РАЗПОРЕЖДАНЕ
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети април две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като разгледа търговско дело № 457/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба на К.Н.С., ЕГН **********, предявена срещу „И.С.“ АД, ЕИК *******,
за установяване нищожност, евентуално отмяна на решения от 01.03.2018 г., взети
от органи на други юридически лица – „С.Р.“ ЕООД, ЕИК *******, „С.*.“ ЕООД, ЕИК
*******и „К.С.“ ЕООД, ЕИК ********, с които решения е освободен управителя им Д.Ч.и
за такъв е избран Д.С.С..
При
дължимата служебна проверка на исковата молба съдът е констатира
несъответствието й с изискванията на чл. 127, ал.1, т. 4 и т. 5 и чл.128, т.1 и
т. 2 ГПК и с разпореждане от 09.03.2018 г. е дал указания ищецът да обоснове
правен интерес от провеждане на искове за установяване нищожност на решения на
органи на дружества, различни от процесуално легитимирания ответник - „И.С.“
АД, ЕИК *******, които дружества не са страна в производството, както и да
отстрани други недостатъци на исковата молба.
В
изпълнение на указанията е постъпила молба, с която правният интерес от
провеждане на производството е обоснован с твърденията, че ответното дружество
- „И.С.“ АД е едноличен собственик на капитала на три дружества - „С.Р.“ ЕООД,
ЕИК *******, „С.*.“ ЕООД, ЕИК *******и „К.С.“ ЕООД, ЕИК ********, като ищецът в
качеството си на акционер в дружеството-собственик бил заинтересуван тези
дъщерни дружества да се управляват законосъобразно. Съответно въпросът кое лице
било назначено за управител на тези дружества засягал пряко „И.С.“ АД и не
следвало да бъде разрешен еднолично от
изпълнителния му директор. По този въпрос решение следвало да вземе общото
събрание на акционерите. Затова претендира да се установи, че такова решение на
общото събрание на акционерите в „И.С.“ АД не съществува, респ. ако съществува,
че то е нищожно, евентуално да бъде отменено като незаконосъобразно. В случай,
че за извършените промени в управлението на дъщерните дружества е взето решение
на управителния съвет на „И.С.“ АД, то да се установи, че такова решение не
съществува, а ако съществува – да бъде отменено като незаконосъобразно.
По
същество уточнителната молба не обосновава правен
интерес от провеждане на предявените искове. Основните фактически твърдения на К.Н.С.
са свързани с взети от „И.С.“ АД решения за промяна на управителя на всяко от
дружествата „С.Р.“ ЕООД, ЕИК *******, „С.*.“ ЕООД, ЕИК *******и „К.С.“ ЕООД,
ЕИК ********, като се твърди и се установява от вписванията в търговския
регистър, че ответникът „И.С.“ АД е едноличен собственик на капитала на всяко
от тези дружества. В този смисъл няма съмнение, че освобождаването и
назначаването на управител на тези дружества, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ТЗ,
е от компетентността на общото събрание, съответно при еднолично ООД въпросите
от компетентността на общото събрание се решават от едноличния собственик на
капитала, т. е. от „И.С.“ АД, като правен субект. Последното е юридическо лице,
съответно волеизявяващ негов орган е членът на
управителния съвет, който го представлява пред трети лица – Д.С.С., който именно е и обективирал
волеизявление в представените от ищеца решения на едноличния собственик на
капитала на всяко от дружествата за освобождаване на управителите им и
назначаването на нови такива. Всяко от тези решения е взето от самото дружество
„И.С.“ АД, в качеството му на едноличен собственик на капитала на „С.Р.“ ЕООД,
„С.*.“ ЕООД и „К.С.“ ЕООД. Затова и решенията на „И.С.“ АД като правен субект
са обективирани в качеството му на орган на трети за спора лица, съответно
за оспорването на тези решения активната процесуална легитимация принадлежи на
лицата, които се намират в членствено правоотношение
със „С.Р.“ ЕООД, „С.*.“ ЕООД и „К.С.“ ЕООД, а ищецът категорично не е такова
лице („И.С.“ АД е единственият правен субект в членствено
правоотношение с посочените дружества).
Опитът
на ищеца да обоснове правен интерес като твърди, че оспорва решения на органите
на „И.С.“ АД – ОСА и УС противоречи на основното му твърдение, че формираната
от „И.С.“ АД воля касае управлението на дъщерни дружества, а както се изясни в
тази хипотеза ответникът действа като орган на тези дружества и взетите в това
му качество решения не съставляват решения на органи на самото дружество „И.С.“
АД, които да са допустим предмет на оспорване от страна на акционер. Затова и
предявените искове са недопустими.
Абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на предявен установителен иск, за
наличието на която съдът следи служебно, е съществуването на правен интерес за
ищеца от търсената с него защита, който интерес следва винаги да е конкретен.
Дефинитивно правният интерес произтича от наличието на правен спор. В случая
ищецът твърди, че решение на общото събрание на акционерите на „И.С.“ АД за
промяна на управителите на „С.Р.“ ЕООД, „С.*.“ ЕООД и „К.С.“ ЕООД не
съществува, тъй като не е взето (но е следвало да бъде взето, съгласно устава
на ответника). При извършената промяна по партидата на тези дружества такова
решение не се твърди да е взето, съответно не е налице никакъв правен спор, че
такова решение на ОСА на „И.С.“ АД не съществува и съдебното установяване на
този факт е лишено от правен интерес. По същия начин се поставя и въпроса с
несъществуването/невземането на решение от УС на „И.С.“ АД, тъй като сам ищецът
твърди, че такова решение не е взето и съответно несъществуването му е
безспорно в отношенията между страните.
Необходимо
е да се отбележи, че съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно
решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д.
№ 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, по отношение на това кога едно решение на върховния
орган на търговско дружество следва да се квалифицира като нищожно и кога като
незаконосъобразно, както и по отношение на това какъв е пътят на защита срещу
нищожните решения на ОСА. В т. II от цитираното Тълкувателно решение е
посочено, че нищожност (несъществуване) на решението на ОСА може да се установи
чрез самостоятелен иск, който може да бъде предявен от всяко едно лице, което
притежава правен интерес /и от членове на дружеството, както и от трети лица/,
като, обаче, е направено разграничение по отношение на пътя за защита срещу
такова решение в случаите, в които то подлежи на вписване в търговския
регистър, и в тези, в които взетото решение не е от тези, за които в закона е
предвидено, че се вписват. С оглед на това са дадени указания, че ако решението
не подлежи на вписване в търговския регистър, нищожността му може да бъде
установена чрез иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, т.е. по общия исков
ред. Ако взетото решение, което се твърди, че е нищожно (несъществуващо),
подлежи на вписване и действието на това вписване е конститутивно,
то тогава защитата на лицето, имащо правен интерес, не е чрез предявяване на
установителен иск по общия ред, а е чрез предявяване на специалния иск по чл.
29 ЗТР, който има за предмет установяване несъществуването на вписано
обстоятелство. Ето защо и в последния случай следва да се приеме, че правен
интерес за едно трето лице да оспори пред съда такова решение на ОСА с доводи
за неговата нищожност, се поражда едва след като то бъде вписано в търговския
регистър и това оспорване следва да бъде заявено по посочения специален исков
ред, а не по общия такъв. Уважаването на иск с правна квалификация чл. 29 ЗТР
ще има за своя последица и тази предвидена в чл. 604 ГПК, а именно служебно
заличаване в търговския регистър на несъществуващото вписано обстоятелство,
поради което и именно чрез него се предоставя пълна по обем защита на третото
лице, чиято правна сфера се твърди да е засегната от нищожното решение.
В
тази връзка несъществуващото решение на ОСА/УС на „И.С.“ АД (по твърденията на
ищеца) за промяна на управителите на „С.Р.“ ЕООД, „С.*.“ ЕООД и „К.С.“ ЕООД би
подлежало на вписване и то с конститутивен ефект.
Промяната на управителите е вписана по отношение на две от дружествата - „С.Р.“
ЕООД и „К.С.“ ЕООД, като по отношение на „С.*.“ ЕООД е подадено заявление, но регистърното производство е спряно до решаване именно на
настоящия спор. Нито едно от заявленията за вписване не се основава на решение
на общото събрание на акционерите на „И.С.“ АД, нито на решение на управителния
му съвет. Това още веднъж илюстрира липсата на правен интерес за ищеца от
установяване нищожността на подобни решения.
Недопустимо
е и провеждане на иск за отмяна на решение, което сам ищецът твърди, че
несъществува. Искът по чл. 74 ТЗ е насочен към защита на членствени
права, нарушени от решение на върховния орган на търговско дружество. Ако
такова решение никой в правния мир не твърди да е взето, то няма как от невзето
и формално необективирано в документ решение да се
засягат членствените права на ищеца. По същите
съображения не е налице и правен интерес от отмяна на несъществуващо решение на
УС на „И.С.“ АД.
Действително,
ищецът в качеството му на акционер има интерес от доброто управление на „И.С.“
АД и на дружествата, в които то участва, но пътят на защита на този интерес е
различен – чрез реализиране отговорността на членовете на управителните органи
за евентуално причинени от управлението вреди на дружеството.
С
оглед на изложеното предявените искове са процесуално недопустими, поради което исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, следва да бъде
върната.
Така
мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА, на
основание чл. 130 ГПК, искова молба, вх. № 32080/07.03.2018 г., предявена от К.Н.С., ЕГН **********, срещу „И.С.“ АД, ЕИК *******, за
установяване нищожност, евентуално за отмяна на решения на общото събрание на
акционерите, съответно на управителния съвет на „И.С.“ АД, с които Д.Ч.е
освободен като управител на „С.Р.“ ЕООД, ЕИК *******, „С.*.“ ЕООД, ЕИК *******и
„К.С.“ ЕООД, ЕИК ********, и за такъв е избран Д.С.С..
Разпореждането
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на ищеца.
СЪДИЯ: