Решение по дело №5829/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 434
Дата: 4 април 2019 г. (в сила от 1 август 2019 г.)
Съдия: Таня Илкова Илиева
Дело: 20185530105829
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

                    04.04.2019г.        Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               VI ГРАЖДАНСКИ състав

На 25 март                                2019 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                      Председател: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

 

Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело № 5829, по описа за 2018 година.

 

Предявен е иск с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК.

Ищецът С.Х.У., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че е собственик на апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Цар Иван Асен ІІ” № 149 ап.9. Същият е клиент на ответника по настоящия иск - „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, с клиентски № **********, ИТН 2075812.

Ищецът узнал, че има допълнително начислена сметка за стар период, в размер на 128.99лв. Поради този причина посетил КЕЦ Стара Загора към ответното дружество от където му връчили копие на писмо с изх. № 7983596/14.11.2018г., без никакви други документи. Твърди, че стриктно спазвал задълженията си за плащане на дължимите месечни суми към ответното дружество. Същият не е манипулирал електромера си, нито е знаел за извършване на подобно действие от друго лице. Към момента не е заплатил така начислената и сума в размер на 128.99 лв., поради което за него възникнал правния интерес да предяви настоящия отрицателен установителен иск. Счита, че не дължи към ответника допълнително начислената сума за ел. енергия. Излага следните съображения:

 На първо място счита, че допълнително начислената електрическа енергия е начислена от ответното дружество неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както и при неспазване на установените с ПИККЕ правила. Електромерът отчитащ ел.енергията доставяна до абоната се намирал в заключено електромерно табло, извън неговия имот. Проверката била извършена в отсъствие на абоната. Ищецът не бил уведомяван по никакъв начин нито за проверката, нито за резултата от нея.

Предвид разпоредбите на ГПК, касаещи разпределението на доказателстваната тежест в гражданския процес, в тежест на доставчика на електрическа енергия било да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволявало на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Липсвала защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките за минал период, предприета от страна на дружеството - монополист, при неустановен период на грешно измерване или неизмерване на електрическата енергия. В настоящия случай, не ставало ясно как точно ответникът е формирал периода на неточно отчитане на СТИ на абоната и какъв точно е този период, липсвали данни относно обстоятелствата, въз основа на които е определен периодът за корекция и липсвали документи, обосноваващи тази корекция.

На следващо място, се сочи, че от представените доказателства става ясно, че липсват и данни за виновно поведение от страна на ищеца, от което да са настъпили вреди на дружеството - ответник и тези вреди да са в причинна връзка именно с виновното действие или бездействие на Руслан Радев. Подобни действия или бездействия върху електромера от страна на ищеца не били извършвани. Електромерът се намирал извън неговия имот и никой, освен служители на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, нямал физически достъп до него. В този смисъл дори и да били налице неточности при отчитането и измерването на ел.енергия от електромера, то същите не били причинени от ищеца. Съгласно чл. 44 от Закона за измерванията, лицата, които използват средства за измерване, били длъжни да осигуряват техническата им изправност, да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените си Общи условия било да извършва периодични и контролни проверки. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ - изправност от страна на електроразпределителното дружество, не би следвало да влече като последица ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му за минал период. СТИ са собственост на ответника и като такива задължението за поддържането им в техническата изправност принадлежало именно на електроснабдителното дружество.

Счита, че липсва каквото и да било законово основание за извършената корекционна процедура.

По въпроса за правото на електроснабдителното дружество да извършва корекция на сметка за стар период била налице трайна съдебна практика на ВКС, обективирана в постановените от него решения, а именно: Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I т. о., ТК. и Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г., I т.о. на ВКС.

Съгласно разясненията, дадени с Решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. и Решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС. ТК, II ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г„ в сила от 17.07.2012 г., било въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал., т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия. Законодателят вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.

Параграф 199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвиждал до приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не противоречат на закона. Сочи се, че Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество не съставляват подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият параграф 199, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С изменението на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия на ответника. В чл. 28, ал.2 от действащите Общи условия на последния е предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето защо, и с оглед разясненията, дадени с горепосочената съдебна практика, следвало да се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция.

Тази теза се преповтаряла и в новопостановеното решение № 2315 от 21.02.2018 г., постановено от ВАС по адм.д. № 3879/2017 г., което е потвърдено изцяло с Решение № 13691/08.11.2018г. по адм. д. № 4785/2018г. на ВАС и е окончателно.

Ищецът моли съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, със седалище и адрес на управление:гр.Пловдив, район Централен, ул. „Христо Г.Данов" № 37, ЕИК *********, представлявано от : Михаела Михайлова Михайлова- Дьорфлер, Робърт Дик и Жанет П. Стойчева - заедно от всеки двама членове на УС, че той не дължи сумата от 128.99 лв., представляваща сума за допълнително начислена ел. енергия, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия на обект с ИТН 2075812 в гр. Стара Загора, ул. Цар Иван Асен ІІ № 149, ап. 48, на клиент с кл. № ********** за период: от 26.09.2016г. до 23.11.2016г. за 52 дни, за която сума е издадена фактура № **********/14.11.2018г. на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД. Моли да му бъдат присъдени и направените по настоящото производство разноски.

 

Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив в  депозирания писмен отговор, чрез представителя си, навежда доводи за неоснователност на предявения иск, както по основание така и по размер. На 23.11.2016 г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна България-„Електроразпределение Юг" ЕАД(ЕР Юг) извършили проверка на електромер № *********, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищеца с ИТН 2075812. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които са демонтирали електромера, поради възникнали съмнения за нерегламентирано въздействие върху средството за търговско измерване. Служителите демонтирали електромера и го поставили в безшевна торба, с цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер е монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред е установено, че измерва електрическата енергия с грешка, която е в рамките на допустимата от +/- 2 % (вж. Приложение № 32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол). За тези действия, извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 319996/23.11.2016 г. Въпреки настоятелните опити на служителите на ЕР Юг да открият представител на клиента, такъв не бил намерен, след което протоколът е съставен и подписан от двама свидетели, които не са служители на ЕР Юг, имената им са вписани в протокола. Същият, както и всички релевантни за корекцията документи били изпратени и получени от ищеца.

Процесният електромер впоследствие бил предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за извършване на метрологична експертиза, като заключението на лабораторията по т.4.1. „При отваряне на електромера бе констатирано: осъществяван е достъп до вътрешността на електромера- изваден куплунг XI5 за сигнализация при отваряне на капака на клемореда, срязан черен проводник, свързваш шунта с куплунг Х2... поради това метрологичните характеристики и външния вид не електромера не съответстват на изиск¬ванията за одобрения тип" Видно от протокола електромерът не отговаря на метрологичните изисквания поради извършената манипулация, както и е установен точният процент на отрицателна грешка, с която електромерът измерва потребяваната ел. енергия. Поради посоченото електромерът е отчитал с грешка -51,00 % по-малко консумирана електрическа енергия. За посочените констатации е изготвен от БИМ Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване № 351/14.05.2018г., приложен към настоящия отговор.

С оглед на описаното по-горе и като било установено, че са на лице предпоставките, описани в чл. 48. ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 892 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) била 128.99 лв. с ДДС. Периодът от време, за който е извършена корекцията е 52 дни, като първата дата – 26.09.2016 г. - началото на корекционния период е датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ е максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която е констатирана манипулацията, последната дата е датата на извършената техническа проверка – 23.11.2016 г. (вж. чл.48, ал. 1 ПИКЕЕ).

ЕР Юг  предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна е издало и процесната фактура № **********/14.11.2018 г. {вж. чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на електрическа енергия и с писмо с изх. № 7983596/14.11.2018 г. изпратило на адреса му кореспонденция (уведомление) за извършеното допълнително начисление. Писмото било получено от ищеца.

Анализът на ответника е, че в случая става дума за спор за установяване със силата на съдебно решение, че ищецът не дължи на ответника сума, начислена вследствие на т.нар. „корекция на сметка за електрическа енергия" (иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК), които спорове са изключително добре познати на съда, но за съжаление към настоящия момент, въпреки ясната и последователна практика на Върховния касационен съд (ВКС), някои състави зачитат мотиви от стари решения, постановени при действието на различна нормативна уредба и съдебна практика и масово да уважават предявените искове от клиенти, по отношение на които е установено, че електромерите им са манипулирани и отчитат доставяната им електрическа енергия с грешка, която винаги води до отчитане и съответно заплащане на по-малко от реално доставеното количество.

Според ответника, съществува законово основание за начисляване процесната сума. КЕВР имала правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които, наред с другото да регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (чл. 83, ал, 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал, 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях е посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. В конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, където изрично било посочено, че „... в случаите, когато при метрологичната проверка се установи че средството за търговско измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, тъй като става дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза е установен точният процент на грешка, формулата, която се прилага при изчисляването на количеството за корекцията се съдържа в чл. 48, ал. 1, б .”а” ПИКЕЕ, като „количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване”.

Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ са и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (вж. Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014 г„ I т. о. ТК, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и Решение № 86 от 17.08.2015 г. на ВКС по т д № 616 от 2015 г.).

Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени.

Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (вж. Решение № 111 от 17.07 2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014 г, I т о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и Решение № 86 от 17.08.2015 г. на ВКС по т.д. № 616 от 2015 г., докладчик съдията Емилия Василева).

ЕВН ЕС нямали задължение да доказват виновно поведение от страна на ищеца. Счита за неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно е извършил това въздействие, и че то не може и не следва да се вмени във вина на него, установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху електромера и неговата вина са от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото има данни за осъществяване на състава на престъплението по чл. 234в от Наказателния кодекс.

Що се касаело до настоящия спор, въпросът кой е конкретният извършител е ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, които регламентират преизчислението на количеството електрическа енергия не се съдържат изисквания и условия за извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, точно обратното - единственото условие за упражняване правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, е да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не било предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.

Сочи, че този въпрос е разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и съставите на върховната съдебна инстанция са единодушни, че законът дава възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за измерване, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени отношения, (Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о.. Решение № 166 от 11.05.2016г. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. Решение №115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.)

     В ОУ на ЕВН ЕС бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция. ЕВН ЕС, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № 0у-13/10.05.2008г.(0у на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждат отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия.

В чл. 28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомява клиента за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му, като в цялост разпоредбата имала следното съдържание: „Чл.28. (1) ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на Клиента за изминал период.

Според ответника, не може да се сподели разбирането, че спазването на изискването в ОУ да има ред за уведомяване ( чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), може да се обоснове, само ако ОУ са изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променят общите си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) няма подобна инструкция), още повече, че както отбелязава по-горе, такъв ред е предвиден.

Това тълкуване се споделяло и от ВКС, като съдът приел, че в чл. 24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД (също краен снабдител с електрическа енергия, но за територията на Североизточна България) е предвиден реда за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция (вж. Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г„ II т. о., ТК). Следвало да се отбележи, че ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД са одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., като дословно чл. 24 има следното съдържание:

„Чл.24. (1) „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД въз основа на представени от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период. (2) В случаите по ал. 1 „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане”

При сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД) ясно се виждало, че те са напълно еднакви, т.е. нямало особена логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да приема, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е изпълнено.

Според ответника, налице са всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в процесния случай, поради което искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Претендира за сторените деловодни разноски.

 

В съдебно заседание ищецът не се явява. Упълномощеният му представител с депозирана писмена молба заявява, че поддържа предявения иск. Ответното дружество, редовно  призовано не изпраща представител по делото. С писмена молба пълномощникът на ответника заявява, че подържат становището си в писмения отговор, като моли искът да бъде отхвърлен.

 

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Не е спорно между страните, че по силата на договорни отношения ответникът разпространява и продава електрическа енергия на имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Цар Иван Асен ІІ” № 149, ап. 9,  а ищецът е собственик на имота и потребител на такава енергия с клиентски № **********, ИТН 2075812.

Видно от Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 319996/23.11.2016г., е посочено, че при извършена на 23.11.2016г. проверка на електромера на посочения по-горе адрес, двамата служители на „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, извършващи проверката са установили, че на дисплея на електромера не работи датчик за отворен капак и клемен блок, вследствие на което са се породили съмнения, че електромерът е манипулиран. Същият е демонтиран и изпратен за  проверка и изпратен в Българския институт по метрология/БИМ/. При експертизата на процесния електромер е издаден констативен протокол № 351/14.05.2018г., в който се посочва, че е констатирано осъществяване на достъп до вътрешността му – изваден куплунг Х15 за сигнализация при отваряне на капака на клемореда, срязан черен проводник, свързващ шунта с куплунг Х2 на измервателната платка, водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера. Залепена е пластината на сензора за индикация при отваряне горен капак на електромера.  Посочено е, че  метрологичните характеристики и външен вид на електромера не съответнстват на изискванията за одобрения тип.

 

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че процесният електромер - еднофазен, двутарифен, статичен,  тип  „ADDAX” NP71Е.1-5-31, фабр. № *********/2016г., е отварян и манипулиран. Срязан е проводникът от токовата клема към вторичната страна на токовия преобразовател. Електромерът не съответства на техническите и метрологичните изисквания и не отчита реално консумираната ел. енергия.  Това състояние е случай на частично наизмерване на консумираната ел. енергия. Методът на изчисляване на неотчетената ел. енергия и методиката за остойностяването й в конкретния случай са  приложени, в съответствие с чл. 48, ал.1, т.1Б  и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ.  

С писмо  с изх. № 7983596/14.11.2018г. ответното дружество е уведомило ищеца за констатациите при проверката, за която е съставен констативен протокол № 351/14.05.2018г. и това, че електромерът не отчита реално консумираната ел. енергия, което наложило корекция на сметката за ел. енергия за периода 26.09.2016г. до 23.11.2016г., за 52 дни, като допълнително начислената сума е в размер на  128.99 лв.

От представената по делото фактура № **********/14.11.2018г. се установява, че за периода 26.09.2016г. до 23.11.2016г. по партидата на ищеца е начислена 892.000 кВтч ел. енергия, на стойност 128.99 лв. с ДДС. Няма данни ищецът да е заплатил тази сума.

 

Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск се явява основателен по следните съображения:

Предявеният иск има за предмет установяване на недължимост на сумата,  начислена от ответника за електроенергия, след едностранно коригиране на сметката му, при което според общото правило на чл.154, ал.1 ГПК в тежест ответника е да докаже основанието, от което произлиза вземането му, т.е. основанието, поради което е коригирал сумата, дължима от ищеца за доставената за процесния период електроенергия.

Ответникът обосновава защитата си въз основа на твърдението, че сумата по процесната фактура  се дължи на основание чл.98а, ал.2, т.6, чл.104а, ал.2, т.5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, във връзка с чл. 51, ал.1 от ПИККЕ, във вр. чл. 48, ал.1 от ПИКЕЕ.

Съгласно чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл. 41 се установи грешка над допустимата, съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството ел. енергия се определя, съгласно процедура, определена в договорите с оператор на преносната мрежа или в раздел ІХ от тези правила за оператора за разпределителната мрежа.

Уредбата на процедурата, по която количеството на електроенергията се определя по реда ПИККЕ не предвижда правомощия за корекция от страна на крайния снабдител на ел. енергия, какъвто се явява ответното дружество. Краен снабдител, по см. на §1, т.8а от ДР на ЗЕ,  е енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. Съществува разграничаване между операторите на преносни и на разпределителни мрежи относно процедурата, при която се определя количеството електрическа енергия, като за оператора на преносната мрежа/лице – оператор на електропреносна мрежа, което осъществява пренос на електрическа енергия по електропреносната мрежа и отговаря за нейната експлоатация, поддръжка и развитие на дадена територия и за взаимовръзките й с други мрежи/ е предвидено процедурата да е утвърдена в Общите условия, а за оператора на разпределителната мрежа/лице – оператор на електро- разпределителната мрежа, което осъществява разпределение на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа и отговаря за функционирането на тази мрежа, за нейната поддръжка, развитието й на дадена територия и за взаимовръзките й с други мрежи, както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на мрежата да покрива разумни искания за разпределяне на електрическа енергия/, процедурата е по раздел ІХ от ПИКЕЕ.

Както е споменато по-горе, ответното дружество е краен снабдител по см. на §1, т.8а от ДР на ЗЕ, поради което за него не е налице основание да извършва корекция на сметката на крайния клиент за минал период по реда на раздел ІХ от ПИКЕЕ.

Ответникът не представя доказателства относно начина на извършване на корекцията и кое дружество я е извършило – Е.ЕС или Е.ЕР, както и дали е спазена процедурата за това.

 Дори да се приеме, че с измененията на ЗЕ, в сила от 17.07.2012г. се предвижда възможност да бъде извършена корекция на сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия / по арг. от чл. 98а, ал.2, т.6, вр. чл.  83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ/, при спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013г. ПИКЕЕ, то тази законова възможност за корекция на сметка за ел. енергия за изминал период от време не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел. енергия, а само  и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента – потребител, регламентирани в чл. 48, ал.1, чл.47 и (чл. 45 ПИКЕЕ, включително след установяване, че грешката в отчитането на ел. енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване се дължат на виновното поведение на клиента, съгл. чл. 82 от ЗЗД. Установената манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на ответника доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електрическа енергия, тъй като той не твърди някакви действия или бездействия на потребителя, които влияят върху функционирането на електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия. В случая, вземането на ответното дружество произтича от сключен между страните договор. Т.е. не се касае за деликтна отговорност, за да се изследва въпроса за наличие на противоправно поведение на клиента, изразяващо се в нарушаване на императивна правна норма. Приложими са общите правила по ЗЗД, регламентиращи пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна. Ето защо, необходимо се явява установяването на вината у насрещната страна при неизпълнение на договорните й задължения, и едва след доказано виновно поведение на потребителя, чрез осъществено въздействие върху СТИ, /което представлява неизпълнение на договорните му задължения да не въздейства върху средствата за търговско измерване/ би могло да се осъществи корекция на сметки.

        

За пълнота следва да се посочи, че съгл. чл. 120, ал.1 от ЗЕ и чл. 28, ал.8 от Наредба № 6/09.06.2004г. средствата за търговско измерване, както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването. За да се ангажира отговорността на потребителя, ответното дружество следва да докаже наличие на осъществен, без санкцията на дружеството,  достъп до електромера, като при липса на всякакви данни в тази насока не може да се презюмира виновно поведение на потребителя. В случая липсват такива данни, още повече, имайки предвид всеизвестния факт, че потребителите не разполагат с ключ за заключените електромерни табла.

 

С оглед на гореизложеното съдът приема, че по делото не се установява валидно правно основание за ответното дружество да получи от ищеца начислената в резултат на корекцията сума в размер на 128.99 лв., поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

 На основание чл. 78, ал.1 от  ГПК в тежест на  ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски в размер на 350 лв., от които 50 лв. за платена държавна такса и 300 лв. – адв. хонорар, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

 

   Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение С.Х.У., ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** 18, офис 9 – сутерен, чрез адв. И.П., че не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н „Централен”, ул.”Христо Г.Данов" № 37, представлявано от: Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Робърт Дик и Жанет П. Стойчева, сумата от 128.99 лв. /сто двадесет и осем лева и 99 стотинки/, представляваща допълнително начислена стойност на ел. енергия по фактура № **********/14.11.2018г. за периода 26.09.2016г. до 23.11.2016г.

 ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н „Централен”, ул.”Христо Г.Данов" № 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Робърт Дик и Жанет П. Стойчева, ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.У., ЕГН ********** с п. а. , сумата от 350/триста и петдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                                      

                         Районен съдия: