ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, - 24 състав в
закрито заседание шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Голакова частно гражданско дело № 6 793 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.274- чл.279 ГПК.
Образувано е по частна
жалба с вх. № 67 824/10.07.2020 г. от „Д.Е.Т.7.“ ЕООД, ЕИК********срещу определение
№ 788 от 25.06.2020г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано вписване
на искова молба по гр.д. № 21 771/2020г. по описа на СРС, по заявление вх. № 33
456/25.06.2020г. по описа на Служба по вписванията – гр. София.
Жалбоподателят – „Д.Е.Т.7.“
ЕООД оспорва постановения отказ на съдията по вписванията като неправилен и
незаконосъобразен. Заявява, че при предявяване на молбата за делба пред съда не
се дължи внасяне на държавна такса и не е необходимо представяне на данъчна
оценка на делбените имоти. Счита, че вписването на исковата молба за делба
следва да се таксува в рамките на 10 лева, тъй като цената на иска към момента
на това вписване не е определена. Моли съда да отмени обжалвания акт.
Софийски градски
съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Подадената жалба е
процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Съдията по
вписванията при Софийски районен съд е сезиран със заявление с вх. № 33 456/25.06.2020
г. по описа на Служба по вписванията – София, подадена от В.В.Й., в качеството
й на пълномощник на Г.С.Т.– управител на „Д.Е.Т.7.“ ЕООД, с която е приложена искова
молба вх. № 2009335 от 03.06.2020г. по гр.д. № 21771/2020г. по описа на СРС,
както и квитанция за платена държавна такса в размер на 10 лева.
С обжалваното
определение № 788 от 25.06.2020 г. съдията по вписванията при Софийски районен
съд е постановил отказ е приел, че доколкото в исковата молба не е посочена
цена на иска, съгласно чл. 2, ал.1 от Тарифа за държавните такси таксата следва да се определи оценка,
определена по реда на приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси – по
данъчната оценка на имотите, предмет на иска за делба. Не са представени такива
документи, поради което е отказал извършване на вписването на представената към
заявлението искова молба.
Настоящият състав
намира, че определението е неправилно.
Съобразно чл. 32а,
ал. 1 от Правилника за вписванията, както и задължителните указания по
прилагане на тази разпоредба, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение №
7/25.04.2013 г., постановено по тълк.д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС,
проверката която извършва съдията по вписванията включва това дали
представеният за вписване акт подлежи на вписване и относно изискването за
неговата форма и съдържание.
Особеното исково
производство за съдебна делба има за предмет прекратяване на съсобственост
върху вещи – движими или недвижими, които имат своята парична стойност и с
оглед на това искът несъмнено е оценяем. Съгласно чл. 8 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по делото за делба се
събира такса 4% върху стойността на дяловете. Тази стойност се определя от съда
едва с решението по извършване на делбата, с което се определя и дължимата от
всеки от съделителите държавна такса. Това отложено определяне на цената на
иска и заплащане на държавната такса е една от особеностите на делбеното
производство. В тази насока следва се изтъкне изрично предвиденото в чл. 341,
ал. 1 ГПК съдържание на молбата за съдебна делба, сред което не е посочване
цена на иска, за разлика от съдържанието на исковата молба по чл.127, ал.1 ГПК,
където цената на иска е един от необходимите реквизити. Предвид изложените
специфики на производството по съдебна делба, то при предявяване на молбата за
делба пред съда не се дължи внасяне на държавна такса и съответно не е
необходимо представяне на удостоверение за данъчна оценка на делбените имоти.
Съгласно чл. 2,
ал.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, за
вписване се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или
документът, или върху цената на иска, в размер на 0,1%, но не по-малко от 10
лева; когато цената, по която е таксуван документът не е указана, таксата се
определя върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към ЗМДТ.
Прилагайки тази разпоредба с оглед особеностите на исковата молба за делба, то
вписването й следва да се таксува в рамките на посочената минимална цена от 10
лева, тъй като цената на иска към този момент не е определена. Това ще бъде
направено от съда едва в съдебното решение във втората фаза. Хипотезата на
второто изречение на чл. 2, ал.1 от Тарифата е неприложима за исковите молби за
делба, защото не става въпрос за непосочване на цената, по която е таксуван
актът, а за акт, който не се таксува предварително, а отложено. В този смисъл е
и трайната практика на Върховния касационен съд / определение №256 от
04.01.2014г. на ВКС, по ч. гр. д. №118/14г. на III Г. О. и определение №266 от
08.10.2015г. на ВКС по ч. гр. д. №3726/15г. на II Г. О./.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че постановеният от съдията по
вписванията отказ е неправилен, поради което следва да бъда отменен и да бъде
разпоредено вписването на исковата молба за делба.
С тези мотиви
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 788 от 25.06.2020г. на съдия по вписванията
при СРС, с което е отказано вписване на искова молба по гр.д. № 21771/2020г. по
описа на СРС, по заявление вх. № 33 456/25.06.2020г. по описа на Служба по
вписванията – гр. София.
ДА СЕ ВПИШЕ по искане на В.В.Й., в качеството й на пълномощник на Г.С.Т.–
управител на „Д.Е.Т.7.“ ЕООД искова молба за съдебна делба по гр.д. №
21771/2020г. по описа на СРС, по заявление вх. № 33 456/25.06.2020г. по описа
на Служба по вписванията – гр. София
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.