Присъда по дело №1263/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 64
Дата: 17 май 2022 г. (в сила от 2 юни 2022 г.)
Съдия: Мирослава Тодорова
Дело: 20221100201263
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 април 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 64
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 29 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Тодорова
СъдебниЕмиляна Тодорова Попова

заседатели:Пламен Павлов Гигов
при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева
и прокурора В. Т. Ж.
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Наказателно дело от
общ характер № 20221100201263 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П. В.И.. – роден на *******. в гр. София,
българин, български гражданин, с ЕГН: **********, неосъждан, със средно
образование, работи като оператор на машина, женен, баща на едно
малолетно дете, с постоянен адрес: гр. София, бул. „******* с настоящ адрес:
гр. София, ж.к. „******* за ВИНОВЕН в това, че на 26.07.2018 г., около
11:30 часа, в гр. София, ж.к. „Военна рампа“, на бул. “*******, в хале на
,М.П.“ ООД, назначен с трудов договор №366/12.04.2018 г., на длъжност
„мотокарист“, притежаващ свидетелство за правоспособност с peг. №
51801984-705/26.09.2016 г., като управлявал виличен мотокар без
регистрационен номер, при извършване на товаро-разтоварни дейности,
причинил смъртта на П.И.Н. – служител на „М.П.“ ООД, назначен с трудов
договор №377/18.05.2018 г., на длъжност „общ работник“, поради незнание и
немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена
опасност, като НАРУШИЛ изискванията на: чл. 206б, ал. 1 от Наредба №7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване; т. 12 от Приложение № 1 към чл. 7, т. 1 на Наредба № 10 от
07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
1
работа с електрокари и мотокари; т. 36.5 и т. 36.6 от Приложение 1 на
Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд; чл. 14, т. 7, чл. 15, чл. 19, чл. 20 на Наредба № 12 от
30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на товаро-разтоварни работи, както и НЕ ПОЛОЖИЛ грижа за
безопасността на пострадалия П.И.Н., като пряко засегнат от неговата
дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции, с което НАРУШИЛ разпоредбата на чл. 33 от ЗЗБУТ, като не
захванал правилно товара с вилиците на мотокара (в специални „уши“ на
пирамидата), с което не е осигурил стабилността на товара; допуснал е
пострадалият П.И.Н., стъпил върху товара, да извършва ръчно товаро-
разтоварни дейности, като изхвърля счупени стъклопакети в камион-
контейнер и го е повдигнал заедно с товара, захванат неправилно с вилиците
на мотокара, на височина около 1,5 м, с което поради НЕЗНАНИЕ – не му е
проведен от работодателя периодичен инструктаж; не му е проведен от
работодателя инструктаж на работното място; не му е проведен от
работодателя инструктаж за безопасна работа с мотокар, и поради
НЕМАРЛИВО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАНЯТИЕ – в нарушение на
горецитираните нормативни разпоредби за безопасност на труда на работното
място, причинил загуба на равновесие и падане на пострадалия от
неукрепената пирамида за стъклопакети, повдигната от него с мотокара, за
извършване на товаро-разтоварни дейности с последващо затискане на
пострадалия с пирамидата за стъклопакети, причинявайки му удар в областта
на главата и голяма открита черепно-мозъчна травма – счупване на свода на
черепа, с последвали усложнения, която причинила като пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка смъртта на П.И.Н., поради което и на основание
чл. 123, ал. 1, пр. 1 и пр. НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а, ал. 1 НК и
чл. 36 НК го ОСЪЖДА на наказание от 8 (ОСЕМ) МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане
на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК осъжда подсъдимия П. В.И.., със снета
самоличност, да заплати направените по делото разноски в размер на 1281.00
лв. (хиляда двеста осемдесет и един лева) по сметка на СДВР.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Софийския апелативен съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по н.о.х.д.№ 1263/2022 г. по описа на Софийски градски съд,
НО, 29 състав
Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно
производство № 576/2018 г. по описа на СО СГП , пр. пр. № 19565/2018 г. по описа на
Софийска градска прокуратура, срещу подсъдимия П. В.И.. за това, че на 26.07.2018 г.,
около 11:30ч., в гр.София, ж.к. "Военна рампа", на бул. **** в хале на „М.П.“ ООД,
назначен с трудов договор № 366/12.04.2018 г. на длъжност ,мотокарист", притежаващ
свидетелство за правоспособност с рег. № 51801984-705/26.09.2016г., като управлявал
виличен мотокар без регистрационен номер, при извършване на товаро-разтоварни
дейности, причинил смъртта на П.И.Н., служител на „М.П." ООД назначен с трудов
договор №377/18.05.2018г., на длъжност ..общ работник", поради незнание и
немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност:
– нарушил изискванията на Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване: ,,Чл.206б, ал. 1 – повдигането на хора се
извършва само с работно оборудване и принадлежности, предназначени за тази цел.";
– нарушил разпоредбата на т.12 от Приложение №1 към чл.7, т.1 на Наредба №
10 от 7.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
работа с електрокари и мотокари: ,,Не се допуска превоз на хора върху кара, виличните
рогове, сменните съоръжения и ремаркетата, ако те не са предвидени за тази цел от
производителя.“;
– нарушил регламента в т.36.5 и т.36.6 от Приложение 1 на Наредба №10 от
7.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд:
36. Повдигане или спускане на товар посредством кар-високоповдигач се
извършва, когато:
36.5. товарът е балансиран и осигурен срещу разместване;
36.6. в близост до товара или под него не стоят хора.";
– нарушил разпоредбата на чл. 14, т. 7 на Наредба №12 от 30.12.2005г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-
разтоварни работи: ,,Начините за извършване на товаро-разтоварни работи се избират
така, че да осигуряват предотвратяване, намаляване или ограничаване на риска за
безопасността и здравето на работещите чрез: 7. правилно поставяне, подреждане и
вземане на товарите в местата за извършване на товаро-разтоварни работи, в
складовете и в транспортните средства;
– нарушил разпоредбата на чл.15 от Наредба №12 от 30.12.2005г.: Товарите се
поставят, подреждат и укрепват така, че да се осигурява:
1. тяхната устойчивост при транспортиране и складиране;
– нарушил разпоредбата на чл.19 от Наредба № 12 от 30.12.2005г.:,,Не се
допуска:
1. присъствието на хора и придвижването подвижно работно на оборудване и
транспортни средства в зоната на възможно падане на товари при извършване на
товаро-разтоварни работи и преместване товари с на повдигателни съоръжения; 2.
присъствието при на хора в транспортни средства в товаренето/разтоварването им с
повдигателни съоръжения.;
– нарушил разпоредбата на чл.20 от Наредба No12 от 30.12.2005г.: ,,Преди
повдигане и преместване на товари се проверяват тяхната устойчивост и правилността
на захващане или окачване.";
– не положил грижа за безопасността на пострадалия П.И.Н., като пряко засегнат
1
от неговата дейност, b съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции, с което нарушил разпоредбата на чл. 33 от ЗБУТ: "Всеки работещ е
длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността
и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с
квалификацията му и дадените от работодателя инструкции, като не е захванал
правилно товара с вилиците на мотокара (в специални ,,уши" на пирамидата), с което
не е осигурил стабилността на товара; допуснал е пострадалият П.И.Н., стъпил върху
товара, да извършва ръчно товаро-разтоварни дейности, като изхвърля счупени
стъклопакети в камион-контейнер, и го е повдигнал заедно с товара, захванат
неправилно с вилиците на мотокара, на височина около 1,5 м., с което поради незнание
(не му е проведен от работодателя периодичен инструктаж; не му е проведен от
работодателя инструктаж на работното място; не му е проведен от работодателя
инструктаж за безопасна работа с мотокар) и поради немарливо изпълнение на занятие
(нарушение на горецитираните нормативни разпоредби за безопасност на труда на
работното място) причинил загуба на равновесие и падане на пострадалия от
неукрепената пирамида за стъклопакети, повдигната от него с мотокара, за извършване
на товаро-разтоварни дейности с последващо затискане на пострадалия с пирамидата
за стъклопакети, причинявайки му удар в областта на главата и голяма, открита
черепно-мозъчна травма (счупване на свода на черепа) с последвали усложнения,
която е в пряка и непрекъсната причинноследствена връзка с настъпилата смърт на
П.И.Н. – престъпление по чл. 123, ал. 1, пр.1 и пр.2 от НК.
Съдебното разглеждане е проведено при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.
Подсъдимият П. В.И.. в хода на допуснатото съкратено съдебно следствие е признал
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е
съгласил да не се събират доказателства за същите факти.
С определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК в хода на съкратеното съдебно
следствие съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните
в досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Прокурорът по същество поддържа фактическата обстановка, описана в
обвинителният акт, като доказана по категоричен и несъмнен начин не само от
самопризнанието, направено от подсъдимия И., но и от всички събрани и приложени
по делото доказателства. Поради това предлага съдът да го признае за виновен и при
индивидуализацията на наказанието му като смекчаващо обстоятелство да бъде
отчетено необремененото му съдебно минало, а така също и фактът, че принос към
настъпване на противоправния резултат има и поведението на самата жертва и е
налице е съпричиняване. Предлага да се определи наказание към минимума, което на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намалено с една трета и изпълнението му да
бъде отложено по реда на чл. 66 от НК. Счита, че следва да бъдат съобразени и
добрите характеристични данни на подсъдимия и фактът, че е родител на тригодишно
дете.
Защитникът на подсъдимия също приема, че обвинението е доказано. Изтъква,
че подзащитният й след случилото се е опитал безуспешно, заради независещи от него
пречки, да се обади на тел. 112, което го лишава от възможността да носи отговорност
по по-леко квалифицирания състав с оказване на помощ. Като изразява съгласие с
прокурора относно смекчаващи отговорността обстоятелства в конкретния случай,
предлага наказанието на подсъдимия да бъде определено под минимума при
условията на чл. 55 НК с подходящ изпитателен срок по чл. 66 от НК, като счита, че
това би бил справедливият подход.
2
Подсъдимият в последната си дума изразява очаквания, че присъдата му ще
бъде условна. Заявява, че осъзнава какво се е случило в трагичния за него и за
починалия ден. Подчертава, че е вършел работата си и не е искал в никакъв случай да
се стигне до разглежданото в наказателния процес събитие. Признава, че не е спазил
мерките за безопасност, за което искрено съжалява, защото съзнава, че не така е
трябвало да свърши един човешки живот.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият П. В.И.. е роден на *******. в гр. София, с ЕГН **********,
българин, български гражданин е. Женен, баща на едно малолетно дете, неосъждан,
със средно образование, работи като мотокарист в „М.П.“ ООД, с постоянен адрес: гр.
София, бул. **** и настоящ адрес : гр. София, кв. ****.
Подс. П.И. бил назначен на длъжност машинен оператор – мотокарист в
„М.П.“ ООД с трудов договор 366/12.04.2018 г., със свидетелство за правоспособност с
рег. номер 51801984-705/26.09.2016г за мотокарист. Възложено му било от
работодателя да управлява виличен мотокар без регистрационен номер. За длъжността
му „мотокарист“ била изготвена длъжностна характеристика, включваща основните
задължения да управлява мотокара при товарене и разтоварване на палетизирана стока
и задължение за правилната експлоатация на мотокара и опазването на товарите,
знание на правилата на работа, както и на нормативните изисквания за безопасност на
труда при превоз на товари и други работници в склада. Подс. И. на 12.04.2018 г.
постъпил на работа и му били връчени екземпляр от трудовия договор и от
длъжностната характеристика, за което подписал протокол. На 12.04.2018 г. на подс. И.
бил проведен и начален инструктаж от М.М. по безопасност и здраве при работата като
мотокарист. На 13.04.2018 г. подсъдимият подписал декларация, че се запознал с
длъжностната си характеристика и с произтичащите от нея задължения, както и тези от
правилника за вътрешния трудов ред и правилата за безопасност на труда в
предприятието.
П.И.Н. бил назначен в дружеството „М.П.“ ООД с трудов договор №
377/18.05.2018 г. на длъжност „общ работник“. На него също била връчена длъжностна
характеристика на 18.05.2018 г., включваща основните задължения по товарене и
разтоварване на стоки, машини и материали, пренасянето им до работни помещения и
превозни средства с нужната за това необходима компетентност и задължение за
знание на правилата за товарене, разтоварване и пренасяне, както и на нормативните
изисквания за безопасност на труда. Проведен му бил и начален инструктаж от М.М.
по безопасност и здраве при работата за длъжността общ работник на 18.05.2018 г. Н.
подписал декларация на същата дата, че е запознат със съдържанието на длъжностната
си характеристика и със задълженията, произтичащи от нея, правилника за вътрешния
трудов ред и от правилата за безопасност на труда в предприятието. На 25.07.2018 г.
на П.Н. бил проведен периодичен и извънреден инструктаж по безопасност, хигиена
на труда и противопожарна охрана, както и ежедневен инструктаж по безопасност и
здраве при работа. На 26.07.2018 г. на П.Н. бил проведен поредния ежедневен
инструктаж по безопасност и здраве при работа.
„М.П.“ ООД, управлявано от св. Г.И.Д., имало основен предмет на дейност
производство, доставка и монтаж на ПВЦ и алуминиева дограма. Седалището му било
в гр. София бул. „****.
На 26.07.2018 г., около 11:20 ч., в гр. София, кв.“Военна рампа“, бул.“****, в
хале, в което се извършвала производствена дейност от „М.П.“ ООД, св. Н.Н. устно
възложил на подчинения му общ работник св.С.Й., в присъствието на св. С.Н.,
3
началник на мотокаристите, да отиде при подс. П.И. и да му възложи да изхвърли
бракувани, счупени стъклопакети в специален сметоизвозващ камион с контейнер на
„АЕС-Х“ ООД. Св. С.Й. отишъл при подсъдимия заедно с П.И.Н.. Подсъдимият,
управлявайки мотокара, извозил металната стойка, наречена „пирамида“, натоварена с
бракувани, счупени стъклопакети в непосредствена близост до камиона за
сметоизвозване, за да улесни общите работници в работата им. Шофьорът на камиона
за сметоизвозване М.С.М., служител на ,АЕС-Х“ ООД се развикал на П.Н.: “Айде бе,
докога ще ви чакам“. Тогава св. С.Й. и П.Н. поискали от подсъдимия да вдигне с
мотокара пирамидата, натоварена с бракуваните и счупени стъклопакети, до нивото на
контейнера, за да избутат стъклопакетите в него. Подс. И. казал на общите работници
да слязат от пирамидата, но само св. С.Й. слязъл от пирамидата и се отдалечил от
мястото, като отишъл в предната част на халето. П.Н. не слязъл от пирамидата и
останал в лявата секция на пирамидата, а стъклопакетите били разположени в дясната
й секция. Подсъдимият И. повдигнал товара заедно с Н. на височина 1,5 м. от пода до
нивото на отвора на контейнера. П.Н. продължил да извършва товаро-разтоварни
дейности, стъпил върху товара, като изхвърлял счупените стъклопакети в камиона –
контейнер и останал в лявата част на пирамидата.
В тази ситуация подсъдимият не съобразил безопасните начини на извършване
на товаро-разтоварни работи, които следвало да се избират така, че да осигуряват
предотвратяване, намаляване или ограничаване на риска за безопасността и здравето на
работещите със съблюдаване на изискванията за правилно поставяне, подреждане и
вземане на товарите в местата за извършване на товаро-разтоварни работи и в
транспортните средства и без да съобрази изискванията товарите да се укрепват така,
че да се осигурява тяхната устойчивост при транспортиране и складиране.
Подсъдимият допуснал присъствието на П.Н. в транспортното средство при
разтоварването на товара с повдигателни съоръжения, като преди повдигане и
преместване на товара не проверил неговата устойчивост и правилността на неговото
захващане и окачване, с което и не положил грижа за безопасността на общия работник
Н., като същевременно не захванал правилно товара с вилиците на мотокара (в
специални „уши“ на пирамидата).
След това подсъдимият оттеглил мотокара назад, като допуснал П.Н. да остане
на пирамидата. При отделянето на пирамидата от контейнера, тя се наклонила наляво и
вследствие на собствената си тежест и нарушения баланс, Н. паднал назад на пода, а
пирамидата се завъртяла и паднала с част от тежестта си върху главата и лявото му
рамо. Пирамидата в ненатоварено положение тежала около 100-150 кг., като в случая
поради инерционния момент при падането силата на удара се увеличила. Работниците,
които били наблизо, се притекли, за да вдигнат пирамидата и да освободят от тежестта
й П.Н.. Подсъдимият позвънил на тел. 112, но обаждането не могло да бъде
осъществено, след което друг работник успял да се свърже с Националната система 112
и да съобщи за злополуката.
В резултат на получения удар от пирамидата на П.Н. били причинени
следните травматични увреждания: открита черепно-мозъчна травма, голяма рана на
челото вляво, многофрагментарно многолинейно счупване на черепния покрив и
основа в ляво челно теменно; травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка;
стволов кръвоизлив; оток на мозъка; двустранна абсцедираща бронхо-плевмония;
хемангиом на черния дроб.
15-20 минути след обаждането на тел. 112 на мястото пристигнал екип на
спешна медицинска помощ. П.Н., който бил в съзнание, бил откаран в УМБАЛСМ
„Н.И. Пирогов“, където бил приет по спешност на 26.07.2018 г в 12:55ч в Клиниката по
спешна неврология. Въпреки оказаната му квалифицирана медицинска помощ на
4
3.09.2018 г. в 23:05 ч. П.Н. починал. Причината за смъртта била получената тежка
черепно-мозъчна травма с развилите се усложнения, които били пряка и непрекъсната
причина връзка с нея.
За подс. И. са събрани отлични характеристични данни. Сред съседите си е
познат като възпитан, услужлив и добър човек. Оценен е от управителя на „М.П.“ ООД
като добросъвестен и изпълнителен служител и колега, който притежава положителни
човешки качества като отзивчивост, трудолюбие, съпричастност и готовност да се
отзове за помощ при нужда. Полага грижи в отглеждането на тригодишния си син.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът приема изложената фактическа
обстановка – такава каквато е посочена в обвинителния акт, за точно отражение на
действително случилото се по отношение на събитието на престъплението, извършено
от подсъдимия. В основата на този си извод съдът поставя направеното самопризнание
от страна на подсъдимия и подкрепящите го доказателствени материали, събрани в
досъдебното производство (гласни и писмени доказателствени средства и веществени
доказателства), които хронологично и логически обвързано установяват
последователността на фактите на осъществяване на деянието и неговото авторство.
Този извод се основава на комплексната оценка на показанията на свидетелите Н.Н.,
С.Н., С.Й., П.П., С.М., Г.Д., М.М., М.А. и Е.А.; протокола за оглед на
местопроизшествието с приложен фотоалбум, справка за съдимост; чрез заключенията
на съдебно-медицинска експертиза и съдебно-техическа експертиза.
Съдът след произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което
изразява становището си по съответствието на самопризнанието на подсъдимия с
всички годни доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното
производство, не следва и не може в мотивите на присъдата да извършва
доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния
акт. Това е една от същностните характеристика на съкратеното съдебно следствие,
което се основава на самопризнанието на подсъдимия – допуска се изключение от
принципите за непосредственост и устност в интерес на процесуални ценности като
процесуална дисциплина и процесуална икономия, без те да се противопоставят на
основната цел на процеса – да се разкрие обективната истина. В процедурата по чл.
371, т. 2 НПК законът предпоставя като задължително условие за нейното
законосъобразно развитие обективно да не съществува съмнение относно
достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателствени материали от
досъдебното производство. Затова първоинстанционният съд има правомощието да
разгледа делото по този, а не по общия ред, само след като обосновано е преценил, че
досъдебното производство е било проведено обективно, всестранно и пълно, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения, че събраните в първата фаза на
процеса доказателствени материали са достатъчни за разкриване на обективната
истина, като по съдържание категорично подкрепят самопризнанието на подсъдимия,
което е изразено пред съда недвусмислено и свободно при ясно разбиране на фактите
на обвинението.
Оттук нататък, след като окончателно е решил въпроса за липсата на
съмнение относно годността, надеждността и достоверността на подкрепящите
самопризнанието доказателства, съдът всякога следва да приеме за установени
залегналите в обвинителния акт констатации за фактите. Това правно положение е
видно и от формулировката на чл. 373, ал. 3 НПК. Следователно твърденията в
обвинителния акт се възприемат за верни в присъдата, без извършване на
традиционната аналитична дейност по обсъждане и оценка на доказателствата. Този
извод се обосновава не само чрез законните цели и съдържание на разглеждания
диференциран ред, но и от принципа, че за да постигне справедлив и ефективен
5
наказателен процес, съдът може да обсъжда единствено доказателствени материали,
които е събрал непосредствено. А в процедурата по глава ХХVІІ НПК във варианта й
по чл. 371, т. 2 НПК е въведена различна идея – да се постигне бързо, ефективно и
справедливо правосъдие по дела, при които правилното им решаване, с оглед
фактическата им специфика и качеството на събрания на досъдебното производство
доказателствен материал, не налага изобщо непосредствено събиране от съда на
доказателства за фактите на обвинението, нито приобщаването им по реда на чл. 283
НПК. В рамките на компетентността си съдът разгледал делото в съкратено съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 НПК извършва преценка на отношението на
самопризнанието към доказателствата от досъдебното производство, но няма
правомощие да анализира в мотивите на акта си по съществото на делото
доказателствената стойност на материали, които са събрани от друг орган (в този
смисъл решение № 73/2010 г. по н. д. № 624/2009 г. на ВКС, в което се посочва, че
когато процедурата по чл. 372, ал. 4 вр. с чл. 371, т. 2 от НПК е проведена
законосъобразно, от това следва, че изводите по фактите почиват на вярна
интерпретация на доказателствената съвкупност).
В хода на съкратеното съдебното следствие съдът събра допълнително
писмени доказателства единствено за характеристичните данни на подсъдимия,
трудовата му заетост и семейното му положение – две характеристики и удостоверение
за раждане на малолетния му син. Доколкото те не засягат фактологията на деянието,
приобщаването им към доказателствения материал е допустимо по аргумент за
противното от чл. 372, ал. 4 НПК.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав прие от правна страна следното.
Подсъдимият П. В.И.. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл. 123, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 НК.
От обективна страна по делото несъмнено се установява, че подсъдимият И.
на 26.07.2018 г., около 11:30 часа, в гр. София, ж.к. „Военна рампа“, на бул. “****, в
хале на ,М.П.“ ООД, назначен с трудов договор №366/12.04.2018 г., на длъжност
„мотокарист“, притежаващ свидетелство за правоспособност с peг. № 51801984-
705/26.09.2016 г., като управлявал виличен мотокар без регистрационен номер, при
извършване на товаро-разтоварни дейности, причинил смъртта на П.И.Н. – служител
на „М.П.“ ООД, назначен с трудов договор №377/18.05.2018 г., на длъжност „общ
работник“, поради незнание и немарливо изпълнение на занятие, представляващо
източник на повишена опасност, като нарушил изискванията на: чл. 206б, ал. 1 от
Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване; т. 12 от
Приложение № 1 към чл. 7, т. 1 на Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари; т.
36.5 и т. 36.6 от Приложение 1 на Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд; чл. 14, т. 7, чл. 15, чл. 19, чл. 20 на Наредба
№ 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на товаро-разтоварни работи, както и не положил грижа за безопасността
на пострадалия П.И.Н., като пряко засегнат от неговата дейност, в съответствие с
квалификацията му и дадените от работодателя инструкции, с което нарушил
разпоредбата на чл. 33 от ЗЗБУТ, като не захванал правилно товара с вилиците на
мотокара (в специални „уши“ на пирамидата), с което не е осигурил стабилността на
товара; допуснал пострадалият П.И.Н., стъпил върху товара, да извършва ръчно
товаро-разтоварни дейности, като изхвърля счупени стъклопакети в камион-контейнер
и го е повдигнал заедно с товара, захванат неправилно с вилиците на мотокара, на
6
височина около 1,5 м., с което поради незнание – не му е проведен от работодателя
периодичен инструктаж; не му е проведен от работодателя инструктаж на работното
място; не му е проведен от работодателя инструктаж за безопасна работа с мотокар, и
поради немарливо изпълнение на занятие – в нарушение на горецитираните
нормативни разпоредби за безопасност на труда на работното място, причинил загуба
на равновесие и падане на пострадалия от неукрепената пирамида за стъклопакети,
повдигната от него с мотокара, за извършване на товаро-разтоварни дейности с
последващо затискане на пострадалия с пирамидата за стъклопакети, причинявайки му
удар в областта на главата и голяма открита черепно-мозъчна травма – счупване на
свода на черепа, с последвали усложнения, която причинила като пряка и непрекъсната
причинноследствена връзка смъртта на П.И.Н..
От обективна страна при причиняването на смърт при професионална
непредпазливост е характерно, че изпълнителното деяние е елемент от упражняването
на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.
От тази категория са занятията или дейностите, при които и най-малкото незнание или
немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за живота или
здравето на други лица и които създават голям риск от увреждане на хората.
Възложената по трудов договор и длъжностна характеристика на подсъдимия дейност
е именно такава дейност по занятие и на пряко изпълнение, чието немарливо
изпълнение създава риск от увреждане на другите работници, участващи в товаро-
разтоварни дейности. Именно поради факта, че дейността е източник на повишена
опасност, тя е правно регламентирана. Правилата за осъществяването
й осигуряват безопасно упражняване или поне свеждат до минимум риска от
увреждане на хората, включени в същата или съпътстващи дейности.
В процесния случай деянието, извършено от подс. И., е извършено при
управление на виличен мотокар по време на товаро-разтоварителни дейности в
нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Изброените в
обвинението действително нарушени от подсъдимия нормативни изисквания, резултат
на незнание и немарливо изпълнение на професията му, съвкупно, са инициирали
причинноследствения процес, довел неизбежно до смъртта на общия работник П.Н..
Съществен елемент от този процес е и поведението на жертвата, тъй като самият Н. е
нарушил правилата за безопасно упражняване на възложената му работа, като не е
слязъл от пирамидата и извършил товаро-разтоварна работа, стъпил върху товар,
повдигнат с вилиците на мотокар и с неукрепена пирамида, без каквито и да било
обезопасителни средства за сигурността си.
Освен обективната съставомерност на деянието по делото безусловно се
доказва и субективната страна на престъплението. Подсъдимият съзнателно е нарушил
служебните си задължения, като от субективна страна деянието е извършено
непредпазливо във формата на небрежност спрямо тежкия съставомерен резултат. По
отношение на причинената смърт на общия работник подсъдимият е действал при
условията на небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК, защото не е предвиждал
конкретно настъпването й, но е могъл и в същото време, поради качеството си на
квалифициран мотокарист, е бил длъжен да я предвиди. Задължението за предвиждане
се основава и на факта, че в съзнанието на подсъдимия всички елементи на престъпния
състав от обективна страна са били пълно и точно отразени.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
взе предвид, че при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 372, ал. 4
НПК наказанието задължително се определя при условията на чл. 58а НК и като
отчете, че не са налице предпоставките на чл. 55 НК – многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да правят и най-лекото предвидено в
7
закона наказание за престъплението несъразмерно тежко за дееца, прие, че наказанието
следва да бъде индивидуализирано при условията на чл. 58а, ал. 1 НК.
При така дефинираните рамки на индивидуализация на наказателната
отговорност на подсъдимия съдът обсъди относимите обстоятелства за личността му и
степента на обществената опасност на деянието. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прецени правилната социална реализация на подсъдимия до
процесното събитие, положителните характеристични данни, сравнително младата му
възраст, чистото съдебно минало, трудовата му ангажираност – подсъдимият
продължава да работи; семейното положение – родител на тригодишно дете, за което е
длъжен да се грижи и да му осигурява издръжка, както и изразеното от него осъзнато
разкаяние. Липсата на доказателства за каквито и да било противоправни деяния в
миналото установява, че настоящото деяние е трагичен инцидент в иначе
законосъобразния живот на подсъдимия. Не на последно място съдът отчете и
сериозната тежест на съпричиняването на тежкия резултат от починалия. В същото
време освен значителната степен на обществена опасност на конкретното деяние съдът
не установи други отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
След анализ на относителната тежест на всички изложени факти съдът намира,
че за постигане на целите по чл. 36 НК справедливо оразмереното наказание лишаване
от свобода следва да бъде определено при решителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в минималния срок, предвиден за престъплението – 1
година, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК, предвид съкратеното съдебно следствие
въз основа на самопризнанието на подсъдимия, следва да бъде намалено с една трета
от този срок. Ето защо след законовата редукция съдът наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от 8 (осем) месеца. Основният принцип при
определяне на справедливото наказание е то да бъде наложено с минимална тежест,
която е годна да реализира предвидените в НК цели да се поправи и превъзпита
осъденият към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления, като се въздейства възпитателно и предупредително върху всички
останали членове на обществото. Същевременно генералната превенция не може и не
бива да се противопоставя на индивидуалната, защото положително въздействие върху
обществото се постига само когато наказанието е стриктно съответно на конкретната
обществена опасност и морална укоримост на конкретния деец и на извършеното от
него и не му създава ограничения, по-големи от действително необходимите за
изграждане на ефективен самоконтрол, овладяност и вътрешни задръжки, които да го
възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще. Следвайки това свое
убеждение, съдът прие, че така определеното наказание не пренебрегва генералната
превенция и не игнорира обществената опасност на конкретното престъпление, като
същевременно не е прекомерно, т.е. не представлява акт на безсмислена жестокост.
Значимите за справедливата индивидуализация фактори съдът взе предвид и
при обсъждане приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, доколкото са налице предвидените
материалноправни предпоставки за това. Като съобрази възрастта на подсъдимия и
добрите му характеристични данни, които показват и сериозен ресурс за постигане на
ефективен превъзпитателен ефект дори само поради тежестта на факта на първото
осъждане, и инцидентния характер на деянието, съдът прие, че за реализиране на
целите на наказанието в пълнота не се налага откъсването на подсъдимия И. от
нормалната му социална и семейна среда. Поради това съдът прие, че отлагането на
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 3 (три) години
от влизане в сила на присъдата в необходима степен би осъществило, от една страна,
адекватно и достатъчно интензивно репресивно и възпитателно-поправително
действие върху подсъдимия, а от друга страна – ще гарантира пълноценно и
8
общественото спокойствие.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди
подсъдимия П. В.И.. да заплати по сметка на СДВР направените разноски по делото в
досъдебното производство в размер на 1281,00 лв. (хиляда двеста осемдесет и един
лева), както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по сметка на СГС държавна
такса в размер на 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

9
Съобщи за изтекли лични данни