Решение по дело №18811/2019 на Районен съд - Варна

    Р Е Ш Е Н И Е

 

№                          29.10.2020 г.        гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                         гражданско отделение

На осми октомври                                                                    две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                                                                   

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 18811 по описа за 2019 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на Глава  „ХVІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от  Застрахователна компания „**, ЕИК ** със седалище и адрес на управление:*** А, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на А.Д.А., ЕГН ********** с адрес ***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 13341/2019г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумата от: 705,33 лв. (седемстотин  и пет лева, тридесет и три ст.), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по  щета №**** заведена по сключен със застрахователна полица №***договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, със срок на валидност от 25.03.2015г. до 24.03.2016г. относно МПС „****,  за причинени имуществени вреди на собственика на МПС „****“, рег. № *****, вследствие на ПТП настъпило на 25.08.2015г., с участието на застрахованото МПС, при което виновния водач, който го управлявал – А.Д.А. бил без свидетелство за управление, от която сума 695,33 лв. (шестотин деветдесет и пет лева, тридесет и три ст.) е стойност на вредите и 10,00 лв. (десет лева) - ликвидационни разходи по щета № *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:    на 25.08.2015г. в гр. *******, управлявано от ответника МПС - лек автомобил „******  блъснал МПС „*** и му причинил вреди. За произшествието от служител на КАТ-ПП е съставен протокол за ПТП ****, съгласно който виновен за настъпването му е ответникът. В него е посочено, че ответникът е бил без свидетелство за управление на МПС.  Към датата на произшествието, управляваният от ответника лек автомобил имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ищцовото дружество съобразно застрахователна полица №******, със срок на валидност от 25.03.2015г. до 24.03.2016г. Застрахователят е образувал преписка по щета №*******, в която са събрани доказателства за наличие на предпоставки за изплащане на обезщетение, както и е определен неговия размер – 695,33лв., което е платено на 27.11.2015г. чрез преводно нареждане на невиновния водач. Начислени са и 10 лв. разноски за ликвидация на щета.  Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от ответника, чрез назначения му служебен защитник е подаден отговор, с който счита иска за частично основателен – до сумата от 695,33лв. (шестотин деветдесет и пет лева, тридесет и три ст.), представляваща изплателно обезщетение по застрахователно събитие. Не оспорва наличието на валидно правоотношение - договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” сключен между застрахователното дружество и собственика на МПС „******** със застрахователна полица №*** със срок на валидност от 25.03.2015г. до 24.03.2016г. и настъпило застрахователно събитие. Твърди, че претенцията в размер на 10,00 лв. (десет лева), представляваща ликвидационни разноски по щета, не е доказана.

 С влязло в сила определение от 08.10.2020г. производството по делото е прекратено, в частта му относно иска за сумата от 10 лева – разноски за ликвидация на щета, поради отказ от него съобразно чл. 233 ГПК.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл.237  ал.1 ГПК/.

В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява  решение си само въз основа на направеното признание.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237 ал.1 от ГПК. Ответникът е направил изрично изявление за признание на претенцията на ищеца. Съдът е одобрил и приел като редовно това действие съобразно правомощието му чл. 29 ал. 5 ГПК.  Ищецът е изразил писмено становище за постановяване на решение при признание на иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил на ответника за приетия от него ред за разглеждане на делото, като той не е възразил.

 С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.   422 ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага мотиви за това. 

            Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване –  вносни бележки за държавна такса, депозити за особен представител са в общ размер от    225 лева. Съдът определя на осн. чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ  бр. 8 от 2017 г./ юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 100 лева. Следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски от 75 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

                                  

Р  Е  Ш  И

 

 

 

 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК по отношение на  А.Д.А., ЕГН ********** с адрес ***, че съществува присъденото с издадената по ч.гр.д. № 13341/2019г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане в полза на Застрахователна компания „****” АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление:***,  ДО РАЗМЕР НА  сумата от:   695,33 лв. (шестотин деветдесет и пет лева, тридесет и три ст.), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по  щета №**** заведена по сключен със застрахователна полица № 22115000872838 договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, със срок на валидност от 25.03.2015г. до 24.03.2016г. относно МПС „****“ с рег. № В ****А,  за причинени имуществени вреди на собственика на МПС „********* вследствие на ПТП настъпило на 25.08.2015г., с участието на застрахованото МПС, при което виновния водач, който го управлявал – А.Д.А. бил без свидетелство за управление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

 

            ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК А.Д.А., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на Застрахователна компания „****** със седалище и адрес на управление:*** сумата от 325 лева представляващи сторените в производството разноски за държавна такса, депозит за особен представител и възнаграждение на юрисконсулт, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК, както и 75 лева – разноски по ч.гр.д. №  13341/2019г. на ВРС

             

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                          

                                                                                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: