РЕШЕНИЕ
№ 8624
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110100207 по описа за 2023 година
Ищецът П. П. М. твърди, че на 13.12.2022г., получила
покана за доброволно изпъление от „ Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД с която е уведомена, че
задължението й във връзка с Договор за кредит №
59796/23.11.2021г. с кредитор „Моят креди“ ЕООД е
прехвърлен на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД. В поканата се претендират суми по
прехвърленото задължение в размер на: 220.50 лева-
главница, 3.96 лева-лихва, 10.12 лева-неустойка и 80 лева-
такси за допълнителни услуги.
П. М. заявява, че не дължи сумата от 90.12 лева от
който: 10.12 лева- неустойка и 80 лева- такси за
допълнителни услуги дължими въз основа на Договор за
кредит № 59796/23.11.2021г и навежда следните аргументи:
-/ Клаузите в цитирания договор са нищожни, тъй като
противоречат на добрите нрави и са неравноправни по
смисъла на чл.143 от ЗЗП.
1
-/ Клаузите в цитирания договор са нищожни, тъй като
целят заобикаляне на изискванията на закона - чл. 33, ал. 1 от
ЗПК и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
-/ Начислената такса за допълнителна услуга в размер на
80 лева противоречала на чл.10а от ЗПК, съгласно който не
се допускат начисляването на допълнителни такси и
комисионни по кредита.
Ищецът моли съда да постанови решение и да п
останови със сила на пресъдено нещо, че посочените по-горе
суми са недължими.Претендира разноски.
В писмения си отговор ответното дружество оспорва
иска и аргументите на ищеца. Отеникът възразява, че:
-/ Процесният договор е съобразен с императивната
норма на чл. 19 от ЗПК.
-/ Не съществува законова забрана за начисляване на
такси за допълнителни, незадължителни услуги,
предоставени на кредитополучателя по негово искане.
-/Нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвиждала в договора
за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат
изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да
се посочат допусканията, използвани при изчисляване на
ГПР.
Моли съда да отхвърли иска със законните последици.
Съдът установи следното: Посоченият договор не се
съдържа в книжата по делото. Договорът не е посочен в
текста на исковата молба като нейно приложение. Ищцовата
страна не е отправила искане копие или оригинал на договора
да бъде представен на съда от противната страна. Нито
договора, нито текста на спорната клауза са точно
възпроизведени в намиращите се по делото и представени от
страните документи.
При това положение ищецът следва да понесе
материалните последици на процесуалното си бездействие.
Иска като недоказан следва да се отхвърли, а ищецът да
2
заплати на ответника 350 лева юристконсултско
възнаграждение.Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на П. П. М. ЕГН ********** за
признаване на установено, че не дължи на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД ЕИК ************
сумата от 90.12 лева от който: 10.12 лева- неустойка и 80
лева- такси за допълнителни услуги дължими въз основа на
Договор за кредит № 59796/23.11.2021г., сключен с „Моят
креди“ ЕООД.
ОСЪЖДА ищеца да заплати на ответника 350 лева
юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3