Решение по дело №6829/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260820                                               03.06.2021 г.                                             гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и шести май                                        две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 6829 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е образувано по повод исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против С.А.Н. за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС.

В законоустановения срок по делото не постъпва отговор на исковата молба.

В съдебно заседание процесуален представител на ищцовото дружество не се явява. Преди заседанието депозира писмено становище, с което моли съдът да уважи претенциите и да присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.04.2016 г. между „***“ АД, в качеството на кредитор, и С.А.Н., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № *** (за краткост Договора). Общият размер на кредита е 2000 лева. Годишният лихвен процент към датата на сключване на Договора е 12,95. Той се променя в зависимост от едномесечен SOFIBOR, съгласно раздел III от Общите условия (за краткост ОУ). Размерът на лихвата за забава е 10,01 %. Началният срок за усвояване на кредита е 20.04.2016 г., а крайният срок – до 20.04.2017 г. Срокът за погасяване е 20.04.2017 г. Според т.12.1 от Договора този срок се удължава многократно с период от още една година, при условие че кредитополучателят спазва условията на Договора и не е в просрочие по нито едно от своите задължения към кредитора в уговорите в Договора срокове, както и ако кредитополучателят не е подал междувременно искане за отказ от удължаване на срока на овърдрафта. Според ОУ банката има право да прехвърли вземанията по Договора на трето лице.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза кредитът е усвояван чрез многократно теглене на суми в брой на банкомат и плащане с дебитна карта в търговски обекти. За периода 21.04.2016 г. – 24.07.2017 г. от сметката с титуляр ответникът са изтеглени в брой и платени с дебитна карта суми в общ размер от 6818,46 лева. За периода 20.04.20916 г. – 15.08.2017 г. по сметката постъпват 5433,43 лева. По разплащателната сметка на ответника са отразени следните плащания по погасяване на задълженията: 144,82 главница; 554,18 лева възнаградителна лихва и 95,20 лева такси или общо 794,20 лева. С останалата част от платените суми 4639,23 лева не се съдържа информация какви задължения се погасяват. Начислените лихви за периода 20.05.2016 г. – 21.02.2018 г. и такси за периода 20.04.2016 г. – 23.10.2017 г. са отразени като изцяло изплатени.

Според експерта неизплатената главница е в размер на 2179,23 лева. Тази сума със знак минус е последното отразено салдо по сметката на ответника към 21.02.2018 г. преди зануляването му с две счетоводни операции. Това салдо от -2179,23 лева е посочено и в „Информация за сметка на 12.08.2019 г.“ за клиент С.Н.. Възнаградителната лихва за периода 20.04.2016 г. – 22.02.2018 г. възлиза на 554,18 лева и е изцяло изплатена. Обезщетението за забава върху неизплатената главница от 2179,23 лева, изчислено за периода 01.07.2019 г. – 12.03.2020 г., възлиза на 154,98 лева и не е изплатено.

На 01.07.2019 г. е подписан договор за покупко-продажба на вземания (цесия) между банката и дружеството ищец, по силата на който вземанията на банката по Договора са прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД. Видно от договора за цесия банката прехвърля вземане за главница в размер на 2000 лева и вземане за лихва в размер на 830,35 лева.

Цесията е съобщена на ответника с получаване на книжата по делото.

На 24.08.2020 г. ищцовото дружество входира в РС – Бургас заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Н., по което е образувано ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на съда. На 25.08.2020 г. съдът издава заповед за изпълнение № ***, с която разпорежда Н. (ответник в настоящото дело) да заплати на дружеството следните суми: 2000 лева главница по Договора; 189,15 лева лихва за забава за периода 01.07.2019 г. – 12.03.2020 г.; 830,35 лева договорна лихва за периода от 20.04.2016 г. до 22.02.2018 г.; законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Тъй като длъжникът е уведомен за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят предявява установителни искове, по които е образувано настоящото производство.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване три установителни иска с правно основание чл.422, вр. чл.9 от ЗПК и чл.86 от ЗЗД.

Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД – в този смисъл Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. Доказа се по делото, че банката упълномощава „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД да уведоми длъжниците, че задълженията към нея са предмет на договора за цесия от 01.07.2019 г., и да им изпраща уведомления за цесията, като пълномощното е прието като доказателство по делото и връчено на ответника.

Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание  чл. 99, ал. 4 ЗЗД – в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.

Уведомление за цесия (л.48 от исковото производство) е връчено на Н. като приложение към исковата молба. То изхожда от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, което действа като пълномощник на „стария“ кредитор. Ето защо цесията е надлежно съобщена на ответника.

По съществото на спора:

Установи се, че е сключен действителен договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка. Установи се, че Договорът е продължен с една година до 20.04.2018 г.

Установи се, че банката прехвърля на дружеството ищец вземане за главница в размер на 2000 лева (колкото се и претендират от ищеца) и тъй като тя не е погасена, искът следва да бъде уважен.

Установи се обаче, че възнаградителната лихва за процесния период от 20.04.2016 г. до 22.02.2018 г. е в по-нисък размер от претендирания от ищеца, а именно 554,18 лева, и е изцяло изплатена, поради което дружеството няма такова вземане и искът следва да бъде отхвърлен.

Обезщетението за забава (лихва за забава) върху дължима главница от 2000 лева за периода 01.07.2019 г. – 12.03.2020 г. е в размер на 142,22 лева, до който искът следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 189,15 лева.

По въпроса за разноските:

С оглед изхода на делото, на ищцовото дружество се дължат разноски в заповедното производство в размер на 78,32 лева, част от държавна такса и юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 50 лева), съответстващи на предявените и уважени установителни искове, и разноски в исковото производство в размер на 311,52 лева – част от държавна такса, от юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 120 лева) и от възнаграждение за вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза в размер на 200 лева (няма доказателства за доплащане от страната на сумата от 50 лева, определена от съда, до пълния размер на възнаграждението на експерта), съответни на уважената част от претенциите.

Ответникът също има право на разноски, но не е направил искане за присъждане на такива.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че С.А.Н., ЕГН – **********, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 2000 (две хиляди) лева, представляваща главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ***/20.04.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението 24.08.2020 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че С.А.Н., ЕГН – **********, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 142,22 лева (сто четиридесет и два лева и двадесет и две стотинки), представляваща лихва за забава за периода 01.07.2019 г. – 12.03.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над признатото вземане до пълния претендиран размер от 189,15 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, против С.А.Н., ЕГН – **********, установителен иск вземане в размер на 830,35 лева (осемстотин и тридесет лева и тридесет и пет стотинки), представляващо възнаградителна лихва по договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ***/20.04.2016 г. за периода 20.04.2016 г. – 22.02.2018 г.

ОСЪЖДА С.А.Н., ЕГН – **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 78,32 лева (седемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки), представляваща разноски по ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС, и сумата от 311,52 лева (триста и единадесет лева и петдесет и две стотинки), представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

            Вярно с оригинала!

            ММ