Р Е Ш Е Н И Е
Номер 608 /01.11. Година 2018 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На девети октомври Година 2018
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Даниела Асенова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01480 по описа за 2018 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №18-1158-000662/02.03.2018г.,
изд. от Началник Сектор ПП при ОД МВР – Перник, на М.А.В. *** е наложено
административно наказание глоба в размер 300 /триста/ лева, на основание чл. 179,
ал.3, т.4 от ЗДвП, за това, че на 11.02.2018 г., в 10.00ч., движейки се по път
А-6 - автомагистрала „Люлин“, в посока София
– Дупница, управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №** ** без заплатена
винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата за движение по републиканските
пътища. – нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно постановление в
срок е постъпила жалба от М.В., с която моли наказателното постановление да
бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че на същата дата е
закупила винетен стикер, че нарушението
е за първи път, а наложената глоба е несъобразена
с получавания доход..
На тази позиция жалбоподателката
остава и в съдебните прения. Изяснява,
че винетката, втората част от която е приложила към жалбата си, е закупила непосредствено
след приключване на проверката.
Въззиваемата страна, в съпроводителното
писмо към преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно. За съдебно заседание – редовно призована – не е изпратила
представител.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
На 11.02.2018
г., около 10.00 часа, М.А.В. се движела по път А-6 /Автомагистрала „Люлин“/, в
посока София – Дупница, управлявайки лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №**
**. В района на км. 19+200, общ. Перник, на посочения път от републиканската
пътна мрежа, попадащ извън населено място и сигнализиран с ПЗ Д25, била спряна
за проверка от служители на Сектор “ПП” - ОД МВР – Перник – свидетелят Р.П.Т. и
Цветан Василев Борисов. При извършената проверка на документите на водача и на
автомобила, полицейските служители установили, че за ППС не е заплатена винетна
такса за движение по републиканската пътна мрежа /липсвал залепен валиден винетен
стикер в долния десен ъгъл на предното стъкло на автомобила и водачът не
представил закупен такъв/.
Въз основа на тези констатации срещу М.В. било
образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение №0310691/11.02.2018г., като
актосъставителят приел, че е нарушена разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП. При съставяне на акта
сочената като нарушител не вписала възражения и обяснения относно констатацията
на контролните органи за извършено нарушение.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения.
На 02.03.2018г.,
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН извършена въз основа на събраните
по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията
по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал
административнонаказателна отговорност на М.А.В. за нарушение по чл.139, ал.5
от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка съдът
прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетеля
Р.П.Т., както и приетите писмени
доказателства: съставеният АУАН №0310691/11.02.2018г., отрязък от
винетка, заверено копие на заповед № 8121з
–952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но
разгледана по същество се явява неоснователна.
При извършване на служебна
проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване
на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
пречка за разглеждане на спора по същество.
Възражения в тази насока не са
наведени и от страна на жалбоподателя.
По делото не се
спори, че на посочените дата и час, М.В. е управлявала лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. №** ** в посока от София - Дупница, движейки се път от
републиканската пътна мрежа А-6 /Автомагистрала „Люлин“/, както и че на км.19+200
на територията на община Перник е спряна за проверка от контролни органи на
Сектор “ПП” – ОД МВР - Перник.
Безспорно е установено, че същата
се е движила без заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, тъй като на
панорамното стъкло на автомобила не е имало залепен винетен стикер и не е
представила закупена винетка. Не е спорно, че предвид посоката й на движение и мястото
на спиране, е била длъжна да има платена такава за използването на пътя.
При
образуването на административнонаказателното производство, а и в съдебното
производство В. не оспорва горните факти и формалното наличие на извършено административно
нарушение. Защитната й позиция се основава на възражения, които биха могли да
имат значение при преценка законосъобразността на наказването от гледна точка
разпоредбата на чл.28 „а“ от ЗАНН..
Събраните и проверени непосредствено доказателствени
материали са достатъчни за формиране на еднозначен и убедителен извод, че нарушението е
действително извършено. На първо място, пътният участък, в който е констатирано
нарушението е част от автомагистрала А-6
София – Перник - път, който е включен в утвърдения списък –
приложение №1 към т.1 от Решение №945 на МС от 01.12.2004 год. за
утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се
събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно
съоръжение по републиканските пътища. Решението на МС, с
което е утвърден списъка на републиканските пътища, за които се събира винетна
такса, е обнародван в Държавен вестник - бр.109 от 2004 г., изм. и доп., бр. 61
от 10.08.2012 г., което задължава субектите да съобразят поведението си с
нормативните изисквания. В същото време,
обстоятелството, че винетната такса за ползването на пътя не е била заплатена се установява от показанията на
разпитания свидетел
и съставения АУАН, и не се оспорва от жалбоподателката.
Свидетелят установил нарушението – Р.Т.,
потвърждава изложените в АУАН фактически
констатации, релевантни за съставомерността на нарушението и е категоричен, че на предното стъкло на автомобила на В. не е имало залепен валиден винетен стикер. Сам по себе
си този факт е достатъчен за извод за неизпълнение на задължението за заплащане
на винетната такса, доколкото според чл. 10а, ал. 5, т. 1 от Закона за пътищата /ред. ДВ бр.11/2017
г./, самото залепване на част първа от винетния стикер в долния десен
ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство удостоверява пред
контролните органи заплащането на таксата. Свидетелят
изяснява, че според обичайната си практика са дали
възможност на водача, ако разполага със закупена винетка, да я представи и да
залепи стикера на регламентираното място, но същата е отрекла да има такава. Изявленията на свид. Т. напълно съответстват на
съдържанието на АУАН, не са в противоречие с позицията на жалбоподателаката, поради което
съдът ги кредитира с доверие и приема, че фактическите обстоятелства по случая са установени обективно
и съответстват на действителното положение. Те изпълват обективните признаци от
състава на визираната административнонаказателна норма и дават основание за
несъмнен извод, че нарушението по чл.139, ал.5 от ЗДвП е действително извършено.
Жалбоподателката, като водач на
ППС, е субект на визираното нарушение, поради което нейно задължение е да съобрази
поведението си с нормативните изисквания. Съгласно текста чл.10а, ал.4 от ЗП /ред. ДВ бр.11/2017 г./, винетната такса се заплаща от
собственика или ползвателя на пътното превозно средство. Съставът на административнонаказателната норма по чл.
179, ал.3 от ЗДвП обаче, визира като субект на нарушението по чл.139, ал.5 от ЗДвП ВОДАЧ, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища,
за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. При тази законова
регламентация, отговорността е на водача, независимо дали е собственик или не
на управляваното ППС. В конкретния казус в обстоятелствената част на акта е налице
констатация за това, че М.В. е собственик на превозното средство и след като
именно тя е била негов водач, правилно нейната отговорност е ангажирана за
осъществяване състава на административнонаказателната норма по чл. 179, ал.3
вр. чл.139, ал.5 от ЗДвП.
Въз основа на изложеното, съдът приема
вмененото на жалбоподателката нарушение за безспорно доказано.
Наведените от нея в съдебно
заседание възражения не обосновават маловажност на извършеното нарушение„
Законът е приложен правилно и в този аспект.
Факта на закупуване на винетка непосредствено
след проверката не мотивира извод, че конкретно нарушение се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение от този вид. Това действие е предприето в насока преустановяване на нарушението, след като
вече е било констатирано, за да бъдат избегнати следващи санкции. Твърденията
на жалбоподателката, че получава ниско по размер трудово възнаграждение, и че
нарушението е за първи път, в подкрепа на които
доказателства не са ангажирани, не променят горния извод. Самият факт,
че предвиденото за нарушението административно наказание е определено от
законодателя в абсолютен размер, без възможност
при определянето му АНО да съобразява
евентуално налични
смекчаващи отговорността
обстоятелства, е показателен за значимостта на охраняваните обществени отношения.
По отношение вида и размера на
наложеното административно наказание:
От гледна точка
индивидуализацията на превозното средство, преценена в контекста на легално
дефинираното в §6, т.12, б. „а“ от ДР на
ЗДвП понятие „лек автомобил“, безспорно се налага извод, че за констатираното нарушение санкцията се съдържа в разпоредбата на
чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, която предвижда точно
фиксирано по вид и размер наказание – глоба от 300 лв., обвързващо наказващия
орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключващо възможността му
за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
В случая именно такова наказание е наложено на М.В.
и предвид законосъобразното му определяне, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-1158-000662/02.03.2018г., изд. от
Началник Сектор ПП при ОД МВР – Перник, с което на М.А.В.,***, с ЕГН **********,
на основание чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер 300 /триста/ лева за
нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/П/
Вярно с оригинала.
М.С.