията на правомощия. Такава е дадена на органа издал обжалваната заповед
с приложената към преписката заповед № ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП. По тези съображения съдът намира, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган.
Във връзка със спазването на административнопроизводствените правила,жалбата не съдържа
конкретно наведени доводи за неспазването им. При служебно извършената от съда
проверка, процедурни нарушения не са установени – липсата на издадено НП към момента
на издаване на обжалваната заповед не представлява израз на нарушение на процедурата,тъй като според
разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС, ПАМ се налага
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. По тези съображения,съдът намира,че
обжалваната заповед е издадена при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Предвид така обоснованото отсъствие на всички
основания за оспорване по чл.146 от АПК,
жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора, сторените от
жалбоподателя разноски следва да останат
за негова сметка, а доколкото съгласно чл.186, ал.4 от ЗДДС е приложим реда по АПК,то съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.78,ал.8 от ГПК, за осъщественото от юрисконсулт Ф. процесуално представителство
следва на ответника да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на ЕТ „Р.-С.А.”,представляван от
собственика С.А.Ж., против заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 109-ФК/25.03.2019 г. на началник отдел
„Оперативни дейности”- Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с която на ЕТ е наложена
принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – магазин за пакетирани стоки, находящ се
в гр.Варна, ул.******”
№ ** за срок от 10 дни и
забрана за достъп до него.
ОСЪЖДА ЕТ „Р.-С.А.”, представляван от собственика С.А.Ж., ЕИК *********, адрес : гр.Варна, ул.*******” № ** ДА ЗАПЛАТИ на ЦУ на НАП сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :