Решение по дело №2979/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5010
Дата: 14 август 2020 г. (в сила от 14 август 2020 г.)
Съдия: Албена Кирилова Александрова
Дело: 20201100502979
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 14.08.2020  г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, IV-Г гражданско отделение,  в закрито заседание на 14.08.2020 г. в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

мл.с. ИРИНА СТОЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Александрова ч.гр.д.№ 2979 по описа за 2020  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.

            Образувано е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД-длъжник по изп.д.№ 20208500400022 по описа на ЧСИ А.Б.срещу постановлението, с което съдебният изпълнител е отказал да намали след направено възражение претендираното адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателите от 350,00 лв. на 200,00 лв.Жалбоподателят твърди, че след получена покана за доброволно изпълнение е подал възражение, с което е поискал да бъде намален размера на адвокатския хонорар до посочения в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което ЧСИ не е уважил.Излага доводи, че приетият хонорар е незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава сумата от 200,00 лв. и включва и сума за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, каквито в случая не са извършвани, тъй като длъжникът е платил всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение.Изразява становище, че размерът на адвокатския хонорар е прекомерен, тъй като делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност.Твърди, че едноличен собственик на дружеството е Столична община, а общините са „сигурни платци“.Моли съда да отмени обжалваното постановление, с което ЧСИ А.Б.е отказал да намали адвокатското възнаграждение до размера, предвиден в чл.10, т.1 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Претендира разноски.

            Ответникът по частната жалба- М.Х.Т.не взема становище по нея.

            ЧСИ А.Б.излага мотиви за неоснователност на частната жалба, тъй като определеният размер от 350,00 лв. не е прекомерен.Излага твърдения, че пълномощникът на взискателя освен молбата за образуване на изпълнителното дело го е овластил по чл.18 ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и др., да определи начина на изпълнение и да бъде пазач на описаното имущество.Процесуалният представител е посочил и обезпечителни и изпълнителни действия и му е съдействал за привеждането им в изпълнение.Счита жалбата за недопустима и неоснователна.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително дело № 20208500400022 по описа на ЧСИ А.Б.е образувано по молба на М.Х.Т.чрез пълномощника му-адв.М.П. срещу „Т.С.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 30.07.2019 г. по гр.д.№ 12378/18 г. на СРС,  128 с-в.С молбата взискателят е упълномощил ЧСИ да извърши проучване на имущественото състояние на длъжника и да избере способ за изпълнение по чл.18 ЗЧСИ.Същевременно е поискано налагане на запор във всички банки на територията на страната на длъжника.

Към молбата е представен изпълнителен лист от 30.07.2019 г. на СРС, 128 с-в по гр.д.№ 12378/18 г. за осъждане на „Т.С.“ ЕАД за заплащане на сумата от 500 лв.-разноски пред въззивната инстанция.

Видно от допълнително представения на 05.08.2020 г. от ЧСИ договор за правна защита и съдействие договореният между взискателя М.Х.Т.и пълномощника му-адвокат М. П. адвокатски хонорар за представителство по изпълнителното дело е 350 лв., като е отразено, че сумата е платена в брой при подписване на договора.

            На 28.01.2020 г. ЧСИ е връчил на длъжника покана за доброволно изпълнение с посочен размер на разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 350 лв.

Длъжникът е депозирал възражение вх.№ 1319/04.02.2020 г. за прекомерност на посочения в поканата за доброволно изпълнение адвокатски хонорар като надвишаващ предвидения размер в чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 Със съобщение изх.№ 03659/05.02.2020 г., получено на 07.02.2020 г. ЧСИ А.Б.е уведомил длъжника, че отказва да намали адвокатското възнаграждение.Частната жалба е подадена на 12.02.2020 г.

            Със съобщение изх.№ ЗСи-101-977#1/28.01.2020 г. Общинска банка АД е уведомила ЧСИ, че от банковата сметка на длъжника е преведена изцяло дължимата сума в размер на 1 018,00 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/04 г. /в редакцията към датата на образуване на изпълнителното дело/ за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а съгласно т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв.- 1/10 от съответното възнаграждение, посочени в чл.7, ал.2, т.1.

Съдът намира, че в случая не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя по чл.10, ал.1, т.2 от цитираната наредба, тъй като освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, в която е посочен изпълнителния способ съгласно изискването на чл.426, ал.2 ГПК, същият не е извършил други изпълнителни действия.

 Поради изложените съображения обжалваното разпореждане следва да се измени, а адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателите да се намали до размера на 200 лв. с оглед разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 и & 2 от ДР на Наредба № 1/04 г.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ИЗМЕНЯ разпореждането за разноски по изп.д.№ 20208500400022 по описа на ЧСИ А.Б., обективирано в съобщение изх.№ 03659/05.02.2020 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали претендираното адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателя от 350,00 лв. на 200,00 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

            НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя М.Х.Т.-адвокат М. П. до размера на зсумата от 200,00 лв.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.