РЕШЕНИЕ
№63/24.6.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Девня,24.06.2020г.
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на четвърти юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при протоколист
Ивелина Маркова , като разгледа
докладваното НАХД №67/2020г. по
описа на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Белви транс” ЕООД гр.Девня, чрез процесуален представител
адв.Й.А. *** против Наказателно постановление №23-0000683 от 02.12.2019г.
, издадено от началника на областен
отдел „АА” гр.Варна, с което на въззивника е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200лв. за нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от
Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. на МТ на основание чл.105 ал.1 от ЗАвПР.
Въззивникът
редовно призован не се явява в с.з, представлява се от
адв.Й.А. *** , който също не се явява.В депозирана жалба процесуалният
представител на въззивника моли атакуваното НП да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно.Твърди , че от обстоятелствената част на НП не става ясно най
на коя дата и къде е извършено нарушението.Твърди също така , че неправилно е
приложена от АНО и нормата от материалния закон съответстваща на извършеното
нарушение.
Въззиваемата страна – Регионална Дирекция „АА”
гр.Варна са редовно призовани и също не изпращат представител.В писмено
становище Процесуалният представител на въззиваемата страна моли атакуваното НП
да бъде потвърдено.Изтъква аргументи, че както при съставянето на АУАН така и
при издаването на атакуваното НП не да са допуснати нарушения на материалния и
на процесуалния закон и по безспорен и категоричен начин е доказано
осъществяването на нарушението от страна на въззивника.
Контролираща страна – РП Девня са редовно
призовани , не изпращат представител.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи
следните фактически и правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентния
орган – началника на областен отдел „АА”
гр.Варна , определен за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 ЗАвПр, чл.189 ал.12
ЗДП и чл.47 ал.2 от ЗАНН от Министъра на транспорта , информационните
технологии и съобщенията.
Акта
за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия
наказателно постановление са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените
форма и съдържание. Нарушението е констатирано въз основа на извършена проверка
от служители на ОО „АА”гр.Варна.Съгласно чл.40, ал.1 ЗАНН, АУАН е съставен в
присъствие на нарушителя и на свидетел,
който е присъствал при установяване на нарушението.Както в АУАН , така и в НП е
посочена по недвусмислен начин датата на извършване на нарушението , както и
датата на съставяне на АУАН, като е посочено , че акта се съставя на
09.09.2019г.
Относно
материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания
административен акт.
Съдът
намира , че АНО правилно е установил фактическата обстновка по делото.Безспорно
е установено при проверка на дружеството – въззивник „Б. т.” ЕООД че не е извлякъл / архивирал / информацията записана в паметта на дигитален
тахограф , монтиран в товарен автомобил марка „И.” с рег № *******, преди
изтичане на 90 дневния срок от датата на първия курс, извършен в периода на
проверката , , като извличането е следвало да стане най- късно до
02.12.2018г.Такова архивиране е направено на 24.06.2019г. т.е закъснението е с
204 дни.За така установеното нарушение на въззивника бил съставен АУАН, а в
последствие било издадено и атакуваното НП.
Настоящият
състав на Районен съд гр.Девня счита, че в подкрепа на фактите по делото са
показанията на актосъставителя Б.Г.И. и на свидетеля при съставянето на АУАН –А.С.К.,
както и приложените към АНП – документи, прочетени и приобщени от съда съгласно
разпоредбата на чл.283 НПК.Съдът приема че безспорно е установено , че
нарушението описано в НП е извършено от въвзивника.Административно –
наказателната отговорност на въззивника е ангажирана за нарушение по чл.38 ал.1
т.1 от Наредба Н3 на МТ , за това , че
като превозвач , притежаващ лиценз на ЕО за извършване на международен
автомобилен превоз не е извлякъл информацията записана в паметта на дигитален
тахограф , използван в автомобил на дружеството, преди изтичане на 90 дн. срок от
датата на първия курс извършен в периода на проверката.Според разпоредбата чл.
38 ал.1 т.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г на МТ, данните от дигиталния
тахограф , с изключение на тези за скоростта трябва да се извличат от него на
всеки 90 дни.Въззивника не е изпълнил това свое задължение и е извършил
извличане със закъснение от 204 дни.
Липсват данни и доказателства от АНО да е направена
преценка за приложимостта на по чл.28 от ЗАНН,
съгласно ТР №1/2007г.Съдът обаче е длъжен да направи такава преценка ,
която е част от съдебният контрол за
законосъобразност на НП. Тази преценка е задължителна, независимо дали
нарушението е формално или резултатно. Формалните нарушения не са изключени от
приложното поле на чл.28 от ЗАНН .След като се
запозна с всички факти и доказателства по делото съдът счита, че конкретното
нарушение не е маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и правилно АНО е издал атакуваното НП, с което на въззивника
е била наложена имуществена санкция в размер на 200лв.Явно не е налице ниска
обществена опасност на дееца – за същият има издадени и други НП за различни
нарушения по ЗДвП и ЗАвПр.В хода на
съдебното производство не са изтъкнати доводи и не са посочени доказателства
които да сочат на една по-ниска степен на обществена опасност , още повече , че
въззивникът е имал професионална компетентност и знания относно начина и реда
на извличане на информацията от дигиталния тахограф монтиран на автомобила.използването
на тахографския лист.
Съдът
намира , че констатираното нарушение безспорно доказано и административно
наказващия орган правилно е приложил и материалния закон при налагането на
наказанията.В разпоредбата на чл.105 ал.1 от Закона
за автомобилните превози е предвидена „имуществена санкция” в размер
на 200 лв. която е безалтернативна.Това налага потвърждаването на НП като
правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №23-0000683 от
02.12.2019г. , издадено от началника на областен отдел „АА” гр.Варна,
с което на въззивника
„Б. т.” ЕООД гр.Д. е
наложено
административно
наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
200лв. за нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. на МТ на
основание чл.105 ал.1 от ЗАвПР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд Варна в 14-дневен
срок от съобщаването до страните.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната преписка да се върне по компетентност на Началника на ОО „АА” гр.Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: