Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
01.03.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
При
секретаря Стефани Калоферова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 69 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.).
Ищецът З. „А.Б.“ твърди в исковата си молба, че на 11.10.2008 г., на ГП І-8 посока Пазарджик
- Пловдив, управлявайки лек автомобил марка „Опел" модел „Тигра" с peг. № *******, Я.З.Т.се движел с превишена и
несъобразена с пътни условия скорост, в резултат на което напуснал пътното
платно и се блъснал в крайпътни дървета. В резултат на настъпилото
пътнотранспортно произшествие пътничката в автомобила Д.И.П.изпаднала от същия
и се оказала напречно на пътното платно в безсъзнателно състояние. В
същото време Л.А.Б.управлявал автомобил марка „Фолксваген" модел
„Голф" с peг. №
*******З. посочения по - горе автомобил марка „Опел". Предвид
обстоятелството, че Б.се движел с несъобразена с пътните условия скорост (гъст
дим от възникналото ПТП), същият не успял да реагира своевременно и преминал
през лежащата на
пътното платно Д..П., в резултат на което причинил по непредпазливост нейната
смърт.
Срещу двамата водачи било образувано нохд №
367/2009 г. по описа на ОС Пазарджик. По делото било постигнато Споразумение, с
което и двамата водачи се признали за виновни за настъпването на горепосочените
обстоятелства.
Към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие за
управлявания от Л.А.Б.лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф"
с peг. № *******имало
валидна застраховка „Гражданска отговорност", сключена в З. „А.Б." -
полица № 01/1/08/9000555/120/0, а за управлявания от Я.З.Т.лек автомобил марка
„Опел" модел „Тигра" с peг. № ******* имало
валидна застраховка „Гражданска отговорност", сключена в ЗК „Л.И." АД
- полица № 223088302444.
Във връзка с гореизложеното и предвид възможността увредените лица да искат
изплащане на застрахователно обезщетение в пълен размер от който и да е от
двамата солидарно отговорни делинквети, респективно
от техните застрахователи по „Гражданска отговорност", срещу З. „А.Б."
бил предявен иск от страна на наследниците на починалата Д..П. - И.Г.П.(баща) и
Л.Г.П.(майка) за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените им
неимуществени вреди от загубата на тяхната дъщеря. В тази връзка било
образувано т.д. № 8/2013 по описа на ОС Пазарджик, въз основа на което ищецът
образувал и щета № 1000/13/217/500122. На 11.11.2014 г.
между страните по делото било постигнато извънсъдебно споразумение, съгласно
което З. „А.Б." се З.ължили да заплатят сума в
общ размер на 153 450 лева, от които:
-
75 000
лева - застрахователно обезщетение за И.П.;
-
75 000
лева - застрахователно обезщетение за Л.П.;
-
3 450
лева - разноски за адвокатско възнаграждение за адв. К.П.К..
Така посочените суми били изплатени с 3 бр. платежни нареждания от
17.11.2014 г. и от 04.12.2014 г.
Във връзка с гореизложеното и доколкото Д..П. не би се намирала в
безпомощно състояние напречно на пътното платно, ако не било реализираното по
вина на Я.З.Т.пътнотранспортно произшествие, то налице било независимо съизвършителство на двамата водачи за настъпването на
вредоносния резултат при процент на съпричиняване от
страна на водача на застрахования в ЗК „Л.И." АД автомобил от 30 %. В
същият процент следвало да отговаря и неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност". В този смисъл ответникът дължал 30 % от платеното обезщетение или сума в
размер на 46 035 лева (четиридесет и шест хиляди и тридесет и пет лева).
Предвид изложеното ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена ЗК „Л.И."
АД да заплати на З. „А.Б." сума в
размер на 46 035 лева (четиридесет и шест хиляди и тридесет и пет лева), представляваща 30 % от изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение за причинените на наследниците на починалата в
резултат на ПТП Д..П. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до кончателното погасяване на З.ължението.
Ответникът
ЗК „Л.Инс" АД е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска. Поддържа, че размерът на обезщетението, което
изплатил ищецът не отговарял на справедливостта и надхвърлял действително
претърпените болки и страдания. Според него обстоятелството, че ищецът изплатил
пълния размер на обезщетението означавало, че признава, че застрахованият при
него водач е единственият виновен за ПТП. Освен това никъде не бил определен
процентът съпричиняване на двамата водачи, поради
което ответникът оспорва твърдението на ищеца, че съпричиняването
на застрахования при ответника водач възлиза на 30%. Изплащането на завишен
размер на обезщетението, както и недоказаният размер на съпричиняването
обосновавало оспорване на претендирания от ищеца
размер. Изрично заявява, че не оспорва извършеното от ищеца плащане в полза на
наследниците на загиналата при ПТП Д..П..
В
първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответника
изрично е заявила, че не оспорва размера на платеното обезщетение и
обстоятелството, че същото е изплатено.
Съдът, след като
прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От събраните по дело доказателства – писмени доказателства по приобщеното ДП №
1307/2008 г. по описа на РУ МВР гр. Пазарджик и по-специално от протокол за
оглед на местопроизшествие от 11.10.2008 г., изготвен по повод съобщение от
граждани за настъпило ПТП с пострадали на главен път І-8 в посока гр. Пазарджик
на разклона за с. Говедаре, се установява, че оглед на посоченото
местопроизшествие е започнал в 22.25 мин. при сухо и топло време в тъмната част
на денонощието. На мястото е открил лек автомобил „Опел Тигра“
с рег. № *******, черен на цвят, който се намирал в платното за движение в
посока към гр. Пловдив. В другото платно за движение е намерен труп на млада
жена. На изток от нея е намерен детайл от лек автомобил „Фолксваген“. Намерени
са кървави петна като същите преминавали от едното платно за движение в
другото. Записано е, че голямото разстояние от влачене на трупа на пострадалата
пътничка от лекия автомобил е извършено от друг автомобил, който е напуснал
местопроизшествието.
Към протокола за оглед е изготвен фотоалбум.
Съставени са протоколи за оглед на автомобилите „Опел тигра“ и „Фолксваген Голф“ с рег. № РА 0783 АТ.
Изготвен е протокол за оглед на труп № 140/2008 г. от д-р Б.П.–
съдебен лекар при МБАЛ „Пазарджик“ АД. В заключителната му част са описани
откритите наранявания и е посочено, че причината за настъпване на смъртта на Д..П.
е тежката черепномозъчна, тръбначномозъчна,
гръдна, коремна и опорнодвигателна травма, довела до
нарушаване на целостта и функцията на много жизненоважни вътрешни органи, които
са довели до състояние несъвместимо с живота, след което е настъпила смъртта.
Смъртта е настъпила бързо, но не моментално от началото на травмата.
Травматичните увреждания са причинени по механизма на действието на твърд тъп и
тъп ръбест предмет чрез удар и притискане с или върху такъв със значителна
кинетична енергия. Нанесените травматични увреждания при травмата понесена в
първия лек автомобил „Опел Тигра“ при сблъсъка му и последващото изпадане на П.на пътното платно се препокриват
с нанесената по-тежка травма от втория автомобил „Фолксваген Голф“,
прегазването и влаченето по пътното платно. Тежките и несъвместими с живота
травматични увреждания са настъпили вследствие на прегазването в областта на
лявата подбедрица и влаченето от втория лек автомобил
„Форксваген Голф“ след като П.е изпаднала на пътното
платно след удара на лек автомобил „Опел Тигра“ и е
била жива, за което говори положителната проба за мастна емболия в белите
дробове. За да се получи тя след травма е необходимо наличие на сърдечна
дейност, каквато е липсвала след разкъсването на сърцето настъпило след прегазването и влаченето от втория лек
автомобил, причинил тежката гръдна травма.
Изготвена е и Седебномедицинска експертиза
по писмени данни от д-р Б.П., като единият от поставените му въпроси е какви
увреждания е получила Д..П. вътре в лек автомобил „Опел Тигра“,
на който е отговорено, че при травмата, получена вътре в лекия автомобил
„Опел Тигра“, която е по-лека, най-вероятно са
причинени: контузия на главата с контузия на мозъка в челната област на дясната
голямомозъчна хемисфера с изпадане в безсъзнателно
състояние; мозъчен оток; охлузване на кожата по дясната част на челото в
хоризонтална посока от дръжката над дясна предна врата; кръвонасядане
по дясната буза; охлузване на кожата под дясно око; някои от охлузванията по
пръстите на ръцете. За липса на по-тежки травми говори малкото количество кръв,
намерено в гръдната и коремната кухина. Посочените контузии са й причинили
разстройство за здравето, временно опасно за живота.
По досъдебното производство е изготвено заключително постановление
с мнение за съд. Внесен е обвинителен акт срещу Я.З.Т.и срещу Л.А.Б., по който
е образувано нохд № 367/2009 г. на Пазарджишки
окръжен съд. Същото е приключило със споразумение, сключено между прокуратурата
и адвокатите на двамата подсъдими, одобрено от съда, според което Я.З.Т.се е
признал за виновен в това, че на 11.10.2008 г. на главен път І-8 посока
Пазарджик-Пловдив, управлявайки лек автомобил „Опел Тигра“,
като е нарушил правилата за движение по
пътищата чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и чл. 21 ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП вр. чл. 10, ал. 1, т. 9, б. „г“ от ППЗДв,
по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице –
на С.П.Н.….. На Д.И.П.е причинена контузия на главата с контузия на мозъка в
челната област на дясната голямо мозъчна хемисфера с изпадане в безсъзнателно
състояние, мозъчен оток – разстройство на здравето и временна опасност за
живота. С това подсъдимият Я.Т.е извършил престъпление по смисъла на чл. 343,
ал. 3 предложение четвърто, б. „а“ вр. чл. 342, ал. 1 НК и във вр. с чл. 201 ал. 1 и ал. 2 и чл. 139, ал.
1, т. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 10, ал. 1, т. 9, б. „г“ от ППЗДвП.
Подсъдимият Л.А.Б.се е признал за виновен в това, че на 11.10.2008
г. на главен път І-8 посока Пловдив, управлявайки МПС лек автомобил „Фолксваген
Голф“, като е нарушил правилата за движение по пътищата чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП вр. чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП и по непредпазливост
е причинил смъртта на Д.И.П., като след деянието избягва от
местопроизшествието. Извършеното е престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение
последно, б. „б“, предложение първо във вр. с ал. 1,
б. „в“ предложение първо, чл. 342, ал. 1 от НК във вр.
чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП вр. чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП.
Представено е Удостоверение за наследници на Д.И.П., издадено на
21.10.2008 г. от кмета на с. Попинци, община Панагюрище, видно от което такива
са И.Г.П.– баща и Л.Г.П.– майка.
Видно от представената З.полица № 01/1/08/9000555/120/0, същата е
сключена с „А.Б.“ АД относно лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ****** за
периода 01.05.2008 г. до 30.04.2009 г. и същата е за застраховка „Гражданска
отговорност“ за вреди от същия автомобил.
Представено е Споразумение от 11.11.2014
г., подписано между ЗАД „А.Б.“ -
застраховател и И.Г.П.и Л.Г.П.– увредени лица, с което застрахователят се е
съгласил да изплати на увредените лица обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени от тях при смъртта на дъщеря им Д..П., настъпила при ПТП на 11.10.2008
г., за която застрахованият при застрахователя Л.А.Б.е признат за виновен със
споразумение по нохд № 367/2008 г. на Пазарджишки
окръжен съд. Договореното обезщетение е в размер на по 75 000 лева за
всеки родител. Застрахователят се е задължил да заплати и адвокатски хонорар в
размер на 3 450 лева.
Представени са две платежни нареждания от 17.11.2014 г., с които
ЗАД „А.Б.“ АД е изплатил на И.и Л.П.по 75 000 лева, както и едно платежно
нареждане от 17.11.2014 г., с което застрахователят е изплатил 3 450 лева
на адв. К.К..
Представена е разпечатка от електронната страница на „Гаранционния
фонд“, видно от която според Информационната система на фонда за периода
17.07.2008 г. до 16.07.2009 г. за лек автомобил с рег. № ******* има сключена
застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“ № 223088302444
със ЗК „Лев И.“ АД, като посоченото обстоятелство не е оспорено от ответника.
По
делото е разпитан като свидетел Л.Х.М.. Той е посочил, че участвал в ПТП през
2008 г. на пътя Пловдив – Пазарджик. Возил се в лек автомобил „Фолксваген Голф“
отпред до шофьора. На главния път на един разклон имало катастрофирал автомобил
и от ляво и от дясно горели стърнища, нямало видимост, било задимено. При
навлизане в завоя свидетелят усетил, че колата преминава през нещо на пътя, след
което спрели и установили повреда по автомобила – била счупена бронята и
радиатора. Първоначално не могли да разберат през какво са минали и затова си
тръгнали. На следващия ден ги потърсила полицията и разбрали, че са минали през
момиче, което е лежало на пътя. Свидетелят твърди, че не видели тялото на
момичето заради дима, но видели катастрофиралия автомобил. Не карали бързо, с
6-70 км./ч. карали.
Свидетелят
Л.М.е дал обяснения, а след това е бил разпитан като свидетел и в проведеното
във връзка с ПТП наказателно производство. Протоколът за разпит в наказателното
производство е официален удостоверителен документ, който няма доказателствена стойност в гражданското производство.
Писмените обяснения на свидетеля също не са годно доказателство в настоящото
производство. Настоящият състав обаче намира, че писмените обяснения и
протокола за разпит няма пречка да бъдат използвани при преценка достоверността
на показанията на Л.М.в настоящото производство. В писмените си обяснения в
наказателното производство свидетелят М.е заявил, че на 5-6 метра пред колата
видели човек, човекът бил в тяхното платно паднал на земята напречно на пътя,
като свидетелят не можел да различи дали е мъж или жена. Минали през човека и
се чул шум от удар. При последващия му разпит като
свидетел Л.М.отново е заявил, че на около 2-3 метра от колата видял тяло на
човек, което било на пътя, но не можел да различи дали е на мъж или жена.
Тялото било напречно на пътя и не се движело. Л. минал през тялото, след което
продължили. Предвид обстоятелството, че Л. М.е посочил в наказателното
производство, че е видял човешко тяло на пътя и че автомобилът, в който е
пътувал е минал през него, съдът не кредитира като достоверни показанията му в настоящото
производство, че не е видял върху какво е минала колата и научили от полицията,
че е било човешко тяло.
Разпитан
е и втори свидетел – Л.А.Б.. Той е заявил, че било отдавна, пътувал от Пловдив
за Пазарджик с автомобила на баща му – „Фолксваген Голф“. По пътя го
изпреварила кола, която карала много бързо. Като стигнал разклона за с.
Говедаре, където била станала катастрофа, превключил
на къси светлини, имало пушилка и стъкла, натиснал спирачка и на пътя изскочило
тяло на момиче, което лежало на платното.
По
делото е изслушано заключение на комплексна Съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвено от вещите лица д-р Ц.Г.
и инж. Й.Й.въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, включително приобщеното към доказателствата досъдебно
производство, като заключението не е оспорено от страните, а съдът го кредитира
като обосновано и компетентно дадено. Вещото лице инж. Й.е определил скоростта
на лек автомобил Фолксваген в района на местопроизшествието на 65 км./ч., при
което опасната му зона за спиране е около 60 м. Предвид обстоятелството, че ПТП
е станало в тъмната част от денонощието, имало е дим, видимостта в района на
местопроизшествието е била 20-25 м. Следователно, при опасна зона на спиране 60
метра водачът не е могъл да спре в зоната на видимост и не е могъл да
предотврати прегазването на тялото.
Посочено
е, че лек автомобил „Опел Тигра“ е фабрично оборудван
с обезопасителен колан. Пострадалата е била без
поставен обезопасителен колан, тъй като неговото
предназначение е да намали инерционното движение на тялото при удар и така да
предотврати удари във вътрешността на купето и евентуално изхвърляне на тялото
извън автомобила. При наличие на колан тялото категорично не би изпаднало от автомобила.
Вещото
лице инж. Й.е определил скоростта на лек автомобил „Опел Тигра“
в района на местопроизшествието на 105 км./ч.
Механизмът
на ПТП е определен по следния начин: На 11.10.2008 г. около 22.00 ч. на главен
път І-8 на км. 203+805 в посока гр. Пазарджик към гр. Пловдив се движел лек автомобил „Опел Тигра“, управляван от Я.Т.със скорост от около 105 км./ч. Достигайки
до левия завой срещу разклона за с. Говедаре автомобилът навлязъл в завоя със
същата скорост и в следствие възникналата центробежна сила напуснал платното за
движение и се ударил със задната си част в крайпътно дърво. При този удар
дясната врата на автомобила се отворила. Автомобилът започнал да ротира около масовия си център в посока на движение на
часовниковата стрелка, вследствие на което пътуващата на предна дясна седалка Д..П.
изпаднала на пътното платно. Движещият се зад лек автомобил „Опел“ лек
автомобил „Фолксваген Голф“, управляван от Л. Б.със скорост 65 км./ч. прегазил Д..П.,
след което напуснал местопроизшествието.
Д-р
Гатев е описал всички получени от Д..П. травми при ПТП и е посочил, че същите са причинени по
механизма на действието на твърд тъп и тъпоръбест
предмет, по механизма на удари и притискане със значителна травмираща, както и
по механизма на допирателно тангенциално действия - провлачване,
съчетано с притискане ; Условно травмите са причинени при три травмиращи
момента:
-
първо
удари в интериора на автомобила отпред и странично в дясно, както и от
инерционни въздействия върху вътрешните органи;
-
второ,
от удар и приплъзване спрямо терен при падане и провлачване на тялото спрямо него и
-
трето
при блъскане, притискане към платното и провлачване
на тялото от втори автомобил в момент в който пострадалата е лежала върху
терена.
Д-р Гатев смята, че точен и обоснован отговор
на въпроса кога са получени различните травми е труден, тъй като от наличните
данни от огледа и аутопсията на тялото съпоставени с механизма на ПТП са налице основания да се
приеме, че освен сложен механизъм на травмиране има и известно припокриване на
травматичните увреждания при пострадалата, получени при
трите момента на получаване на травмите (удари в интериора на автомобила, след
изпадане на терена и последвалото блъскане и прегазване на тялото от втори
автомобил).
Все пак анализирайки наличните травми може да
се приеме, че с най- голяма вероятност, нанесените травматични увреждания, след
ПТП в лек автомобил "Опел Тигра", където е
пътувала напредна дясна седалка, са причинени от удари на главата й в предното
стъкло и предна колонка в дясно и последващ удар на
тялото й в дясната врата. С тези травматични въздействие може да се обясни
контузията с охлузване в дясно на челото и под дясно око, някои от охлузванията
по пръстите на ръцете, възможно и контузията на гръден кош в дясно със счупване
на десните от 1 до 7 ребра по средна мишнична линия.
Тези травми сами за себе си не са водели до пряка опасност за живота.
Съпоставяйки вида на отделните травми с това,
че след нанасянето им за изява на констатираните морфологични признаци на
уврежданията е необходимо известно време и се отчете, че след получената
безусловно смъртоносни травми на сърцето липсва артериално кръвно налягане, то
при наличното описание на добре отграничената
контузията на мозъка в челната област на дясната голямомозъчна
хемисфера, следва да се приеме, че е причинена от удари в интериора на л.а.
(възможно челно стъкло; предна дясна колонка или предна част на странично
стъкло).
В конкретния случай тази травма не е довела
до настъпване на смъртта, но от нея реално би била налице опасност за живота,
тъй като в развитието си подобно увреждане обуславя настъпване на перифокален и общ мозъчен оток, с последващо
притискане на мозъчния ствол и с това потискане на жизненоважните центрове на
дишането и кръвообращението.
Напълно е възможно в момент на удари в
интериора да е последвало и контузия на бял дроб, както и по инерционен
механизъм увреждани с контузи и напуквания на слезка
и черен дроб.
Тези травми също биха застрашили живота на пострадалата в
развитието си. Те, обаче могат да са причинени и след изпадане на пострадалата
от автомобила, както и след притискане на тялото и към терена при прегазването
му от втория автомобил, като няма сигурни медицински данни които да отдиференцира точния момент и механизъм на причиняването
им.
Останалите описани в отговора на предходния
въпрос тежки травматични увреждания са настъпили след изпадане на пострадалата
от автомобила от удар в терена, като несъвместимите
с живота черепно- мозъчна травма, гръбначна травма и гръдна травма са
причинени в следствие на настъпилото прегазване и притискане с провлачване на тялото към терена, при сблъсък и възкачване
върху тялото на предната част на втория процесен лек
автомобил ("Фолксваген Голф").
Налице
са безспорни медицински данни, за това че след ударите на П.в
интериора на лек автомобил "Опел Тигра" и
след изпадане на пътното платно тя макар и тежко увредена е била жива. За това
говори установената положителната проба за мастна емболия в белите дробове. За
да се получи мастна емболия в белите дробове е необходимо да има помпена
функция на сърдечния мускул която да създава артериално налягане. Тъй като при
аутопсията е намерен разкъсан в областта и на двете му камери сърцевия мускул
следва, че именно от последното травмиране с разкъсването на двете сърдечни
камери, веднага е прекратена помпената функция и е липсвало артериално кръвно
налягане от сърцето. Сърцето е разкъсано по механизма на притискане в областта
на гърдите в ляво между от счупилата се гръдна кост и тежко увредения счупен
гръбначен стълб. Със създаденото високото интраторакално
и интраабдоминално налагане при това притискане е
причинено и разкъсването на диафрагмата. С този механизъм следва да се обясни и
счупването на левите ребра, както и тежката контузия на белите дробове и ретроперитонеалния хематом, а възможно и разкъсванията на
черен дроб и далак.
Отлепянето на тъканите с широка охлузна рана в лявата част на лицето и главата са
характерни и следва да се приеме, че са получени именно в резултата на
едновременно притискане и провлачване на лицето и
главата по асфалта. Тази травма може да се обясни само със съчетание на механизъм
на притискане и провлачване. При това от
травматичното въздействие върху главата са причинени от значителната травмираща
сила и характерните счупвания на костите на черепния покрив и основа. Както бе
посочено с този механизъм следва да се обясни и гръдната и гръбначната травма с
двустранно контузия с охлузване на меки тъкани в ляво и отзад. Те дават
основани да се приеме, че при притискане на тялото от предно-долната част на
втория процесен автомобил към терена, то е било
легнало на терена и обърнато с лявата си половина към него и с лице към терена.
За такъв механизъм на травмиране говори и установената травмата на лявата подбедрица, като най- вероятно с оглед нейния характер тя е
причинена от прегазване от гумата на автомобила с елемент на възкачване и
превъртане на гумата върху нея.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
При съобразяване твърденията на ищеца и петитума
на исковата молба, настоящият състав намира, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) – ищецът е твърдял, че е изплатил
обезщетение за вреди от противоправното поведение на
застрахован при него водач на МПС по застраховка „Гражданска отговорност“ и тъй
като имало и втори делинквент, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, търси от него припадащата му
се, съобразно неговия принос към вредите, част от изплатеното обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), с плащане на
застрахователното обезщетение по имуществена застраховка застрахователят
встъпва в правата на удовлетворения застрахован срещу причинителя на вредата
или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност” до
размера на платеното обезщетение. Отнесено към застраховките "Гражданска
отговорност” и "Гражданска отговорност на автомобилистите”, правилото ще
има приложение в хипотезите, при които има независимо съпричиняване
на вредоносния резултат от двама делинквенти, чиято
гражданска отговорност е застрахована при различни застрахователи, което
независимо съпричиняване е породило солидарната им
отговорност спрямо пострадалия, и дължимото на пострадалия обезщетение е
изплатено изцяло само от единия застраховател. След изплащане на цялото дължимо
обезщетение платилият застраховател ще встъпи в правата на застрахования при
него делинквент-съизвършител срещу другия делинквент-съизвършител, чиито действия също са допринесли
за пораждане солидарната гражданска отговорност спрямо пострадалите за цялото
дължимо обезщетение и са породили опасност от увеличение на пасива на другия
застрахован делинквент с цялото дължимо обезщетение,
или срещу неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност” (По
отношение приложението на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) в случаите на застраховка
„Гражданска отговорност“ е създадена и съдебна практика, вкл. такава по чл. 290 ГПК - Решение № 853 от 03.04.2014 г. по
гр. д. № 100/2014 г. на САС, Решение № 83822.08.2016 г. по т.д. № 3426/2014 г.
на ВКС, I т.о). В посоченото решение на ВКС е прието, че
платилият застраховател по „Гражданска отговорност“ има вземане към солидарните
със застрахованото лице делинквенти предвид суброгирането му в правата на застрахования по реда на чл.
213, ал. 1 КЗ (отм.), а не защото при тази суброгация
придобива статут на солидарно отговорен с тези делинквенти.
Доколкото правата на застрахования срещу тях биха били до размер на техния
принос, то до този размер ще се суброгира и застрахователят.
За успешното провеждане на исковата защита по чл. 213, ал. 1 КЗ
(отм.) в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно главно доказване,
че между него и един от причинителите на ПТП е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“; че
застрахованият противоправно е причинил вреди на
трето лице при ПТП; вида и размера на вредите; изплащане на обезщетение за
вредите на пострадалото лице; наличието на противоправно
поведение на трето лице в причинна връзка със същото ПТП и вредите от него;
наличието принос към вредите в размер на 30% и наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ между това лице и ответника –застраховател към датата
на ПТП.
Установи се от събраните доказателства, а и не е спорно между
страните, че на 11.10.2008 г. е настъпило ПТП, в което са участвали лек
автомобил „Опел Тигра“, управляван от Я.Т.и
„Фолксваген Голф“, управляван от Л. Б.. Не се спори, а и се установява от
писмените доказателства, че към датата на ПТП двамата водачи са били валидно
застраховани по застраховка Гражданска отговорност – Я.Т.при ответника „Л.И.“
АД, а Л. Б.при ЗАД „А.Б.“.
Установи се още, че водачът Л. Б.е признат за виновен в нарушаване
правилата на ЗДвП и последвалата от това смърт на Д..П. при постигнато
споразумение с прокуратурата по нохд № 367/2009 г. на
Пазарджишки окръжен съд, одобрено от съда. Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното
от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда. На осн. чл. 300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Присъдата по задължителен начин установява и вредоносния резултат –
причиняване на смърт, доколкото същият е съставомерен.
Предвид изложеното, доказано е, че застрахованият при ищеца водач Л. Б.противоправно е причинил смъртта на Д..П. при процесното ПТП.
По делото се установи още, че ищецът е постигнал споразумение с
бащата и майката на загиналата Д..П. и в следствие на това споразумение им е
изплатил обезщетение за претърпените от смъртта на дъщеря им неимуществени
вреди – болки и страдания в размер на по 75 000 лева на всеки, както и
разноски за адвокатска защита по образувано гражданско дело по реда на чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.) в размер на 3 450 лева.
В отговора на исковата молба
ответникът е оспорвал размера на изплатеното обезщетение като прекомерен, но
впоследствие в първото съдебно заседание по делото е заявил, че не оспорва
размера. Настоящият състав намира следното във връзка с размера на
обезщетението, въпреки липсата на оспорване на размера му:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост -
чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението.
Такива
обстоятелства при причиняването
на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени.
Конкретните икономически условия в страната и нормативно определените нива на
застрахователно покритие към момента на увреждането като една от възможните проявни форми на тези условия също следва да бъдат отчетени
при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на
предявен пряк иск по чл.226, ал.1 вр. чл. 282 КЗ
(отм.), но те нямат самостоятелно и водещо значение за прилагането на принципа
за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към
момента, от когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с
факта на осъществяване на деликта - личното засягане
на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се
отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще
продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите
във времето болки и страдания не са ново правопораждащо
основание за вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще
се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото
обезщетение.
Като
се съобрази, че ищците са били в най-близката възможна родствена връзка с
починалата при ПТП, вида и интензитета на претърпените неимуществени вреди от
смъртта на родна дъщеря; като се вземе предвид времето на настъпване на ПТП –
2008 г. и възрастта на пострадалите – около 52 г. и 47 г. (което се установява
от данните представеното удостоверение за
наследници на Д..П.) и на тяхната дъщеря – 21 г. по това време и като се
съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът
счита, че търпените от родителите на Д..П.
неимуществени вреди не са с по-ниско парично изражение от изплатените им по 75
000 лева, поради което и е неоснователно възражение за прекомерност на
изплатеното обезщетение.
Безспорно
е между страните, че претърпените от пострадалите имуществени вреди – разноски
за адвокат, са в размер на 3 450 лева.
В
първото по делото заседание процесуалният представител на ответното дружество е
заявила, че оспорва размера във връзка с наличие на съпричиняване
от страна на пострадалата при първото ПТП с удар в дървото. Настоящият състав
намира обаче, че това правонамаляващо възражение е
несвоевременно направено, тъй като не е направено с отговора на исковата молба,
поради което не следва да бъде разглеждано.
Установени са, предвид изложеното, всички елементи от фактическия
състав на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), поради което следва да се приеме, че ищецът
законосъобразно и дължимо е платил посочения от него размер на обезщетение.
Спорно е между страните дали поведението на водача Я.Т.,
застрахован при ответника, е в причинна връзка с настъпилата смърт на Д..П.,
съответно – в какъв размер е този принос. Както бе посочено по-горе, присъдата
е задължителна за гражданския съд относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. В
случая обаче постановената срещу Я.Т.присъда по нохд
№ 367/2009 г. на Пазарджишки окръжен съд не е за престъпен състав, включващ
причиняване на смъртта на Д..П., а само за причинените й при ПТП телесни
увреди. Следователно, тази присъда не установява по задължителен за настоящия
съд начин, че поведението на Я.Т.е в причинна връзка със смъртта на Д..П. и той
е виновен за причиняването й. В същото време обаче липсва оправдателна присъда
по отношение на Я.Т.за смъртта на Д..П., поради което няма пречка в настоящото
производство да бъде установен и по-тежък противоправен
резултат от противоправното поведение на Я.Т.,
установено с присъдата, както е възможно да бъде установено и друго, различно противоправно негово поведение в причинна връзка със
смъртта на Д..П..
Настоящият състав намира, че установеното с приравненото по действие
на присъда споразумение по чл. 382 НПК противоправно
поведение на Я.Т., съставляващо изпълнителното деяние на престъплението, за
което е признат за виновен, а именно нарушение на правилата за движение по пътищата чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и чл.
21 ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП вр. чл. 10, ал.
1, т. 9, б. „г“ от ППЗДв, е в причинна връзка не само
с нанесените й при първото ПТП средни телесни повреди, но и със смъртта на Д..П.,
настъпила при ПТП с другия автомобил „Фолксваген Голф“. Причинна връзка е налице, когато
може да се отговори положително, че без конкретното поведение вредите не биха
настъпили, т. е. същите са неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат
от противоправното поведение. Противоправното
поведение на Я.Т.в случая несъмнено е поставило началото на причинната връзка
със смъртта на Д..П., защото ако не беше това негово поведение, нямаше да
настъпи първото ПТП и Д..П. нямаше да изпадне на пътя в безсъзнателно порожение. Именно противоправното
поведение на Я.Т.е предпоставило възможността при противоправното поведение на Л. Б., установено по
задължителен начин със споразумението по чл. 382 НПК, той да прегази
изпадналата на пътя Д..П. и да причини нейната смърт. Двамата водачи са
независими съпричинители на смъртта на Д..П., тъй
като тя не би настъпила без противоправното поведение
на който и да е било от двамата. Общият противоправен
резултат в случая е един за двете виновни действия в своята съвкупност. След
като двамата водачи заедно са причинили смъртта на пострадалата, то те отговарят
солидарно за причинените вреди. Все пак съдът намира, че приносът на двамата
водачи за смъртта на Д..П. не е еднакъв – доколкото поведението на Я.Т.само е предпоставило прегазването на Д..П. от лекия автомобил,
управляван от Л. Б., неговият принос е по-малък, но не по-малък от 1/3. Или,
ищецът, който след изплащане на пълния размер на обезщетението на пострадалите
се суброгира в правата на делинквента
Л. Б.против другия делинквент Я.Т., би имал право да
получи от ответника най-малко 1/3 от изплатеното от него обезщетение или
51 150 лева. Доколкото ищецът претендира 30%, което е по-малко от 1/3, а
размерът на изплатеното обезщетение бе признат за справедлив, то искът на ищеца
за претендираните 46 035 лева е изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид основателността на главния иск, основателно е и искането
за присъждане на законната лихва за забава от датата на исковата молба –
16.01.2018 г. до окончателното погасяване на задължението.
По разноските: С оглед изхода от спора на ищеца се дължат направените по делото
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Доказани са
такива в общ размер на 2 743.93 лева (по делото не са представени никакви
доказателства за уговорен и изплатен допълнителен адвокатски хонорар в размер
на 1418.35 лева, какъвто е включен в списъка по
чл. 80 ГПК).
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К. „Л.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "А.Б.",
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***: 1. Сумата 46 035 лева (четиридесет и шест хиляди и тридесет и
пет лева) – дължима при условията на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) част от заплатено
на И.П. и Л.П. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Д..П.,
настъпила при ПТП на 11.10.2008 г. с участието на лек автомобил „Опел Тигра“ с рег. № *******, управляван от Я.З.Т.– застрахован
при ответника делинквент и лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с рег. № ******, управляван от Л.А.Б., застрахован при ищеца делинквент, която част е равна на претендираните
30% от общо дължимия и платен от ищеца размер на обезщетението (153 450 лева),
съобразно приноса на застрахования при ответника делинквент
Я. З. Т., ведно със законната лихва
върху присъдената главница за периода от 16.01.2018 г. до пълното й
изплащане и 2. Сумата 2 743.93 лева (две хиляди седемстотин
четиридесет и три лева и деветдесет и три стотинки) – разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: