Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 11.11.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА административно
дело № 467 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на е по реда на чл. 44 от Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза, чл. 220, ал.1 от ЗМ (Закон за
митниците), вр. с чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба и уточнения към нея с вх. № 2744/25.07.2019 г. и вх.№ 3032/20.08.2019
г. (л. 12) от „Евротрейдинг 86“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
Русе, бул. „Липник“ № 82, вх. 3, ет. 7, ап. 12, представлявано от управителя П.П.чрез
пълномощника му адв. Н.Б.. С жалбата се атакува Решение № 32-91413/26.03.2019
г. на с.д. директор на Териториална дирекция Дунавска към Агенция Митници,
потвърдено с Решение № Р-586/32-181555/21.06.2019 г. на Директора на Агенция
„Митници“. С оспореното решение е отказано да се приеме декларираната
митническа стойност за стока № 2 по митническа декларация № 18BG004300Н0002699/16.03.2018 г., определен е нов размер на митническата
стойност на стоката – 9 696,97 лева, включваща
пазарна стойност в размер на 8 896,97 лв. и разходи по доставката в размер
на 800 лева, задължен е жалбоподателя да заплати в 10-дневен срок от получаване
на решението допълнително дължими държавни вземания в размер на 633,45 лева
мито и 1 393,57 лева ДДС, както и лихви за забава.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност
на административния акт поради липса на компетентност на издателя на акта, неспазена
форма, допуснати в административното производство съществени нарушения на
административно-производствените правила, противоречие с материално-правните
разпоредби и с целта на закона – основания за оспорване, разписани в чл. 146, т.
1-5 от АПК.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено или обявено за нищожно. Претендират
се разноски, като за тях е представен списък на л.38 от делото.
Ответникът по жалбата, излага доводи в подкрепа на становището за
законосъобразност на издадения административен акт в представени по делото
писмени бележки. Иска от съда да отхвърли жалбата като претендира и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени
доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след
направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК,
намира жалбата за процесуално допустима.
Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице – адресат на акта,
имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149,
ал. 3, вр. с ал. 1 от АПК.Решението на горестоящия орган е съобщено на
жалбоподателя на 10.07.2019 г., а жалбата е подадена по пощата на 24.07.2019 г.
Въз основа на събраните по делото доказателства, включително съдържащите се
в административната преписка, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 16.03.2018 г.
„Евротрейдинг 86“ ЕООД, е декларирало с митническа декларация с MRN
18BG004300H0002699 за режим „допускане за свободно обращение“ пред Териториално
митническо управление Свищов, несъюзна стока № 2, описана в кл. 31 на
митническата декларация (л. 23-24 от преписката), като „лек автомобил,
употребяван, марка БМВ, модел: 750i n
Drive, тип бензин, дата на първа регистрация: 11.05.2010 г.,
брой места: 5, товароносимост: 0, цвят: черен, работен обем 4 395 см3,
мощност на двигателя: 300,0 kW/DIN, фабричен № на двигателя – неоткрит, шаси: WBAKC61050CX98993“, с код по ТАРИК – 8703 24 90 00. Държава на изпращане – Конфедерация Швейцария.
Митническата стойност при деклариране е посочена в размер на 2 562,53
лева, определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. при цена на
стоката – 1 100 CHF, транспортни разходи в
размер на 700 лв. и валутен курс 1.63272 лeва за 1 CHF (Швейцарски франк). При декларирането от страна на
вносителя „Евротрейдинг 86“ ЕООД към митническата декларация бил представен търговският
документ Kaufvertrag - Rechnung от 13.03.2018 г. (л. 26 от преписката), в който
като продавач е вписан Sabo Automobile, Durnten, а купувач е жалбоподателя при цена 1 100 CHF.
В митническите органи възникнали съмнения дали декларираната договорна
стойност на стоката представлява общата платена или подлежаща на плащане цена,
посочена в чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Това провокирало извършване на
проверка в Системата за предоставяме на информация за управленски цели от
митнически и акцизни документи (МИС III А) за установяване на стойности на идентични или сходни стоки. Целта била събиране на доказателства за определяне на
митническата стойност на стоките по реда на чл. 74, параграф 2, буква „а"
или „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013.
С проверката, според посоченото в оспореното решение, не били установени
стойности на стоки с идентични или сходни характеристики, поставени под режим
„допускане за свободно обращение“ в други митнически учреждения на територията
на Република България. Това наложило иницииране на проверка по линия на международната
административна помощ.
С писмо peг. № 32-134037/11.05.2018 г. (л. 48-49 от преписката) на Митница
Свищов до Директора на Агенция Митници и Директора на Дирекция „Митническо
разузнаване и разследване“ бил изпратен списък от общо десет автомобила, сред
които и процесния лек автомобил БМВ, за проверка по линия на международната
административна помощ в страната на износа - Конфедерация Швейцария, в
съответствие с разпоредбите на Допълнителния протокол относно административната
взаимопомощ в митническата област от 9 юни 1997 г. към Споразумението между
Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария от 22 юли 1972 г.
В отговора на митническата администрация на Конфедерация Швейцария, peг. №
32-337413/21.11.2018г. (л.42-44 от преписката) на ЦМУ на Агенция „Митници“, който
оригинал е преведен от немски език и на български (л. 27-29) е посочено, че процесният
автомобил е продаден на 13.03.2018 г. от автотърговец „Jumi Auto Handler“ за сумата от 10 500,00 CHF на неизвестен
търговец. Към отговора на щвейцарските власти е приложено официално заверено
копие на договор за покупко-продажба от 13.03.2018 г. между посочения в
отговора на митническите власти на Швейцария продавач и купувач „Auto
export, Bulgarien“, без други данни за
купувача и дори без да е налице подпис на купувача в договора.
На 27.02.2019 г. до „Евротрейдинг 86“ ЕООД е изпратено писмо peг. № 32-62087/27.02.2019
г. (л. 34), с което дружеството се уведомява за започване на административно
производство по промяна на митническата стойност на четири броя леки
автомобили, един от които е процесният. Указана му е и възможността да изрази
становище и представи допълнителни документи, съгласно чл. 34 от АПК в 7-дневен
срок от получаване на писмото. По делото няма данни и доказателства това писмо
да е връчено на жалбоподателя. От отбелязването върху представеното по делото
фотокопие на пощенски плик (л. 35) с баркод R PS 7001 002R0K 2 е видно, че пратката с този баркод, която според вписването в известието
за доставяне (л. 36) съдържа цитираното писмо, е останала непотърсена от
адресата, т.е. пратката не е получена от жалбоподателя.
Административният орган приел, че дружеството не е представило становище
или допълнителни документи в предоставения му от митническите власти срок и
това, ведно с установеното при проверката и съдействието на швейцарски
митнически власти, дало основание за определяне на нов размер на митническата
стойност, респективно възникнало и ново митническо задължение и задължение за
ДДС. За тази цел, както и за събиране на възникналите държавни вземания е издадено
оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 32-91413/26.03.2019 г.
на директора на Териториална дирекция Дунавска.
В решението от фактическа страна са описани изложените по-горе факти, въз
основа на които административният орган приел, че тъй като в получените от
Швейцарската митническа администрация данни е налице съвпадение само по
отношение индивидуализиращите данни за автомобила, то те не могат да бъдат
приети като доказателство, че посочената от швейцарските власти цена е цената
на стоката при продажбата й за износ с местоназначение митническата територия
на Общността. Така данните за цената на автомобила не могат да се използват за
определяне на митническата стойност на внасяната стока по реда на чл. 29 от МК,
съответно чл. 70 от МКС (Митническия кодекс на Съюза). В решението се посочва
също, че поради липса на документи и данни, както и поради изчерпване
прилагането на другите методи за определяне на митническата стойност, като
последна възможност за определяне на митническата стойност на стоките следва да
се приложи чл. 74, § 3 от МКС. В тази връзка е изготвен доклад за пазарна
оценка на процесния автомобил, с който е определена справедлива пазарна
стойност на стоката, от която е използваната пазарна стойност за определяне на
допълнителните държавни вземания от жалбоподателя за мито и ДДС за осъществения
внос на процесния автомобил.
От правна страна административният орган при постановяване на оспореното в
настоящото производство решение се е позовал на разпоредбите на чл. 20, 29, 70,
чл,. 77, § 1, б.а), чл. 79, § 2, б. б), чл. 79, § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс
на Съюза (МКС), чл. 15, ал. 2, т. 8, чл. 19, чл. 84 от Закона за митниците и
чл. 54, ал. 1, чл. 56 от ЗДДС.
При оспорването по административен ред, решението е потвърдено с Решение
№Р-586/32-181555 от 21.06.2019 г. на
горестоящия административен орган – зам.директор на Агенция“Митници“, действал
в условията на заместване на титуляра – директор на Агенция „Митници“ въз
основа на приложената заповед от 20.06.2019 г. на л.24 от делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспореното Решение
№32-62057/27.02.2019г. (чл. 168, ал. 1 АПК), на основанията посочени в чл. 146 АПК, съдът намира, че то е издадено от компетентен орган, разполагащ с
материална компетентност за това по смисъла на чл. 33, т. 9 от Устройствения
правилник на Агенция "Митници и пар. 1, т. 9 от Допълнителната разпоредба
на Закона за Митниците – директор на ТД Дунавска при Агенция „Митници“ и в
рамките на неговите правомощия. Считано от 07.01.2019 г., съгласно Заповед №
ЗМФ-1318/27.12.2018 г. на министъра на финансите Териториално митническо
управление Свищов е транформирано в митнически пункт „Пристанище Свищов“ към ТД
Дунавска, т.е. преминава в структурата на тази териториална дирекция вече не
като териториално митническо управление, а като митнически пункт. С оглед на
това правомощие за издаване на актове от вида на процесния по отношение на
декларираните в ТМУ и Митница Свищов стоки има директорът на ТД Дунавска, който
е и издател на оспорения в настоящото производство административен акт.
Процесното решение е валиден административен акт. Искането в жалбата за
обявяването му за нищожно е неоснователно.
Решението е в изискуемата писмена форма и е мотивирано от фактическа и
правна страна. При издаването му обаче са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, както и нарушение на приложимия
материален закон, поради което то се явява незаконосъобразно.
От данните по делото се установява, че административният орган е изготвил и
изпратил писмо, с което да уведоми жалбоподателя за започването на
административното производство и за възможността дружеството-вносител да
представи допълнителни документи с оглед определянето на митническата стойност
на внесените стоки, предмет на проверката от митническите органи. Това писмо
обаче не е било връчено на жалбоподателя, поради което той не може да се счита
за уведомен по реда на чл. 26 от АПК. По този начин фактически не му е дадена
възможност за предоставяне на каквито и да е допълнителни доказателства, въз
основа на които да може да бъде приложен някой от императивно изброените в
Регламент № 952/2013 начини за определяне на митническата стойност на внесените
стоки, включително процесната. С оглед на това съдът счита, че извършеното
нарушение на процесуалните правила от страна на ответника е от категорията на
съществените такива и влече като последица незаконосъобразност на издадения
административен акт.
Наред с това съдът констатира, че в конкретния случай оспореното решение на
директора на ТД Дунавска не е съобразено и с относимите материално правни норми.
Административният акт, предмет на контрол в настоящото съдебно производство, е
издаден като решение по прилагане на митническите разпоредби и по повод
извършена проверка на достоверността на представените документи за произход,
съобразно разпоредбата на чл.48 от МКС и на основание Протокол 3 към
Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария. За да издаде оспореното
решение, началникът на ТД Дунавска е приел, че съответният митнически режим е
основан на неверни данни – представеният търговски документ при декларирането
на лек автомобил БМВ, модел 750i х Drive е с некоректни данни. Освен това административният орган е приел още, че и
предоставените от швейцарските митнически органи данни не дават възможност да
бъде определена митническата стойност на лекия автомобил по правилата на чл. 70
от Регламент № 952/2013 (МКС).
В чл. 70 от МКС е посочено, че базата за митническата стойност на
стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Когато определянето на митническата стойност на стоките не е възможно по
посочения ред се прилагат така наречените вторични методи за определяне на
митническата стойност, уредени в чл. 74 от МКС. Съгласно чл. 74, § 1 от МКС, когато
митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се
определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. Редът на
прилагане на букви в) и г) от параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска
това. От своя страна в чл. 74, § 2 от МКС са предвидени
следните четири вторични метода за определяне на митническата стойност на
стоките: а)
договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или
приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване; б) договорната стойност на сходни стоки,
продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и
изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките,
подлежащи на остойностяване; в)
стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на
митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните
стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с
продавачите; или г) изчислената
стойност, която се състои от сбора на: i)
разходите или стойността за материалите и за производствените или другите
операции, използвани при производството на внасяните стоки; ii) сума за печалба и за общи разходи, равна
по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия
клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от
производители в страната на износа за износ в Съюза; iii)
разходите или стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква
д).
След изчерпване на изброените начини, ако все още не е възможно да се
определи митническата стойност, на основание чл. 74, § 3 от МКС тя се
определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като
се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби
на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията, член VII от Общото споразумение за митата и
търговията и Глава 3 „Стойност на стоките за митнически цели“ от
МКС.
Съвкупният анализ на цитираните правни норми, касаещи начините за
определяне на митническата стойност на стоките, сочи, че след като установи
невъзможността за прилагане на чл. 70 МКС, митническият орган е длъжен
последователно и то точно в определена от кодекса последователност, да извърши
проверка дали е възможна митническата стойност да се определи по някой от
методите, изчерпателно изброени в чл. 74, § 2 от МКС. Едва след като докаже, че
тези методи са неприложими за конкретния случай, органът може да определи
митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от МКС, т.е. с използване на
определена по експертен път справедлива пазарна стойност на стоката.
В конкретния случай липсват както доказателства, така и аргументи в
оспореното решение изложената последователност на действията да е спазена.
Административният орган е посочил, че хипотезата на чл. 74, § 3 от МКС е
последна възможност за определяне на митническата стойност на автомобила и я е
определил именно по този ред, без да посочи доводи за невъзможността за
определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2 МКС. В тази връзка в
решението си органът е направил констатация, че „в резултат на проверката (в
митническата информационна система mis3a за установяване
на стойности на идентични и сходни стоки) не са установени стойности на стоки
със сходни характеристики, поставени под режим „допускане в свободно обращение“
в други митнически учреждения на територията на Република България …“. От тази
констатация е изведен извод, че липсва основание за прилагане на чл. 74, § 2 от
МКС, макар предмет на проверката да са били само данни, свързани с прилагането
само на б. а) и б. б) от § 2 на чл. 74 от МКС. По отношение на другите две
хипотези – по б. в) и б. г) от същия параграф липсват данни да са извършвани
някакви проверки или пък да са установени някакви обстоятелства. Така
административният орган е направил обобщение, че поради липсата на документи и
данни, както и поради изчерпване прилагането на другите методи за определяне на
митническата стойност ще приложи разпоредбата на чл. 74, § 3 МКС. Съдът намира,
че в случая напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че са
изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74,
§ 2 МКС, без каквито и да е аргументи, касаещи хипотезите по б. в) и б. г).
Липсата на обосновка за неприложимостта на всички (по ред) хипотези от чл. 74,
§ 2 от МКС е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3 МКС, на
която се е позовал ответника в оспореното решение. Действително хипотезата на
чл. 74, § 3 от МКС представлява последна възможност за определяне на
митническата стойност, но именно заради това основната и единствена
предпоставка за прилагането на тази хипотеза е да са изчерпани всички други
възможности. Тази предпоставка в настоящия случай не е налице, доколкото липсва
установяване на релеванвните за нея факти.
Така постановеното от директора на ТД Дунавска решение, с което е
определена нова митническа стойност на внесения от жалбоподателя от Швейцария
лек автомобил БМВ, модел 750i x Drive и допълнителни
държавни вземания за мито и ДДС се явява незаконосъобразен акт - постановен в
противоречие и с материалния закон. Това налага неговата отмяна.
При този изход на делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя
за присъждане на направените в производството разноски за държавна такса – 50
лв. и адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено в брой – 100 лв. /видно
от договор за правна помощ и съдействие на л.14 от делото/. На основание чл.
143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
сумата от общо от 150 лева.
Мотивиран така, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Евротрейдинг 86“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. „Липник“ № 82,
вх. 3, ет. 7, ап. 12, представлявано от управителя П.П., Решение №
32-91413/26.03.2019 г. на с.д. директор на Териториална дирекция Дунавска към
Агенция Митници, потвърдено с Решение № Р-586/32-181555/21.06.2019 г. на Директора
на Агенция „Митници“, с което е отказано да се приеме декларираната митническа
стойност за стока № 2 по митническа декларация № 18BG004300Н0002699/16.03.2018 г., определен е нов размер на митническата
стойност на стоката – 9
696,97 лева, включваща
пазарна стойност в размер на 8 896,97 лв. и разходи по доставката в размер
на 800 лева, задължен е жалбоподателя да заплати в 10-дневен срок от получаване
на решението допълнително дължими държавни вземания в размер на 633,45 лева
мито и 1 393,57 лева ДДС, както и лихви за забава.
ОСЪЖДА Териториална дирекция Дунавска към
Агенция „Митници“ да заплати на „Евротрейдинг 86“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, бул. „Липник“ № 82, вх. 3, ет. 7, ап. 12, представлявано
от управителя Павлин Пейков, ЕИК *********, сумата от 150 (сто и петдесет) лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Русенски
административен съд пред Върховния административен съд.
Съдия: